Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261335
гр.Варна, 20.11.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №6085/2019г. по описа
на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените искове, намират своето правно основание
в разпоредбите на чл.127,
ал.2 и чл.127 а, ал.2 от СК.
Ищцата претендира от съда
да постанови решение, с което:
На основание чл.127, ал.2 от СК: Да определи местоживеенето
на детето Д.Д.Г., роден на *** при нея като негова
майка и законен представител, Да възложи упражняването на родителските права на детето
Д.Д.Г. роден на *** година на нея,
а на бащата да определи обичаен
режим на лични отношения, съобразен с възрастта на детето, при
което и именно по тази причина
той да може
да го вижда
само в нейно присъствие;Да осъди бащата да
заплаща в полза на детето Д.Д.Г. роден на *** година,
чрез нея като негова майка
и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева,
с падеж първо число на месеца,
за който се дължи същата,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -18.04.2019год.;Да осъди бащата да заплаща
на основание чл.149 СК в полза на детето
Д.Д.Г. роден на *** година, чрез нея
като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка за минало
време, за една година преди
датата на депозиране на исковата
молба в съда в размер на 200 лева
месечно или общо парична сума
в размер на 2400 лева.
На основание чл.127а,ал.2 от СК: Да разреши детето ни Д.Д.Г., роден на *** година, да напуща пределите
на страната и пътува в чужбина, придружавано от нея или от
посочено от нея лице за
срок от две
години след постановяване на съдебното решение, като посещава страните
от Европа и Турция, като в полза на детето
да бъде издаден
задграничен паспорт, въпреки евентуалното несъгласие на бащата,
само по нейно искане като негова майка
и законен представител.
Ищцата навежда следните фактически твърдения:
Страните по делото са
родителите на малолетния Д.Д.Г., роден на *** година, като както при
раждането му, така и понастоящем между тях няма
сключен граждански брак, но детето
е припознато от бащата веднага след раждането му, като за
установяване на родителите на детето
моли съда да приеме акт за
раждане № */05.09.2012 година на район „Одесос"
при Община Варна.
След известен период на добро съжителство,
през който живеят заедно и заедно се грижат
за детето, между тях възникват
конфликтни отношения, при което от
повече от четири години са
в трайна фактическа раздяла, поради системна употреба на алкохол от
негова страна, като бащата е и за известно време
в чужбина, а тя сама се грижи
за детето им, а той инцидентно
предоставя средства за подпомагане на издръжката му.
Това положение я затруднява изключително много в грижите към детето,което наесен предстои да бъде
ученик в първи клас, а след раздялата
им, по причини,
които не са й известни, бащата не желае
да дава редовна
издръжка за сина си, нито
да й оказва съдействие при уреждане на въпросите,
свързани с упражняване на родителските права, включително и избор на учебно
заведение, а така също и по повод
евентуално негово пътуване в чужбина.
Бащата е с добри лични доходи,
със съответните възможности, известно време работи и в чужбина, но не
желае да дава редовно необходимите
за издръжка на детето средства.
Вече повече от четири
години тя сама се грижа
за издръжката и отглеждането на детето, през което
време то се отчуждава от
баща си до
степен да се страхува от
него и да не желае да
го вижда по тази именно
причина.
За установяване местоживеенето на детето и родителските
й качества и връзката с детето моли съда
да и даде възможност да се
ползва от показанията на двама свидетели.
Опитва се да се
уговори с бащата доброволно да уредят
отношенията си след настъпилата между тях трайна
и необратима раздяла, но не среща
разбиране.
Иска съгласие на бащата
да пътува с детето в чужбина, но той отказва.
Липсата на разбирателство между тях по
въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, издръжката му я затруднява в отглеждането на детето, което и определя правния й интерес да се
обърне към съда, за да
бъдат решени спорните между тях въпроси в интерес
на детето, независимо от техните разногласия.
В срока
за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът,
чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор.
Намира исковите претенции са допустими.
Относно основателността на исковите
претенции, счита същите за
неоснователни.
Не оспорва наведените твърдения, касаещи изложените факти, че от връзката
на страните е родено на *** година
детето Д..
Заявява, че ОСПОРВА изцяло останалите наведени твърдения изложени в ИМ.
Намира, че в интерес на
детето Д. и след като съдът се
убеди в истинността и основателността на твърдяното да постанови РЕШЕНИЕ, с което
да отхвърли исковите претенции чл. 127, ал.
2, чл. 149
и чл. 127а от СК и чл. 76 от ЗБЛД изцяло.
В условията на евентуалност
и в случай, че се установи по
безспорен начин битовите условия, финансовите възможности, емоционалната връзка на майката и детето
Д., родителските и възпитателски
качества на майката и подкрепящата среда, с която разполага майката и в най-добър интерес на детето Д. да
постанови РЕШЕНИЕ, с което,
да определи местиживеенето на детето при майката
и да й предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Д., а на бащата да определите
справедлив режим на лични отношения
с детето Д., като го съобрази с възрастта
на детето и неговите потребности и издръжка в минимален размер само за
бъдеще време.
В съдебно заседание ищцата лично
и чрез процесуален представител-адв.Д., поддържа
исковете. В хода по същество на делото моли за тяхното уважаване и присъждане
на адв.възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.1 от
ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв. Ч., поддържа отговора на исковата
молба. По съществото на спора, излага че
исковете са доказани по основание и
размер.
Контролиращата страна
ДСП – Варна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните по
реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното
по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна/л.6/се установява, че детето Д.Д.Г., ЕГН ********** е родено на ***год. и негови родителите са Т.Д.К. и Д.Д.Г..
Съгласно трудов
договор №15/15.02.2019год. ищцата Т.Д.К. е в трудово
правоотношение, считано от 18.02.2019год. с П. И С. * ООД Варна, по силата на
което заема длъжността „Сладкар“. Уговореното по договора трудово
възнаграждение е 280лв. при непълно работно време от 4 часа.
Впоследствие
ищцата е представила декларация за материално и гражданско състояние, видно от
която получава месечен доход в размер от 560лв.
Съгласно
приобщена към делото справка от НАЕП-София, за периода от 18.04.2018год. до
07.08.2020год. няма данни за декларирани доходи по трудови правоотношения с
лицето Д.Д. П.
Приобщена към
доказателствата по делото е справка от ТД на НАП Варна, относно получените
трудови възнаграждения от Т.Д.К. за периода от месец април 2018год. до
10.08.2020год.
От приетата по
делото служебна бележка /л.81/ се установява, че ученикът Д.Д.Г.
е редовно картотекиран във Ф „С. 1918“-Варна през състезателната 2020/2021год.
и заплаща месечна такса в размер на 60лв.
Според служебна
бележка от „Б. К.“ЕООД/л.82/, Д.Д.Г., като ученик в
ОУ „Й. Й.“ град Варна заплаща редовно за доставката на топъл обяд по договор
между ОУ „Й. Й.“ и фирма „Б.К.“ЕООД, месечна сума в размер на 70.40лв.
В полза на
ищцата са ангажирани гласни доказателства,чрез показанията на св. Д. Т. К.-баща
на ищцата и без дела със страните и И. Н. Й.-без родство и дела със страните.
От показанията
на св. Караджов се установява следното: Дъщеря му има дете от Д.Г.. Същият не
живее с дъщеря му към настоящия момент от четири, пет години. Внука му Д. живее
с дъщеря му в жилището на неговата майка. Тя се грижи сама за него, а майка му
доколкото може й помага, но тя е възрастна на 80 години и няма чак такава
помощ. Като цяло дъщеря му се справя сама. Той помага, води гона
училище, връща го, на тренировки, с пари, каквото може. Бащата по никакъв начин
не й помага за детето. Знае, че миналата година за първия учебен ден е дал
някакви пари за дрехи, но каква сума точно не може да каже. Той живее в София,
а от четири или пет години работи в Англия. Стои там няколко месеца, прибира се
в България за месец, два, пак заминава. Детето не го е взимал да го води нито
на тренировка, нито на училище, нито никъде. Дъщеря му живее при майка му и работи
в една сладкарница. Знае, че дъщеря му има намерение да изведе внука му в
чужбина, когато излезе в отпуск или е изявявал желание да отидат до Одрин на
пазар, но бащата не е оказал никакво съдействие. Той го няма тук и няма как да
окаже съдействие, той е в Англия. Детето тренира футбол повече от месец и
половина. Водят го на футболни срещи в Шумен, Добрич, Генерал Тошево и има
вероятност да може да излязат и извън България. Мисли, че майката заплаща около
60 лв. за тренировки по футбол на месец. Това са разходите за тренировки на
месец, като четири или пет пъти в месеца имат мачове в други градове. В Шумен
го водят, в Добрич го водят, в Генерал Тошево. За тези турнири майката не
заплаща допълнително такса участие, но плаща разходите за транспорта.
Тренировките се провеждат на стадион Спартак. Майката живее на *. Майката и
детето пътуват за тренировки или с автобус или той ги кара. Детето ходи на курс
по английски. Таксата, която запла не знае колко е.
Три пъти в седмицата ходи на частни уроци по английски при госпожа, която не
знае как се казва. Детето не посещава други курсове или обучение, освен
тренировки по футбол и курс по английски. Детето боледува често. В предходните
два месеца се разболя два пъти. Не знае дали детето има хронични заболявания,
това може да каже майката, но знае, че детето два пъти боледува за два месеца и
лечението е с антибиотици. Не знае как майката контактува с бащата. Поискала е
от него разрешение за напускане на страната за уикенда в Одрин по телефона, но
той казал, че няма такъв вариант. Последно бащата идва да види детето тази
година в началото на лятото – май, юни, точно не може да каже. Три или четири
дни са на Златни пясъци в някакъв хотел само двамата. Майката не му създава
никакъв проблем. След това не е имало реакции на детето или съпротива да отиде
с баща си, но казва, че иска майка му да присъства, когато той е с баща си.
От показанията
на св.Й. се установява следното: Познава Т. от 2014г. Знае, че има дете. Детето
е втори клас. Неговият баща не живее заедно с Т. от четири години. Знае, че
бащата не помага финансово на Т. за детето.Живее на семейни начала с бащата на Т.
от 2014г. От около четири години тя не живее с бащата на детето. Т. *** при
баба си. В момента работи от около година. Детето е втори клас, на осем години.
Т. добре го гледа с помощта на баба си. Баба й е на около 80 години. Помага й,
когато се налага от училище да го вземе, с пари предполага, когато не стигат
парите на майката. Не знае дали Т. поддържа връзка с майка си. Баща й помага с
пари, когато трябва детето да се заведе някъде, да се вземе, когато тя е на
работа. Жилището, в което живее Т. има добри битови условия, детето има
самостоятелна стая, доста добре е обзаведено жилището, нормални, доста добри
условия. Познава бащата на детето. Не го е виждала откакто те не са заедно.
Знае от Т. и от баба й, че той не дава никакви пари, че играе хазартни игри.
Контактува с детето, но не го разпитва за баща му. То го споменава, знае си
бащата, но не си говори с детето за бащата. Детето ходи на футбол. Води го
майка му, дори и тя го е водила, когато
се е налагало. Платени са тренировките - около 60 лв. на месец.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Задължение на двамата родители на детето е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието
и обичта, от които детето се нуждае , но безспорно установено по делото е, че
към настоящия момент, родителите на детето не живеят заедно. Предвид горното, следва да
бъде уреден по съдебен ред въпроса за упражняването на родителските права,
спрямо детето. За преценка основателността на предявеният от ищцата иск за
родителски права , съдът съобрази следното :
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че страните в настоящото
производство живеят във фактическа раздяла от 4-5години. От момента на отпочване на фактическата раздяла до сега преките грижи за
отглеждането и възпитанието на детето Д. са поети от негова майка. Последната
живее в домът на баба си, където е установено да живее и детето. Налице са
добри битови условия за отглеждане на детето. С помощта на баба си, баща си и
жената с която баща й живее на съпружески начала, ищцата се справя успешно с отглеждането
и възпитанието на детето. Детето е ученик в ОУ „ Й. Й.“ посещава футбол и уроци по английски.
Предвид горното
и отчитайки адаптацията на детето към семейната среда, създадена от майката, настоящият
съдебен състав намира, че интереса на детето ще бъде в максимална степен задоволен, чрез
предоставяне на родителските права по отношение на детето на майката. При
предоставяне на родителските права за упражняване на майката, следва съдът да постанови
местоживеене на детето при майката.
По отношение на въпроса
за личните отношения между детето и неговия баща, съдът намира следното : Съгласно
пост.№1/1974год. на Пленума на ВС съдът следва да определи така личните
отношения между бащата и детето, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на тези отношения. Избирането на мерките, относно личните отношения
цели правилното развитие на детето, като съдържанието на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права
зависи от обстоятелствата на конкретния случай, но във всички случаи е
необходимо да съществува реална възможност за тяхното осъществяване . / В тази насока е решение
№460 от 18.04.1999год. по гр.дело №344/99год.на второ гр.отделение при ВКС/.
Поддържането на такива отношение между детето и неговия баща е в интерес, както
на бащата, така и на самото дете. За запазване на връзката между детето и неговия
баща, следва да се установи режим на
лични отношения. Детето познава своя баща и успешно в отсъствието на майката
пребивава при баща си и осъществява контакт с него. В тази насока са
показанията на св. Караджов, който пред съда заяви , че тази година в началото
на лятото, детето е било на Златни пясъци с баща си в някакъв хотел, като
майката не е създала проблеми. Предвид на това и отчитайки обстоятелството,че
следва да бъде възстановена връзката между детето и неговия баща, съдът намира
, че не се явява необходимост от присъствието на майката във времето, когато
бащата осъществява режима на лични отношения. Съобразявайки изложеното, както и
трайно установената съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че
подходящ се явява режим на лични отношения в следния смисъл : всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10,00 часа в съботния ден до 18,00 часа в
неделния ден с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, както и пет дни през всяка четна година започващи от първия ден
на великденските празници и всяка нечетна година от 24.12 до 01.01. включително на следващата година. Този режим на лични
отношения съдът намира, че се явява адекватен на интереса на детето и бащата, и
същият е съобразен с установената съдебна практика.
По иска с правно основание чл.143,ал.2 от СК.
Относно
претенцията за издръжка в размер от 200лв. Според
чл. 143, ал.2 от СК,родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя, съобразно нуждите на детето и възможностите на всеки от родителите
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето, както и се съобразява с минимално определения в закона размер на
издръжка за непълнолетен. /Пост.5/70год. на Пленума на ВС/. Т.е. конкретния
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат/чл.142,ал.1 от СК/. Алинея втора на чл.142 от СК
посочва, че минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. От доказателствата по делото се установява, че майката
не детето е трудова заета и получава месечен доход от около 560лв. За бащата се
установи, че няма регистрирани трудови договори и получен доход по такива.
Същият е здрав и в трудоспособна възраст с възможност да реализира доходи.
Независимо, че няма доказан доход в България, явно бащата на детето реализира
доходи в чужбина, където според св. Караджов работи. В показанията си пред съда
този свидетел сочи, че ответникът живее в град София, но от 4-5 години работи в
Англия. Предвид възможностите на родителите
и отчитайки възрастта на детето, неговите нужди и социално-икономическите условия за
живот в страната, съдът определя общ на
издръжката за детето от 350лв. От този размер издръжка бащата следва да заплаща
200лв., а майката 150лв. Майката макар и с доказан фактически трудов доход в
България следва да бъде ангажирана с по-малко участие в издръжката на детето,
тъй като тя полага всекидневните грижи
за отглеждане и възпитание на детето. Ето защо съдът постановява решение, с
което уважа иска за издръжка до претендирания размер
от 200лв.
Издръжката следва да се присъди , считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2019год. Падежа на плащане е първо
число на текущия месец за който се
дължи. Издръжката е платима до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното
изменение или прекратяване.
По иска с правно основание чл.149 от СК.
По отношение на
претенциите за издръжка за минало време за периода от 18.04.2018год. до
18.04.2019год., следва да се присъди месечна издръжка за детето , дължима от
бащата в размер от 200лв. или в общ
размер от 2400лв. Ето защо съдът уважа и тази претенции в цялост.Тези претенции
намират своето правно основание в разпоредбите на чл.149 от СК. По отношение на
месечния размер на издръжката за минало време, съдът се ръководи от мотивите,
изложени по иска с правно основание чл.143,ал.2 от СК.Относно периода от време
в хода на производството по делото се установи по безспорен и категоричен начин
,че родителите са живели във фактическа раздяла и бащата не е заплащал
издръжка.
По иска с правно основание чл.127 а, ал.2 от СК.
По иска с правно
основание чл.127 а, ал.2 от СК, за даване разрешение, заместващо съгласието на
бащата да бъде издаден по реда на ЗБЛД
задграничен паспорт на детето Д., роден на *** г., както и същото да пътува
неограничено извън пределите на Република България в държавите-членки на ЕС и
Турция, придружавано от неговата майка
или упълномощени от нея лица, до две години след влизане в сила на решението ,
настоящият съдебен състав намира следното:
За уважаване на
молбата по чл. 127а от СК следва да се установи по делото, че страните са
родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането му извън
границите на страната, респ. за издаването на задграничен паспорт, че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето, както и наличието на обективни причини, водещи до пътувания в посочените държави и период.
Съгласно чл. 76,
т. 9 от ЗБЛД, държавните органи могат да не разрешат напускането на страната на
малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие
за пътуване в чужбина от своите родители. Разногласието между родителите по
тези въпроси се решават по реда на чл. 127а,ал.2 от СК.
Съгласно чл.
127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК,
„въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско
право при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо
съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е
да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
При липса на съгласие на родителите, съгласно
чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда. Производството
по чл. 127а СК е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави
преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на
конкретните факти, установени в хода на производството“. Съгласно диспозитива на цитираното тълкувателно решение „съдът може
да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем“. Като съдът следва да се
ръководи единствено от интереса на детето. Интересът на детето се определя в
съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт,
които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при
оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в
Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността
на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията,
грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на
детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Разпоредбата на
чл. 127 а от СК, както и чл. 76 от ЗБЛД, изискват общото съгласие и на двамата
родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и
издаването на необходимите му лични документи.
От събраните по
делото доказателства се установи, че майката е тази, която полага грижи за
детето, като ответникът съвсем рядко се вижда с детето. Детето е установено в
град Варна, майката е обезпечила неговото отглеждане в добра емоционална и
материална среда,същото има желание да пътува с майка си, но поради липсата на
съгласие от страна на бащата, не може да напусне пределите на РБ. В тази насока
са показанията на св.Караджов, който заявява, че майката е имала желание докато
е в отпуск да изведе детето и детето е изявило желание да пътува с майка си до
Одрин, но бащата не е оказал съдействие.
Съдът намира, че доколкото детето е
гражданин на Европейския съюз, същото има правото на свободно придвижване,
включително и да излиза извън границите на Република България и да пътува в
рамките на ЕС и Турция, която съседна на България държава, както с
развлекателна, така и с образователна цел, което кореспондира с неговия
интерес. Съдът намира, че с оглед трайното отсъствие на бащата и липсата на
връзка между него, майката на детето и детето, е възпрепятствана необосновано,
възможността на детето да пътува в рамките на държавите от Европейския съюз и
Турция, като това поведение не е в интерес на самото дете, а произтича от фактическата липса на отношения с другия родител. С оглед на
което, съдът следва да даде заместващо съгласие на бащата, детето да пътуват
извън пределите на Република България, без неговото съгласие до
държавите-членки на ЕС и Турция за срок от две години, считано от влизане в
сила на съдебното решение, без ограничение в броя на пътуванията за този
период.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за присъдената издръжка в общ размер от 384лв., от която 288лв. за
издръжката с правно основание чл.143,ал.2 от СК и 96лв. за издръжката за минало време.
Ищцата
претендира да бъде определено адв.възнаграждение в полза на представляващия я адвокат ,
на основание чл.38,ал.1, т.1 от ЗА.
Действително
правилото за присъждане на разноски,
съобразно изхода от спора, не намира приложение в настоящото производство. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация. За разлика от исковото производство в това производство не се
решава със сила на присъдено нещо спора за съществуване или несъществуване на
едно материално право, а само се оказва съдействие, относно начина на
упражняване на права, признати и гарантирани от закона.Съдебното решение ,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и двете страни и затова всяка страна следва да
понесе разноските , които е направила, независимо от изхода по делото.
/Определение №385 от 25.08.2016год. по ч.гр.дело №3423/2015год. по описа на ВКС
първо г.о./.
В настоящия
случай обаче освен исканията за разрешаване на въпросите за родителските права,
местоживеенето на детето и даване на заместващо съгласие на бащата за издаване
на задграничен паспорт и пътуване в чужбина са приети и разгледани още два иска
за присъждане на издръжка по реда на чл.143,ал.2 от СК и чл.149 от СК. По тези
искове следва да бъде определено адв.възнаграждение,
дължимо от ответника в полза на адвоката, представляван ищцата в размер от
300лв., съобразен с размера, установен в Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения.
С оглед изхода
по тези искове, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС,
сумата от 300лв. за възнаграждение за особен представител, с която се
възстановяват разпоредените от бюджета на съда
средства.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.Д.Г., ЕГН ********** при неговата майка Т.Д.К., ЕГН ********** и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Д.Д.Г., ЕГН ********** на
майката Т.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Д.Г., ЕГН ********** с детето Д.Д.Г.,
ЕГН **********, като му дава възможност да ги вижда и взема при себе си , както
следва : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00 часа в
съботния ден до 18,00 часа в неделния ден с преспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и пет дни през всяка четна
година започващи от първия ден на великденските празници и всяка нечетна година
от 24.12 до 01.01. включително на следващата година.
ОСЪЖДА бащата Д.Д.Г.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА
в полза на детето Д.Д.Г., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Т.Д.К., ЕГН ********** , месечна
издръжка в размер от 200лв./двеста лева/ , считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 18.04.2019год. с падеж на плащане - първо число на текущия месец за който се дължи до
настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване,
на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Д.Д.Г.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето Д.Д.Г., ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител Т.Д.К., ЕГН **********,месечна издръжка в размер
от 200лв./двеста лева/ за периода от 18.04.2018год. до 18.04.2019год. в общ размер на 2400, на основание чл.149 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на Д.Д.Г., ЕГН ********** да бъде издаден по искане на майката Т.Д.К., ЕГН **********, паспорт на детето Д.Д.Г., ЕГН **********, необходим за пътуването му в чужбина, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата
Д.Д.Г., ЕГН **********, детето Д.Д.Г.,
ЕГН **********, придружавано от своята майка Т.Д.К., ЕГН **********, или
упълномощени от майката лица, да пътува до държави-членки на Европейския съюз и Турция, неограничено, което разрешение важи
за срок от 2 /две/ години, считано от влизане в сила на настоящото решение , на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Варненски районен съд в общ размер от 384лв. от която
288лв.за издръжката с правно основание чл.143,ал.2 от СК и 96лв. за
издръжката за минало време, както и 300лв.
депозит за особен представител, на осн. чл.78, ал. 6 и
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.С.Д. от ВАК, ЕГН **********
, сумата от 300лв. адв.възнаграждение, на основание
чл.38,ал.1,т.1 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/