РЕШЕНИЕ
№348
Пловдив, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният
съд - Пловдив - XV Състав,
в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
Съдия: |
МАРИЯ НИКОЛОВА |
|
|
При
секретар ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА
административно дело № 2883/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 65, ал. 4, изр. първо от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по
жалбата на А.А.С., ЕГН **********,***, против заповед № А-2583/31.10.2023 г.,
издадена от временно изпълняващ длъжността кмет на
община Асеновград, с която на основание чл. 65 от
Закона за общинската собственост и чл. 36 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба
на общински жилищни имоти е разпоредено
изземване на общинско жилище, находящо се в гр. Асеновград, ***от лицето в
качеството му на наемател А.А.С..
Според
жалбоподателя, заповедта е необоснована и незаконосъобразна, базираща се на
проверка, становище и протокол от 30.10.2023г. от Комисия по чл.3 от Наредбата
за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за
настаняване под наем и продажба на общински
жилищни имоти, която комисия е взела решение договорът за наем да бъде
прекратен, считано от 29.10.2023г. Според жалбоподателя става въпрос за
недоразумение, изтълкувано едностранно от комисията, като не му е дадена
възможност да се защити. Посочва, че никога не е нарушавал раздел 5, т.6 от
договора за наем и ползва жилището съобразно предназначението му, като не е
нанасял щети и повреди. Сочи, че се числи към социално слабите групи, в тежко
здравословно състояние, няма къде да живее и че жилището му е единствената
опора. Иска отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв.В., излага
допълнителни възражения за необоснованост на заповедта и неяснота в
съдържанието й. Жалбоподателя заявява, че има нужда от жилище, няма близки и
няма къде да отиде.
Ответният
административен орган - кмет на Община Асеновград, чрез процесуалния си
представител юриск. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата.
За
допустимостта:
Според приложен по преписката протокол
от 14.11.2023г. съставен от служители на
Община Асеновград, наемателят А.С. е отказал да подпише заповедта за освобождаване,
като на входната врата на жилището е залепена самата заповед. Жалбата е
подадена чрез органа на 17.11.2023г., в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
На 22.10.2018 г. между Община Асеновград и А.А.С., ЕГН
********** е сключен договор за наем на недвижим имот– частна общинска
собственост от фонд „ПОД НАЕМ“ (лист 34-37), с който са уредени отношенията
възникнали по силата на Заповед за настаняване № А-1774/15.10.2018 г. (лист 38).
На 02.10.2023г. служители от община Асеновград са
извършили рутинна проверка на място на общинско жилище с адрес: гр. Асеновград,
****, за което е съставен протокол (лист 29). При проверката е установено, че
вътре в жилището е бил Л.А., като А.С. допуска същия да живее при него.
Посочено е още, че лицето А. се е държал грубо със служителите и че жилището
било в ужасно състояние.
На редовно заседание проведено на 03.10.2023г., за
което е съставен Протокол № 8 от същата дата, Комисията по чл.3 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване
под наем и продажба на общински жилищни имоти
/наричана по-долу Наредбата/ е разгледала молба на А.А.С. с вх.№ от
29.09.2023г. относно удължаване на срока на договора за общинско жилище
(неприложена по делото) и е взела решение А.С. да освободи общинското жилище,
тъй като е в нарушение на чл.20 ал.1, а именно т.3 нарушаване на добрите нрави;
т.4 неполагане на грижата на добър стопанин при ползване на жилището.
До жалбоподателя е изпратено писмо изх.№
94-А-631(1)/19.10.2023г., с което общинската администрация го уведомява, че във
връзка с молбата му и с решението на комисията по чл.3 от Наредбата, Договор за
наем на общинско жилище от 22.10.2018г. ще бъде прекратен, считано от
29.10.2023г. Писмото е връчено на 24.10.2023г. (лист 20 гръб).
На 25.10.2023г. служители от община Асеновград отново
извършили проверка на място на общинско жилище с адрес: ****, за което е
съставен протокол (лист 19). При проверката е установено, че А.С. не е в
жилището. В протокола е посочено, че проверката е по повод получена заплаха от А.С..
На 30.10.2023г. служители от община Асеновград отново
извършили проверка на място на общинско жилище с адрес: гр.Асеновград, ****, за
което е съставен протокол (лист 14). При проверката е установено, че А.С. не е
в жилището. В протокола е отразено, че договора му изтича на 28.10.2023г.
С молба вх.№
94-А-703 от 31.10.2023г. до кмета на община Асеновград, А.А.С. е поискал
преразглеждане на случая му от комисията по чл.3 от Наредбата. Към молбата си С.
е приложил решение на ТЕЛК от 19.10.2023г.
Последвало е издаване на оспорената в настоящото
производство заповед № А-2583/31.10.2023
г. на временно изпълняващ длъжността кмет на
община Асеновград.
От страна на ответника по делото са приложени: Заповед
№ А-1772 от 03.08.2022г. на кмета на община Асеновград, с която е определен
състав на комисията по чл.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилищни имоти; и Решение № 1913, взето с
протокол №56 от 11.10.2023г. на Общински съвет – Асеновград, с което инж. С.Р.Д.е
избран временно изпълняващ длъжността кмет на община Асеновград за времето от
края на мандата 27.10.2023г. до полагане на клетва на новоизбран кмет.
От страна на жалбоподателя са представени: ЕР №
94008 от 19.10.2023г. на ТЕЛК – II състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД гр.Пловдив за
преосвидетелстване на А.А.С., с
определена трайно намалена работоспособност 73%
за срок от 1 година с водеща диагноза – лека умствена изостаналост и
придружаващи заболявания – хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, други цикатрикси (ръбци) и мътнини на роговицата, астигматизъм.
В проведеното съдебно заседание
ответникът представи снимки направени в жилището, като върху самите снимки е
посочено, че са към Протокол от 02.10.2023г.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. И според чл. 36, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба
на общински жилищни имоти приета от Общински съвет -
Асеновград, изземването на общинските жилища, които се владеят или
държат без основание, не се използват по предназначение или необходимостта от
тях е отпаднала се извършва със заповед на кмета на общината.
В случая заповедта е издадена от инж. С.Д.- временно изпълняващ длъжността кмет на
община Асеновград, като в тази връзка по делото е представено Решение № 1913, взето с протокол №56 от
11.10.2023г. на Общински съвет – Асеновград, с което инж. С.Р.Д.е избран
временно изпълняващ длъжността кмет на община Асеновград за времето от края на
мандата 27.10.2023г. до полагане на клетва на новоизбран кмет. Доколкото
ноторно известно е, че местните избори се проведоха на 29.10.2023 г., а избрания кмет на Община
Асеновград е положил клетва на 10.11.2023 г., то оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но
при липса на ясни мотиви. Административният орган не е спазил императивните
изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт.
Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства
адекватната защита на лицето от което се изземва общинското жилище и съдебната
преценка за материалноправна законосъобразност на оспорената заповед.
Като фактически основания за издаване на оспорения
административен акт е посочено, следното: „във
връзка с взето решение от комисията по чл.3 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба
на общински жилищни имоти с Протокол № 8/03.10.2023г.,
ви уведомяваме, че Договор за наем на общинско жилище от 22.10.2018г. ще бъде
прекратен считано от 29.10.2023г.“ . Т.е. със заповедта се съобщава на
жалбоподателя, че Договор за наем на общинско
жилище от 22.10.2018г. ще бъде прекратен, считано от 29.10.2023г. Направено е и
позоваване на раздел V, т.6 „Права и задължения на наемателя“ от Договор
за наем, според която точка наемателят е длъжен да ползва имота съобразно
предназначението му за живеене, съгласно настанителната заповед, правилата за
техническата експлоатация, решенията на ОС на собствениците и органа за
управление на жилищната сграда, както и указанията на домоуправителя.
От така изложените мотиви на ответния орган и
посочването най-общо на разпоредбите на чл. 65 от
Закона за общинската собственост и чл. 36 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба
на общински жилищни имоти, не става ясно какво е
конкретното основание за изземване на общинското жилище – дали имотът се
владее или държи без основание, не се използува по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала.
Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата
документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу
акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка.
Не може да се приеме, че в конкретния случай
фактически основания се съдържат и в документите, представляващи част от
административната преписка по издаване на оспорения акт. В Протокол № 8 от
заседание проведено на 03.10.2023г. на комисията по ал.3 от приложимата наредба
е посочено единствено, че е взела решение А.С.
да освободи общинското жилище, тъй като е в нарушение на чл.20 ал.1, а именно
т.3 нарушаване на добрите нрави; т.4 неполагане на грижата на добър стопанин
при ползване на жилището. Освен, че в протокола на комисията не е посочено тази
разпоредба от кой нормативен акт е, не става ясно и как е установено твърдяното
нарушение на добрите нрави и неполагане на грижа на добър стопанин. Такъв извод
неможе да се направи и от протоколите съставени за извършени проверки в
процесното общинско жилище, доколкото във всички е посочено, че лицето А.С. не
е на адреса, и само в протокола от 02.10.2023г., служители от община
Асеновград са посочили, че вътре в жилището е бил Л.А., като А.С. допуска същия
да живее при него. Посочено е още, че лицето А. се е държал грубо със
служителите и че жилището било в ужасно състояние. В действителност от приетия
по делото снимков материал към Протокол от
02.10.2023г. се вижда, че жилището е разхвърляно и замърсено, но не може
само от една проверка вътре в жилището да се приеме, че жалбоподателят е
нарушил раздел V, т.6 „Права и задължения на наемателя“ от Договор
за наем. Отделно от това с оглед здравословното състояние на А.С., който е със 73% трайно намалена работоспособност и с
оглед водещата му диагноза – лека умствена изостаналост и придружаващите му
заболявания е следвало, служителите на общинска администрация да му дадат
указания относно спазването на санитарно-хигиенните условия в жилището и в
случай на неизпълнение да се пристъпи към изземване на жилището.
От една единствена проверка и
установяване, че вътре в жилището е имало
друго лице (в случая Л.А.), също не може да се направи извод, че А.С. е допуснал
друг да живее при него.
Липсата на мотиви на ответния орган и непосочването в
оспорения акт, коя от хипотезите на чл.65, ал.1 от ЗОС е налице (общинският имот да се владее или държи без основание; да
се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала),
възпрепятства адекватната защита на лицето от което се изземва общинското
жилище.
От изложеното настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед, като издадена при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон е
незаконосъобразна, и следва да бъде отменена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № А-2583/31.10.2023 г.,
издадена от временно изпълняващ длъжността кмет на
община Асеновград.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
СЪДИЯ: