Р Е Ш Е Н И Е
№153 21.11.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осми ноември година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Г. Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 134 по описа за 2022
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 70 и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на С.Д.С.
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-25-26/ 22.06.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
01.04.2022 г. за определяне на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че постановения
адм. акт е незаконосъобразен като постановен при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон. Счита също, че процесното
решение страда от липсата на мотиви, което води но неговата нищожност. Адм.
орган не признава втора категория труд за периода 1980-1990 г. съгласно чл. 30в
ПКТП (отм.) работещите в дървообработващата промишленост и дървопреработващата
промишленост са определени като втора категория труд. Младите специалисти са се
отразявали като научно-технологичен и проектантски персонал (НТПП). Видно от
удостоверение № 5507-25-757/ 27.07.2021
г. за удостоверяване на трудов стаж в ДФ“Славиния“ е отразено като НТПП-ИТР,
което предполага, че дейността на жалбоподателя е свързана с дейности в предприятие,
попадащи във втора категория труд. Липсват мотиви и по повод на извършената
ревизия на „Светкавица“ ООД. В адм. производство жалбоподателят е представил
доказателства, че след приключване на ревизията, той е внесъл всички дължими
суми. Според действащото законодателство след като оспорващият е внесъл това
задължение, то този период от време следва да му бъде признат за осигурителен
стаж. Няма мотиви и за това, защо не е призната за осигурителен стаж 2003 г.
Жалбоподателят е представил доказателства за начисляване на осигуровките и
тяхното внасяне, като няма вина, че ответната администрация не може да намери
доказателства за този факт.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с а.. И. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за
отмяна на процесния адм. акт. Представя писмени бележки.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
се явява лично директорът г-н П.Стоицов, който изразява становище за неоснователност на
жалбата и потвърждаване на оспореното решение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че на
16.12.2021 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия поради ОСВ
(стр. 8 и 9 от делото), като представил набор от документи, сред които и копие
от военно-отчетна книжка
На 01.04.2022 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 55040158265 (стр. 79 от делото), с което е
изменил личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя С. на 479, 07 лв.
На 04.04.2022 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 55040158265 (стр. 80 от делото), с което е
изменил личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя С. на 538, 95 лв.
На 26.05.2022 г. жалбоподателят С. е оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 55040158265/ 04.04.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище (стр. 82 от делото).
На 22.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-26 от същата дата (стр. 85 до 86 от делото),
с което приел жалбата на оспорващия С. за неоснователна и потвърдил
разпореждане № 55040158265/ 01.04.2022 г. Решението е получено от жалбоподателя
на 28.06.2022 г. (стр. 87 от делото).
На 11.07.2022 г. жалбоподателят оспорил пред АС – Търговище
решение № 2153-25-26/ 22.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,
като вещото лице е дало заключение, че от писмо с изх. № 2103-25-8#6 от 27.09.2022 г. се вижда, че в информационната
система на НОИ по партидата на „Светкавица“ ООД липсват данни за подавани данни
с декларации обл. 1 за жалбоподателя С. за периода 01.06.1994 г. до 31.12.1997
г., както и за внесени осигурителни вноски за този период. По данни от
информационната система на НОИ на 25.02.1999 г. са били платени дължимите
осигурителни вноски за ДОО за жалбоподателя С. като самоосигуряващо се лице –
съдружник в „Светкавица“ ООД. Плащането е извършено във връзка с Ревизионен акт
№ 99/ м. 02.1999 г. и във връзка с него в осигурителната книжка на С. с № 4
(издадена на 27.11.2019 г.) е заверен осигурителен стаж на жалбоподателя за
цялата 1998 г. – 1 година, който следва да бъде зачетен за пенсиониране. За
времето от 01.06.1994 г. до 10.04.1996 г. жалбоподателят има заверен
осигурителен стаж и доход в първата осигурителна книжка № 10349. Осигуряването
е чрез ЕТ“Денив-С.Д.“. Заверения стаж е общо 2 години и 10 месеца и 9 дни и той
следва да бъде зачетен за пенсиониране. Не се установиха данни – банкови извлечения,
вносни бележки или други платежни документи, които да удостоверят, че
осигурителните вноски за 2003 г. на жалбоподателя са платени лично или чрез
ЕТ“Денив – С.Д.“.
По делото са представени от процесуалния представител
на жалбоподателя разходни касови ордери за лични осигуровки на собственика на
ЕТ“Денив – С.Д.“ по месеци за цялата 2003 г. и м. януари 2004 г. за по 70
лв. месечно (стр. 156 до 161 от делото).
Представена е и справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за 2003 г. на ЕТ“Денив – С.Д.“ (стр. 155 от
делото).
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-26/ 22.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт
съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО от
01.01.2021 г. право на пенсия за ОСВ се придобива при възраст от 64 г. и 4
месеца за мъжете и 61 години и 8 месеца за жените с осигурителен стаж за мъжете
39 години и 36 години за жените. Заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ на
жалбоподателя е подадено на 16.12.2021 г. Според представената справка за осигурителния стаж на жалбоподателя С. към
16.12.2021 г. той е бил навършил 66 години, 8 месеца и 1 ден, с осигурителен
стаж от 35 години, 4 месеца и 19 дни, като му достига стаж от 3 години, 7
месеца и 11 дни.
Жалбоподателят оспорва незачитане на
времето от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. в ДК“Ст.Дечев“ гр. Търговище на
длъжността „нормировчик“ и „началник отдел - ОТРЗ“ за втора категория труд,
зачитането на осигурителен стаж в „Светкавица“ООД за периода от м.юни 1994 г.
до 31.12.1990 г. и като управител на ЕТ“Денив-С. Дечев“ за 2003 г.
По отношение на положения от жалбоподателя
труд през периода от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. в ДК“Ст.Дечев“ гр.
Търговище на длъжност нормировчик и началник отдел „ОТРЗ“, съдът приема, че
възраженията му са основателни, тъй като съгласно чл. 30в от ПКТП (отм.) за
втора категория труд се зачита трудът на „..Работници и инженерно-технически
работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на
дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици. Лепилоприготвители в
отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в
дървообработването, производството на дограма и мебели. Работници по обслужване
на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма
и мебелни детайли в производството на мебели и дограма. Пресьори
лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи,
шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат.
Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина.“
Също за втора категория се зачита и трудът на
следните категории работници: „..Работници и инженерно-технически работници до
началник на цех включително в производството на дървестновлакнести плочи.
Шлайфисти на плочи и детайли за мебели и дограма“.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) „Трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда.“ Според ал. 2 от същата разпоредба „Работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност,
ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите,
площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през
което работят на тях.“ Поради това съдът
намира, че времето от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. от 10 години, 11 месеца и
15 дни следва да бъде признато за труд, положен при условията на втора
категория, или 14 г., 11 м. и 20 дни от трета категория стаж съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО.
По отношение на осигурителния стаж в
„Светкавица“ООД гр. Търговище, за периода от 01.06.1994 до 31.12.1997 г. съдът
кредитира заключението на назначената по делото СЧЕ, според която след издаден
РА на дружеството са били внесени осигурителните вноски на жалбоподателя С., за
което е налице отбелязване в осигурителната му книжка № 4 за цялата 1998 г. – 1
година, която следва да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране.
По отношение на осигурителния стаж на
жалбоподателя, положен в ЕТ“Денив-С.Д.“ за времето от 01.06.1994 г. до
10.04.1996 г. според вещото лице жалбоподателят има заверен осигурителен стаж в
осигурителна книжка № 10349 за 2 години, 10 месеца и 9 дни, който следва да
бъде за зачетен за пенсиониране, което съдът споделя.
По отношение на 2003 г. година съдът
приема, че жалбоподателят е заплатил дължимите се осигурителни вноски, тъй като
от представените по делото разходни касови ордери е видно само, че сумата от 70
лв. е била изписана от счетоводството на ЕТ“Денив – С.Д.“, а не че са внесени
осигуровките, като за последните съдът счита, че се следва да се доказват с
банкови извлечения и вносни бележки от пощенски записи за внасяне на
осигурителни вноски по сметките на ДОО и ЗО.
На жалбоподателя следва да бъдат зачетени
за пенсиониране още 3 години, 10 месеца и 9 дни (1 година за 1998 г. в
„Светкавица“ ООД гр. Търговище и в ЕТ“Денив-С.Д.“ за времето от 01.06.1994 г.
до 10.04.1996 г. – 2 години, 10 месеца и 9 дни).
При изложеното съдът приема, че жалбоподателя
изпълнява изискването за 39 години осигурителен стаж към момента на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ на 16.12.2021 г., постановения адм.
акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и следва да
бъде отменен.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от
компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва
преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявление № 2113-25-1249/16.12.2021г., подадено
от С.Д.С. съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение
по тълкуването и прилагането на закона.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че предвид на липсата на искане
от страна на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски,
то такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-26/ 22.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
01.04.2022 г. за определяне на личната пенсия за ОСВ на С.Д.С. ЕГН ********** ***
ИЗПРАЩА (като правно действие)
преписката на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление № 2113-25-1249/16.12.2021г., подадено от С.Д.С. ЕГН **********
*** при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия
съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: