Решение по дело №38943/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110138943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3346
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110138943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от (ФИРМА) против (ФИРМА) обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пред.
1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 1 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 16454, 40 лева, представляваща незаплатена
цена на ремонт и доставка на резервни части, за която са издадени фактури №
**********/29.11.2016 г., № **********/31.07.2019 г., № *********/09.08.2019 г., №
**********/19.08.2019 г., № *********/16.10.2019 г. и № **********/27.12.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и
сумата в размер на 7053,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземанията по фактури за периода от 13.12.2016 г. до 19.11.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
20936/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66160/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото
производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че (ФИРМА) е доставяло на ответника
резервни части и е извършвало ремонт на селскостопански машини в периода от 2016 г. до
2019 г., като за извършените доставки са издадени процесните данъчни фактури с включен
ДДС. Представителят на ищеца поддържа, че доставените стоки и услуги са приети от
1
(ФИРМА), като срокът за плащане на задълженията по всяка една от фактурите е
тридесетдневен от датата на издаване на документа. В исковата молба са изложени
твърдения, че непогасената част от задълженията по фактурите възлиза на 16454, 40 лева,
като ответникът дължи и обезщетение за забава в размер общо на 7053, 03 лева за периода
от 13.12.2016 г. до 19.11.2021 г., представляваща сбор от дължимата върху всяка една от
отделните фактури законна лихва, считано от падежа на задължението до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.
В депозирания отговор са изложени твърдения, че дружеството е заплатило в погашение на
задължението по фактура № **********/29.11.2016 г. сумата общо в размер на 6613, 95 лева,
а останалата част от вземането е погасено с изтичане на петгодишна давност, считано от
настъпване на падежа му. Представителят на ответника поддържа, че вземанията по фактури
№ **********, № ********* и № ********* са погасени с извършено на 21.10.2019 г.
плащане по банкова сметка на ищеца, респ. по отношение на тях не се дължи обезщетение за
забава. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на вземанията за законна лихва. По изложените доводи е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, а сторените по делото от ответника съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ищеца. Ведно с отговора са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По делото са представени фактури № **********/29.11.2016 г., №
**********/31.07.2019 г., № *********/09.08.2019 г., № **********/19.08.2019 г., №
*********/16.10.2019 г. и № **********/27.12.2019 г., които отразяват доставеното от ищеца
количество стоки на ответника, единичните им цени, общата дължима сума за доставените
резервни части по всяка една фактура, както и падежа за плащане на всяко едно задължение
по представените фактури. Приети са и работни карти за извършен ремонт/техническо
обслужване.
Между страните по делото не се спори, че стоките, отразени във фактурите, са
доставени, съответно получени от ответника.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието
без възражения от страните и съдът цени като обективно и компетентно дадено, се
установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ответника, като по част от тях са извършвани плащания преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2021г. Установява се, че
задълженията по фактури № **********/31.07.2019 г., № *********/09.08.2019 г. и №
*********/16.10.2019 г. са изцяло заплатени преди 19.11.2021г., а задължението по фактура
№ **********/29.11.2016 г. е частично погасено към същата дата, вследствие на което към
2
19.11.2021г. размерът на непогасените задължения на ответника по процесните фактури е в
общ размер на 14828,18лв. От заключението се установява, че в хода на процеса ответникът
е извършвал частични плащания по фактура № **********/29.11.2016 г., като към
31.12.2022 г. ( датата на последното плащане) общият размер на непогасените задължения на
ответника е в размер на 13231.42 лв., както следва: по фактура № **********/29.11.2016 г. е
12186.51 лв., по фактура № **********/19.08.2019 г. е 118.20 лв. и по фактура №
**********/27.12.2019 г. е 926.71 лв. Приетото по делото заключение на вещото лице сочи,
че размерът на обезщетението за забава за период от три години назад, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се изключи периодът на
обявеното извънредно положение 13.03.2020г.-13.05.2020г., е в общ размер на 5450.27 лв.,
както следва: по фактура № **********/29.11.2016 г. за период 19.11.2018г.-19.11.2021г. е
5271.61 лв., по фактура № **********/19.08.2019 г. за периода 20.08.2019г.-19.11.2021г. е
24.98 лв. и по фактура № **********/27.12.2019 г. за периода 31.01.2020г.-19.11.2021г. е
153.68 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По правната си характеристика възникналото между страните правоотношение е такова
по договор за търговска продажба. По това материално облигационно правоотношение за
ответника купувач са породени две основни облигаторни задължения – да приеме
доставената стока и да заплати уговореното възнаграждение, а за ищеца-продавач – да
достави точно в количествено и темпорално отношение и да предаде доставената стока на
купувача.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 1
ТЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение с посоченото в исковата молба съдържание,
че е изпълнил поетите с договора задължения, като е доставил на ответника резервни части
и е извършил ремонт на селскостопански машини, предаването на частите и изработеното,
приемането му от ответника, размерът на вземанията и настъпване на изискуемостта им.
При установяване на възложените в тежест на ищеца обстоятелства в тежест на ответника е
да установи, че е погасил вземанията.
Съдът приема за безспорно установено, че страните са били обвързани от действието на
валидно възникнали между тях търговски правоотношения, по силата на които ищецът се
задължава да достави резервни части на ответника и да извършва ремонт и техническо
обслужване, като в тежест на последния е да ги приеме и да изпълни своето насрещно
задължение за заплащане на цената на получените стоки. За да достигне този извод, съдът
съобразява най-вече съдържанието на процесните шест броя фактури, които инкорпорират
всички необходими елементи на неформални договори за продажба и изработка, а именно
страни, предмет на доставка, количество доставени стоки, време и място на доставка, размер
на задължението и падеж. Представените по делото фактури са първични счетоводни
3
документи по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството, които обективират изгодни за
издателя на тези документи факти. Сами по себе си обаче те са частни документи, които не
се ползват с материална доказателствена сила и следва да бъдат съпоставени с останалия
събран по делото доказателствен материал. Видно от приетото по делото заключение по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури са осчетоводени от
ответника, което свидетелства за приемане на извършената работа и съответно
задължаването му да заплати договореното възнаграждение за това. Осчетоводяването
представлява извънсъдебно признание от страна на ответника за възникване в негова тежест
на задължението за плащане на процесната сума, като признанието на неблагоприятни
факти има доказателствена сила. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване / в този смисъл е и трайната съдебна
практика намерила израз в решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС,
II т.о.; решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010г., I т.о., ВКС; решение № 96 от
26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о.; решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. №
593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ
т.о.; решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І т. о., решение 172 от 13.01.2016 г. по т, д.
2535/2013 г. на 1 т. о. и др./.
От изготвеното заключение безспорно се установява по делото, че ответникът е платил
изцяло задълженията си по фактури № **********/31.07.2019 г., № *********/09.08.2019 г.
и № *********/16.10.2019 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 19.11.2021г., а задължението по фактура № **********/29.11.2016 г. е
частично заплатено, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 19.11.2021г. неплатеният остатък е в размер на 13783.27 лв. В хода на процеса е
извършено частично плащане по фактура № **********/29.11.2016 г., което съдът следва да
съобрази при своето произнасяне, като към 31.12.2022г. ответникът дължи по процесната
фактура сума в размер на 12186.51 лв. Съдът намира, че поради погасяването му чрез
плащане, искът за главница по процесните фактури се явява основателен за размер от
13231.42 лева, явяваща се сбор от непогасените задължения по фактура №
**********/29.11.2016 г., № **********/19.08.2019 г. и № **********/27.12.2019 г., като за
разликата до общия претендиран размер от 16454,40 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание и размер, поради което
следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване
на задължението по фактура № **********/29.11.2016 г. по давност. По отношение на
вземането за главница е приложима петгодишна давност по арг. от чл.110 ЗЗД. Съгласно
нормата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно
вземането. Настоящото производство се разглежда по реда на чл.422 ГПК, като предвид
въведената от закона фикция, исковата молба се счита предявена от датата на подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 19.11.2021г. Към този момент
петгодишният срок по чл.110 ЗЗД от падежа на задължението не е изтекъл, следователно
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава съдът намира,
че ответникът е изпаднал в забава с настъпването на падежа на задължението, съгл. чл. 84,
ал.1 ЗЗД. Предвид установеното, че задълженията по фактури № **********/31.07.2019 г.,
№ *********/09.08.2019 г. и № *********/16.10.2019 г. са погасени чрез плащане преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, претендираното
обезщетение за забава върху главницата по всяка от тях следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишен срок, съгласно чл. 111, б.
”в” от ЗЗД, който започва да тече от настъпване на падежа на задължението. Следователно,
за периода, повече от три години преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
същите ще се явят погасени по давност. Основателен е доводът на ответника, че до датата на
предявяване на исковете е изтекла тригодишната погасителна давност за част от
претендираната законна лихва по фактура № **********/29.11.2016 г. (за периода от
14.12.2016г. до 18.11.2018г.), като за тази част от претендираното обезщетение за забава
искът се явява неоснователен. Не е основателно възражението за погасяване по давност на
вземането за обезщетение за забава по фактура № **********/19.08.2019г. и фактура №
**********/27.12.2019г., предвид това, че исковата молба се счита предявена на 19.11.2021г.
Предвид горното, претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за забава се
явяват основателни за размер от 5450.27 лв., като за разликата до общия претендиран размер
от 7053.03 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора, разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Претендираните от (ФИРМА)
разноски по ч. гр. д. № 66160/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав,
възлизат на сумата общо в размер на 1370.15 лв., от които сумата в размер на 470,15 лева
внесена държавна такса и сумата в размер на 900 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в
размер на 1088,87 лева.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в производството по реда на чл. 422 ГПК съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Сторените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на
сумата общо в размер на 1570.15 лв., от които сумата в размер на 470.15 лв. довнесена
държавна такса, 200 лв. внесен депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза и
сумата в размер на 900 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата в размер на 1473.63 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника
съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция. Не са представени доказателства за реално извършено заплащане на уговорено
адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че направените от ответника
разноски възлизат единствено на сумата от 200 лева внесен депозит за изслушване на
съдебно – счетоводна експертиза. По съразмерност ищецът следва да заплати на ответника
сумата в размер на 41,05 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС)“, срещу (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр. (АДРЕС), обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 318,
ал. 1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 13231.42 лв.,
представляваща незаплатена цена на ремонт и доставка на резервни части, за която са
издадени фактури № **********/29.11.2016 г., № **********/19.08.2019 г. и №
**********/27.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.11.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 5450.27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.11.2018 г. до 19.11.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20936/02.12.2021
г. по ч. гр. д. № 66160/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за незаплатена цена на ремонт и доставка на
резервни части за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 16454,40 лева и
предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 7053.03 лв. и за периода от
13.12.2016 г. до 19.11.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)“, на
6
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1088,87 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)“, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1473.63 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС)“, да заплати на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 41,05 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7