РЕШЕНИЕ № 121
гр. Пазарджик, 01.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, на тринадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар
Галина Младенова
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело
№ 36/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
влязло в сила Определение № 7584 от 18.12.2017 г. по т. д. № 981/2017 г. на
СГС, VІ-10 състав, производството по делото по предявения иск на „Геомар-трейд“
ООД, ЕИК *********, срещу „Метал Хет“
ЕООД, ЕИК *********, и Х.С.Т., е прекратено и изпратено по подсъдност на
настоящия окръжен съд.
С
влязло в сила Определение № 815 от 12.11.2018 г. съдът по настоящото дело е
прекратил производството спрямо ответника „Метал Хет“ ЕООД. С молба вх. №
1828/27.02.2019 г. ищецът заявява, че поддържа иска само срещу Х.С.Т..
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове от „Геомар-трейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Кремиковци, ул. „Ангел Маджаров“ № 14, чрез адв.
Н.Н. от САК, против Х.С.Т., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, офис ***, чрез адв. Н.П. ***, да заплати сумата от 25 500 лева – частично от
52 364.73 лева, представляваща неизплатена част от продажна цена на
доставени стоки по Договор от 26.03.2012 г. за продажба на движими вещи на
изплащане и Споразумение от 08.10.2014 г., ведно с мораторната лихва за забава
върху претендираната главница в размер на 6 294.80
лева, за периода от 09.10.2014 г. до 13.03.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 335 от ТЗ и чл. 205 от ЗЗД,
вр. чл. 101 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените
искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът е търговец, който по занятие
продава метални изделия. Излага, че има вземане от „Метал Хет“ ЕООД в размер на 52 364.73 лева, представляващо
неизплатена част от продажна цена по договор от 26.03.2012 г. за продажба на
движими вещи на изплащане и споразумение от 08.10.2014 г. Сочи, че видно от
стокови разписки от 02.01.2012 г. и Протокол от 12.10.2011 г. ищецът е доставил
на „Метал Хет“ ЕООД метални изделия, приети без възражения, които обаче не били
заплатени. Уточнява, че за да уредят възникналите отношения по вече предадените
стоки, ищецът и „Метал Хет“ ЕООД решили да сключат на 26.03.2012 г. договор за
продажба на движимите вещи на изплащане, като на същата дата била издадена и
проформа фактура. По-късно на 08.10.2014 г. било сключено и споразумение, с
което задълженията за плащане на получените изделия се признават от „Метал Хет“
ЕООД, а Х.Т. в лично качество встъпва в задължението за изплащане на
доставените стоки, като се задължава да извърши плащането. Ищецът конкретизира,
че видно от самия текст на сключените договори, ответникът Т. собственоръчно е
потвърдил и се е задължил лично да издължава задължението по доставените стоки.
След подписване на споразумението от дължимата сума били заплатени 1 250
лв. с ДДС, отразено във фактура № 04310/11.11.2015 г. Били изпращани и покани
за плащане, но без резултат. Моли се за осъждане на Х.Т., доколкото същият
отговаря солидарно с получателя на стоката „Метал Хет“ ЕООД. Претендира се и
мораторната лихва за забава върху сочената главница в размер на 6 294.80
лева, за периода от 09.10.2014 г. до 13.03.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба. Претендира разноските за производството, държавните такси за
исковото и обезпечителното производство, таксите за ЧСИ по налагане на обезпечителните
мерки и адвокатското възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Х.Т., чрез процесуален представител,
оспорва иска, като счита същия за неоснователен. Излага, че са съществували
търговски отношения между ищеца и „Метал Хет“ ЕООД. Твърди, че е бил управител на дружеството за около 2
месеца през 2010 г., но от ноември 2010 г. управител е бил баща му С Х Т.,
който е бил и едноличен собственик на капитала. От 01.02.2011 г. до 2017 г.
ответникът е работил в дружеството на длъжността „организатор производство“.
Твърди, че договорът от 26.03.2012 г. е подписан от него, а не от управителя по
това време С Т. – негов баща, който понеже бил болен, изпратил сина си да
закупи от ищеца някакви стоки, като именно Х.Т. подписал договора вместо
управителя. След две години било подписано споразумение от 08.10.2014 г. за
стари задължения, което също било подписано от ответника Х.Т.. Твърди, че не е
авалирал запис на заповед, така както е посочено в чл. 2 от споразумението, тъй
като изобщо няма издаден запис на заповед, поради което не може ответникът Т.
да се третира като солидарен длъжник. Твърди, че не помни какви точно отношения
за какви стоки и количества са съществували между двете търговски дружества.
Поддържа, че договорът от 26.03.2012 г. за продажба е недействителен, тъй като
не е подписан от лице с представителна власт спрямо дружеството-купувач. Сочи,
че споразумението от 08.10.2014 г. е недействително, тъй като не е подписано от
упълномощен или законен представител на „Метал Хет“ ЕООД, всъщност изобщо не е
подписано за дружеството (липсва подпис) и на това основание счита, че не е
налице признание за дълга. След като дружеството не е
задължено към ищеца, ответникът Т. също не е негов длъжник. Изрично се прави
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност от 02.01.2012 г. по
стоковата разписка за сумата от 43 027.05 лева с ДДС и от 12.10.2011 г. по
протокола за консигнация за сумата от 10 585.68 лева с ДДС, от който
момент вземанията са били изискуеми. Уточнява, че стоките са получени преди
подписването на договора от 26.03.2012 г., поради което следва да се приеме, че
е бил сключен преди това устен договор за продажба. Споразумението от
08.10.2014 г. не прекъсва давността, доколкото се посочи, че е недействително.
Няма и други данни за прекъсване на давността, вкл. издадената фактура от 2015
г., тъй като тя е относима за друга стока.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
се заявява, че ответникът Х. Т. потвърждава изложеното в исковата молба, че му
е било възложено от управителя С Т. да закупи стоките, за които е подписан
договорът от 26.03.2012 г. Акцентира се върху факта, че Х.Т. и неговият баща С
Т. са били свързани лица. Излага се правен довод за приложение на разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ – действията без представителна власт са потвърдени, тъй като
търговецът „Метал Хет“ ЕООД не
се е противопоставил и се е възползвал от продадените материали. Уточнява се и
това, че ответникът Т. се е задължил солидарно по силата на чл. 304 от ТЗ при
подписване на споразумението от 08.10.2014 г., като собственоръчно е отбелязал,
че е платил 150 лв. по споразумението и се е задължил да го изпълнява.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който се поддържа, че липсват доказателства за
наличие на солидарно задължение между ответника Т. и „Метал Хет“ ЕООД спрямо
ищеца на договорно основание. Заявява се, че Х.Т. е поел задължение за
заплащане на сумата по издадения запис на заповед, но доколкото няма издаден
запис на заповед, респ. същият не е авалиран от Т., той не отговаря като
длъжник за процесната сума. Неясно било дали се търси отговорност от ответника
на договорно основание (липсват факти за твърдяната солидарност) или на
извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. По отношение на
споразумението от 08.10.2014 г., за което според ищеца ответникът се е задължил
като физическо лице да отговаря за задължението на дружеството, се твърди, че
същото е нищожно, тъй като не е подписано от управителя на „Метал Хет“.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е уточнено (нямало твърдения на ищеца) на
какво основание се претендира солидарна отговорност от Х.Т.. Напротив, изрично
ищецът е посочил, че Х.Т. в лично качество е встъпил в задължението на „Метал
Хет“ ЕООД за изплащане на цената на доставените стоки, като се е задължил да
извърши плащането. Поддържа се, че видно от самия текст на
сключените договори, ответникът собственоръчно е потвърдил и се е задължил
лично да издължава задължението по доставените стоки. Поддържа се, че той се е
задължил солидарно при подписване на споразумението от 08.10.2014 г., като
собственоръчно е отбелязал, че е платил 150 лева по споразумението и се е
задължил да го изпълнява.
Или,
фактическите твърдения на ищеца обосновават процесуалната легитимация на
ответника на договорно основание. Дали това действително е така, е въпрос на
материална легитимация по иска.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно
от справка от публичния ТР към АВ се установява, че „Метал Хет“ ЕООД, ЕИК
*********, е с едноличен собственик на капитала и управител С.
Т. (поч. на ****** г.), който е и баща на ответника
Х.Т..
По делото е приета като доказателство стокова разписка
за продажба на стоки № 848/02.01.2012 г. с доставчик ищеца и получател „Метал Хет“
ЕООД за изчерпателно описана стока по количество и единична цена на обща
стойност от 43 027.05 лева с ДДС, както и Протокол за даване на стоки на
консигнация № 1/12.10.2011 г. с консигнант ищцовото дружество и консигнатор
„Метал Хет“ ЕООД с описана стока (поцинкован лист, поцинкована ламарина, др.)
на стойност общо 10 585.68 лева с ДДС. Представена е и проформа фактура №
03-13/26.03.2012 г., издадена въз основа на стоковата разписка № 848/02.01.2012
г. и протокол № 1/12.10.2011 г., на стойност 52 364.73 лева с ДДС.
Видно от Договор от 26.03.2012 г. за продажба на движими
вещи на изплащане, ищецът „Геомар-трейд“ ООД и ЕТ
„Е. –
К. К.“, като продавачи,
се задължават да продадат на „Метал Хет“ ЕООД, като купувач, стока, подробно
описана по вид, количество и единична цена в Приложение № 1 (съответно стокови
разписки по доставки), явяващо се неразделна част от договора, срещу цена от
57 379.04 лева с ДДС. Описан е и начинът на плащане на цената: 0 % при
подписване на договора, а остатъкът (реално 100 %) в срок от 45 дни.
Собствеността на стоката преминава върху купувача след цялостното изплащане на
продажната цена.
В
изпълнение на указание на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК ищецът
представя описаните като неразделна част от договора приложения, а именно:
Приложение № 1, в което е описана вида на стоката, която следва да се достави
от ищеца, а именно: арматура по стокова разписка № 848 за сумата от 43 027.05 лева с ДДС; ламарина и
ПЕЗ тръби по Протокол № 1/12.10.2011 г. за сумата от 10 585.68 лева с ДДС,
или общо 53 612.73 лева с ДДС (описана е и стоката, дължима от втория
продавач ЕТ „Е.– К. К.“, но същата
е ирелевантна за настоящия спор). В това приложение № 1 изрично е посочено, че
предаването и доставянето на стоката на купувача от страна на продавача (не е
конкретизирано кой от двамата) е извършено на 12.10.2011 г., 31.10.2011 г. и
12.12.2011 г.
Съдът
с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че договорът за
продажба от 26.03.2012 г. е подписан за купувача „Метал Хет“ ЕООД от ответника
Х.С.Т.; че движимите вещи, описани в стокова разписка от 02.01.2012 г. на стойност общо от 43 027.05 лева
с ДДС и в Протокол от 12.10.2011 г. за стоки на стойност общо 10 585.68 лева с ДДС, т. е. тези,
които са представени с исковата молба, са доставени на „Метал Хет“ ЕООД.
Като
част от приложенията към договора от 26.03.2012 г., в изпълнение на указанията
по чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът е представил и следните документи: стокова разписка № 848/02.01.2012 г. за
доставени от ищеца на „Метал Хет“ ЕООД стоки на стойност от 41 779.05 лева
с ДДС, както и Протокол за даване на стока на консгинация № 1/12.10.2011 г. за
сумата от 2 107.44 лева с ДДС, които обаче не са описани в Приложение № 1,
което обективира задължението на продавача да достави определена стока, респ.
не са част от предмета на претенцията на ищеца. Отделно от това, същите са
оспорени от ответника в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК (продължен от съда за
следващото открито съдебно заседание), но така или иначе липсва подпис за
получател по стоковата разписка, а относно протокола, подписа на получател е
ирелевантен доколкото продавач е ЕТ „Е. – К. К.“,
т. е. не е ищецът по делото, поради което е безпредметно обсъждането им. В този
смисъл не следва да се обсъжда и съдебно-графологичната експертиза, доколкото
същата изследва документи с консигнатор/продавач ЕТ „Е. –
К. К.“.
Съдът
е приел като доказателства преводни
нареждания за удостоверяване на вписването на обезпечителна заповед от
09.07.2017 г. в размер на 45 лева, за таксата по образуваното изп. дело № 93/17
г. при ЧСИ П. М. в размер на 228 лева, както и за таксата от 15 лева по
частна жалба срещу определение на СГС.
Представя се фактура № 4310811.11.2015 г. на стойност
1 250 лева с ДДС, с доставчик ищецът и получател „Метал Хет“ ЕООД, за
„поцинкована ламарина“, която в количествено отношение (0.651) не съответства
нито на стоковата разписка, нито на протокола за даване на стоки на
консигнация.
Видно от Споразумение от 08.10.2014 г., представено за сключено
между ищеца, от една страна, и „Метал Хет“ ЕООД и Х.Т., от друга, страните
приемат за установено, че „Метал Хет“ ЕООД дължи на ищеца „Геомар-трейд“
ООД сумата от 57 379.04 лева по договор от 26.03.2012 г. за продажба на
движими вещи на изплащане, което страните квалифицират правно като признание на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. В чл. 2 от споразумението
страните се договарят, че за обезпечаване на вземанията на ищеца по договора,
длъжникът „Метал Хет“ ЕООД следва да издаде при подписване на споразумението
запис на заповед в полза на ищеца за пълния размер на сумата, като Х.Т. се
задължава да авалира ценната книга в полза на ищеца. Споразумението е подписано
за ищеца и ответника, но липсва подпис за
„Метал Хет“ ЕООД. Налице е ръкописна забележка в
долната част на последната страница от споразумението, която е в смисъл: „Днес 8.10.2014 г. дадох 150 лева на К К и
от февруари 2015 г. ще започна да издължавам задълженията.“ Забележката е
подписана от Х.Т., който е изписал и двете си имена. Споразумението е оспорено
от ответника с отговора на исковата молба, в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК,
относно неговата истинност - съдържание и авторство, но не досежно
автентичността на подписа на ответника Х.Т.. Напротив, твърденията са
единствено относно това, че споразумението не е подписано от управителя на
„Метал Хет“ ЕООД С Т., като оттук се правят и съответните правни изводи за
недействителността му. На това основание следва да се приеме, че забележката е подписана от Х. Т., който
е подписал и самото споразумение, на датата на сключването му.
Между страните не се спори, че няма издаден запис на
заповед от дружеството купувач. След като няма издаден запис на заповед, няма и
как същият да е авалиран от ответника Х.Т..
От изслушаното по делото заключение по ССчЕ, прието от
съда за обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото,
се установява, че „Метал Хет“ ЕООД е изплатило на ищеца, в периода м.
03-11.2015 г. по издадена фактура № 04310/11.11.2015 г. общо сумата от
1 250 лева с ДДС. Проформа фактура № 03-13/26.03.2012 г. не е осчетоводена
в счетоводните регистри на „Метал Хет“ ЕООД нито е включена в дневника за
покупки и в справката-декларация на това дружество, нито е упражнен данъчен
кредит за нея. Вещото лице обяснява, че проформа
фактурата се издава обикновено във връзка с някакво предстоящо
плащане, не е счетоводен документ и не
отговоря на изискването за първичен счетоводен документ, както и не подлежи на
осчетоводяване. Издава се между страните, когато се очаква да се получи
плащане. Тя служи пред наредителя за информация относно сумата по сделката,
която следва да се преведе.
Правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 335 от ТЗ и чл. 205 от ЗЗД, вр. чл. 101 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуването на задължението на
„Метал Хет“ ЕООД за заплащане на сумата от 25 500 лева, като част от обща
продажна цена в размер на 52 364.73 лева от възникнали между страните
търговски продажбени отношения по повод доставени на 12.10.2011 г. и 02.01.2012
г. движими вещи (стоки), за удостоверяване на което обстоятелство са съставени
2 бр. стокови разписки и протокол за предаване на движими вещи. Не е спорно, че
за уреждане на вече възникналите отношения между страните е сключен и договорът
от 26.03.2012 г. за продажба на движими вещи на изплащане, които са предадени в
предходен момент.
Не
е спорно между страните (прието за безспорно с доклада по чл. 146 от ГПК), че
движимите вещи, описани в стокова разписка от 02.01.2012 г. за сумата от 43 027.05 лева с ДДС
и в Протокол от 12.10.2011 г. за стоки за сумата от 10 585.68 лева с ДДС са доставени на „Метал
Хет“ ЕООД. По делото липсват доказателства, че продажната им цена е заплатена
на ищеца-продавач.
Другата
стокова разписка от същата дата 02.01.2012 г., но за сумата от 41 779.05
лева с ДДС не доказва, че стоката е получена от купувача, поради което той не
дължи плащане за продажна цена на описаните в нея стоки. Няма и други
документи, които да удостоверят получаването на стоката от купувача.
Протоколът
за предаване на стоки на стойност 2 107.44 лева с ДДС е ирелевантен, тъй
като продавач на обективираните в него вещи не е ищецът, а ЕТ „Е.–
К. К.“.
Сключеният от
Х.Т. договор от 26.03.2012 г. обвързва „Метал Хет“ ЕООД, доколкото се установи,
че същият е сключен въз основа на мандатна сделка, която е принципно неформална
(с изключението, предвидено в чл. 292, ал. 3 от ЗЗД за придобиване на вещни
права върху имот, каквата обаче не е настоящата хипотеза). Изрично се признава
от ответника неизгодния факт, че управителят на дружеството и негов баща му е
възложил закупуването на стоките, предмет на договора от 26.03.2012 г. На това
основание следва да се приеме, че този договор валидно обвързва купувача „Метал
Хет“ ЕООД за получените от дружеството стоки. С оглед на
изложеното общата продажна цена от 53 612.73 лева (сбор от 43 027.05
лв. и 10 585.68 лв.) е принципно дължима от „Метал Хет“ ЕООД.
Издадената
проформа фактура е за друга сума - 52 364.73 лева с ДДС.
Съдът приема, че
споразумението от 08.10.2014 г. не е породило действие за
купувача „Метал Хет“ ЕООД, тъй като същото не удостоверява волеизявление на
негов законен или упълномощен представител за даване на съгласие за сключването
му (изобщо липсва подпис за „Метал Хет“ ЕООД). Споразумението е подписано освен от ищеца
само от ответника Х.Т., но с оглед изразената в същото негова воля
следва да се приеме, че е единствено досежно съгласието му да авалира издаден
от купувача в полза на продавача запис на заповед.
Относно
направената в споразумението ръкописна забележка, че са
платени на К.К. 150 лева и е заявено, че от
февруари 2015 г. ще се започне да се издължават задълженията, ищецът
счита
това волеизявление на Х.Т. за даване на съгласие за встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД за задълженията на „Метал Хет“ ЕООД.
Съгласно
чл. 101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Съглашението за встъпване
в дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма. Съгласувана между
кредитор и трето лице или длъжник и трето лице воля за встъпване може да се
установи не само от писмено съглашение за това, но и от други двустранни или
едностранни документи и пр. доказателства, установяващи точния характер на
съглашението. При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице
встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да
бъде преценява в контекста на целия договор. Уговорката следва да бъде
преценявана с оглед характера на задължението; целта, мотивирала страните да
постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи
отношение към произхода на задължението и правната му характеристика (в този смисъл Решение № 5 от 30.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2747/2017 г., I т. о. и цитираното в него
Решение № 504 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о.).
Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3020/2014 г., ІV г. о., съобразно чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Задължението може да бъде
и бъдещо като действието му в този
случай се проявява след като главната сделка породи правни последици.
Обстоятелството, че ответникът е встъпил като съдлъжник за
дълга на „Метал Хет“ ЕООД следва да се докаже от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, в който смисъл съдът е разпределил
доказателствената тежест още с доклада по делото. Доказването е пълно, когато се цели създаването на
сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността на съответно
фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт.
Непълното доказване цели да се създаде вероятно, не напълно сигурно убеждение
на съда, че даден факт е настъпил. Доказването е главно, когато тежестта на доказване е на доказващия, т. е. на този, който
твърди изгодния за него факт.
В
настоящия случай забележката, изписана ръкописно от ответника
Х.Т., не е част от текста на споразумението, а е обективирана
върху
хартията, на която е разпечатано същото, поради което не може да се
приложи правилото за тълкуване на отделните
уговорки в договора във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, тъй като не е
ясно дали имат връзка споразумение и забележка.
От друга страна, изявлението на Х.Т. е лаконично, което води
до неяснота и на точния характер
на съглашението – за встъпване в дълг, за поръчителство или друг
ненаименован договор, като последиците от трите правни фигури са различни, тъй
като се уреждат от съответните правни норми (напр. с изтичане на срока по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД се прекратява самото поръчителство). Отделно от това
лаконичният изказ на автора на ръкописния текст не изяснява с кого изобщо е постигната уговорката – с
кредитора, с длъжника, с трето лице и с какъв точно предмет, доколкото
споразумението е подписано единствено от Х.Т., но по повод авалиране на запис
на заповед. Въпреки че не е предвидена форма за
встъпването в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, безспорно, за да
се приеме че е налице такова, е необходимо установяване на съглашение (сделка) между
кредитор и трето лице или длъжник и
трето лице за това. В случая волята на ответника е неясна и относно това кое задължение поема – това по записа
на заповед, който следва да бъде издаден от длъжника (както се посочи няма
пречка да се встъпи в бъдещо задължение, но при невъзникване на същото /както е
в случая – няма издаден запис на заповед/, не проявява действие и встъпването)
или това на длъжника „Метал Хет“ ЕООД по договора за продажба от 26.03.2012 г.,
който предвид липсата на подпис под споразумението следва да се приеме, че не
признава дълга. И оттук, след като липсва признание на дълга от самия длъжник,
кое задължение поема третото лице – ответник.
Сумата от 150
лева е „дадена“ не на „Геомар-трейд“
ООД,
а на К К, като в ръкописния текст на забележката в споразумението липсва
посочване на основанието за „даването“, качеството на лицето, което получава
сумата К К (като законен представител на продавача ли действа или в лично
качество), както и изобщо чие задължение се поема и в какъв размер. Макар и да
се установи родствена връзка между управителя на „Метал Хет“ ЕООД и ответника
(баща и син), това не е достатъчно да обоснове интереса на Х.Т. да встъпи в
дълг и да поеме лична отговорност за задължения на юридическо лице, за които не
отговаря лично дори неговия собственик на капитала. Тези съображения за липса
на личен интерес на ответника сочат по-скоро на сключване на договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД, но в тази хипотеза евентуално
на преценка биха подлежали защитните норми на ЗЗД и в частност императивната
разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД с оглед падежа на задължението на главния
длъжник още през 2011 и 2012 г. Така или иначе, иск, основан на договор за поръчителство,
няма предявен.
В крайна сметка
съдът не може да поправи собствената небрежност на кредитора да изиска от
ответника да обективира изявлението си за встъпване в дълг (или напр. за
поръчителство) по един ясен и недвусмислен начин. Обстоятелството, че
забележката е изписана върху самото споразумение не е достатъчно да доведе до
извод за доказаност на встъпването в дълг по чл. 101 от ЗЗД при условията на
пълно и главно доказване.
С оглед
изложеното разбиране, съдът приема искът за главницата на предявеното
основание за неоснователен, което обуславя извод за
неоснователност и на иска за мораторната лихва, респ. и на другите акцесорни
претенции за разноски в производството.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая се претендира
300 лева адвокатско възнаграждение (платени в брой) и 130 лева депозит за вещо
лице, като предвид
пълната неоснователност на исковете, сумата от 430 лева следва да се възложи
върху ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени
искове от „Геомар-трейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Кремиковци, ул. „Ангел Маджаров“ № 14, против
Х.С.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис ***,
да заплати сумата от 25 500 лева – частично от 52 364.73 лева,
представляваща неизплатена част от продажна цена на доставени стоки по Договор от 26.03.2012 г. за
продажба на движими вещи на изплащане и Споразумение от 08.10.2014 г., ведно с
мораторната лихва за забава върху претендираната главница в размер на
6 294.80 лева, за периода от 09.10.2014 г. до 13.03.2017 г. – датата на
подаване на исковата молба, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 335 от ТЗ
и чл. 205 от ЗЗД, вр. чл. 101 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Геомар-трейд“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Кремиковци, ул. „Ангел
Маджаров“ № 14, да заплати на Х.С.Т., ЕГН ********** ***,
сумата от 430 (четиристотин и тридесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за първа инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: