Решение по дело №2418/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 456
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180702418
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 456

 

 

Град Пловдив, 02 март  2021 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2418 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност  / ЗДДС /.

Постъпила е жалба от “Чинарите – 2001“ ООД, с ЕИК  ***, с адрес: обл. Пловдив, община Асеновград, с.Бачково, ул.“ ***“ № 74, с управител А. Б. Д. , чрез адв. К.Т., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-456-0025027/11.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-104/31.08.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят намира заповедта за постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което и моли да бъде отменена. Дружеството посоча, че към момента още не било издадено наказателно постановление, а този факт го лишавал от възможността да се възползва от законовата привилегия на чл.187, ал.4 ЗДДС поради забава в действията на приходната администрация. Твърди, че съвкупната преценка на приобщените доказателства налагат да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.  Твърди се също, че не е налице никаква щета за бюджета, нито невнасяне на данъчни задължения на дружеството, нито пък същото е допускало друг път такива нарушения. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Т.. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявано от ст.юрисконсулт В.П. оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението на по-горестоящия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва в процеса.

Установява се по делото, че жалбата е допустима – съобщението за решението, с което заповедта била потвърдена е връчено на 10.09.2020г., жалбата подадена на 18.09.2020г. чрез административния орган. При оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Процесната заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.208г. на изпълнителния директор на НАП /л.22 по делото/, с която в т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.

Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

С процесната заповед е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС –  хотел, находящ се в с. Бачково, общ. Асеновград, ул. „***" № 15. стопанисван от „ЧИНАРИТЕ-2001" ООД. ЕИК ***, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

При проверката е установено следното: в 13:55ч. на 08.08.2020г. е извършена контролна покупка на услуга - наем на стая с 3 легла + закуска за една нощ (с предварителна резервация), на обща стойност 75,00 лв., платени в брой от Л. Б. Б.  - проверяващ, преди легитимацията, на Л. И. К. - рецепционист, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Datecs-DP-150 с ИН на ФУ DT762721 и ИН на ФП 02762721, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ.

За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №0000315/08.08.2020г. С този номер е изведен дневен „X" отчет от проверяващите. Извършеното нарушение се установявало и от наличието на положителна касова разлика в размер на 295,00 лв. между наличните парични средства в касата - 295,00лв., съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ в размер на 0.00 лв. Посочено е, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи„

За установените факти и обстоятелства е бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0025027/08.08.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. I от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, към който са приложени доказателства.

Направен е извод, че „Чинарите-2001" ООД не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения ред за продажба, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118. ал. 1 от ЗДДС, което от своя страна се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

Такава принудителна административна мярка  - запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него е наложена за срок от 14 дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши срок от три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ.

Изложени са мотиви в заповедта относно продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер, а именно от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено отношение. Продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност. Посочва се, че в конкретния случай нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Според административния орган, въпреки че е запознато с изискванията на този вид дейност, от страна на дружеството е извършило административно нарушение, с което засяга основния ред при тази дейност.

Посочено е, че неотчитането на приходите на търговеца препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява установяване на фактически реализирания оборот. Предвид неспазване реда за издаване на касови бележки за размера на наложената санкция от административният орган е преценено местоположението на търговския обект в с. Бачково, общ. Асеновград, в близост до брега на река Чая. с множество потенциални клиеши. големината на обекта - на два етажа, с капацитет от 13 стаи, 30 легла, видът на обекта - хотел, разполагащ и с ресторант, работното време на същия – 24 часа в денонощието, без почивен ден, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид голямата посещаемост от клиенти - към момента на проверката няма свободни места за настаняване, констатираната положителна касова разлика в размер на 295 лв. и разчетения нулев оборот от ФУ, категорична индикация, че неиздаването на ФКБ за извършени продажби не е изолиран случай, а практика в проверявания обект, предвид, че към момента на проверката се наблюдава пълна заетост на обекта и което налага извод, че дружеството не е регистрирало чрез ФУ 100 % от реализираните обороти на процесната дата, както и констатираното и друго нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, документирано с протокол за извършена проверка сер. АА № 0377466/08.08.2020 г., същевременно, осъществяващо хипотезата на чл. 186, ал. 1 т. 1, б. А от ЗДДС. Посочва се, че мярката се налага, за да се осигури защитата на държавния и обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да извършва продажби по установения за това ред.

Посочено е, че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП. а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

По делото пред настоящата инстанция се представи издадено наказателно постановление от 11.01.2021 г. във връзка с установеното нарушение.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителност на срока на наложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или не.

Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

При указаната доказателствена тежест за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК.

Установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В този смисъл образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява отговорност различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което в случая е несъмнено.

Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажби в обекта към 14,00 ч на стойност от 75.00 лева и констатираната положителна касова разлика в размер на 295 лв. и разчетения нулев оборот от ФУ, поради което е налице основание за квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на административния орган в процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите.

Съдът намира, че подробно и обосновано административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване на фактически реализирания оборот.

             ПАМ е приложена своевременно при констатиране на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на цялата търговска дейност на дружеството.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено без съмнение. В съдебната практика е възприето, че административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. В случая наличието на неспазването на установеното задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата относно задължението за издаване на фискална касова бележка е безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за това, че е лишена от правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. За да бъде прекратена една мярка, същата първо следва да бъде приложена, а в случая не е допуснато предварително изпълнение на заповедта.  В този смисъл нормата е насочена към изпълнението на заповедта, а не към нейното законосъобразно или не издаване.

            Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради окето следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода от делото и претенциите на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Чинарите – 2001“ ООД, с ЕИК  ***, с адрес: обл. Пловдив, община Асеновград, с.Бачково, ул.“ ***“ № 74, с управител А. Б. Д. , чрез адв. К.Т., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-456-0025027/11.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-104/31.08.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА “Чинарите – 2001“ ООД, с ЕИК  ***, с адрес: обл. Пловдив, община Асеновград, с.Бачково, ул.“ ***“ № 74, с управител А. Б. Д. , да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :