Р Е Ш Е Н И Е
№
960/08.04.2020г. / 18.03.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9787 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Г.Х.Х. против К.М.Т., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от извършено на 02.03.2018
год. престъпление по чл.131а, пр.II, вр. с
чл.131, ал.2, пр.IV, т.2, вр. с чл.129, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б.Б, вр. с чл.23, ал.1 от НК, в извършване на което ответникът е
признат за виновен по нохд № 671 / 2019 год. на БОС, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното плащане.
Така предявени,
исковете черпят правното си основание от чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно
заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира
писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски.
Ответникът не е
оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК, моли за отхвърлянето им.
Анализът на
събраните по делото писмени и гласни доказателства води до установеност на
следната фактическа съвокупност:
На 30.08.2019
год., по нохд № 671/2019 год. на БОС, е одобрено споразумение между ответника Т.
и Окръжна прокуратура - гр.Б.., съгласно което ответникът е признат за виновен
в това, че на 02.03.2018 год., в гр.Б…, чрез извиване на безименния пръст на
лявата ръка, причинил на ищеца-полицейски орган, средна телесна повреда,
изразяваща се в нарушение целостта на разгъващо сухожилие на IV-ти пръст на лявата ръка, водещо до трайно затруднение
на движението на ръката за срок от около 1.5 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес - престъпление по чл.131а, пр.II, вр. с чл.131, ал.2, пр.IV, т.2, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.29,
ал.1, б.Б, вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Във връзка с претърпяната
телесна увреда и проведената на 07.03.2018 год. оперативна интервенция, Х. е бил
в отпуск по болест за периода от 02.03.2018 год. до 08.06.2018 год.
Св. Р. разказва,
че непосредствено след инцидента с ответника, ищецът бил видимо притеснен, оплакал
се, че го боли, не може да си мърда пръста и да го усеща, държейки ръката си
превита. По - късно разбрал, че сухожилието му е скъсано и че това е наложило
операция, посладвана от тримесечен отпуск по болест. Докато бил в болничен, не
си служел с ръката, спрял да се занимава със спорт, а като се върнал на работа
отказвал да участва активно при задържане на лица и продължавал да се оплаква
от трудно сгъване и разгъване на пръста. В същата насока са и показанията на
свидетеля Н…, който допълва, че на ищеца били направени няколко операции и
проведена рехабилитация, а дори и сега му е трудно да ползва компютър в
ежедневната си работа.
При така
установените факти, съдът намира исковете за частично основателни.
Основателността на
претенцията по чл.45 от ЗЗД предполага наличието на виновно противоправно
деяние от страна на ответника-деликвент, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди на пострадалия от деликта ищец, както и установен, респ.
установим размер на вредите.
Тъй като според
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
гражданския, занимаващ се с гражданските последици от престъплението, относно
извършването на деянието, противоправността му и вината на дееца, настоящият
състав намира за категорично установени предпоставките за дължимост на
обезщетението за неимуществени вреди.
Що се отнася до
основателния размер на същото, при определянето му, съгл. чл.162 от ГПК, съдът
изходи от редица обективни кретерии – възрастта на ищеца, заеманата длъжност, характера
на деянието и начина на извършването, естеството на увредата, доказаната
продължителност и интензитета на претърпените болки, съпътствани с негативни
психически преживявания (минимум 3-4 месеца), вкл. невъзможността да работи
пълноценно и да се занимава активно със спорт, заради затруднените и
по-несигурни движения на увредения пръст. Но все пак, следва да се отчете и обстоятелството,
че ищецът, заемайки подобна полицейска длъжност (както преди, така и след
инцидента), е съзнавал, т.е. предполага се да е бил в известна степен подготвен,
за присъщите й рискове и необходимост от повишен праг на търпимост към
негативни личностни прояви.
Затова, спазвайки
правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, настоящият
състав намира, че справедливо е обезщетение в размер на 8 000 лв., до който главният
иск следва да се уважи.
Ето защо,
основателна се явява, съгласно чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и акцесорния –
за заплащане на законна лихва върху така определеното обезщетение, за периода
от датата на деликта до окончателното плащане.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват
деловодни разноски, възлизащи на 534 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът
следва, съгл. чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати държавна такса за настоящото
производство, в размер на 320 лв.
Водим
от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М.Т. ***, ЕГН - **********, да заплати на Г.Х.Х.
***, ЕГН - **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 8 000 лв. / осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от извършено на 02.03.2018 год. престъпление по
чл.131а, пр.II, вр. с чл.131, ал.2, пр.IV, т.2, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.Б, вр. с чл.23, ал.1 от НК - средна телесна повреда, изразяваща се в нарушение целостта на разгъващо
сухожилие на IV-ти пръст на лявата ръка, водещо
до трайно затруднение на движението на ръката за срок от около 1.5 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес, в извършване на което ответникът е
признат за виновен по нохд № 671 / 2019 год. на БОС, ведно със законната лихва върху
посоченото обезщетение, начиная от датата на деянието до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение, за горницата над уважения,
до пълния предявен размер от 15000 лв., както и иска за законна лихва върху
неоснователната част на обезщетението.
ОСЪЖДА К.М.Т.
да заплати на Г.Х.Х. деловодни разноски в размер на 534 лв.
ОСЪЖДА К.М.Т.
да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 320
лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/ А.Радев
Вярно с оригинала:
И.Г.