№ 45
гр. Троян , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100027 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 27/21г. по молба
наКРЕДИТОРА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
законен представител Ю.Б.Ц., пълномощник адвокат В.Г. от САК,
представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.” със съдебен адрес: ***, с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца се основава на
договор за цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания
„БТК” ЕАД, по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни
споразумения към него и начислени неустойки.
Излага се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г. – ответник, е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от
28.09.2017г. за ползване на интернет услуга, с избран тарифен план с месечна
абонаментна такса 15.80 лева за срок от 24
месеца.
1
Цената на иска представлява сумата, за която са издадени фактури от
доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионер по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
В чл. 25 от ОУ на мобилния оператор, които потребителят е приел са
указани сумите, които абонатът трябва да плати при първоначално свързване
и ежемесечно за поддържане достъп до Мрежата и стойността на
проведените разговори.
Съгласно чл.29 от ОУ, „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащането е 15 дни от изване на сметката / фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по- късно от 29-то
число на месеца.“
Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и
общите условия към него, на основание чл. 50 във вр. с чл. 43 т.1 от ОУ,
договорът между ответника и „БТК” ЕАД е прекратен едностранно от
доставчика.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в
неизпълнение на договора си.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Абонатът/потребителят се задължава да спазва разпоредбите на Общите
условия, на индивидуалния договор, както и на всички допълнителни
споразумения между него и БТК. както и да заплаща в срок дължимите суми
за предоставените телефонни услуги в съответствие с Общите условия,
договора и Ценовата листа на БТК.
Представените като доказателства фактури, установяват начислени
задължения за потребените от ответника електронни съобщителни услуги в
посоченото количество, което е основание за заплащането им.
2
Съгласно Общите Условия/чл.29/ дължимите месечни суми са платими
в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 15 дни от издаването на
месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
заплащането на дължимата сума.
Процесния договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора
съгласно условията чл.50 от Общите Условия, а именно по вина на абоната
при неплащане в срок, като при ползване на Универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означава, че същите са конкретизирани. Не случайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение,
за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.7 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и
„С.Г. Груп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №
1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за
мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения.
Ищецът твърди, че представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищецът счита, че с връчването на исковата молба на длъжника, към
3
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера представлява надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, в размер на
72.26 лева - представляваща главница посключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017г. за ползване
на интернет услуга, с избран тарифен план с месечна абонаментна такса 17.80
лева, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се разноски в настоящото и в исковото производство. В
съдебно заседание адв. Г. не се явява. Представила е писмено становище, в
което поддържа предявения иск и излага подробни аргументи за уважаването
му. Претендира направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответникът,чрез
назначения особен представител, не представя писмен отговор и не взема
становище по иска.
В съдебно заседание адв. В., в качеството на назначен особен
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Излага аргументи, че е нарушена процедурата по уведомяване
на длъжника за извършената цесия, поради което прехвърлянето няма
действие по отношение на длъжника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№260092 от 05.11.2020г., постановена по ч. гр.д.№944/2020г.по описа на РС-
Троян, по заявление на ищеца съдът е разпоредил ответникът да му
заплати сумата72.26 – седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки,
представляваща незаплатени суми по Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от 28.09.2017г., сключен между „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и ИЛ. ИЛ. Д., за които са
издадени фактури №**********/15.10.2017г.; №**********/15.11.2017г. и №
**********/15.12.2017г. за периода от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до окончателното й
изплащане; сумата 20.37 – двадесет лева и тридесет и седем стотинки,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2017г. до
13.10.2020г., начислена върху фактура № **********/15.12.2017г.; сумата
25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски по делото за платена
4
държавна такса и сумата 180.00 – сто и осемдесет лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Представени са фактури №**********/15.10.2017г.;
№**********/15.11.2017г. и №**********/15.12.2017 г. за периода от
15.09.2017г. до 14.12.2017г., в които е обективирано задължението на
ответника, уведомление за цесия, заверено копие от извлечение от
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от
Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от Договор за цесия от
16.10.2018 г., заверено копие от Общи условия на Мобилния оператор и
ч.гр.д.№ 944 от 2020 г. по описа на РС-гр. Троян, които са относими към
настощия казус.
От представения договор за цесия от 16.10.2018г., със страни „БТК”
ЕАД - в качеството на цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер
се установява, че по силата на договора, срещу заплатена от цесионера цена,
цедентът му прехвърля вземания, произтичащи от договори, описани в
приложение №1.1. към договора за цесия, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено,
че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно
за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Съгласно
чл. 5 от договора за цесия страните са уговорили, че цесионерът е задължен и
изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания, като им изпраща уведомление, съгласно образец,
представляващ неразделна част от договора. Представено е и изрично
пълномощно, с което „БТК” ЕАД упълномощава „С.Г. Груп” ООД да уведоми
длъжниците по реда на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД. Ищецът не
представя извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от 16.10.2018г.,
с което да установи, че вземането на „БТК” ЕАД спрямо ответникът е
прехвърлено на „С.Г. Груп” ООД.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., със страни „С.Г.Груп”
ООД в качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По
силата на договора, цедентът прехвърля на цесионера вземане, придобито по
силата на договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от
16.10.2018г.
Съгласно чл. 6 ал. 4 от договора, цедентът се задължава, по искане на
цесионера, да му предостави писмено потвърждение за извършеното
5
прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на цесионера за
конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително дело.
За да установи вземането на „ЮБЦ” ЕООД спрямо ответникът, ищецът
представя извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.,
издадено на 11.10.2020 г. В същото е отразено, че се издава от цедента
„С.Г.Груп” ООД, действащ чрез управителя Ю.Ц., по искане на „ЮБЦ”
ЕООД, в изпълнение на чл. 6 ал.5 от договора за цесия и с него се
удостоверява, че:Между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. По силата на договора за
цесия, вземането на „ЮБЦ“ЕООД спрямо ИЛ. ИЛ. Д., ЕГН **********
процесното задължение е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, като в качеството на
цесионер „ЮБЦ“ ЕООД има всичките предвидени в законите на Република
България права на кредитор. Информацията от таблицата по-горе
представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Извлечението е подписано от управителя на „ЮБЦ“ ЕООД - Ю.Ц..
Представено е уведомление за цесия от управителя на „БТК“ ЕАД до
ответникът, с което същият е уведомен едновременно както за извършеното
прехвърляне на вземане на „БТК” АД спрямо него на „С.Г. Груп” ООД по
силата на договор от 16.10.2018г., така и извършеното от последното
дружество прехвърляне на вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Искът е допустим, подаден е от дружеството - заявител в производството
по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от
ответника вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК№260092 от 05.11.2020г., постановена по ч. гр.д.№944/2020г.
по описа на РС-Троян,поради което за ищецът е налице правен интерес от
неговото предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
такъв иск ищецът да докаже възникването на спорното право. Съдът намира,
че това не беше сторено от ищеца в настоящото производство.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в
исковата молба ищецът е посочил като правно основание за възникване на
задължението на ответникът договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 28.09.2017г., сключен между ответникът и ,БТК” ЕАД, въз основа
на който са издадени фактури № №**********/15.10.2017г.;
№**********/15.11.2017г.и№********** от 15.12.2017г.
Процесният договор е представен като доказателство към исковата
молба.
Видно от заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, претенцията на
6
ищеца касае главница за потребени далекосъобщителни услуги за отчетен
период от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., в размер на 72.26 лева.
Основното възражение на назначения от съда особен представител на
ответника е досежно липсата на уведомяване на длъжника-ответник за
извършената цесия, тъй като същото не му е връчено.
Настоящият състав намира, че връчване на уведомлението за цесията на
особения представител е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6
ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на
представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в
разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната
власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по
силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.
№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. Настоящата инстанция споделя дадено от ВКС разрешение по
разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45
ГПК.
Съдът обаче приема, че представените доказателства не установяват
прехвърлянето от страна на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно от
последното на ищеца на твърдяното вземане. За установяване на този факт не
са достатъчни представените доказателства, по следните съображения:
По делото не са ангажирани приложенията към договорите за цесия,
респективно частите от тях, в които се твърди да са индивидуализирани
прехвърляните вземания. Представеният документ, наименован „извлечение“
/л.18/ не сочи конкретен договор, от който произтича посоченото в него
задължение на ответникът И.И. Г. за парична сума в размер на 72.26 лева,
нито насрещна престация за какво точно представлява същото.
В договора за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично
е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и
съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и
съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по искане на
цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.”, съставен на
7
11.10.2020г., не е издаден от представител на цедента „БТК” ЕАД, а от
представител на цесионера „С.Г. Груп” ООД, поради което не представлява
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на дадено вземане. След
като не изхожда от представител на цедента, то е невъзможно да се установи
изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към
„С.Г. Груп”. За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че по
делото липсва не само Приложение №1.1, което следва да е неразделна част
от договор за цесия от 16.10.2018г., със страни „БТК” ЕАД - в качеството на
цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер, но и дори извлечение
от приложение №1 към същия договор.
От приложеното на л.18 от делото Извлечение от Приложение №1 от
Договора за цесия от 01.10.2019г. не би могло да се приеме, че изявленията
индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях
физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се
индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна
индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи,
че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата
на сключената цесия от 01.10.2019г..” /в извлечението от 11.10.2020г./.
Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор, поради
което и липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от
релевираното по настоящото дело договорно правоотношение. Не е
индивидуализиран и характера на задължението доколкото, видно от
представения договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка
е възможно да възникнат задължения от различно естество – за месечен
абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът не
проведе успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и
изискуемостта на претендираното от него вземане, както и неговото цедиране.
Затова искът за установяване съществуването на вземането за главница в
размер на 72.26 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, на
ответникът са дължими разноски, но такива не са сторени от страната.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство остават в
негова тежест, като претенцията му ответникът да бъде осъдена да заплати
същите следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото съдът
ще остави без уважение и искането за присъждане на направените в
заповедното производство разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник адвокат В.Г. от САК,
представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.” със съдебен адрес: *** иск за
признаване на установено по отношение на И.И. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, съществуване на вземане за сумата72.26 –
седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки, представляваща
незаплатени суми по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от 28.09.2017г., сключен между „Българска Телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК: *** и ИЛ. ИЛ. Д., за които са издадени фактури №
**********/15.10.2017г.; № **********/15.11.2017г. и №
**********/15.12.2017г. за периода от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до окончателното й
изплащане; сумата 20.37 – двадесет лева и тридесет и седем стотинки,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2017г. до
13.10.2020г., начислена върху фактура № **********/15.12.2017г.; сумата
25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски по делото за платена
държавна такса и сумата 180.00 – сто и осемдесет лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260092 от 05.11.2020г.
по ч.гр.д.№944/2020г. по описа на РС – Троян, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник адвокат В.Г. от САК за
присъждане на направените в съдебното и в заповедното производство
разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответникът не следва да бъдат
присъждани разноски, тъй като такива не са сторени от него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9