Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Първомай, 11.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 295 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Р.Д.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати сумата от 11 770, 00
(единадесет хиляди седемстотин и седемдесет) евро с левова равностойност от
23 020, 12 лева (двадесет и три хиляди и двадесет лева и дванадесет
стотинки) по курса на БНБ,
представляваща главница по Договор за заем, сключен в края на лятото на 2014 г.
Претендира и присъждане на сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Исковата претенция се
обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните в
края на лятото на 2014 г. договор за заем ищецът предоставил на ответницата
чрез неколкократни парични преводи, наредени по банковата й сметка в периода от
12.08.2014 г. до 16.02.2016 г., сумата от 11 770, 00 евро, която
последната се задължила да му възстанови в срок до
края на 2016 г.
Сочи се, че макар да била
приканена от заемодателя към доброволно изпълнение на дълга с Нотариална
покана, връчена й на 05.01.2017 г. чрез Нотариус Р.Г.В.с рег. № 643 по регистъра на Нотариалната камара, до
момента заемателката се въздържала от погасителни престации.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответницата депозира писмен отговор вх. № 27343/08.05.2018 г.
(по описа на Районен съд – Пловдив), с който оспорва предявения иск и пледира
за неговото отхвърляне. Отрича да е получавала от ищеца паричен заем и излага
доводи, че през време на десетгодишното си фактическо съпружеско съжителство с
него на територията на Австрия му помагала финансово, давайки му парични
средства, които при приключване на връзката им същият обещал да й върне. За
целта започнал да й превежда различни по размер суми, последната от които от
9 400, 00 евро.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
пълномощник поддържа исковата претенция, а ответницата лично и чрез довереника си
пледира за отхвърлянето й, като допълнителни съображения в подкрепа на
процесуалната си позиция излага в писмена защита.
След като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и съобрази наведените от страните доводи съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Ищецът претендира защита на неудовлетвореното си притезание, произтичащо
от договор за заем за потребление, поради което искът му черпи правно основание
от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
Основателността
на иска предполага сключен между спорещите валиден договор за заем за
потребление, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно
заявеното му вземане е настъпила.
Чл. 240, ал. 1 от ЗЗД гласи, че с
договора за заем заемодателят предава пари или други
заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК отрежда в тежест на ищеца кредитор доказването на
елементите от фактическия състав на заемното правоотношение, като установи с
допустимите от закона доказателствени средства постигнато между страните съгласие за заемане
на процесната парична сума, фактическото й предаване от заемодателя на
заемателя, както и твърдените други условия на съглашението като срок и начин
за издължаване (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969
г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1727/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).
В разглеждания
случай въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите
твърдения на страните и от приобщените три Платежни нареждания (л. 15 – л. 17),
две от които издадени съответно на 11.08.2014 г. и на 19.08.2014 г. от
„Райфайзенбанк Питцал” – Австрия, а третото – на 02.12.2015 г. от
„Райфайзен-Ландесбанк Тирол”, Квитанции № № 3277673/0000001/11.01.2016 г. (л.
18), 4600534/0000001/11.02.2016 г. (л. 20) и 4801809/0000001/16.02.2016 г. (л.
21), издадени от „Райфайзенбанк Питцал” – Австрия, и Вътрешен пощенски запис
реф. № 160279000241/27.01.2016 г., издаден от „БАВАГ П. С. К Банка за работа и
икономика и Австрийска пощенска спестовна каса” АД, се установява, че на
11.08.2014 г., 19.08.2014 г., 02.12.2015 г., 11.01.2016 г., 27.01.2016 г.,
11.02.2016 г. и 16.02.2016 г. ищецът е наредил по банкова сметка ***, 00 евро,
400, 00 евро, 9 400 евро, 600, 00 евро, 300, 00 евро, 270, 00 евро и 400,
00 евро, възлизащи в общ размер на 11 770, 00 евро.
За основанието на въпросните транзакции обаче по делото липсват годни доказателства.
Същото не е документирано в изброените платежни документи, а свидетелски
показания за разкриването му не са допуснати поради процесуалната забрана на
чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ІІ-ро
от ГПК. С
доказателствен капацитет относно съществуването на дълга или неговия
облигационен източник не разполага и приложената Нотариална покана рег. №
4688/18.12.2017 г. по описа на Нотариус Р.В.с район на
действие Районен съд – Пловдив и с рег. № 643 по регистъра на Нотариалната
камара (л. 9 от гр. дело № 2572/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), с
която ищецът е приканил ответницата да му върне цитираните
суми и която възпроизвежда единствено изгодни за първия негови изявления.
Твърдяната от ищцовата страна кауза на
трансферите подлежи на главно и пълно доказване и не би могла да се презумира,
тъй като не всяко плащане на суми от едно лице на друго се предприема въз
основа на сключен помежду им заемен контракт (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969
г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1727/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК), което се потвърждава и от наведената в отговора различна версия
за причината, провокирала платежите.
В обобщение,
конкретната доказателствена съвкупност не позволява
да се заключи, че ответницата е получила процесните парични
средства от ищеца в изпълнение на сключен помежду им договор за заем, поради
което в нейна тежест не е възникнал ангажимент за възстановяването им на
заявеното с исковата молба фактическо основание.
Гореизложеното
мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като изцяло неоснователен.
С оглед на изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се обосновават предпоставките за
ангажиране отговорността на ищеца за репариране на съдебно-деловодните разноски
на ответника в размер на 1 500, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. (л. 23).
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
срещу Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, за заплащане на сумата от 11 770, 00
(единадесет хиляди седемстотин и седемдесет) евро с левова равностойност от
23 020, 12 лева (двадесет и три хиляди и двадесет лева и дванадесет
стотинки) по курса на БНБ,
представляваща главница по Договор за заем, сключен в края на лятото на 2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Д.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на Д.Х.И., ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.П.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева –
съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ