Решение по дело №2260/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 237
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220202260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         гр.Пазарджик   10.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XIⅤ състав, в публичното заседание на  02.03.2020 година в състав: 

                                                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД2260/2019 год.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л.” АД, ЕИК ***, представлявано от изп.-директори Ц.Н.и В.Н. против НП № 13-001731 от 07.11.2019 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание  чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и  за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на дружеството, в качеството на работодател,  е  наложена имуществена санкция в  размер на 1500лв. / хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че административното нарушение не е било извършено от жалбоподателя. Навеждат се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В първото по делото съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който подържа жалбата. В хода по същество изпраща писмена молба, с която иска отмяна на атакуваното НП.

         Въззиваемата страна – АНО, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по съществото на спора.

Пазарджишкият районен съд,  след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

         Дружеството-жалбоподател е санкционирано в качеството му на работодател затова, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в негов обект – Павилион, находящ се в гр.Пазарджик, бул.”България” и „Патриарх Евтимий”, кв.376, било констатирано от служител на ДИТ-Пазарджик, че на 26.02.2019 година е допуснало до работа лицето С.Л.У., ЕГН **********, на длъжност „служител”, без преди това да й предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие на заверено в  ТД на НАП уведомление по чл.62 ал.3 от КТ.

Всичко това съставлявало нарушение по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, които са екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Нарушението било установено в хода на проверка на място в обекта на 05.04.2019г. и в последствие окончателно при документална проверка в сградата на Дирекция „ИТ”-Пазарджик на 08.04.2019 год., когато от страна на дружеството бил представен трудов договор с лицето У. № 617/26.02.2019г., който обаче не бил подписан от двете страни, а именно от служителя, а справката от ТД на НАП не била предоставена на лицето. Представени били и графици и присъствени форми, от които било видно, че У. е престирала труд. Резултатите от проверката били обективирани първоначално в Протокол № ПР1911324/29.07.2019г.

За констатираното нарушение бил съставен е АУАН бл. № 13-001731 от 31.07.2019 година. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което бил връчено на жалбоподателя на 11.11.2019г. Жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 18.11.2019 год., т.е.  в  срока  по  чл.59 ал.2 от ЗАНН,  при  което  е  процесуално допустима.

         Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от  събраните по делото писмени доказателства  и  показанията на актосътавителя - св.М., св.У., св.Й. и св.Я..

         При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по следните  съображения: 

На първо място следва да се каже, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществено  процесуално нарушение /СПН/, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

НП се явява незаконосъобразно, т.к. в административнонаказателното производство отговорността на жалбоподателя  е  ангажирана  след  изтичането  на  давностните  срокове по чл.34 ал.1, предл.1 от ЗАНН.  Тук следва принципно да бъде пояснено, с оглед законосъобразното развитие на производството, същото следва да бъде образувано в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя, а в случаите, когато е открито първоначално само нарушението, а нарушителят не е бил известен и е открит по-късно, то следва да не е изтекла една година от извършване на нарушението, като само за някои специфични нарушения е предвиден по-дълъг срок от едногодишния, считано от извършване на нарушението.

В конкретният казус е бил приложим по-късият, а именно тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Това е така, защото нарушението и нарушителят са били установени окончателно на 08.04.2019г., когато е приключила документалната проверка на дружеството в сградата на ДИТ-Пазарджик, след като преди това на 05.04.2019г. е била направена и проверката в процесния обект, описан по-горе. Фактът, че нарушението и нарушителят са били известни към 08.04.2019г.е отразен, както в акта, така и в НП.

В тази хипотеза производството е било образувано с надлежен акт - акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на предвидения в закона 3-месечен срок, което изключва възможността на административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение.

Това е така, защото щом нарушението и нарушителят са били известни на проверяващите на 08.04.2019г., то АУАН е следвало да се издаде най-късно до 08.07.2019 година. Издаването  на АУАН  след  тази  дата,  както е в случая – 31.07.2019г., преклудира възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност,  извършени  след  изтичането  на  сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното  производство  и  нарушаващи  правото на  защита  на  жалбоподателя.

Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същото представлява абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП.

Дори хипотетично горепосоченото СПН да бъде игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. Това е така, защото категорично се установи, че на посочената в акта и в НП дата – 26.02.2019г. дружеството не е извършило вмененото му нарушение, т.е. на тази дата то не е допуснало до работа горепосочения служител без да му връчи документите по чл.63 ал.1 от КТ.

От показанията на св.У. стана категорично ясно, че тя е започнала работа в дружеството на 22.01.2019г., като е започнало нейното обучение. Същата поясни, че е работила и успоредно с това се е обучавала до края на мес. януари, а след това и от началото на мес. февруари до 23.02.2019г. Заяви, че от 24.02.2019г. до 27.02.2019г. е почивало 4 дни, след което е отишла на работа на 28.02.2019г., а на 01.03.2019г. бил последният й работен ден. Изясни, че на 02.03.2019г. не отишла на работа, т.к. й било лошо, а на 03.03.2019г. провела разговор със св.М.Й. – регионален отговорник за гр.Пазарджик, като й заявила, че повече не желае да работи. Последната пък й казала, че няма да получи никакво възнаграждение за положения от нея труд.

Фактът, че У. е започнала работа в дружеството в началото на третото десетдневие на мес. януари 2019г. се извежда и от сигналът, който тя е подала до ДИТ-Пазарджик с твърдение, че са бил нарушени трудовите й права. Този сигнал /л.50 от делото/ е подаден в инспекцията на 14.03.2019г., като в него У. започва с това: „От 21.02.2019г. се обучавах в …”.

При това положение няма съмнение, че на инкриминираната дата – 26.02.2019г. вмененото административно нарушение не е било извършено, а това е станало повече от месец преди това. С оглед на това НП следва да бъде отменено, т.к. ако се потвърди в този му вид, то значи дружеството да бъде наказано за нещо, което обективно не е извършило.

Отделно от това, с начина на некоректното определяне на датата на нарушението е било накърнено и правото на защита на санкционираното лице, т.к. те е организирало защитата си за конкретната инкриминирана дата- 26.02.2019г. и никога не се е бранило, т.к. не е било обвинено, че е извършило нарушението на друга дата.

Това е поредното основание за отмяна на атакуваното НП.       

Предвид фактът, че никоя от страните по делото не направи искане за присъждане на деловодни разноски, то съдът е лишен от възможност служебно да направи това.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА  НП № 13-001731 от 07.11.2019 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „Л.” АД, ЕИК ***, представлявано от изп.-директори Ц.Н.и В.Н., на основание  чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и  за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ е  наложена имуществена санкция в  размер на 1500лв. / хиляда и петстотин лева/.

 

  РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: