№ 796
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504898 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20110396 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 7861/2019 г. по описа
на СРС, 161- ви състав, И. С. С. е осъден да заплати на Д. Л. Т. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2 000 лв., главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода
30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., съдържащи изразите: „****“, „без твоето вмирисано
присъствие“, „психопат такъв“, „псевдо родител“, „простотията селска ви е в кръвта“ и
„психопатттт“, заедно със законна лихва от датата на исковата молба 07.02.2019 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 326,67 лв., обезщетение
за забава върху главницата за периода 30.06.2017 г. – 07.02.2019 г., като са отхвърлени
предявените от Д. Л. Т. против И. С. С. искове за разликата над сумата от 2 000 лв. до
предявения размер от 3 000 лв. главница и над 326,67 лв. до пълния размер от 487,49 лв.
мораторна лихва.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника И. С. С. с
излагане на съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност – за
неправилност, на решението в осъдителната му част. Твърди се, че съдебният акт в
обжалваната му част е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по същия спор с влязло в
сила решение по гр. д. № 9238/2019 г. по описа на СРС, 174- и с- в. Посочва се, че
1
възприетият от съда извод относно наличието на причинно- следствена връзка между
деянието на ответника и претърпените от ищцата вреди е неправилен, тъй като почива на
събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания, които не е
следвало да бъдат кредитирани. Навеждат се доводи, че определеният от районния съд
размер на претендираното обезщетение е завишен, тъй като не отговаря на характера и
интензитета на търпените неимуществени вреди. Моли се съдът да обезсили решението в
обжалваната част, а при условията на евентуалност – да отмени същото като неправилно и
да отхвърли предявените искове или да намали присъденото обезщетение. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Л.
Т., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Л. Т. против И. С. С.
искове за разликата над сумата от 2 000 лв. до предявения размер от 3 000 лв. главница и над
326,67 лв. до пълния размер от 487,49 лв. мораторна лихва, като необжалвано от ищеца е
влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, за недопустимост на
решението в обжалваната част. Съображенията за това са следните:
От представената по делото присъда от 24.10.2018 г., постановена по НЧХД №
15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, се установява, че ответникът въззивник е
признат за виновен в това, че в периода от 30.06.2017 г. до 30.07.2017 г., в гр. София, ж. к.
„Стрелбище“, ул. „Червена роза“, бл. **** с две деяния, които осъществяват състава на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Д. Л. Т. чрез изпращане на СМС /кратки текстови съобщения/ от
телефонен номер ********** до телефонен номер ****, както следва: на 30.06.2017 г.:
„****“, „…без твоето вмирисано присъствие“, „Психопат такъв“ и на 30.07.2017 г.: „Псевдо
2
родител“, „…Простотията селска ви е в кръвта“ и „Психопатттт“ – престъпление по чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.
От допуснатата и събрана като писмено доказателство пред въззивния съд присъда №
507080 от 12.10.2018 г., постановена по НЧХД № 1745/2018 г. по описа на СРС, се
установява, че ответникът въззивник е признат за виновен за това, че в периода от 13.10.2017
г. до 27.12.2017 г. с шест деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна
продължение на предшестващите, казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л.
Т. чрез изпращане на SMS /кратки текстови съобщения/ от тел. номер 0899 819 283 до тел.
номер ****, както следва: на 13.10.2017 г., в 17.10 часа, в 17.11 часа, в 17.16 часа и в 17.20
часа съответно: „Ти си един простак.“ и „И помни ще те наплюя в лицето на 7- ми. Това
заслужаваш. Долен селски боклук. Боклук боклук на боклуците хахахаха“ и „Оплаквай се на
който искаш боклук долен. Плевенски смръдлив. Ти не си майка.. И по хубавото е, че ще
знае че майка му е най големия боклук смръдлив.“, „Трябваше наистина да те натрепя както
разказваш на всички че съм правил. Можеше тогава да не правиш така Явно с вашата
фамилия освен с бой с друго не се оправя.“, „Боклук селски.“; на 15.10.2017 г., в 10.02 часа,
в 12.01 часа и 15.57 часа съответно: „НЕ Е ИНАТ ТВОЕТО, ПРОСТОТА Е!!! Я. ЧЕ СИ
ЛЕКАР. НЕЗАСЛУЖАВАШ ДАЖЕ КЕНЕФИ ДА МИЕШ“, „И ако още един ПЪТ разбера,
че детето ми е било болно и ти боклук такъв неинформираш баща му. Прави му сметка. С
тебе ще се занимавам. Волна твар тъпа.“ и „Боклук вдигни“; на 17.10.2017 г., в 22.45 часа и в
22.47 часа съответно: „Псевдо майка“ и „Урод“; на 29.10.2017 г., в 12.46 часа, 12.47 часа и
15.43 часа съответно: „Просто момиче си беше и просто ще си идеш“, „Поне малко да имаше
мозък в тая куха глава“, „НАЛИ СЕ СЕЩАШ ЧЕ АКО РЕША МОГА ДА ТИ СЪСИПЯ
ЦЕЛИЯТ ЦЕЛЕНИЧЪК ЖАЛЪК ЖИВОТЕЦ. А ПОДОБНО НА ТОВА КОЕТО ПРАВИШ
КЪМ МЕН СЕГА. ТАКА МОГА ДА НАПРАВЯ ЧЕ ДА ПЛАЧЕШ ОТ ПРОСТОТИЯТА СИ“;
на 30.10.2017 г., в 00.06 часа: „НЕЗАБРАВЯЙ. Поговорката БОКЛУК!!!“; на 27.12.2017 г., в
17.56 часа: „И понеже си страшен идиот с голямо И“, като обидата е нанесена публично и е
разпространена по друг начин – чрез изпращане на SMS /кратки текстови съобщения/ -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.
От допуснатото и събрано като писмено доказателство пред въззивния съд решение
№ 263948 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5924/2020 г. по описа на СГС, II- в
състав, се установява, че решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. №
9238/2019 г. по описа на СРС, 174 състав, е потвърдено в частта, с която ответникът
въззивник е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение честта и достойнството на ищцата, преживян душевен дискомфорт, липса на
3
концентрация, неспокойствие и други, причинени в резултат на престъпление – обида,
нанесена от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода от
13.10.2017 г. до 27.12.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2017 г. до 13.02.2016 г.
Предвид изложеното, се налага изводът, че в случая се касае за две отделни,
самостоятелни и независими едно от друго престъпления, извършени от едно и също лице –
ответника въззивник, спрямо едно и също лице – ищцата въззиваема, в различни периоди от
време – в периода 13.10.2017 г. – 27.12.2017 г. и в периода 30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., и
двете осъществяващи състава на престъплението „обида“, чиито изпълнителни деяния са
извършени по идентичен начин – чрез изпращане на кратки текстови съобщения, но с
различно съдържание, и във връзка с които са се развили две отделни наказателни
производства и респективно две отделни граждански производства. В този смисъл се касае
за отделни деяния, като в извършването на всяко от тях, видно от приложените по делото
присъди, ответникът въззивник е бил признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание „глоба“.
Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 298 ГПК, тъй като не се касае за
„същото основание“. Напротив, фактическите твърдения, изложени в исковата молба, сочат
на идентичност с извършеното престъпление, във връзка с което е постановена присъда от
24.10.2018 г., постановена по НЧХД № 15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, а не
както се твърди във въззивната жалба с извършеното престъпление, във връзка с което са
постановени присъда № 507080 от 12.10.2018 г., постановена по НЧХД № 1745/2018 г. по
описа на СРС, решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9238/2019 г. по
описа на СРС, 174 състав, и решение № 263948 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. №
5924/2020 г. по описа на СГС, II- в състав.
В този смисъл по съдебно предявената в настоящото производство претенция за
осъждане на ответника въззивник да заплати на ищцата въззиваема обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди, причинени от ответника чрез изпращане
на кратки текстови съобщения в периода 30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., съдържащи изразите:
„****“, „без твоето вмирисано присъствие“, „психопат такъв“, „псевдо родител“,
„простотията селска ви е в кръвта“ и „психопатттт“, заедно със законна лихва от датата на
исковата молба 07.02.2019 г. до окончателното плащане, липсва произнасяне на същия или
друг съд с друго, различно от обжалваното съдебно решение. Представеното пред
въззивната инстанция решение на СГС, респ. представеното пред първоинстанционния съд
решение на СРС, касаят друг спор, макар и между същите страни, но с различно основание.
Ето защо, не е налице друг съдебен акт, с който същият спор между същите страни и на
същото основание вече да е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което и
решението в обжалваната му част не е недопустимо.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
4
вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на
деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;
4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се
предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване
от ищеца.
Безспорно е в настоящото производство, че с влязла в сила присъда от 24.10.2018 г.,
постановена по НЧХД № 15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, ответникът
въззивник И. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.06.2017 г. до 30.07.2017 г.,
в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Червена роза“, бл. **** с две деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л. Т. чрез изпращане на СМС
/кратки текстови съобщения/ от телефонен номер ********** до телефонен номер ****,
както следва: на 30.06.2017 г.: „****“, „…без твоето вмирисано присъствие“, „Психопат
такъв“ и на 30.07.2017 г.: „Псевдо родител“, „…Простотията селска ви е в кръвта“ и
„Психопатттт“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл.
78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
приетото в т. 15 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС с присъдата и с решението по чл. 78а
НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от
наказателния съд и в двата случая има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския
съд. В настоящия случай е налице тъждество между деянието, предмет на развилото се
наказателно производство, и процесното деяние, от което ищцата претендира да е
претърпяла неимуществени вреди. Ето защо, следва да се приеме, че по делото е безспорно
установено, че ответникът въззивник е осъществил виновно противоправно деяние – обида,
чрез изпращане на кратки текстови съобщения на ищцата въззиваема в периода 30.06.2017 г.
– 30.07.2017 г., съдържащи изразите: „****“, „без твоето вмирисано присъствие“, „психопат
такъв“, „псевдо родител“, „простотията селска ви е в кръвта“ и „психопатттт“.
По делото се установяват настъпили в причинна връзка с противоправното деяние на
ответника неимуществени вреди за ищцата. От показанията на свидетелите Г. и Д. се
установява, че отправените обиди от страна на ответника към ищцата са причинили
емоционални и психически терзания на личността на последната и са накърнили честта и
достойнството й – ищцата е приела тежко отправените й обиди, чувствала се е засрамена,
унизена и стресирана, не е била достатъчно концентрирана в професионалната си дейност,
често е била разстроена и притеснена, поради което се е налагало работните й занимания да
бъдат прекъсвани и продължавани от други нейни колеги, а в някои дни дори е отсъствала от
5
работа поради емоционалното си състояние. Неоснователни са възраженията, релевирани
във въззивната жалба, че посочените гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани.
Противно на изложените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира, че показанията на
свидетелите Г. и Д. не разкриват недостоверност, преднамереност и/или непълнота.
Напротив, те са логични, последователни и не се констатират вътрешни противоречия.
Освен това, същите са конкретни в достатъчна степен, за бъдат годни за установяване на
релевантните по делото факти – в тях ясно и недвусмилено се посочват както периодът от
време, в рамките на който ответникът е отправял обиди към ищцата, така и съдържанието на
обидните изрази, вкл. и начинът, по който са сведени до знанието на ищцата, а именно чрез
кратки текстови съобщения. С оглед на изложеното, по делото несъмнено се установява, че
ищцата е претърпяла неблагоприятни психически изживявания в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника, като възраженията на въззивника ответник в това
отношение са неоснователни.
Доколкото по делото се установява, че ищцата е търпяла неимуществени вреди
вследствие на противоправното поведение на ответника, то последният следва да я обезщети
за тях. Претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични блага и не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото /така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС/. Въззивният състав
приема, че сумата от 2 000 отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претърпените неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът
отчита характера и тежестта на противоправното деяние, интензитета на действията,
осъществени в кратък период от време, както и степента на опозоряване, съдържаща се в
използваните обидни изрази спрямо ищцата. Следва да се съобрази и причиненото
емоционално и психическо състояние на ищцата, попречило на същата да изпълнява
пълноценно служебните си задължения. Ето защо, въззивният съд счита, че възраженията на
ответника досежно определения размер на присъденото обезщетение се явяват
неоснователни.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявените искови претенции, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата
следва да бъдат присъдени разноски, представляващи уговорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сума в размер на 450 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
6
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110396 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. №
7861/2019 г. по описа на СРС, 161- ви състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО И. С. С., ЕГН:
********** е осъден да заплати на Д. Л. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2 000 лв., главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода
30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., съдържащи изразите: „****“, „без твоето вмирисано
присъствие“, „психопат такъв“, „псевдо родител“, „простотията селска ви е в кръвта“ и
„психопатттт“, заедно със законна лихва от датата на исковата молба 07.02.2019 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 326,67 лв., обезщетение
за забава върху главницата за периода 30.06.2017 г. – 07.02.2019 г.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН: **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Гълъбово, с.
**** да заплати на Д. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул.
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7