Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6618 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано
е по предявени от Х.А.Х., ЕГН **********,
и Н.Ю.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да преустанови бездействието, с което пречи на ищците да упражняват
правото им на собственост върху апартамент № 66, находящ се в гр. Варна, ***,
като извърши необходимия ремонт в
санитарното помещение в апартамент № 69, находящ се в гр. Варна, *** с
оглед преустановяване на течовете от там към собственото на ищците жилище, и за
осъждането на ответницата да заплати общо на ищците сумата от 134 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в средствата,
необходими за отстраняване на получените
в резултат от течовете повреди в собственото им жилище, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения на ищците те са собственици в режим на съпружеска имуществена общност
на апартамент № 66, находящ се в гр. Варна, ***, придобит чрез договор за
продажба на държавен недвижим имот от 1990 г., а ответницата е техен съсед,
като обитава жилището над тяхното - ап. 69, върху което притежава право на
ползване. Ищците твърдят, че ответницата не поддържа в добро състояние жилището
си, поради което през последните десет години в техния апартамент се появявали
периодични течове в кухненския бокс от тавана вдясно над мивката, където се
измивали хранителните продукти и прибори. Посоченото място не било ремонтирано
от години, а само периодично почиствано, предвид перманентното наводняване.
Поддържат, че опитите им за доброволно отстраняване на причините за течовете и
съдействие от страна на ответницата били неуспешни. Излагат, че през 2017 г.
извикали вещо лице, което да установи щетите, нанесени в жилището им вследствие
на течовете - подкожушена боя, мухъл и влага по
стената и тавана, които според експерта били предизвикани от пропукване на теракотната настилка, теч от подов сифон, липса на надеждна
хидроизолация в мокрите помещения на жилището, в което живее ответницата.
Излагат, че на 17.02.2019 г. отново се появил теч и инициирали изготвянето на
повторна експертиза за установяване причините за това, както и размера на
щетите. Твърдят, че последният теч бил на 13.04.2019 г. и 14.04.2019 г., но в
по-малки размери. Поддържат, че
причините за възникващите периодично течове са повреди в подовото покритие на
санитарните помещения и канализационния участък около отводнителния канал в
банята на обитавания от ответницата апартамент, вероятно наличие на фуга около
подовия сифон и липса на изолация между подовия и стенния панел. Считат, че
ответницата им пречи да упражняват необезпокоявано притежаваното от тях право
на собственост, като не отстранява повредите в мокрите помещения на жилището,
на което е ползвател, и не извършва необходимите строително-ремонтни и хидроизолационни работи, за да се спре теча от там.
Поддържат, че в резултат от бездействието на ответницата са нанесени щети на
собственото им жилище - повреждане на мазилката на тавана и стените на
кухненското помещение, за отстраняването на които е необходимо извършването на
строително-монтажни работи на обща стойност 134 лв., както следва: очукване на
мазилка (1 кв.м) – 2 лв., противоплесенна обработка
(1 кв.м) – 4 лв., вътрешна мазилка по таван (1 кв.м) – 9 лв., гипсова шпакловка
(1 кв.м) – 3 лв., боядисване с латекс (12,95 кв.м) – 70 лв., демонтаж на тапет
(2 кв.м) – 2 лв. и лепене на тапет (2 кв.м) – 13 лв.
В съответствие с изложените твърдения
е и формулираното искане по същество: за осъждане на ответницата да преустанови
бездействието си, като извърши необходимите строително-ремонтни и хидроизолационни работи, за да се спре теча от обитаваното
от нея жилище, както и за осъждането й да заплати общо на ищците сумата от 134
лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в собственото им
жилище, а именно: сваляне на мазилка, третиране на стени и таван на кухненско
помещение със специализирани дезинфекционни препарати, шпакловка и боядисване
на стени и таван, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В
открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. К.С., поддържат предявените искове и формулираното
искане по същество и претендират разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита излагат правни доводи относно основателността на исковите
претенции, с оглед събрания по делото доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че комисия от общината е установила,
че няма теч от тоалетната на нейното жилище, а същият вероятно е от
вертикалните щрангове на целия вход. Излага, че през
2012 г. е извършен основен ремонт в бокса към кухнята и тоалетната на
апартамента й, като са сменени всички ВиК тръби.
Оспорва процесният теч да се дължи на повреда в подовия сифон на санитарното
помещение в нейния апартамент с твърдения, че такъв сифон изобщо липсва и не се
използва вода за измиване на помещението, които обстоятелства са били
установени от специалист по ВиК на 17.06.2019 г.
Твърди също, че от покрива на сградата е имало теч и бил мухлясал целият входен
коридор на сградата, имало и течаща вода по стълбището, докато не бил извършен
ремонт. След ремонта течът спрял, но след силен дъжд отново се появявал на
шестия жилищен етаж в сградата, включително имало влага и в обитаваното от нея
жилище, намиращо се на този етаж. Счита, че не носи отговорност за причинените
на ищците имуществени вреди.
В открито съдебно заседание ответницата се явява
лично, като поддържа депозирания отговор и обективираното в него искане.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното
удостоверение за граждански брак, издадено на 03.12.1991 г. от Общински народен
съвет, гр. Варна (л. 69) се изяснява, че ищците Х.А.Х. и Н.Ю.Х. са сключили
граждански брак на 05.03.1986 г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в
гр. Варна, за което е съставен акт за граждански брак № 318 от 05.03.1986 г.
Видно от съдържанието
на приложения договор № 13885 от 16.04.1990 г. за продажба на недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти (л. 21), въз основа на заповед на
Председателя на ИК на ОбНС гр. Варна е продаден на Х.А.Х.
собствен на държавата недвижим имот, ведомствен на ДФ „Полохим“,
находящ се в ***, ап. 66, ведно с
прилежащото му избено помещение, идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е построена тя. Купувачът по договора Х.А.Х.
се установява да е ищецът Х.А.Х. съгласно приобщеното удостоверение от
09.12.1991 г., издадено от Общински народен съвет – гр. Варна (л. 23),
удостоверяващо идентичността на имената.
От приложения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10 от 04.11.2005 г. по нот.д. № 787/2005 г. (л. 24) се изяснява, че апартамент №
69, находящ се в гр. Варна, ***, е продаден от ответницата С.В.Б. и съпруга й
Н.Н.Б. на дъщеря им С.Н.Б., като продавачите са си
запазили правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на недвижимия имот.
Приложен е и
констативен протокол от 23.12.2012 г., подписан от двама членове на УС на ЕС
(л. 6), в който е отразено, че при посещение на място в ап. № 66 лицата са
установили едно засъхнало петно в дясната част над мивката и едно прясно
намокрено петно в лявата част над мивката, под което бил поставен пластмасов
леген, ситуиран върху стенните кухненски шкафове с
цел предпазване на кухненските съдове от стичащата се течност, като отделно
шкафовете били постлани с вестници и кърпи за предпазване от ронещата се
мазилка. В протокола е отразено, че течът идва от горния съседен апартамент №
69.
Въз основа на
констатациите от протокола ищецът Х.Х. е подал жалба
от 14.01.2013 г. срещу семейството на ответницата до кмета на район Владислав
Варненчик (л. 7) с молба да бъде извършена проверка за установяване причините
на периодичните течове в жилището му. По жалбата е извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в съставен за целта констативен протокол
от 01.02.2013 г. (л. 8). От съдържанието на документа е видно, че при
проверката е потвърдено наличието на следи от теч в апартамента на сем. Х.,
като е установено още, че в жилището на сем. Б.няма съборени стени или друго
конструктивни промени, извършен е ремонт на мивката в кухнята и към момента на огледа
навсякъде в ап. № 69 е било сухо. При тези констатации сезираният
административен орган е счел въпросът за решен, видно от адресираното до ищеца
писмо от 07.02.2013 г., подписано от кмета на района (л. 9).
Последващи течове от същото
място са констатирани отново на 26.06.3013 г. и на 17.02.2019 г., което се
установява от приложените констативни протоколи от същите дати (л. 10 и 11).
За установяване
причините за течовете ищецът двукратно (през 2017 г. и 2019 г.) е ангажирал
експерт – инж. Н. А., който и при двата огледа е дал заключение,
че причината за периодично проявявания теч при тавана в помещението (дневна с
кухня) на ап. № 66 се дължи на обилно измиване пода на тоалетната в апартамент
№ 69 на горния етаж с налични пропуски при теракотната
настилка/подовия сифон/, връзката на подовия и стенния панел (л. 12-20).
С отговора на исковата
молба е представен фискален бон от 17.06.2019 г. за сумата от 100 лв. (л. 50),
която се твърди да е разходена за извършен ремонт на тоалетно казанче в санитарното
помещение на ап. № 69.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза
(л. 87 и сл.) и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се
установява, че санитарните помещения в ап. № 69 са две отделни, обособени като самостоятелни
баня и тоалетна. В тоалетната има положен преди години теракот
на пода, респ. фаянс на стените, на места с неуплътнени фуги между плочките, и
няма подов сифон. При огледа на това помещение, извършен на 11.10.2019 г.,
експертът е констатирал, че е извършен ремонт на тоалетното казанче и няма теч в
тоалетната към момента на огледа. При огледа на 14.11.2019 г. инж. А.А. е установил, че в банята на ап. № 69 има неуплътнен
кръгъл подов сифон към мозаечната настилка, който е кородирал,
като между стените на сифона и настилката се открояват фуги от дълбока корозия,
които не са обработени и уплътнени, както и съществуваща фуга в цокъла на
банята вляво на сифона, която е запълнена с пяна, негарантираща херметичност. Констатирал
е още, че заустването на мръсната вода от мивката в
кухнята и от мивката в банята (които се вливат в един общ вертикален
канализационен клон – л. 74 гръб) са свързани до подовата мозаечна настилка в
банята с гъвкава полиетиленова връзка, вместо полипропиленова, което при почистване и ползване на банята
е създало периодични течове извън канализационния участък от банята до
вертикалния щранг в ап. 69 и по тавана на кухнята в
ап. 66. Според експертното заключение понастоящем не е налице теч на чиста
и/или мръсна вода в ап. 66, но са налице следи от стар теч – в ъгъла между
стената и тавана в кухнята на апартамента се откроява елипсовидно петно,
по-тъмно от мазилката, което е с обща площ, по-малка от 0,25 кв.м, с опадала подкужушена латексова боя.
Причините за този теч според заключението се дължат на лошокачествено
първоначално нехерметично изпълнение на канализационния участък от сифона на
банята на ап. 69 до свързването му с вертикалния общ канализационен клон на
този водопровод в жилищната сграда, в резултат от което при периодична
експлоатация са се проявили неритмични пропуски на отпадни води в случай на
по-голямо потребление, респ. по-голям обем водни количества за отвеждане в
канализацията. Освен това повод за теч според експерта е дълбоко кородиралият и с неуплътнено легло сифон в банята, неправилно
свързаните меки връзки от мивките на кухнята и банята на нивото на мозаечния
под и съществуващата дупка в стената до самия сифон и цокъл, запълнена с пяна.
Стойността на необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на
констатираните причини за периодичен теч според заключението възлиза общо на 71
лв., включваща следните ремонтни работи в ап. 69: рязане на под и разкъртване
на сифон, демонтаж ПВЦ тръба и монтаж на нова; направа подова мозайка с бордюр,
закупуване на материали (сифон, колена, тройник, лепило, теракол, боя и
грунд) и почистване с изнасяне на строителните отпадъци извън блока.
Необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на причинените от теча
щети, от друга страна, вещото лице определя в общ размер на 205 лв., включваща
следните ремонтни работи в ап. 66: очукване мазилка таван и боя, противоплесенна обработка с грунд, шпакловка с гипс,
двукратно боядисване с латекс, сваляне и лепене на тапети, демонтаж и монтаж на
стенни кухненски шкафове, почистване и изнасяне на строителните отпадъци извън
блока.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ищците
свидетели (л. 76-77).
От показанията на св.
Ирина Йорданова се изяснява, че същата е домоуправител на етажната собственост и
съсед на страните. Свидетелката излага, че лично е виждала течове в кухнята на
ищците, като през 2012 г. течът е бил много голям, по протежение на целия таван
над кухненските шкафове, а последният теч, забелязан на 09.03.2019 г., е бил
локализиран в десния ъгъл на помещението, изразяващ се в не много голямо мокро
петно. От нейните показания се изяснява още, че имало течове на стълбищните площадки на шести и седми жилищни етажи в
блока, които след извършен ремонт на покрива на сградата през 2017 г. намалели
и се появявали само при по-силен дъжд и при определена посока на вятъра, а след
последния ремонт през м. март 2019 г., при който били измазани и реставрирани коминните тела и продухани водосточните тръби, течовете в
общите части били напълно отстранени. Свидетелката твърди още, че ответницата й
е споделяла, че мие санитарните помещения в апартамента й с белина.
От показанията на св. М.К.,
също съсед на страните, се потвърждава наличието на следи от теч в кухнята на
сем. Х., над мивката в ъгъла на тавана, където в различни периоди се наблюдавало
по-голямо или по-малко мокро петно. По данни на свидетелката преди време
съседите й от горния (шести) етаж се оплаквали от теч, но след като бил
направен ремонт на покрива на блока нямало повече оплаквания.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Съдебната практика по приложението на посочената разпоредба приема,
че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявения
негаторен иск, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице, и посредством което
се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота, като по
този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на
собственост да бъде упражнявано в пълен обем (така - решение № 151 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 87 от
23.03.2012 г. по гр.д. № 610/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 942/7.11.2008 г.
по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, I г.о., решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д.
№ 1132/2002 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Затова именно и в т. 3 от Тълкувателно
решение № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Последователно е и
застъпеното в практиката становище, че отговорност по реда на чл. 109 ЗС носят
не само лицата, чиито действия са създали противоправното състояние, смущаващо
правото на собственост, но и тези, които поддържат това състояние (в този
смисъл - решение № 215/26.05.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС, I г. о.,
решение № 815/30.06.2011 г. по гр. д. № 1509/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №
68 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 6181/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 61 от
7.06.2018 г. по гр. д. № 2610/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.).
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че ищците са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент
№ 66, находящ се в гр. Варна, ***, поради което същите имат правен интерес от
предявяването на негаторния иск, с оглед наведените фактически
твърдения в имота им да има периодични течове. Пасивната процесуална
легитимация на ответницата, от друга страна, следва от доказаното
обстоятелство, че същата обитава съседния ап. 69, разположен над жилището на
ищците в същата сграда, като до 2005 г. е била собственик на имота, а след това
и понастоящем – титуляр на учредено вещно право на ползване върху него.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло
като пълно, ясно и обосновано, съответстващо на останалия доказателствен
материал – свидетелски показания и писмени доказателствени средства, се доказва
и наличието на следи от теч в ъгъла между стената и тавана в кухнята на апартамента на ищците.
Доказва се още, че същият се дължи на състоянието на банята на съседния ап. 69 и
по-конкретно на лошокачествено първоначално нехерметично изпълнение на
канализационния участък от сифона в банята на ап. 69 до свързването му с вертикалния
общ канализационен клон на този водопровод в жилищната сграда. Освен това
според вещото лице инж. А. А. повод за теча, вкл. и бъдеща опасност за пореден
такъв, е и дълбоко кородиралият и с неуплътнено легло
сифон в банята на ап. 69, неправилно свързаните меки връзки от мивките на
кухнята и банята на нивото на мозаечния под и съществуващата дупка в стената до
самия сифон и цокъл във въпросната баня.
Макар по делото да има
данни за наличието на теч в общите части на блока, възражението на ответницата,
че именно той е причина за появилия се теч в жилището на ищците, е
неоснователно, доколкото от свидетелските показания се установява, че този теч
е бил локализиран само на стълбищните площадки на
определени етажи, но не и в апартаментите, разположени в сградата. Освен това
според вещото лице появилите се по тавана в кухнята на ищците жълти капки
течност се дължат на ползването на химически препарат в канализационния
участък, където се намират кухнята и банята на ап. 69 (л. 75), което
кореспондира с показанията на св. Йорданова, че ответницата дезинфекцира
санитарните помещения с белина, респ. опровергава тезата на ответната страна и
същевременно потвърждава сочения от ищците източник на теча.
При така установените
факти съдът намира за доказана връзката между периодичните течове в жилището на
ищците и бездействието на ответницата, която в качеството й на собственик на
ап. 69 до 2005 г. и на ползвател на имота след това е следвало да извърши текущия
ремонт на проблемния канализационен участък, необходим за поддържането на вещта
в състояние, годното за ползване, което същевременно да не смущава или ограничава
възможността за ползването на съседния ап. 66 – арг.
чл. 57 във вр. чл. 50 ЗС.
Въпреки че към
настоящия момент не е констатирано наличието на теч в кухнята на ищците, докато
не бъде извършен ремонт в банята на ап. 69, е налице състояние, създаващо
опасност от ново наводнение, което обективно смущава правото на собственост на
ищците и безспорно създава пречки за неговото
упражняване в пълен обем. Освен това предприетата защита на собствеността съответства на установеното
нарушение и искането по реда на чл. 109 ЗС се ограничава до преустановяване на
неправомерното състояние, без неоснователно да засяга правната сфера на
нарушителя, респ. на лицето, поддържащо това състояние, поради което предявеният негаторен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При така установените
факти по делото и изложените по-горе мотиви се налага извод за основателност и
на обективно кумулативно съединения облигационен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Доказано е вредоносното противоправно поведение на ответницата, изразяващо
се в бездействие за отстраняване на причините, предизвикали теча в жилището на
ищците, настъпването на имуществени вреди в кухнята на ап. 66 – компрометираната
мазилка и боя в ъгъла между тавана и стената в помещението, разположен вдясно
над кухненските стенни шкафове, както и причинно-следствената връзка между тях.
Вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, като ответницата не е ангажирала доказателства за
опровергаване на законоустановената презумпция.
С оглед наличието на кумулативните предпоставки, включени в правопораждащия
деликтната отговорност фактически състав, ответницата дължи на ищците
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
собственото й бездействие – арг. от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Размерът на имуществените вреди се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза, според което равностойността на средствата,
необходими за отстраняване на причинените от теча щети, възлиза на сумата от
204 лв., включваща труд и материали. Доколкото така установения размер на обезщетението
надвишава претендираната от ищците сума от 134 лв., искът е доказан, освен по
основание, и по размер, респ. следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 889 лв., от които 100 лв. за
държавна такса (по 50 лв. за всеки иск), 439 лв. за депозит за вещо лице и 350
лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 06.11.2019 г.,
ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой
(л. 96). Надвесената сума от 30 лв. за държавна такса по предявения негаторен иск не следва да се възлага в тежест на
ответницата, доколкото същата подлежи на връщане на ищците, на основание чл.
70, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответницата С.В.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да преустанови бездействието
си, с което пречи на ищците Х.А.Х., ЕГН **********, и Н.Ю.Х., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, да упражняват правото им на собственост върху
апартамент № 66, находящ се в гр. Варна, ***, като извърши необходимия ремонт в банята на апартамент № 69,
находящ се в гр. Варна, *** с оглед преустановяване на периодичния теч в
кухнята на собствения на ищците апартамент № 66, на основание чл. 109 ЗС;
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати общо на Х.А.Х., ЕГН **********,
и Н.Ю.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата от 134 лв. (сто тридесет и четири лева), представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в кухнята на ап. 66, находящ се в
гр. Варна, ***, в резултат от периодичния теч от апартамент № 69, разположен на
шестия етаж в същата сграда, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Х.А.Х., ЕГН **********,
и Н.Ю.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата от 889 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева) за сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: