№ 4055
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело частен
характер № 20211110211472 по описа за 2021 година
като се запозна с материалите по н.ч.х.д.№ 11472/2021 год.по описа на
СРС, НО, 116-ти състав намира, че тъжбата, подадена Б.Б. срещу А.А.А., не
отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват
обстоятелства за престъпление.
В частната тъжба се посочва, че през септември 2020 година тъжителят
е кандидатствал за продължаване на достъпа му до съответното ниво на
класификация във връзка с поста, който заема – извънреден и пълномощен
посланик на Република България в Република Ливан, но получил отказ (№
348 от 29.10.2020 г.) от компетентния орган (ДАНС). Същият бил потвърден
от ДКСИ (№ 8 II 20 от 28.01.2021 г.). Сочи, че оспорва този отказ във
Върховния административен съд (дело С 28 от 2021 г.). В хода на това дело
тъжителят се запознал с материалите, дали основание на ДАНС да издаде
отказа, които включвали извадка от писмо от Държавна агенция
„Разузнаване“ – ДАР, съдържащо според тъжбата неверни и клеветнически
твърдения по негов адрес (RB ***************/17.08.2020), подписано от
председателя на агенцията - А.. Според тъжителя е извършено престъпление
по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал. 1 от НК, тъй като деецът в
качеството си на длъжностно лице възпроизвел в писмото неверни
клеветнически твърдения спрямо длъжностно лице, а именно:
1. Твърдение за „контакти на посланик Б. с две рускоговорящи
гражданки от лятото на 2019 година“
2. Твърдение за „нарушаване на сигурността в посолството при
посещението на 4 сирийски граждани и определяне на К.Ф. за пряк
ръководител на физическата охрана“
3. Твърдения за „близки контакти с Г.Р., който има българско и
1
ливанско гражданство“, че „Б. излиза евтино като посланик“ и за „контакти с
посланик Е.Е., мюсюлманин“
4. Твърдение за „опити за интриги между служителите на
задграничното представителство (ЗП)“
5. Твърдения за „намеса в работата на ... при посещението на
Президента Румен Радев“ и премахване на гриф за класифицирана
информация от документи, изготвени в посолството
6. Твърдение за „интерес към кадровата политика на ДАР, негативни
оценки за служители на ЗП“
7. Твърдение за „намеса в работата на консулската служба“
Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията-
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да
прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба, съгласно
разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Изисква се
оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в
тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен
фактически състав на престъпление по НК.
В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението
„клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на
престъплението клевета се характеризира с разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото
поведение на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия
морал. Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например
брачна изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на
наркотици/ или да отразява отрицателни качества на жертвата /например
твърдението, че пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е
наркоман и пияница/.
2
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред
трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява
отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго
неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е
прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване
на престъпление.
Следва да се отбележи и това, че съставът на клеветата е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни
прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени неконкретизирани
отрицателни качества, не до отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н.
Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с
конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно
обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени
абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да
се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства. В
този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото,
създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението,
мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на
доказване.
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено
престъпление, съдебният състав намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат твърдения, които
могат да се отъждествят с приписване на престъпление или разгласяване на
позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Съдебният състав намира,
че посочените като клеветнически изрази не покриват горепосочените
критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“.
На първо място в тъжбата са изложени обстоятелства, че в цитираното
писмо А. е посочил, че тъжителят има контакти с рускоговорящи гражданки
от лятото на 2019г., близки контакти с Г.Р., който е с ливанско и българско
гражданство, и контакти с посланик Е.Е., който е мюсюлманин. Съдът следва
да посочи, че тези твърдения по никакъв начин не са укорими от гледна точка
на господстващия морал, не преписват престъпление, не са позорни и
неприемливи за обществото. В случай, че българска държавна институция е
3
счела, че тези контакти са заплаха за сигурността на класифицираната
информация, предоставена на тъжителя, то това по никакъв начин не е
престъпно, а дали действително е така, наказателният съд няма правомощия
да се произнася. В тъжбата се правят собствени на тъжителя Б.
интерпретации на цитираните твърдения, определяйки ги за „поднесени с
пикантен привкус“, съответно посочва към какъв литературен жанр следва да
се отнесат, съответно негови лични и субективни оценки са съжденията дали
чрез този посочен в писмото факт се цели внушение на нещо укоримо. В
какъв „дух“ е поднесена информацията е ирелевантно досежно наказателната
отговорност на лицето и дали начинът е „манипулативен“ по мнение на
тъжителя е неотносимо и не може да обуслови при никакви обстоятелства
наказателна отговорност. Това са собствени непроверими, недоказуеми и
лични на тъжителя оценки и интерпретации на проченето, но от обективна
страна излагането на факти, верни или не, за познанства и контакти с
конкретни лица, без те да са с доказана или твърдяна отрицателна репутация
в обществото, не представляват клевета. Самият тъжител посочва, че няма
конкретни данни за негово нередно и противоправно поведение, съответно
няма и такива твърдения в тъжбата. Цитираното твърдение, че „Б. излиза
евтино като посланик“ също е лишено от всякаква конкретика и само по себе
си не е нито приписване на престъпление, нито обстоятелство, укоримо от
господстващия морал, още по-малко създава негативно мнение у
обществеността за разходите за неговата служба.
На второ място, твърдението за „нарушаване на сигурността в
посолството при посещението на 4 сирийски граждани и определяне на К.Ф.
за пряк ръководител на физическата охрана“ също по никакъв начин не е
позорящо или приписващо престъпление, Дали е нарушен както се твърди в
тъжбата, пропускния режим и съответно дали са нарушени правилата за
сигурността и изразено в тази връзка становище от председателя на ДАР в
писмото, изготвено във връзка с допуска на тъжителя до класифицирана
информация, не е клевета в никоя от формите . Не се приписва никакво
позорно обстоятелство, а дали този инцидент е бил през февруари 2019г.
също няма отношение към възникването на наказателната отговорност на А..
Същото се отнася и за обстоятелството кое лице е назначено за ръководител
на физическата охрана. Нито има твърдения назначаването да е свързано с
извършване на престъпление, нито самото назначаване е позорно за Б. или
уронва доброто му име в обществото. Оценката на целесъобразността на това
назначение от държавни институции, имащи отношение към
класифицираната информация и нейната защита, не е престъпно деяние.
Твърдението за „опити за интриги между служителите на задграничното
представителство (ЗП)“ и според самия тъжител е абсолютно
неконкретизирано, като самият той прави собствени интерпретации на
вложеното от автора значение. Няма данни в тъжбата да се твърди именно
тъжителят да е създавал интриги, какви са те, между кои лица, с какъв
4
предмет, съответно това твърдение дали „упрекът“ е „недобронамерен“ и
„цели да очерни доброто име на Б.“ е само плод на субективна оценка на
тъжителя. В крайна сметка при извършване на проучване по ЗЗКИ (Закон за
защита на класифицираната информация) е предвидено да се събират
определени данни за лицето, които самият законодател е счел, че следва да
бъдат взети предвид при постановяване на решение дали да се даде допуск до
класифицирана информация.
Що се отнася за твърдения за намеса в работата на консулската служба
и такава при посещението на президента на РБ, съдът следва да посочи, че
няма коректни твърдения в какво се изразява тази намеса. Още по-малко дали
тя е неправомерна, като от изложеното в самата тъжба по никакъв начин не
може да се направи извод, че става въпрос за приписване на престъпление.
Отново лични съждения и интерпретации са доводите, че с твърденията за
такава намеса А. е целял „да се угоди на всяка цена на публична личност
(Кубрат Пулев) като се направят упреци за укоримо поведение.“ Собствено
тълкуване на изразите, отдалечено от обективната им оценка, която съдът
дължи, е дали се разкрива амбиция „да се отнемат права и задължения по
ръководството на работата в посолството, определени с чл. 23 от ЗДипСл.“.
Няма никаква укоримост и позорно поведение, както и самият тъжител
посочва, в качеството си на посланик да проявява интерес към дейността на
службите на задграничното представителство и на консулската служба.
Твърдението за „премахване на гриф за класифицирана информация от
документи, изготвени в посолството“ също не разкрива белези на позорни
обстоятелства или преписване на престъпление на тъжителя. Гриф за
сигурност се заличава по реда на чл.31 от ЗЗКИ и съответно твърдението в
инкриминираното писмо, че е заличен гриф, не е нито позорящо само по себе
си, нито приспиване на престъпление, а възможност, предвидена в закона. Не
е налице от така изложеното в тъжбата противоречие с господстващия морал.
Последното твърдение за проявен „интерес към кадровата политика на
ДАР и наличие на негативни оценки за служители на задгранична служба“
също не съставлява клевета по смисъла на чл.147 от НК и не покрива
обективната съставомерност на деяние по НК. Дали обаче този интерес
наличен или не, е основание да се откаже достъп до класифицирана
информация е абсолютно и категорично неотносимо към ангажиране на
наказателната отговорност на лицето, направило твърдения за наличие на
такъв интерес и дало становище, че тъжителят е правил негативни оценки за
служители на ЗП. При такива твърдения в тъжбата наказателна отговорност
не би могла да възникне, независимо от това дали се докаже тяхната
неистинност.
За съда дадените според тъжителя в съответното писмо мнения за
лицето са израз на лична оценка на А. и независимо дали тази оценка е
обективна или не, тя не представлява клевета.
5
В трайната практика на Европейския съд по правата на човека в
Страсбург се прави разграничение между факти и мнения, които съдържат
преценка или оценка. Така например по делото “Лингенс срещу Австрия” се
приема, че е нужно е да се направи грижливо разграничение между фактите и
оценъчните съждения. Съществуването на факти може да бъде установено,
докато истинността на оценъчни съждения не се поддава на доказване.
Доказването на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и
нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото,
гарантирано от чл. 10 от Конвенцията. От значение е въпросът дали
изявленията на лицето, което упражнява свободата на словото, имат
обективна и фактическа основа. Трябва да се прави разлика между
твърденията за определени факти, които имат негативен характер, и
упражняването на правото на критика. И именно тази разлика е
разграничителната граница между правото на лицата да критикуват чужда
работа, действия, думи и т.н., и засягането на тяхната лична субективна
правна сфера, което осъществява престъпен състав.
При преценка на съдържанието на тъжбата и на инкриминираните с нея
обстоятелства съдът не установи на тъжителя да е приписано престъпление,
поради което приема, че в тъжбата не е налице описано съставомерно
поведение на А..
Съдията-докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната
тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания, както и не представляват
приписване на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са
нито клеветнически, нито позорящи личността му, а изразяващи лична оценка
на действията по упражняване на посланически правомощия. Субективното
отношение на едно лице към определени твърдения не може да бъде годен
предмет на престъплението клевета, доколкото личните преживявания и
оценки не могат да бъдат установени посредством способите за събиране и
оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната
истина.
Отделно от това самият тъжител изрично посочва, че през 2020г.,
септември месец е кандидатствал за продължаване на достъпа му до
класифицирана информация. Решението за продължаването на достъпа се
извършва по строги императивни правила, предвидени в самия ЗЗКИ – Глава
пета. Съгласно чл.40, ал.1, т 6 и т.8 от ЗЗКИ разрешение за достъп до
класифицирана информация, извън случаите по чл. 39, се издава на лице,
което е надеждно от гледна точка на сигурността и е определено като
надеждно за опазване на тайна. Разпоредбите на чл.41 и чл.42 изясняват тези
понятия, съответно органът, проучващ лицето, събира информация и за тези
обстоятелства. Съгласието на лицето да бъде проучвано е задължително
условия за стартиране на процедурата според чл.43, ал.2 от ЗЗКИ. В този
6
смисъл лицето по собствена воля е стартирало процедура, в която законът
предвижда да се събират данни за факти и обстоятелства, които имат
отношение към държаната сигурност, защитата на класифицираната
информация, надеждността на проучвания, неговите контакти, поведение и
съответно относими към интересите на Републиката. Обстоятелството, че в
хода на това проучване се твърди да са установени факти и обстоятелства, с
които лицето не е съгласно и оспорва, не е основание да възникне наказателна
отговорност за лицето, посочило тези факти и обстоятелства, оценки и
мнения в писмо, адресирано до органа, провеждащ прочуването. В крайна
сметка следва да се има предвид, че писмото е създадено и е с адресат орган
по проучването и по силата на чл.70, ал.1 от ЗЗКИ е класифицирана
информация и не става достояние на неограничен кръг лица, както се твърди
в тъжбата. Самите органи по прочуването имат задължение да съберат тази
информация и съответно председателят на ДАР да я предостави. В самата
тъжба са цитирани точни изрази, които тъжителят твърди да фигурират в
писмото, но те не отговарят на изискването да са позорящи, като контактите с
лица не се твърди да са с поведение, предполагащо по общо разбиране
признак на съмнителност съобразно господстващия морал и разбирания в
обществото. Дали обаче определени действия и поведение според
компетентните служби са пречка за даване на разрешение за достъп до
класифицирана информация е въпрос, който не може да обуслови
възникването на наказателна отговорност за далото информацията по
служебен път длъжностно лице. Съгласявайки се да бъде проучен, Б. е бил
наясно, че ще се събира необходимата информация, нужна за вземане на
решение дали същият да продължи да има достъп до класифицирана
информация. Обстоятелството, че тази информация тъжителят намира за
невярна и неправилно обусловила отказа на ДАНС, потвърден от Държавна
комисия по сигурността на информацията, не обуславя по никакъв начин
наказателна отговорност за лицето, което в длъжностно качество е снабдило
проучващия орган със съответните сведения.
Ирелевантни са изложените в тъжбата последици от изложените в
писмото факти, а именно: Б. да не може да упражнява функциите си, какви
обстоятелства следва да доказва в процеса пред ВАС, иницииран от самия
него, как се тълкува от държавните служби информацията от ДАР, дали се
препятства кариерно развитие, съответно се създават трудности пред
задгранично представителство на РБ. Престъплението по чл.147 от НК не е
резултатно и на база на тези изложени косвени последици не би могла да
възникне наказателна отговорност. Следва да се посочи, че решението дали
да се даде или не допуск до класифицирана информация, е на проучващия
орган, който в случая не е ДАР. За евентуално настъпили вреди от актове на
държавни органи има специален ред за защита по реда на ЗОДОВ, а не в
наказателното производство.
Всъщност от настоящия съд имплицитно се иска да установи вярност
7
или невярност на изложени в писмото на А. твърдения и да се произнесе по
това дали конкретни оценъчни съждения на А. са правилни. Както беше
посочено, това е недопустимо, а верността на твърденията и предпоставките
за разрешаване на достъп са предмет на преценка от ВАС в образуваното
пред него секретно дело и в рамките на правомощията му за контрол върху
административните актове на изпълнителната власт. Наказателният съд не
може и не следва да бъде използван ad hoc за проверка истинността на факти
с цел позоваване на неговото решение в друг процес с друг предмет,
съответно за постигане на резултат, различен от реализирането на
наказателната отговорност на лице, извършило престъпление.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето,
срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от Б.Б.,
не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на
процесуални способи за преодоляване на недостатъците и, тъй като
посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под
хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен
или общ ред.
Когато в тъжбата не е описано съставомерно деяние, тя не отговаря на
изискванията на чл.81 от НПК и съдията-докладчикът има правомощието да
прекрати наказателното производство на основание чл.247а, ал.2, т.2, вр. чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК. Отмяната на
правомощието на съда по чл.250, ал.1, т.2 от НПК, /ДВ бр.63 от 04.08.2017 г.,
в сила от 05.11.2017г./, което пресъздаваше част от съдържанието на чл.250,
ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, по съществото си не дерогира
процесуалните правомощия на съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство, доколкото това по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК включва и преценка дали описаното в тъжбата съставлява престъпление.
Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от
8
частен характер и каквото и да било друго престъпление обосновава
прекратяването на наказателното производство / решение № 1389/15.12.2017
г. по в.н.ч.х.д. № 2235/2017 г. на СГС, НО/.
Съдът следва да укаже на тъжителя, че ако твърди настъпили
неимуществени вреди от поведението на А. или от ръководена от него
държавна агенция, то следва да предяви претенцията си пред съответния съд
съд, защото тези вреди не са в резултат на извършено престъпление
Водим от горното и на основание чл.247а, ал.2, т.2, вр.чл.250, ал.1, т.1,
вр.чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.ч.х.д.№ 11472/2021
год.по описа на СРС, НО, 116-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИСИ да се връчат на частния тъжител и А.А..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9