Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 16907 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 236379 от 08.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 51334/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 159-ти състав, е отхвърлил
предявеният от З. „Б.И.“ АД *** с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.), във
вр. с чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2038,87 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по застраховка
„КАСКО“ на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ********, вследствие на ПТП от 30.09.2015
г., станало в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 350,80 лева –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 31.09.2016 г. до 15.06.2018 г. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100,00
лева – разноски пред първа инстанция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от З. „Б.И.“ АД чрез адв. М. Г., в която прави оплакване, че
атакуваното решение е неправилно и необосновано, тъй като погрешно
първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че ПТП, съответно настъпилите от него вреди, са в причинна връзка с
дупка на пътя. Освен това твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че от събраните в първата инстанция доказателства не се установява, че
ПТП е настъпило, тъй като не е представен протокол за ПТП. В тази връзка прави
искане за допускане при режим на призоваване на водача на увредения автомобил.
Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от Столична община, в който излага доводи, че решението е правилно и
обосновано, като първоинстанционният съд правилно е установил относимите към
спора факти въз основа на събраните доказателства. Твърди, че въззивникът-ищец
не е доказал настъпването на ПТП по описания механизъм. Прави искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено Претендира
разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
С определение, постановено в откритото съдебно
заседание, проведено по делото, настоящата инстанция се е произнесла по
доказателственото искане, направено във въззивната жалба, като е оставил същото
без уважение, тъй като първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно при
допускане и събиране на доказателствата по делото.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Безспорно установено между
страните е, че между ищеца и „В.-**“ ЕООД, което дружество според представеното
свидетелство за регистрация на МПС е собственик на л.а. марка „БМВ”, модел „660i
X Drive“, рег. № ********, е сключена застраховка „Автокаско” със срок на
застрахователно покритие от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г., съгласно
застрахователна полица № Е1314232142600022981.
По делото е установено, че на
30.09.2015 г., водачът Д.Д.В., на който автомобилът е предоставен за управление,
е подал уведомление за щета на МПС, в което е описал, че застрахователното
събитие е настъпило на 30.09.2015 г., около 22,10 часа при движение по ул.
„Васил Левски“ от Кремиковци към София. Водачът е посочил, че движейки се в
дясната пътна лента на платното, на около един километър от портала на
металургичния комбинат „Кремиковци“, попаднал в дупка с десните гуми, в
резултат на което и двете гуми имали балони. Автомобилът бил в движение, поради
което водачът уведомил СДВР отдел „Пътна полиция“ по телефон.
Претенцията е заведена с № 150300029031
от 01.10.2015 г. съгласно опис на претенция от същата дата.
На 12.10.2015 г. водачът на
автомобила е подал заявление с вх. № 284 от 12.10.2015 г. до СДВР отдел „Пътна
полиция“, като му е издадено удостоверение, че на посочената дата 30.09.2015 г.
в 22,24 часа, под № 75338 в Дневника за ПТП е регистрирано събитие с л.а. марка
„БМВ”, модел „660i X Drive“, рег. № ********, който автомобил е попаднал в
дупка.
С възлагателно писмо от 14.10.2015
г., застрахователят е възложил извършването на автосервизни услуги на „К.П.“ ЕООД
съгласно претенция по КАСКО за лекия автомобил за две гуми и една джанта.
Стойността на джантата е в
размер на 1317,47 с вкл. ДДС съгласно фактура № ********** от 28.10.2015 г.,
издадена от „А.К.“ ЕООД на застрахователя, която е платена по указания в
документа начини – по банкова сметка ***.07.2016 г., съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ, което не е оспорено от
страните.
От представената по делото
фактура с № ********** от 25.04.2016 г, издадена на „В.-**“ ЕООД, се
установява, че дружеството е заплатило в брой сумата от 996,00 лева за
автомобилни гуми, 70% от стойността на които, възлизаща на 705,60 лева, е
заплатена от застрахователя на водача на автомобила по банков път на 12.07.2016
г., както се установява от представеното платежно нареждане.
По
делото се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана за плащане от
31.08.2016 г., на сумата от 2048,07 лева,
за която не се установява дали е получена от адресата.
От заключението на изслушаната
и приета по делото АТЕ, изготвена въз основа на уведомлението – декларация за
щета на МПС, в което водачът Д.Д.В. е описал застрахователното събитие,
настъпило на 30.09.2015 г., както и въз основа на констатациите от огледа на
увреденото МПС, извършен при застрахователя, се установява, че по така
представения механизъм на ПТП могат да се получат описаните в протокола за
оглед увреждания по автомобила. Според заключението общият размер на
причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 2329,68 лв., а обичайните
разноски по ликвидиране на щетите са 15,00 лева.
Други
релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав счита, че
разгледано по същество, решението е правилно. Правните изводи на
първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна и точна интерпретация на
фактите, установени по делото и са постановени при правилно приложен материален
закон, поради което въззивният съд споделя мотивите му, като на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях и в допълнение намира следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са предявени искове по чл. 213 КЗ
(отм.) вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК
в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките
за уважаване на регресната претенция на застрахователя, а именно:
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение; отговорност на ответника за вредите по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с нея (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието ѝ не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
В
настоящия случай се установява, че лекият автомобил, за който са сторени
разходи е бил застрахован при ищеца, като спорен е единствено въпросът дали
вредата е настъпила по описания от ищеца механизъм, респективно носи ли
ответникът отговорност за нея.
Според
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП на Столична община, е възложено задължението
за управление, изграждане, ремонт и поддържане на общинския път, като извършва
дейностите по § 1, т. 14 от ДР на ЗП по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. В този смисъл, действително Столична община
носи отговорност за вреди, произтекли на пътен участък, поддръжката на който
ѝ е вменена като задължение по закон и която общината не е осъществила.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП. В тази връзка за установяване на настъпилото
застрахователно събитие, по делото е представено уведомление – декларация за щета
на МПС, в което водачът на МПС Д.Д.В. е описал застрахователното събитие,
настъпило на 30.09.2015 г., както и удостоверение, издадено въз основа на
заявление с вх. № 284 от 12.10.2015 г. до СДВР отдел „Пътна полиция“, че на
посочената дата 30.09.2015 г. в 22,24 часа, под № 75338 в Дневника за ПТП е
регистрирано събитие с л.а. марка „БМВ”, модел „660i X Drive“, рег. № ********,
който е попаднал в дупка.
Протоколи
за пътнотранспортни произшествия се издават от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП
във вр. с чл. 125а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба, действаща към датата
на настъпване на ПТП, в случая на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, когато от ПТП
са причинени само имуществени вреди и МПС е в състояние да се придвижи на
собствен ход, не се съставя протокол за ПТП, а водачът е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Представеното
удостоверение, издадено на основание чл. 9 от
отменената към датата на ПТП Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, (отм. ДВ. бр.69 от 19 август 2014 г.),
без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП, в подаденото от него в седмодневен
срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му, като частен свидетелстващ документ не
се ползва с материална доказателствена сила относно верността на обективираните
в него твърдения и заявената от автора му причина за настъпване на ПТП. С
такава сила не се ползва и уведомлението за щета и протоколите, издадени във
връзка с него, като при преценка на верността на изявлението на съставителя им
– водачът Д.Д.В., съдът следва
да преценява истинността му с оглед останалите доказателства по делото.
За
установяване механизма на ПТП по делото освен представените частни
свидетелстващи документи, е допуснато и слушано заключение на АТЕ, което макар и обективно
изготвено и безпристрастно, основава изводите си, както и отговора на поставените
задачи, единствено на изходните данни, съдържащи се в изявленията на водача на
ПТП, относно начина на настъпване на вредата, в който смисъл се явява
производно и макар да установява възможна причинна връзка между удар, настъпил
по описания начин и констатираната в последващ момент вреда по МПС, не може да установи
осъществяване на произшествието, описано по дата, място и начин на настъпване в
исковата молба.
С
оглед изложеното и предвид липсата на разпит на единствения свидетел на ПТП –
водачът на увреденото МПС, настоящият състав на въззивния съд счита, че както
правилно е приел и първоинстанционният съд, събраните по делото доказателства,
не установяват по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно
без съмнение, настъпването на описаното ПТП, довело до щетата която е станала
основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид липсата на преки доказателствени
средства, установяващи по безспорен начин механизма на настъпване на
произшествието, както и обстоятелствата, при които е бил увреден застрахованият
при ищеца лек автомобил, в това число, че ПТП е станало именно на път,
стопанисван от ответника, поради неизпълнение на задълженията на същия да
поддържа изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, претенцията за заплащане на разходите във връзка с
възстановяване на настъпилите имуществени вреди по чл. 213 от КЗ (отм.), във
вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна, поради което правилно е била
отхвърлена.
При
липса на възникване на главен дълг, неоснователна се явява и заявената
акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 350,80 лева за периода от 31.09.2016 г. до
15.06.2018 г.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
Въззиваемият-ответник
е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е
основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е
ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не
минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 236379 от 08.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 51334/2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 159-ти състав.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Столична община, ЕИК********, с адрес в гр. София, ул. **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100,00 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.