Решение по дело №5528/2018 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            19.04.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                гражданско отделение

На двадесет и първи март                                                       две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 5528 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д.Т.А. ЕГН **********, с адрес: ***,  с която претендира да бъде осъдено *******, действащо чрез *******, ЕИК *********, със седалище *******да й заплати сумата от  100 лева, представляваща частичен иск от общо 1 954.85 лева - неплатен остатък от обезщетение в общ размер от 2189,08 лв. за причинени имуществени вреди на собствения  на ищеца л.а. марка и модел *******, с peг.*******, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня и фар ляв, в резултат на настъпило на 28.03.2018г. ПТП в *******, по вина на водача на лек автомобил *******, с peг. *******застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 28.03.2018г. ищцата предоставила личния си автомобил марка *******с peг.******* на *******.  На 28.03.2018г., около 12.00 часа *******паркирал  автомобила на паркинга пред *******, гр. Варна. Около 12.25 ч.,*******, управлявайки *******с peг. *******, при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищцата в предната му лява част. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които регистрирали ПТП под № 73210/28.03.2018г. и указали на двамата водачи да съставят Двустранен констативен протокол за ПТП. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/28/118000851554 от застрахователна компания *******, със срок на действие 20.03.2018г. ­– 19.03.2019г. На 28.03.2018г., уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, като съставил Опис-Заключение. В описа като увредени детайли били описани: Облицовка предна броня и фар ляв. На 04.04.2018г. получила като застрахователно обезщетение сумата в размер на 234.23 лв. Счита, че действителното обезщетение следва да е в размер на 2 189.08 лв. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за „ГО” с трето за производството лице по отношение на *******с peг. *******. Оспорва посочения механизъм на настъпване на ПТП.  Сочи, че водача на застрахованото при него МПС не го е причинил виновно, поради което не може да се ангажира деликтната му отговорност и акцесорната на застрахователя по ЗЗ „ГО”. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията, като твърди, че те не отговарят на пазарната стойност на разходите за отремонтиране на увредените детайли. Сочи, че стойността на вредите е определена по нормативно уредените правила и методика.  Претендират се разноски.

            С определение на съда постановено в проведено на 21.03.2019г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на иска, като е увеличен от 100 лв. на 1250 лева – частичен от 1954,85 лв.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – Свидетелство за регистрация - част I и част II, талон за преминат годишен технически преглед на лек автомобил марка „Ауди", модел „A3", свидетелство за управление на *********; документ от английски език от регистрационна книга №2224 - 6 стр.; двустранен констативен протокол за ПТП №73210/28.03.2018г. и опис заключение от 28.03.2018г., се установява, че  на 28.03.2018г. *******паркирал собствения на Д.Т.А. ЕГН ********** автомобил марка Ауди, модел A3, с peг.******* на паркинга пред *******.  Около 12.25 ч.,*******, управлявайки *******с peг. *******, при маневра на заден ход блъснал автомобила в предната му лява част. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които регистрирали ПТП под № 73210/28.03.2018г. Двамата водачи съставили  Двустранен констативен протокол за ПТП. *******, с peг. *******бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/28/118000851554 от застрахователна компания *******, със срок на действие 20.03.2018г. ­– 19.03.2019г. На 28.03.2018г. Д.Т.А. ЕГН ********** уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, като съставил Опис-Заключение с описани увредени детайли: Облицовка предна броня и фар ляв. На 04.04.2018г. Д.Т.А. получила като застрахователно обезщетение сумата в размер на 234.23 лв.

Съгласно заключението на вещото лице Г.Й.Д. по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че вследствие на посоченото от ищеца ПТП на застрахования лек автомобил са нанесени следните щети: Облицовка предна броня и фар ляв. Цената на необходимите части и материали – 1936,08 лв. и труд - 299,50 лв., (по средна пазарна цена на сертифицирани сервизи) за възстановяване на увредената вещ в състояние да бъде годна за ползване по предназначение, определена към момента на щетата, е общо  2235,58 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че е налице валиден договор застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/28/118000851554 от застрахователна компания *******, действащо чрез *******, ЕИК *********  относно *******с peг. *******, управляван от виновния водач, със срок на действие 20.03.2018г. ­– 19.03.2019г т.е. към датата на настъпване на процесното ПТП.

            От обсъдения протокол за ПТП, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача *******, с peг. *******–*******, което е противоречало на нормите на чл. 5. ал. 1 т. 1 ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди) и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП („преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“), е настъпило ПТП при което на собствената на ищеца вещ - *******, с peг.******* са причинени следните вреди: унищожени облицовка предна броня и фар ляв. От ответника не е проведено доказване оборващо съдържанието на обсъденият двустранен проткол. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, според което щетите по МПС са настъпили по описания в протокола механизъм. Следва да се посочи, че с извършеното плащане от застрахователя на обезщетение именно за тази щета, той е признал наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му, респ. доказаността на претенцията по основание. Поради това релевантен и подлежащ на изследване в настоящото производство е единственно въпроса за размера й.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, представляващи съдебна практика и по аналгочините норми от действащия КЗ. В случая, според заключението на вещото лице, стойността на частите и ремонтите дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди произшествието е  2235,58 лв. След приспадане на заплатената сума от 234,33 лв. разликата е 2001,25 лв.  

От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което иска следва да бъде уважен до претендирания размер.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси са в общ размер от  450  лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

                                  

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД *******, действащо чрез *******, ЕИК *********, със седалище *******да заплати на Д.Т.А. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от  1250 лева – частично от общо 1954,85 лв. – неплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца  л.а. марка и модел *******, с peг.*******, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня и фар ляв, в резултат на настъпило на 28.03.2018г. ПТП в *******, по вина на водача на лек автомобил *******, с peг. *******застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  *******, действащо чрез *******, ЕИК *********, със седалище *******да заплати на Д.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от  450 лева представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: