№ 221
гр. Шумен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102088 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***А., вписано в търговския и
фирмен регистър на ***, със седалище и адрес на управление *** 1, представлявано от изп.
Директор Л.Д., действащо чрез „***А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от законния представител Д.Д., с пълномощник по делото
юрк. Н.М., срещу ОРХ. АЛ. Р. с ЕГН ********** от с. ***. В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда
на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2627 по описа на ШРС за 2020 г. Съдът
издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но същата била връчена на длъжника
ОРХ. АЛ. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с
указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Предявява иск за сумите по
заповедното производство, а именно: 8740,25 лв. главница по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-12423392 от 28.12.2015 г.; 989,88 лв. – договорна лихва за периода
от 20.01.2019 г. до 20.07.2020 г.; 1430,85 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението. При условията на
евентуалност молят съда, ако установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост по
договора към датата на депозиране на заявлението, да осъди ответникът да им заплати тези
суми, тъй като с връчване на исковата молба тази предсрочна изискуемост е настъпила.
Иска се и заплащане на деловодните разноски в заповедното и исковото производство.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подал е писмено становище
по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат уважени.
По делото е постъпил отговор от особения представител на длъжника, назначен от
съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора исковете са оспорени по размер.
Направено е възражение, че преди спиране на плащанията ответникът е заплатил сумата от
20134,45 лв., а претендираната сума за главницата не съответства на остатъка на главницата
от 20.01.2019 г. (първата падежирала и неплатена вноска) до края на договора, според
приложения към самия договор погасителен план. Направено е и възражение за настъпила
погасителна давност на лихвите на основание чл. 111 от ЗЗД. Според особения представител
липсва надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същото следва да се счита връчено на
длъжника едва с връчване на съдебните книжа на особения представител, поради което на
ищецът се дължат единствено сумите съгласно ТР № 3/27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание особеният представител на ищеца поддържа направените с
отговора възражения. Моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на съдебните книжа на особения представител, поради което да уважи
евентуално предявения осъдителен иск до размера, установен от ССчЕ. Моли съда да
приеме, че е настъпила погасителна давност за лихвите, а при условията на евентуалност –
да присъди размерът по ССчЕ.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът
ОРХ. АЛ. Р. е сключил с ищеца договор за договор за потребителски заем PLUS-12423392 от
28.12.2015 г. с главница 20000 лв. Към кредита ответникът закупил и застраховка „Защита
на плащанията“ в размер на 4050 лв. Ответникът получил договорената сума чрез превод по
банкова сметка. Освен това ответникът е бил задължен да заплати и такса „Ангажимент“
при сключване на договора – тази сума е била удържана от размера на главницата.
Така за него възникнало задължение да направи 54 месечни вноски, всяка по 575,27
лева, обща стойност на плащанията 31064,58 лв. Последната погасителна вноска е следвало
да бъде на 20.07.2020 г. Годишния лихвен процент по договора възлиза на 13,49 %, а
годишният процент на разходите 16,31 %. Погасителният план по договора е включен в
неговото съдържание.
Съгласно чл. 5 от договора между страните при забава на една или повече месечни
вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава. При забава на две или повече месечни
вноски по договора цялото вземане става предсрочно изискуемо без да е необходимо
уведомяване на длъжника.
От назначената от съда ССчЕ се установява, че ответникът е платил изцяло 35
месечни погасителни вноски на обща стойност 20134,45 лв., от които 11484,75 лв. главница,
2
6024,70 лв. лихва и 2625 лв. застраховка. Последната платена вноска била направена на
20.12.2018 г., след което длъжникът спрял плащанията по заема. Предвид това и след
настъпване на падежа на вноските от 20.01.2019 г. и 20.02.2019 г. ищецът е обявил договора
за изискуем в своето счетоводство на 20.02.2019 г.
От заключението на кредитираната изцяло ССчЕ се установява, че неплатени по
договора остават главница в размер на 8515,25 лева. Неплатената за периода на ействие на
договора възнаградителна лихва възлиза на 990,58 лв. (разликата между дължимата по
договора лихва в размер на 7014,58 лв. и платените общо 6024,70 лв. – според заключението
на вещото лице по ССчЕ). Дължимата лихва за забава върху главницата за периода от
20.02.2019 г. (датата на обявената предсрочна изискуемост) до 16.11.2020 г., е в размер на
892,65 лева.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2657 по описа на ШРС за 2020 г.,
образувано по подадено от ищеца *** заявление по чл. 410 от ГПК, подадено на 27.11.2020
г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 260398 от 10.12.2020 г. срещу
ОРХ. АЛ. Р., с която е осъдил същия да заплати на заявителя сумите от 8740,25 лв. главница
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12423392 от 28.12.2015 г.; 989,88 лв.
– договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.07.2020 г.; 1430,85 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г.,както и законната лихва върху
главницата от 27.11.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 273,22 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
С исковата молба са предявени три иска – с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.г.д. № 2657/2020 г. на ШРС.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е сключил посочения по-
горе договор за потребителски паричен кредит. Заетата сума е следвало да бъде върната от
ответника при посочените в договора условия. Той е погасил частично задължението си.
Съгласно изречение второ от чл. 5 от договора, сключен между страните, при
неплащане на две месечни вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото
задължение. Съдът намира, че безспорно по делото липсват доказателства предсрочната
изискуемост да е била обявена на длъжника, а съгласно решението по т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос обаче
се явява почти без значение, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК са падежирали всички вноски по договора за кредит – последната дължима вноска е
била с падеж 20.07.2020 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 27.11.2020 г.
3
Предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК погасени по давност биха
били лихви натрупани преди 27.11.2017 г., но такива не се претендират, поради което няма
погасени по давност лихви.
По тази причина безспорно дължи следните суми: 8515,25 лв. главница,
възнаградителна лихва в размер на 990,58 лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.2019
г. до 20.07.2020 г. и лихвата за забава, считано за периода от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г., в
размер на 892,65 лева.
Това означава, че предявените искове за основателни в следните размери 8515,25 лв.
главница, възнаградителна лихва в размер на 989,88 лв. (тъй като ищецът е претендирал по-
нисък размер от установения по-делото) възнаградителна лихва за периода 20.01.2019 г. до
20.07.2020 г. и лихвата за забава, считано за периода от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г., в
размер на 892,65 лева, както и лихва за забава от 27.11.2020 г. до окончателното плащане.
Исковете за главницата над размера от 8515,25 лв. до пълния предявен размер от
8740,25 лв., както и за лихвата за забава за периода от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г. над
размера от 892,65 лв. до пълния предявен размер от 1430,85 лв., следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК,
респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното
производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се
произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът констатира, че ищецът е сторил разноски в размер на 1811,27 лв., от които
446,22 лв. платена държавна такса (по 223,22 лв. по заповедното и по исковото
производство), юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за защита на ищеца в
исковото производство и 50 лв. за защитата му в заповедното производство, 350 лв. за
платения депозит за вещо лице, както и 864,83 лв. за депозит за особения представител. От
всики тези разноски ответникът следва да поеме такава част, която е съразмерна на
уважената част от исковете или сумата в размер на 1687,41 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ОРХ. АЛ. Р. с ЕГН ********** от с. ***, че
4
ДЪЛЖИ на ищеца „***А., вписано в търговския и фирмен регистър на ***, със седалище и
адрес на управление *** 1, представлявано от изп. Директор Л.Д., действащо чрез „***А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния представител Д.Д., сумите от 8515,25 лв. (осем хиляди петстотин и петнадесет
лева и петнадесет стотинки) главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-12423392 от 28.12.2015 г.; 989,88 лв. (деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет
и осем стотинки) – договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.07.2020 г.; 892,65 лв.
(осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва за забава върху
главницата за периода от 20.02.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, за които
по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260398 от
10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 2657/2020 г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от
„***А., вписано в търговския и фирмен регистър на ***, със седалище и адрес на
управление *** 1, представлявано от изп. Директор Л.Д., действащо чрез „***А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния
представител Д.Д. срещу ОРХ. АЛ. Р. с ЕГН ********** от с. ***, за установяване
дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 260398 от
10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 2657/2020 г. на ШРС за главницата над размера от 8515,25 лв. до
пълния предявен размер от 8740,25 лв., както и за лихвата за забава за периода от 20.02.2019
г. до 16.11.2020 г. над размера от 892,65 лв. до пълния предявен размер от 1430,85 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ОРХ. АЛ. Р. с ЕГН ********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***А.,
вписано в търговския и фирмен регистър на ***, със седалище и адрес на управление *** 1,
представлявано от изп. Директор Л.Д., действащо чрез „***А., клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния представител Д.Д.,
СУМАТА от 1687,41 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5