Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021
гр. Шумен, 03.06.2022г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН, в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесета година в следния състав:
Съдия: Зара Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Иванова търговско дело №95 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са инцидентни установителни
искове с правно основание чл. чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 143
и чл.
146 ЗЗП и иск с правно основание чл.430 от ТЗ.
Подадена е искова молба от "Юробанк
България"АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" N9 260,
представлявано от Изпълнителните
директори срещу Б.П.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** и С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в която
твърди, на 23.08.2007г. между „Българска пощенска банка" АД ( предишно
наименование на ищеца) - кредитодател и кредитополучателите/ солидарни длъжници
ответниците е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г.,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46
000,00 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на
10 000 евро за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в
швейцарски франкове на 36 000 евро за други разплащания, а кредитополучателите
се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта).
Кредитополучателите заплащат на банката и таксите описани подробно в исковата
молба. С договора страните уговарят краен срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита - 28.08.2007г. Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва. Погасяването се извършва ежемесечно във валутата, в
която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. При частично или
пълно предсрочно погасяване кредитополучателите дължат такса в размер на 4%
върху размера на предсрочно погасената главница, която се удържа в момента на
погасяването. Съгласно чл. 14 от договора кредитополучателите се задължават да
направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот.
Застраховката следва да бъде подновявана от кредитополучателите всяка година до
окончателното издължаване на кредита. По силата на чл. 18, ал. 2 от договора
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 в
случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 18, ал. 1 или
чл. 18, ал. 2 банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи
към принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.
Кредитът е усвоен на 28.08.2007г. Към датата на усвояване на кредита,
приложимия курс „купува" за швейцарския франк към евро е 1,65121, като
определения съобразно този курс размер на представения и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове е 75 956,00 швейцарски
франка. С Допълнително споразумение от 25.03.2009г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването му задължения на
кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в общ размер на
75 956,00 швейцарски франка, както следва: 513,21 швейцарски франка -
просрочена главница; 631,39 швейцарски франка - просрочена лихва; 73 867,87
швейцарски франка - редовна главница и 385,04 швейцарски франка - редовна
лихва. Страните се съгласяват да се въведе облекчен ред за погасяване на
кредита. С подписване на споразумението кредитополучателите се съгласяват сума
общия сбор на сумата на просрочията по т. 1.1 и т. 1.2 от споразумението да
бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т.1.3. С подписване
на споразумението кредитополучателите упълномощават и оправомощават кредитора
да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията по
кредита. Страните се съгласяват кредитополучателите да ползват 6-месечен период
на облекчено погасяване на кредита, считано от датата на влизане в сила на
споразумението. През този период кредитът се погасява на равни месечни
погасителни вноски, съобразно погасителен план. След изтичане на периода на
облекчено погасяване, кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни
анюитетни вноски. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на
кредита кредитополучателите не погасят две дължими месечни вноски, същите губят
правото да ползват договореното облекчение. С Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 12.09.2007г. между „Бългериан Ритейл
Сървисис " АД и „Юробанк и Еф Джи България" АД ( също предишно наименование
на ищеца) вземанията на банката
по посочения договор за кредит, ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения и/или анекси, са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисис "
АД . С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г.
е извършена обратна цесия , като
„Бългериан Ритейл Сървисис " АД прехвърля
придобитото вземане на ищеца, за което ответниците са уведомени. Поради преустановяване на плащанията по
договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответниците
са уведомени на 22.05.2018г. Към настоящия момент не са постъпили никакви
плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, а
непогасените вноски са както следва: 14 непогасени вноски за главница, считано
от 28.04.2017г. и 14 непогасени вноски
за лихва, считано от 28.04.2017г., поради което е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск. Към настоящия момент общото задължение на
длъжниците възлиза на 67 618,80 швейцарски франка и 480,00 лева
(четиристотин и осемдесет лева), съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 18.06.2018г., от които: 62 001,48 швейцарски франка - главница за периода от 28.04.2017г. до 18.06.2018г.;
4
685,74 швейцарски франка - договорна възнаградителна лихва
за периода от 28.04.2017г. до 22.05.2018г.; 584,63 швейцарски франка - наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.04.2017г. до 18.06.2018г.; 268,03
швейцарски франка - банкови такси за
периода от 29.05.2017г. до 18.06.2018г.; 78,92 швейцарски франка - застраховки за периода от 11.09.2017г.
до 18.06.2018г.; 480,00 лева - нотариални такси за периода от
01.06.2018г. до 18.06.2018г. Предвид горното, моли да бъде постановено решение,
с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно част от общо дължимите суми по
Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г., ведно с прилежащите
му Приложение № 1 от 23.08.2007Г. и Допълнително споразумение от 25.03.2009г. в
общ размер на 62 001,48 швейцарски франка (шестдесет и две хиляди и един швейцарски
франка и четиридесет и осем сантима) и 480,00 лева (четиристотин и осемдесет
лева), както следва: 62 001,48 швейцарски франка - цялата главница
за периода от 28.04.2017г. до 18.06.2018г.; 480,00 лева - нотариални такси
за периода от 01.06.2018г. до 18.06.2018Г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, ответниците
представят отговор на исковата молба, в която оспорват предявения иск. Не
оспорват сключването на договора за кредит, като посочват, че клаузите по него
са предварително изготвени от банката, без възможност кредитополучателите да
влияят върху съдържанието им. Още на 12.09.2007г., едва 20 дни след сключването
на Договора за кредит, вземането срещу ответниците е цедирано на трето лице. Така извършената
цесия обаче не е била съобщена на ответниците, поради което и не ги обвързва. В
тази връзка, заявяват, че подписаните допълнителни споразумения са нищожни,
поради следното: константни са съдебната практика и теория, че договора за
цесия поражда действие за длъжника от момента на съобщаването му. По делото не са приложени никакви доказателства, че договорът
за цесия от 2008 г. е съобщен на длъжниците по вземането. Приложените
уведомления са такива само и единствено за т.нар. “обратна цесия”.Счита, че за
валидно уведомяване може да се счете като най- ранен момент получаването на
уведомленията през 2018г. - на 22.05. А щом двете цесии имат действие по
отношение на кредитополучателите от 22.05.2018г..
то
допълнителното споразумение към договора, сключено преди тази дата - е нищожно
като противоречащо на закона - подписани със страна, която не се явява надлежен
кредитор към датата на подписването му.
На следващо място, заявяват, че клаузите
от договора за кредит, даващи право на първоначалният кредитор да увеличава
приложимият лихвен процент по договора за кредит, както и тези, даващи му право
да преизчислява размера на дължимите погасителни вноски през курса на
швейцарски франк са неравноправни и като такива нищожни. А щом първоначалните
клаузи на договора за нищожни, то и подписаните въз основа на тях допълнителни
споразумения също са нищожни- чл. 366 от ЗЗД. Претенцията за а заплащане на франкове, в неопределен размер на лихвеният
процент е неоснователна. Отделно от горното правят възражение за прихващане с надвнесените суми, в резултат на
прилаганият по- внсок лихвен процент, както с
н с курсовите разлики, в резултат на прилагане по кредита на валута,
различна от валутата на усвояване, за периода от усвояване на кредита, до
07.10.2012г.- период, който не е предмет на производството по гр.д.№ 15622/2017г., ВРС, 25 състав. Предвид изложеното молят искът да бъде
отхвърлен,
а при условията на евентуалност, след като бъде уважена предявеният насрещен
иск, да бъде прието , че кредитът е отпуснат и усвоен в евро и за него следва
да се приложи лихвен процент в размер на БЛП на кредитора за евро, увеличен с
договорената надбавка, като с надплатените суми бъдат прихванати с остатъка от
задължението.
С допълнителната искова молба ищецът
оспорва възраженията изложени в отговора. Първо посочва, че с договора за
кредит, кредитополучателите се съгласяват, че банката има право във всеки един
момент да прехвърли вземанията си. Ответниците са дали предварителното си
съгласие за евентуално прехвърляне на вземането, при което банката ще продължи
да администрира кредита за улеснение на кредитополучателите. Сключването на
договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона. Съгласно член 58
от Закона за кредитните институции при отпускане на кредит банката предоставя
безплатно на клиента своите условия по кредита, като в алинея 1 са посочени
минималните данни, които следва да бъдат предоставени, включително лихвения
процент и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита. Съгласно алинея 2 от същата разпоредба разходите по кредита се
определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите
на предсрочно погасяване. Съгласно алинея 3 от член 58 от ЗКИ при промяна на
лихвения процент или на таксите, банката следва да уведоми клиента по
уговорения за това начин. Съгласно алинея 4, когато информацията относно
промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и
на интернет страницата на кредитора, алинея 3 от член 58 ЗКИ не се прилага.
Съгласно член 59 от ЗКИ банката обявява условията по кредити в достъпни за
клиентите помещения, като условията по кредитите следва да са формулирани ясно
и разбираемо. Безспорно ответниците са дали съгласие за правото на ищеца да
извърши промяна в размера на месечните вноски отчитайки настъпилите промени по
отношение на приложимия БЛП, без да е необходимо допълнително споразумение,
както и да извърши промяна е размера на погасителните вноски съобразно настъпването
на обективни обстоятелства, каквито са промяната на курса и извършването на
превалутиране по кредита и последиците от това.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК от
ответниците е предявен иск, с който молят да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че чл.З, т.1 и т.5 , чл.1,т.1 и 3 , чл.2,т.1 и 3,
чл.22,т.1 и 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г. са неровноправни
и като такива нищожни.
На първо място следва да се посочи, че предявеният
иск е заявен приет за разглеждане като
насрещен. Съдът намира, че предвид изложените в него обстоятелства и заявеният
петитум се касае за инцидентен установителен иск (ИУИ). Предмет на разглеждане са
нищожност на клаузи от договор, от който ищеца по първоначалния иск черпи правата
си, т.е. иницииран е спор по преюдициално правоотношение. Доколкото по този иск
е извършен доклад по делото, фактът, че неправилно е наименована процесуалната
му форма, според съда не е пречка за разглеждането му.
По същество, ищците по ИУИ
твърдят,
че, конкретно посочени от тях клаузи са нищожни защото чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните
институции еднозначно определя, че банката предоставя кредити или друго
финансиране за свой риск. Прехвърлянето на валутният риск е в противоречие с
изричните законови разпоредби и като такова нищожно. Отказа на банката да
приеме плащане във валутата, която е реално предоставена е в противоречие и с
чл. 240 от ЗЗД, указващ, че заемателят се задължава да върне сума от същият вид
като получената, като заемодателя дължи обезщетение за вредите, ако умишлено не
е съобщил на заемателя недостатъците- в настоящия случай, като го е подвел, че
валутният риск е минимален. Клаузите за нищожни и по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
поради следното : кредитополучателите имат качеството на потребители по смисъла
на § 13, т. 1 от ЗЗП- физическо лице, което ползва услуги за задоволяване на
лични нужди. Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП- юридическо
лице, което предоставя банкови кредити като част от своята търговска дейност. Т.е.
в отношенията между страните следва да намерят приложение текстовете на ЗЗП.
Клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП- те са уговорка във вреда
на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя- дават право
на търговеца едностранно да определя и прилага преизчисляване на дължимите суми
по кредита, във валута, която не е предоставена; да увеличава цената на
предоставения кредит, като увеличава приложимият лихвен процент, което
съществено увеличава стойността на предоставената сума. В разрез с изискването
за добросъвестност, кредитора преди сключване на договора за кредит не е
разяснил и/или
предоставил на потребителя доостатъчно информация, от която той при положение
на средно информиран потребител, да заключи какви икономически последици биха
произтекли за него. В отношенията между страните не намира приложение
изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, тъй като тя визира сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки, чиято цена е свързана с колебанията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвеният процент на финансовите
пазари, които са извън контрола на
търговеца. В настоящият случай прилаганият от ответника курс на шв.франк е
изцяло в негов контрол, така и погасителната вноска по кредита и приложимият
лихвен процент. Промените в тези стойности са изцяло в резултат поведението на
търговеца и като такива, не попадат в изключението на чл. 144, ал.З от ЗЗП. В
подписаният между страните Договор не е налице какъвто и да е обективен
критерий, който да обоснове така извършените увеличения на сумата, която
потребителите следва да заплатят до края на договора.Извода, който се налага, е
че Договора е сключен при липса на съгласие на страните относно размера на
шв.франк по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. Второ от ЗЗД, като страните са
постигнали съгласие единствено за размера на отпуснатата сума в евро и
следователно дължат връщане в размера и валутата, посочени в договора
По смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП
неравноправна е клауза, с която потребителя не е бил във възможност да се
запознае, а са му наложени принудително от страна на търговеца. Договора в
частта му определяща задължението в шв. франкове е нищожен, тъй като ищците по
ИУИ не са имали възможност да се запознаят с тях.
Нищожно е съгласието за поемане на
валутният риск, което твърдят, че е получено в следствие въвеждане на
потребителя в заблуда. Тази уговорка е нищожна и поради противоречие със
закона, предвид изричното определяне на носителя на риска в ЗКИ.Съобразно чл.
143 от ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поемането едностранно
на всички рискове и вреди поставя потребителя в изключително неравностойно
положение.
Като резултат, клаузите задължаващи длъжниците
да връщат кредита си във валута, която не са усвоили, са едностранно определени
от търговеца, като е прехвърлен риска и всички вреди от повишаване на курса на
шв.франх, са нищожни. В Договора банката си е запазила правото едностранно, без
договаряне с потребителя, да увеличава цената на предоставеният кредит-
лихвата, на непредвидено в договора основание, като тази промяна става
задължителна за кредитополучателя и без да му е съобщена предварително.
Приложимият от банката Базов лихвен процент (БЛП) не е посочено от влиянието на
какви фактори се променя. Тези клаузи са неравноправни и като такива нищожни
поради следното: Тези уговорки противоречат на чл 143, т.З от ЗЗП, тъй като
поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие,
което е изцяло в негов контрол- БЛП се определя от търговеца, без да подлежи на
договаряне с потребителя. Т.е. изпълнен е състава на т.З от чл. 143 от ЗЗП-
узпълнението на условието зависи само и единствено от волята на търговеца. По
силата на чл. 143. т. 10 неравноправна е клауза в договор, която позволява на
търговеца или доставчика да променя условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание. В случая в Договора никъде не са посочени
обстоятелствата или обективните критерии, При наличието на които търговеца ще
може да промени приложимият лихвен процент. Налице е пълна липса на основания
за промяна на лихвата. Следва да се има предвид, че лихвеният мерител е на
практика цената на предоставеният паричен ресурс и като такъв представлява
съществена уговорка.Възможността за едностранна промяна на лихвения процент по
Договора е неравноправна и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП- дава възможност
на търговеца да увеличава цената на предоставената стока или услуга, без за
потребителя - да е налице възможност да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително увеличена. В случая, увеличението на БЛП от 5%
до 7.2 % е увеличение, което е съществено и значително променя крайната цена.
За доверителите ми не е договорена реципрочната възможност да се откажат от
Договора, без да търпят съответните санкции. Предсрочното погасяване на кредита
е самостоятелно основание, което е обвързано със заплащане на такса предсрочно
погасяване.
Предвид горното молят да бъде признато
за установено, че клаузите на чл.З, т.1 и т.5 , чл.1,т.1 и 3 , чл.2,т.1 и 3, чл.22,т.1
и 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г. са неровноправни
и като такива нищожни. Претендират разноски.
От
първоначалния ищец е постъпил отговор на ИУИ, в който оспорва изложеното в него
и основателността на иска. Твърди , че потребителската защита е свързана с неравноправни клаузи, а не
с невъзможността някой да се запознае с тези клаузи. Излага подробни
съображения срещу твърденията на ищеца за нищожност на процесните договорни
клаузи. Посоченото
съгласие от страна на потребителя получи кредит в швейцарски франкове и да поеме
всички рискове и вреди, включително и пропуснати ползи от промени и повишаване
на курс купува и/или продава на швейцарския франк не представлява неравноправна
клауза. От самото естество на договора се
предпоставя валутния риск да се носи от кредитополучателя, тъй като той е
задължен да връща кредита на месечни вноски в швейцарски франкове в един
продължителен период през който могат да настъпят промени във валутния курс.
Същевременно банката също носи част от този валутен риск, тъй като изменението във
валутния курс може не само да доведе до повишаване на вноските но и до тяхното
намаляване, при евентуално повишаване на курса на лева /евро/ спрямо
швейцарския франк, поради което не е налице неравновесие в правата и
задълженията. Не може да се счете и че уговорката не отговаря на изискването за
добросъвестност. Водени от принципа на свободната пазарна икономика
потребителят избира най-изгодният за него кредит, в случая швейцарски франк; по
молба на потребителя банката превалутира кредита в евро - защото такива са
нуждите на кредитополучателя, тъй като той е преценил че тази комбинация е
най-изгодна за него.Кредитополучателят доброволно, по свое желание и в пълно
съзнание приемат обвързването на кредита с швейцарския франк. Не става ясно
защо ищците считат тези клаузи за неравноправни, при положение, че банката
предоставя кредити в различна валута, а ищците са избрали кредит в швейцарски
франкове. В действията си по договора Банката е действала съобразно
постигнатите общи уговорки и съгласие, както и съобразявайки се с относимата
нормативна база. Сключването на договори за кредит при променлива лихва се
допуска от закона. С процесиите клаузи банката е упражнила правото си,
представляващо едновременно и задължение по член 58 от Закона за кредитните
институции. Видно е, че изричната разпоредба на специалния закон, регламентиращ
дейността на кредитните институции и в частност на банките, не изключва
възможността на банките да определят специфични условия, при които лихвеният
процент по даден договор може да бъде променян.Безспорно кредитополучателите са
дали съгласие за правото на банката да извърши промяна в размера на месечните
вноски отчитайки настъпилите промени по отношение на приложимия БЛП, безда е
необходимо допълнително споразумение, както и да извърши промяна в размера на
погасителните вноски съобразно настъпването на обективни обстоятелства, каквито
са промяната на курса и извършването на превалутиране по кредита и последиците
от това.Не е налице и твърдяното неравновесие между правата и задълженията на
страните по кредитното правоотношение. Рисковете от влошаване на икономическата
обстановка и неблагоприятните последици се поемат и от двете страни. Именно
процесните договорни клаузи възстановяват справедливо икономическо равновесие
между страните, отчитайки дългосрочния характер на договора. Предвид изложеното
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени игласни доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
ИУИ.
Както беше посочено по-горе, макар и
заявен и приет за разглеждане като насрещен иск, с оглед изложените фактически
обстоятелства и петитум, съдът приема, че обективираните в „насрещния иск“
представляват инцидентни установителни искове.
Ищците по ИУИ твърдят и молят са да
признае за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл.3, т.1 и т.5 , чл.1,т.1 и 3 ,
чл.2,т.1 и 3, чл.22,т.1 и 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г. са неровноправни и като такива
нищожни.
Заявяват, че уговорките в чл. 3 от
договора за кредит са неравноправно договорени в ущърб на потребителя, тъй като
позволяват на търговеца едностранно да променя плаващия компонент на лихвата
(базисен лихвен процент "БЛП за жилищни кредити във франкове"), а
начина за тази промяна не е бил установен. Клаузите по чл. 1, 2 и 22 от договора са посочени като уговорки,
прехвърлящи изцяло върху потребителя валутния риск от промени на финансовите
пазари, чрез право на банката да определи курса на обмяна на чужда валута за
превалутиране на вноските на длъжника и съответно да увеличава необосновано
цената на кредитната услуга по уговорен в щвейцарски франкове кредит,
предоставен за ползване в друга валута на клиентите. Тези твърдения
съответстват на позоваване на специална потребителска закрила, изключваща
валидност на подобно договаряне (чл.
146, ал. 1 ЗЗП). Съдът приема, че
позоваване на нарушения на други закони (извън ЗЗП) е само евентуално,
доколкото закрилата на потребителите е специална, императивна и от толкова
висок порядък, че преодолява дори договаряне, изцяло съобразено с други
законови изисквания (по арг. от мотивите за служебно прилагане на
свърхимперативни правни норми в т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС и Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Съответно по-общите
хипотези на нищожно договаряне по на чл.
26, ал. 1 пр. първо ЗЗД биха подлежали на разглеждане само в случай, че
твърденията им за неравноправност се окажат неоснователни .
На първо място следва да се разгледа
приложимостта на потребителската закрила срещу неравноправно договоране.
С оглед момента на началното договаряне,
сделката е извън приложното поле на специалния Закон за потребителския
кредит(отм.);, действащ от 01.10.2006г, поради специалната цел на
кредитирането (чл. 3, ал. 5 от ЗПКотм.), но към нея е приложима общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне в сила от 10.06.2006 г. (пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143, т. 5, 9, 12 и ал. 3,
чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал.
4, чл.
146, чл.
147 ЗЗП), както и най-общите достижения на Европейското право, доколкото
този закон е бил включена в националното право на РБългария в изпълнение
предприсъединителен ангажимент, но ефективното имплементиране на ангажименти
произтичащи от Директиви на общността настъпва след 2007 г. и те биха имали
директен ефект за договори след тази дата.
Общата потребителска закрила в чл.
146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправни клаузи в договори между
потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя; договорът
продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи(Решение на СЕС по
дело C-618/10). Тази закрила обаче е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от съюза система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга) от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Кредитът е предоставен на физически лица
като обявената основна цел изключва те да са действали като професионалисти и
съответно следва да се приемат за потребители по смисъла на пар.
13, т. 1 ЗЗП. В този смисъл при отчитане на личните им качества съдът
следва да съобразява средното ниво на най-общо информиран потребител, а не
възможностите, които професиите на лицата позволяват. В конкретния случай и
двамата потребители са обявили в преддоговорния процес технически специалности
( технолог и конструктор), поради което никакви техни специални икономически
знания и особено такива в областта на международно банково дело и финансовите
валутни пазари не могат да се предполагат. На второ място договорът е сключен от
търговско дружество, лицензирано като банка, съответно и предоставянето на
кредит на потребителя несъмнено е в рамките на специалната му търговска
дейност.
Между страните няма спор, че
съдържанието на сключения договор съответства на изложеното в писмения
документ, въз основа на който съдът установява, че кредитополучателите са се
задължили да върнат предоставен им целево кредит за покупка на недвижим имот в
швейцарски франкове в размер на равностойност на 46 000евро по курса на банката
"купува" за швейцарски франк към евро, като месечни вноски,
разпределени по погасителен план, ведно със съответно уговорена променлива
лихва. По делото не са представени общи условия, поради което съдът приема, че
съдържанието на възникналото между страните правоотношение към момента на
договарянето се изчерпва само с така вписаните клаузи в договора от 23.08.2007
г. В чл. 1 от договора предметът на сделката е посочен като кредит за
закупуване на конкретно жилище, като предназначените за ползване от купувача
парични средства са посочени в размер в евро, но с допълнителна уговорка да
бъдат предоставени като кредитен лимит в швейцарски франкове, а точния размер
на кредитирането според ал. 3 на тази клауза ще се формира след остойностяване
в швейцарски франкове по курс купува на банката към евро в деня на усвояване на
кредита. Главницата в евро(уговорена за усвояване чрез предоставяне на
равностойност във франкове) е била разпределена на две части, като
равностойността на 10 000 евро, предназначена за окончателно плащане на продажна
цена е следвало служебно обратно да се превалутира в евро от блокирана сметка
за швейцарски франкове преди да се завери сметката на кредитополучателя за да
извърши той своето плащане именно в тази валута на цената на закупувания
имот(предмет и на предварително учредена ипотека). Остатъкът от 36 000 евро
като равностойност във франкове на разрешения лимит не е бил обвързан пряко с
покупката, но за да може да се ползва за каквото и да е плащане, също е
следвало да се превалутира в евро и то след придобиване на жилището и
ипотекирането му в полза на банката, според изричното условие на ал. 2 и 3 от
чл. 2 от договора. За целта банката е изисквала освен документите за учредяване
на ипотеката и допълнително искане за усвояване на суми и молба за превалутиране
по въведен от нея образец. Тези уговорки изцяло съответстват на документите
представени от ищеца по първоначалния иск: искането за жилищно кредитиране,
отправено за сума от 46 000 евро, необходими за покупка и други цели, сключен
от кредитополучателите предварителен договор за придобиване на имота за обща
цена 50 000евро, от които 4000 евро предплатени и уговорен остатък от 46
000евро; окончателен договор, сключен с нотариален акт непосредствено преди
ипотеката в полза на банката, в който окончателното плащане е било удостоверено
като само 10 000 евро, платими пряко от банката кредитор на продавача;
попълнения формуляр от кредитополучателката за закупуване на франкове от
банката в размер точно съответвстащ на
лимита, уточнен с приложението към договора за кредит по курса след вписването
на ипотеката.
При уговарянето на начина и сроковете за
изпълнение на задълженията на кредитополучателя в чл. 6 изрично е уговорено
разпределяне на частите от главницата и съответно текущо начисляваната лихва,
но остойностени във франкове на месечни вноски с падежи, посочени в погасителен
план. Предвидено е погасяването на вноските да се извършва в тази валута (чрез
поддържане на наличност в кредитната сметка в швейцарски франкове), но и чрез
служебно усвояване на средства в евро, налични в други сметки на клиента при
превалутиране по текущия курс продава за франка, определен от банката. Страните
са предвидили като специални клаузи и опция за превалутиране на задълженията от
франкове в евро, при съответно заплащане на комисионна по Тарифа на банката, но
освен това допълнително плащане, промяната на валутата е била обвързана и с
промяна на лихвения процент, обявен за кредити в другата валута. Като изрична
клауза е формулирана и декларация за запознаването и съгласието на кредитополучателите
с възможните промени на обявени от банката обменни валутни курсове, като те са
заявили че разбират и поемат носене на риска от неизгодно за тях увеличаване на
размера на погасителни вноски поради повишаване на курса на франка към момента
на падежите по погасителния план или поради повишаване на лихва, ако се поиска
превалутиране в друга валута.
С Допълнително споразумение от
25.03.2009г. страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата
на сключването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като
констатират, че те са в общ размер на 75 956,00 швейцарски франка, както
следва: 513,21 швейцарски франка - просрочена главница; 631,39 швейцарски
франка - просрочена лихва; 73 867,87 швейцарски франка - редовна главница и 385,04
швейцарски франка - редовна лихва. Страните се съгласяват да се въведе облекчен
ред за погасяване на кредита. С подписване на споразумението
кредитополучателите се съгласяват сума общия сбор на сумата на просрочията по
т. 1.1 и т. 1.2 от споразумението да бъде преоформена чрез натрупване към
редовната главница по т.1.3. С подписване на споразумението кредитополучателите
упълномощават и оправомощават кредитора да извърши служебно всички необходими
действия по преоформяне на задълженията по кредита. Страните се съгласяват
кредитополучателите да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на
кредита, считано от датата на влизане в сила на споразумението. През този
период кредитът се погасява на равни месечни погасителни вноски, съобразно
погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване,
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни анюитетни вноски. В
случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на кредита
кредитополучателите не погасят две дължими месечни вноски, същите губят правото
да ползват договореното облекчение.
С Договор за цесия за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 12.09.2007г. между „Бългериан Ритейл Сървисис "
АД и „Юробанк и Еф Джи България" АД ( също предишно наименование на ищеца) вземанията на банката
по посочения договор за кредит, ведно с прилежащите му допълнителни споразумения
и/или анекси, са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисис " АД . С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. е извършена обратна цесия , като „Бългериан
Ритейл Сървисис " АД прехвърля
придобитото вземане на ищеца , за което ответниците са уведомени. Извършено е уведомяване и за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Относно
иска за обявяване на нищожност на чл.1,т.1 и т.3 чл.2,
т.1 и т.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г.
Посочените клаузи предвиждат, че
„банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 46 000 евро, по търговски курс
„купува“ за шв.франк към евро на Юробанк И Бф Джи България „АД в деня на
усвояване на кредита. В деня на усвояване на кредита страните подписват
приложение №1 към настоящият договор, представляващо неразделна част от него, в
което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за шв.франк на Юробанк
И Бф Джи България, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в шв.франкове.Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателите в шв.франкове и се ползва от Кредитополучателя при
условията на ал. 3 и 4. Усвоеният кредит в шв.франкове по сметката по ал.1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка на Кредитополучателя .... в съответната валута. С подписването на
настоящият договор, Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия.“
Ищците по ИУИ твърдят, че уговорките са
нищожни, т.к. реално кредитът е отпуснат и усвоен в евро и връщането се дължи в
същата валута. Съдът намира твърденията за неоснователни. Налице е
непротиворечива съдебна практика (решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., решение №
294/27.03.2019 г., решение
№ 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г., решение №
136/20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г., решение №
168/29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г., Решение № 60108 от 28.01.2022 г.
на ВКС по т. д. № 1159/2020 г., II т.) според
която уговореният в швейцарски франкове
кредит подлежи на връщане в същата валута - швейцарски франкове, независимо, че
фактически е предоставен на кредитополучателя в резервната валута на страната –
евро. Посочената съдебна практика е съобразена и със задължителната за
съдилищата в Република България практика на Съда на ЕС /определение от
22.02.2018 г. по дело
С-119/17, решение
от 20.09.2017 г. по дело С-186//16 и др. /. В хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове),
уговорена в договора, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на
кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски
франкове). Поради горното , съдът приема, че клаузите на на чл.1, т.1 и т.3 и чл.2, т.1 и т.3 относно
валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора и
тъй като са са ясни и разбираеми, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП въпросът относно
тяхната неравноправност не може да бъде разглеждан, следователно ИУИ са
неоснователни.
Относно
исковете за нищожност на чл.3, т.1 и т.5, чл.22,т.1
и 2 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г.
Според чл.3, т.1 и т.5 за усвоения кредит
Кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовият
лихвен процент на Юробанк И Еф Джи България АД за жилищни кредити в шв.франкове
/БЛП/, валиден за съответният период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 0.95 пункта. Към момента на сключване на настоящият договод БЛП на
Юробанк И Еф Джи България АД е в размер на 4.5%( четири цяло и пет десети)
процента." Действащият БЛП
на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя
за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящият договор
надбавки не се променят.
В Чл.22,т.1 и 2 е предвидено, че
Кредитополучателя декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или продава на шв.франк към
български лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от Договора, може да
има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсова- и новите лихви по превалутираният
кредит.Кредитополучателя декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическият смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.
20- 22 от този договор и че е съгласен с настъпването им.
Относно чл.3,т.1 и 3 от договора за
кредит
От посоченото по-горе е видно, че чл. 3 от договора за кредит е посочен начина
на определяне на уговорена между страните възнаградителна лихва, като сбор на
променлив (БЛП) и константен елемент (надбавка от 0. 95 пункта). В договора
липсва изобщо определение за начина, по който променливата (в размер на 4. 5%
към момента на договарянето) ще се формира и съответно изменя, като в чл. 3,
ал. 5 и чл. 13 само е уговорено право на банката да обявява нови стойности на
този показател, без те да подлежат на каквото и да е договаряне и без да са
конкретизирани условията, при които банката ще администрира промените на БЛП.
Ищецът твърди, че прилаганите от банката
критерии се основават на обективни
пазарни показатели (ЛИБОР, кредитни суапови индекси и нормативно установени по
размер разходи за задължителни резерви и вноски в ФГВБ), но съдът констатира,
че освен тези показатели, са налице такива и които са изцяло под контрола на
банката – напр.рисковата премия на самата банка и буферната надбавка
предназначена да абсорбира временни пазарни сътресения. Посоченото категорично
възпрепятства потребителя да придобие представа каква етоносителната тежест на
на обективните и субективните компоненти. През целия период на прилагане на БЛП, банката е разполагала с
възможност да се защитава от неизгодни за нея промени в пазара само по своя
инициатива и без решението й да е ограничено от фактори, които изцяло са извън
неин контрол, като самата методика не е била оповестена по ясен и разбираем
начин. Неясни са и обстоятелствата по проведените преговори между страните,
довели до този обективен резултат на съдържанието на сделката и валидността на
клаузите, уреждащи начина на определяне на лихвата и изчисляването на размерите
на погасителните вноски по курса на швейцарския франк.
За хода на преддоговорните отношения са
представени документи, съставени от потребителя при кандидатстване за
кредитиране, които визират вече избрани от клиента параметри на кредитен
продукт "жилищен кредит", тъй като едновременно е била заявена сума в
евро и левовата и равностойност във франкове, като един от няколко предлагани
от банката видове кредитни програми, но не и процеса по консултиране на
потребителя на услугата, довел до този избор.
Представените към първоначалната искова
молба информационни материали относно предлаганите програми за ипотечно
кредитиране към този момент съдържат именно данни за сравнение на показатели на
продукти в евро и във франкове с акцент на намален размер на месечната вноска
(при използване на превалутиране), обоснован не толкова с по-ниска лихва( в
презентацията не се сравняват лихвени проценти на кредити в лева, евро и
франкове), а по-скоро поради минимизирането на валутен риск поради стабилност
на обменен курс на евро спрямо франка. Няма данни за друго преддоговорно
консултиране, поради което и декларираното в чл. 22 съгласие за поемане на
риска следва да се разбира като формирано въз основа само на предупреждението,
че валутен риск от промяна на курса на франка има, но той е минимален, затова и
продуктът е по-изгоден от другите валутни кредити, отпускани без риск, но с
по-висока лихва.
В анекс, сключен на 25.03.2009 г.
страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на сключването
му задължения на кредитополучателите. В това споразумение, сключено с новия
кредитор „Бългериън ритейл сървисиз“ (след първата
цесия), липсва конкретна уговорка за промяна на лихвата,
като се твърди, че цесионерът е приложил
в отношенията с длъжника нов погасителен план, в който като непроменлив лихвен
процент, определящ месечна вноска с прилаган размер, различен от първоначално
уговорения с банката. Изрична воля за такава промяна обаче не може да се изведе
от безспорния текст на съглашението, в което страните са уговаряли облекчения
при изплащането, съответно на нови размери на месечните вноски в рамките на
шест месеца. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира
следното:
Както беше посочено по-горе доколкото
тежест да установи индивидуалното уговаряне на страните по спорната клауза се
носи от търговеца (чл.
146, ал. 4 ЗЗП) съдът намира, че такова доказване по делото не е проведено.
Нито в съдържанието на договора, нито в разясненията, дадени при формиране на
избора на потребителя са били оповестени каквито и да е критерии за
обосноваване на принципно изрично договорената променлива на плаващия лихвен
процент. Съответно липсва индивидуално договаряне на особено значим елемент от
клаузата, позволяваща на банката да упражнява право да обявява нов размер на
БЛП и съответно да преизчислява вноските по първоначален погасителен план. За
такова договаряне не може да се приеме и споразумението с цесионера, както
защото негов предмет е задължение, вече формирано въз основа на упражнено от
банката право да променя процентите и вноските, така и защото в него липсва
изрична воля за увеличаване на първоначалния процент. Индивидуалното договаряне
изисква съобразяване на конкретен личен интерес на потребителя като страна по
сделката, а не може да се подразбира и извлича от поведението му по възприемане
на стойности в погасителен план, който изрично не посочва нов размер на
лихвата. Не са ангажирани никакви доказателства за начина, по които този план е
бил разяснен на потребителите, за да може да се твърди, че съгласявайки се с
определен месечен размер на анюитета, потребителят е възприел и нов фиксиран лихвен
процент. Поради посоченото съдът приема, че наложеното на потребителя
договаряне на променливата лихва се явява неравноправна клауза. Принципно е
вярно е твърдението на банката, че "плаващо" възнаграждение
(определяемо въз основа на променливи показатели) е допустимо на пазара на
дългосрочното кредитиране (в случая 25 години), поради естествените и
предвидими инфлационни процеси. Липсата на нормативно изискване към този момент
за предварително оповестяване на методика по която се формира променливата не освобождава
банката от задължението за добросъвестно договаряне. Променливи лихвени
проценти са допустими и според чл.
58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ (действащ към момента на договарянето), но само ако
предварително бъдат обявени условията, при които настъпва промяната. При липса
на каквото и да е оповестяване на начина, по който банката формира своя БЛП не
може да се приеме, че уговорката за променлива лихва е съответна на
предвидимите и за двете страни промени в цените на кредитирането за дългосрочен
период. Само ако променливата пряко е обвързана с публично достъпни обективни
показатели, които потребителя може да следи сам (пазарни, борсови,
статистически индекси), това обвързване би имало ефект на валоризационна
клауза, уговорена да осуети предвидима нееквивалентност в отношенията между
страните. Самата уговорка на периодично привеждане в съответствие с изменения
на пазара на дължимите престации представлява елемент от основния предмет на
договора и принципно би била изключени от потребителска закрила, ако е ясно и
разбираемо уговорена (чл. 4
от Директива 93/13/ЕИО). Съответно при процесното договаряне значение има
именно липсата на каквото и да е съгласуване с потребителя на факторите, които
обуславят конкретното съдържание на БЛП, позволяващо приемане на произволна
методология, следователно и произволен БЛП, а в конкретния случай и
допълнително е установено, че прилаганата на практика от кредитора методика е
позволявала обосновката му по чисто субективни критерии ("буферната
надбавка" и суаповете на Гърция и гръцката банка, предназначени да
прехвърли върху насрещната страна неочакваните сътресения на един национален
пазар, който е от значение само за кредитора). Явно е, че липсва равновесие в
правата и задълженията на страните по отношение правото да се определя точен
размер на променливата лихва. Съответно е налице хипотеза на неравноправно
договаряне, идентична с обсъждана в задължителната практика на
съдилищата(решение № 236/20.12.2016 по т. д № 3082/2015 на ВКС, ІІ т. о;
решение № 205/7.11.2016 г. по т. д. № 154/2015 г. на ВКС, решение №
165/3.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о., Решение № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240 / 2015 г. на ВКС ІІ т. о.), отнасяща се до
договаряне по начин осуетяващ възможност на кредитополучателите да преценят
бъдещата финансова тежест по задължението за връщане на кредит и позволяващ на
кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за потребителя размер
без той да има възможност за се освободи от непредвиден при договарянето
ангажимент.
Относно чл.22,т.1 и 2 от договора за
кредит.
Съдът констатира констатира механизъм на двойно превалутиране,
който изцяло се покрива с хипотезите, разглеждани в съдебната практика както на националните съдилища (решение № 384
от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о., ТК, решение №
295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г. на ВКС, II т. о. ТК, решение №
294/27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1599/2017 на ВКС, II т. о. ТК) , така и на
случаи ангажирали тълкуването на правото
на ЕС, транспонирани в ЗЗП (решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103). Противно на доводите на
ответника по ИУИ , съдът намира, че не е съществено как е отпусната и
осчетоводена по сметката на клиента поисканата от него главница, а как тя е
можело да бъде фактически усвоена, като във всички описани във въззивната жалба
случаи се касае за ползването на отпуснатата сума в национална (или
"резервна" фиксирана нормативно към национална валута главница), при
договорено задължително превалутиране при теглене и опционно и също
"служебно" превалутиране при внасяне във валута, различна от
франкове( в договора е предвидено погасяване и в евро). Съдът отчита, че за
разлика от лихвения процент и тарифата на таксите, за които има изрични(макар и
неравноправни) уговорки за запазени права на банката едностранно да определя
размери, по отношение на валутните курсове липсва каквото и да е отделно
съглашение. Няма и клауза, с което да е изявена ясно и недвусмислено воля на
потребителя да получи облекчения (по-ниската лихва) срещу поемането на реален
(а не практически несъществуващ) риск от настъпващи промени в обявяваните
текущо обменни съотношения на валутните курсове на международните пазари.
Напротив "огледалното" уреждане на превалутиране при усвояването и
внасянето на суми в друга валута, съответства именно на възприемането на
уговарянето на валутата на кредита само за целите на избора на по-изгоден като
лихва за потребителя пазарен продукт.
Този начин на формиране на волята на
потребителя не може да се приеме за индивидуално договаряне на съзнателно
поемане на валутен риск. За да е индивидуално ( т. е. съобразено с личен
конкретен интерес на клиента), такова договаряне е изисквало специално и
задълбочено информиране на тези клиенти на банката за последиците от поемане на
риск при обвързване на текущи плащания с валута, различна от постоянните им
доходи. Вярно е, че всеки обикновен гражданин не може да няма представа, че
валутите променят курсовете си и ако няма някакъв обективен ограничител
(какъвто е Валутния борд у нас) цената на чужда парична единица може както да
поскъпва, така и да поевтинява. Каква е обаче конкретната тежест на този
валутен риск спрямо останалите компоненти, определящи цената на кредитиране (лихва
и срок за погасяване) за потребителя е неясно, и банката, предлагаща варианти
на три сходни продукта е следвало да разясни именно тази особеност, като поясни
дали по-ниската ( явно атрактивна) лихва е била достатъчна да компенсира
по-висок риск при кредитиране във франкове в сравнение с по- висока лихва при
безрисково кредитиране в резервна национална (фиксирана нормативно като курс)
валута. Без такова разясняване дори и потребителят да е възприел чисто смислово
клаузата за поемане на риска, няма да може да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения( дело С-186/16 и дело С-51/17 СЕС)
преди да формира информирания си избор кой от предлаганите валутни кредите да
предпочете. Едва след насочване към франков кредит в подготвения от кредитора
текст, представен за подпис на клиента е вписаната клауза на чл. 22 (и то в
раздел специални условия, а не в основен предмет) като декларация за съгласие
за носене на риска от повишаване на обявения от банката курс, но не е ясно
обозначено, че този риск е обусловен от принципно спекулативния характер на
обвързване на задълженията с валута, чийто курс спрямо местната валута не е
контролиран в страната (по начина уреден за еврото в чл. 29 ЗБНБ). Нарушаването на задължението на доставчика на финансовата услуга да
осигури чрез служителя-консултант при избора на продукта на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие не може да се квалифицира като добросъвестно
договаряне с отчитане на интереса на клиента. Изцяло неоснователни са и
доводите на банката за индивидуален характер на постигнатите след такава
консултация уговорки, основани на правото на клиента да направи насрещни
предложения по условията, предложени от кредитора в съставения писмен документ.
Без адекватно предварително разясняване, каквито и права да са предложени на
потребителите те биха били изцяло формални и не могат да изключат защитата им.
Подобен валутен риск несъмнено представлява основание за повишаване на общите
разходи по кредита, които подлежат на предварително оповестяване по чл.
58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ. При промяна в тенденциите на валутния пазар
(каквото търговецът е бил длъжен да предвижда) разходите на клиента при
превалутирането на погасителните вноски, което потребителя не би могъл да
избегне при така уговорените клаузи, биха били необичайно високи. Тези разходи
следва да бъдат предварително оповестени дори още в рекламните материали,
мотивирали избора на клиента, като елемент който би формирал по изключение ГПР
по смисъла на чл.
22, ал. 2, т. 3 вр. ал.
1 от ЗПК (отм.); , приложим и за ипотечно кредитиране поради препращането
към чл.
15 от чл.
3, ал. 5 от ЗПК (отм.). При липса на предварително надлежно и разбираемо
оповестяване на валутния риск, породен от възможността за значително повишаване
на разходите по обслужване на кредита поради курсови разлики, договарянето на
валутно обвързано кредитиране не може да е индивидуално. За да е налице
добросъвестно поведение от страна на банката, последната е следвало да разясни чувствителните за потребителя
особености като обяви, че динамиката на валутните промени е непрогнозируема и
съответно високо рискова. Банката е следвало да поясни, че избраният от клиента
продукт е изгоден не по принцип (както е подходила в случая), а само докато
курса на франка не се променя, но без да може обосновано да се предвиди
динамиката му и съответно предпочетеното кредитиране в тази валута е принципно
високо рисково за лице, получаващо доходите си в друга валута (по необходимост
понасящо курсова разлика от превалутиране към непривлекателна за останалите
участници на пазара нисколихвена валута).По делото не е доказано, банката да е
осъществила описаното по-горе дължимо поведение. Изцяло без значение за
преценката на добросъвестността при договарянето са отношенията, развили се
между страните след сключване на договора. Допълнителното споразумение с
първоначалния цесионер ( както вече се посочи по отношение на лихвата) не би
могло да се тълкува като изрично потвърждаване на неиндивидуално договаряне на
поемане на валутен риск, тъй като не съдържа каквото и да е признание, че на
кредитополучателите е разяснено правото им да се ползват от потребителска
закрила и те съзнателно се отказват от него потвърждавайки обвързаността си с
тази сделка в цялост( т. 36
от решение на СЕС по дело C 472/11 ECLI: EU: C: 2013: 88). Нито
споразумението с цесионера „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД през 2009г. за
намаляване на номинала на вноските във франкове за шест месеца, нито
въздържането на длъжниците от предложеното от банката превалутиране на
начислените задължения по кредита в лева през 2015г могат да се приемат за
потвърждаване на съответствието на индивидуалните им нужди с първоначално
постигнати през 2007г уговорки за валутния риск.
Поради всичко изложено по-горе съдът
намира, за установен неравноправния характер на клаузите за възлагане на
потребителя на валутната тежест чрез двойното служебно превалутиране (при
отпускане във франкове на предоставената за ползване в евро главница и при
отчитане на стойност на погасителни вноски за връщане на тази главница).
Инкорпорирането на сделка по покупка на непривлекателна (поради ниската й
лихвоносност) валута в рекламиран като изгоден за потребителя вид валутен
кредит по начин, който изключва ясното осъзнаване на валутния риск и
отражението му върху общата себестойност на сключения договор ограничава
съществено неподготвения професионално и относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да прецени последиците от избора на франка като валута
на кредитирането. В тази насока са и указанията по тълкуване на дадените с Директива 93/13
насоки за съдържанието на националното ни право, в случая относимо към нормата
на чл.
143 ЗЗП( дела
С-186/16, С-119/17
и С-51/17 на
СЕС). Съдът отчита, че макар договарянето на валутата на кредита и начина на
връщането му във същата валута може да се приеме за определящо самия кредитен
продукт и съответно част от основното съдържание на сделката, то преценката за
неравноправния характер на тези клаузи би била изключена само ако те са
изразени по ясен и разбираем за потребителя начин, а това по необходимост
налага проактивно поведение на специализирания доставчик при представяне по
най- прозрачен начин на цялата значима информация. Именно това условие не се
доказа в настоящия спор, поради което и съдът следва да приеме за неравноправно
и това съдържание, включено в договор, съставен от една от страните без
достатъчно предварително обсъждане, което причинява дисбаланс в правата и
задълженията на насрещните страни. В случая такъв несъмнено е налице поради
възможността банката да се снабди евтино с нужния ресурс за превалутиране (по
нисък курс купува при сключване на договора за непривлекателна за инвеститори
нисколихвена валута), както и да преодолее лесно негативно движение на валутен
пазар като обяви висок курс продава, ако такъв се налага поради неочаквано
колебание на пазар (при предвидимо защитно интервениране на националната банка
емитент на тази валута). Обратно, потребителят, веднъж обвързан със задължение
за превалутиране не би имал възможност да се освободи от тежестта му и да се
преориентира към друга валута, при такъв неочакван обрат на пазара, тъй като в
самия договор е предвидено в тези случай банката да бъда компенсирана със
съответна такса и да получи възнаграждение, съответно на кредитиране без
прехвърляне на валутния риск.
В заключение, съдът счита, че
инцидентните установителни исковете за признаване нищожността на клаузи
съдържащи се в чл.3, т.1 и т.5 и чл.22,т.1 и 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г.
се явяват основателни.
По първоначално предявения иск по чл.430
от ТЗ.
Съдът не намира за необходимо да
преповтаря хронологията на възникването и развитието на облигационното
правотношение между страните по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 25972/23.08.2007г., т.к. във връзка с разглеждане на ИУИ това
вече е направено. Ицещът претендира заплащането на сума в размер на 62 001,48 швейцарски франка и 480,00 лева, както следва: 62 001,48 швейцарски франка - цялата главница за периода от
28.04.2017г. до 18.06.2018г.; 480,00 лева
- нотариални такси за периода от
01.06.2018г. до 18.06.2018г. Твърди, че поради преустановяване на плащането на
дължимите вноски, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 22.05.2018г. , което обостоятелство съдът намира за
доказано от представените писмени доказателства, а по същество не се и оспорва
от ответниците. Относимо към претенцията
за главница е възражението на ответниците, че кредитът е отпуснат и усвоен в
евро и връщането се дължи в същата валута. По този въпрос, във връзка с разглеждането
на ИУИ съдът по-горе изложил мотиви, като е приел, че връщането на кредита
следва да се осъществи във швейцарски франкове.
Ответниците не оспорват твърдението, че
претендираната сума не е заплатена от тях, но позовавйки се на нищожност на
клаузите на чл.3, т.1 и т.5 , чл.22,т.1 и 2
от договора за кредит заявяват, че от
претендираната сума следва да се приспаднат надвнесените суми, в резултат на
прилагания по-висок лихвен процент, както и с курсовите разлики, в резултат на
прилагане по кредита на валута, различна от валутата на усвояване. В отговора
на исковата молба това възражение е формулирано като такова за прихващане.
Съдът не се е произнесъл изрично по направеното искане и не е приел за
съвместно разглеждане възражението за прихващане, т.к. ответниците нямат правен
интерес от същото. Възражението им касае суми, за които се твърди, че са
заплатени въз основа на нищожните клаузи, предмет на ИУИ. След като установи
нищожност на клаузите въз основа на които банката е събирала тези суми, няма пречка
съдът да ги приспадне от претенцията за главницата, без да е необходимо да се
извърше прихващане, достатъчно е да се констатира, че вече са заплатени. Следва
да се посочи, че с влязло в сила Решение №849/28.02.2019г., по
гр.д.№15 622/2017г. на ВОС, потвърдено с Решение №956/04.11.2019г. по
възз.т.д.№801/2019г. по описа на ВнАС, „Бългериан Ритейл Сървисис "
АД (предходен
цесионер) е осъден да заплати на кредитополучателите сумата от 15 602. 68 лева, представляваща
надплатена за периода 07.10.2012 г. до 15.10.2017 г. сума по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007 г. и сумата от 4 122. 95 швейцарски франка, представляваща надплатена
за периода 07.10.2012 г. до 15.10.2017 г. договорна лихва по същия договор. При
това положение, съдът счита, че следва да се приспаднат надвнесените суми за
периода от усвояване на кредита до 07.10.2012г., т.е. периода предхождащ този
по влязлото в сила Решение №849/28.02.2019г., по гр.д.№15 622/2017г. на
ВОС. Съобразно допуснатата и назначена ССЕ
(втора допълнителна задача),
надвнесената сума, начислена и събрана от банката в резултат на нищожните
клаузи е в размер на 3 907,74 евро, за периода от датата на усвояване на
кредита до 07.10.2012г. Към датата на усвояване на кредита сумата от
3 907,74 евро се равнява на 6 452,40 шв. Франка, следователно искът за главницата се явява
основателен за сумата 55 549,08 шв.франка , а за претендираните 480 лева-
нотариални такси , искът е изцяло основателен.
По разноските:
Ответниците дължат на ищеца деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Ответниците са напривили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
- за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от представения Договор
за правна защита и съдействие, заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 4 366,42
лева. С оглед цената на иска и на основание чл7, ал.2,т.5 от НМРАВ, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 4 366,42 лева с вкл.ДДС ,
следователно възражението за прекомерност е неоснователно. При това положение,
съразмерно на уважената част от първоначалния иск, общо деловодните разноски
дължими от ответниците са в размер на 8500,83 лева .
Ответниците също претендират разноски.
По делото са налице доказателства за извършени такива в размер на 150 лева-
възнаграждение на ВЛ по допълнителната задача на ССЕ и 480 лева - държавна
такса по предявените ИУИ. ССЕ е изготвена по повод първоначално предявения иск,
ето защо съразмерно на отхвърлянето му, в тежест на ищеца седва да се присъди и
съразмерно част от възнаграждението на ВЛ, а именно сума от 15,54 лева.
Относно
заплатената държавна такса по ИУИ. Съдът е оставил без движение ИУИ, като е
указал да бъде заплатена дължимата
държавна такса, без да посочи точен размер. От ищците по ИУИ е внесена държавна
такса в размер на 480 лева, която съдът
е приел за достатъчна и е дал ход на делото. Предявени са осем обективно
съединени искове за нищожност на договорни клаузи, или за всеки от исковете е
внесена сума по 60 лева. Исковете са неоценяеми, поради което дължимата
държавна такса е определяема съгласно чл.3 от Тарифа за ДТ, които се събират по
от съдилищата по ГПК – до 80 лева, но не по-малко от 30 лева. Внесеният размер
от 60 лева на държавната такса , съдът приема, че следва да се определи като
окончателен и предвид основателността, респ. отхвърлянето на част от
предявените ИУИ, в полза на Б.П.Г. и С.Б.Г., следва да се присъди сумата 240
лева.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на "Юробанк България"АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път" N9 260, представлявано от Изпълнителните директори , по предявените
от Б.П.Г., ЕГН **********, адрес: *** и С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
инциденти установителни искове, че чл.3, т.1 и т.5, чл.22,т.1 и 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007г., са НИЩОЖНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.Г.,
ЕГН **********, и С.Б.Г., ЕГН **********, срещу "Юробанк България"АД,
ЕИК *********, инциденти установителни
искове за признаване за установено, че чл.1,т.1 и т.3 чл.2, т.1 и т.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 25972/23.08.2007г.,
са НИЩОЖНИ .
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН **********
и С.Б.Г., ЕГН **********, солидарно да заплатят на "Юробанк
България"АД, ЕИК *********, сумата 55 549,08
(петдесет и пет хиляди петстотин четиридесет и девет
швейцарски франка и осем сантима) шв.франка –
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 25972/23.08.2007г. , за периода
28.04.2017г. до 18.06.2018г. и сума от
480 (четиристотин и осемдесет )
лева –нотариални такси, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба- 21.06.2018г., до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата от 55 549,08 шв.франка до пълния предявен размер от 62 001,48
шв. франка.
ОСЪЖДА "Юробанк
България"АД, ЕИК *********, да
заплати на Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********, деловодни разноски
по уважените ИУИ в размер на 240 (двеста и
четиридесет) лева.
ОСЪЖДА
Б.П.Г.,
ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН ********** да заплатят на "Юробанк
България"АД, ЕИК *********- деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от първоначално предявеният иск, в
размер на 8 500,83 (осем хиляди и
петстотин лева и осемдесет и три стотинки)
лева.
ОСЪЖДА "Юробанк България"АД,
ЕИК ********* да заплати на Б.П.Г., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********,
сумата 15,54 (петнадесет лева и петдесет и четири стотинки) лева - деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от първоначално предявения иск.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: