№ 11573
гр. София, 29.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110147490 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР. Г. КР. в качеството му
на ЕТ „К. 2010-К.К..” срещу „Л.” АД.
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
КР. Г. КР. в качеството му ЕТ „Кристин 2010 – К.К.” е предявил срещу „Л.” АД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
следните суми:
-сумата от 1000 евро, предявен като частичен иск от 8874,71 евро – представляващи
платена без основание неустойка за забава /наказателна лихва/ по договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 1000 евро като, предявен като частичен иск от 2982,35 евро –
представляващи платена без основание договорна /редовна/ лихва по договор за заем, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.09.2017г. в качеството си на едноличен търговец и поради
затруднения на фирмата му, сключил с ответника „Л.” АД / с предишно наименование „ТНК
К.М.” АД и „Л.” АД/ договор за заем с клиентски номер № 5606 за сумата от 25 000 евро.
К.К. подписал договора и като солидарен длъжник в качеството му на физическо лице и
като ипотекарен длъжник, като обезпечил заема, ипотекирайки собствения си имот –
апартамент 45, находящ се в гр. София, жк. „Люлин”, бл. 742, ет. 12. Плащал редовно
погасителните вноски до месец февруари 2018г., след което считано от месец март 2018г.
преустановил плащанията. За да погаси заема си, на 11.07.2018г. подписал предварителен
договор за продажба на апартамента си, а впоследствие и окончателен договор, при което
1
купувачът на имота, съгласно уговорките, превел по сметка на дружеството сумата от 53 377
лева или 27 291,22 евро.
Ищецът твърди, че по така сключения договор е заплатил договорна /редовна/ лихва в
размер на 8148,35 евро, от които 2982,35 евро без основание, поради нищожност на клаузата
за лихва в размер на 33 % годишно, както и сумата от 8874,71 евро – заплатена наказателна
лихва без основание поради нищожност на клаузата за наказателна лихва.
Като основание за нищожност на клаузата за уговорена договорна /редовна/ лихва в чл.
2.3 от договора за заем, ищецът сочи противоречие с добрите нрави и морала по смисъла на
чл. 26 ЗЗД, поради прекомерност на уговорения размер от 33 %, който надхвърлял
двукратния размера на законната лихва. Този размер значително надхвърлял нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора, като не било отчетено наличието на
обезпечение. В допълнение, ищецът счита за нищожна и уговорката относно начина на
заплащане на лихвата поради нарушение на добрите нрави.
Нищожността на уговорената в чл. 2.3 от неустойка за забава /наказателна лихва/
ищецът сочи също накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, доколкото
същата била извън присъщите й обезпечителна и санкционна функция, а имала за цел
предоставянето на допълнително възнаграждение на кредитора, което противоречало на
принципите на справедливост и чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит.
Ищецът счита, че конкретния договор за заем попада под приложното поле на ЗЗП и
ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Твърди, че договорът за заем е целеви за посрещане на търговски
нужди, същият е сключен с едноличния търговец, поради което и по отношение на него не
намират приложение нормите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Излага доводи за приложимостта на търговския закон, алтернативно
на нормите на ЗЗД в частта, касаеща уговорената възнаградителна лихва. Обръща внимание,
че чл. 2.3 /i/ от договора предвижда при предсрочно погасяване на заема връщане на
заплатената лихва по чл. 2.3, б. „а” и б. „б”, което сочело за добросъвестност и
справедливост от страна на заемодателя при сключване на договора. Излага доводи в
подкрепа на извода, че уговорената неустойка при неплащане по чл. 2.3 от договора, не
излиза извън присъщите й превантивни функции, поради което и не се явява противоречаща
на добрите нрави. Позовава се на съдебна практика в тази насока. С тези доводи моли
исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира
разноски.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: че
ответникът е получил процесните суми, както и да докаже пороците на клаузите от
2
договора, водещи до нищожността им.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които е възникнало основанието да
получи и задържи процесните суми.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Посочените от ищеца и от ответника писмени доказателства са относими към предмета
на делото и събирането им следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи, както и приложените към отговора на исковата молба такива.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 15.03.2022г. от 14.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и становище в
едноседмичен срок от получаването му.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка има указва, че могат да
ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3