Решение по дело №1616/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 януари 2018 г. (в сила от 11 април 2018 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20171320201616
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

661

 

гр. Видин, 17 .01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

видински  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ–ми наказателен състав, в публичното заседание на осемнадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариела Йосифова

 

при секретаря К.Илиева

като  разгледа докладваното от съдията Йосифова

НАХД № 1616 по описа за 2017 година

и за да се произнесе съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 05-0000694 от 09.11.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Видин, с което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. с чл. 415 ал. І от КТ на ЕТ„АГРОБЛОК- А.А.”***, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415 ал. І от КТ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител. Моли съда да приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния  закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление по тези съображения.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител. Твърди, че подадената жалба е незаконосъобразна и неправилна. Счита, че нарушение на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, безспорно е било установено и доказано. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 15.09.2017 година е извършена последваща проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” – Видин от инспектор при същата дирекция ЕТ„АГРОБЛОК- А.А.”***. При проверката бил констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание на Дирекция „ИТ” – Видин, дадено в протокол №ПР1631956 от 29.08.2016 година, , касаещо  в срок до 30.09.2016г. работодателя да начисли и заплати за месец юни 2016г. на Момчил Маринов и Петя Маринова трудово възнаграждение в размер не по малък от минималната работна заплата за страната.

За констатираните обстоятелства на 13.10.2017 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 415 ал. І от КТ. Въз основа на акта за нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля А.Ш. - Тутунджиу –присъствала непосредствено при установяване на нарушението, актосъставител.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото производството е съответствието на издаденото наказателно постановление както с материалния и процесуалният закон.Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно - да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

         Разпоредбата на чл. 34 в от ЗАНН предвижда, че административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Терминът "откриване" следва да се тълкува като установяване и индивидуализиране на нарушителя, а не като фактическото му намиране. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което дава разрешение за случаите, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се явява за съставяне на акта.

Съгласно горецитирания текст - чл.34, ал.1 от ЗАНН - не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е денят, следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 30.09.2016г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на изпълнението, съответно неизпълнението им още на датата следваща посочения от тях краен срок  и в 3-месечен срок, считано от тогава да извърши контрол по изпълнението на дадените предписание и да констатира факта на бездействие. Следва да се отбележи и факта, че контролните следят за спазване на охраняваните обществени отношения и е следвало да извършат текущ и своевременен контрол по отношение изпълнение на предписанията.

Не може да бъдат споделено че се касае за едно „продължено във времето” административно нарушение, тъй като нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е под формата на бездействие и началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. Ето защо след като до 30.09.2016г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 01.10.2016г. и последният ден, в който трябва да се състави АУАН е 01.01.2017г. В случая АУАН е съставен на 09.11.2017г. – не само след изтичане на тримесечния срок , но и над една година от дадения срок за изпълнение на предписанието 0 на 30.09.2016г.  Предвидения в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН преклузивен срок е изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

Съобразявайки нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН Съдът намира , че административнонаказващият орган е процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН, въпреки обективната за него възможност за установяване на нарушителя.

Двата срока, предвидени в  чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, не са алтернативни. Срокът за съставяне на акта е тримесечен и започва да тече от откриване на нарушителя. Той обаче важи в рамките на пределния едногодишен срок. Ето защо, срокът за съставяне на акта може да бъде редуциран - ако нарушителят бъде открит на единадесетия месец от откриване на нарушението, срокът за съставяне на акта ще бъде само един месец - до изтичане на изтъкнатия по-горе пределен срок.

Ето защо съдът счита, че посоченото по – горе наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло поради противоречие с процесуалният закон. При това положение не следва да се изследва въпроса налице ли е или не извършено от страна на жалбоподателят административно нарушение на сочената законова разпоредба по КТ поради недопустимостта да се правят правни изводи в тази насока при наличието на изначална порочност в действията на наказващият орган.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0000694 от 09.11.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Видин, с което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. с чл. 415 ал. І от КТ на ЕТ„АГРОБЛОК- А.А.”***, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415 ал. І от КТ.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд-  Видин.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: