№ 1518
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело №
20241100502925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 13.09.2023г., постановено по гр.д. № 74790/2021г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав, са уважени предявените от Н. Г. Щ. срещу Е. А. А.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, психически
и емоционален стрес вследствие от нанесения й от ответника побой, обиди и
заплахи на 10.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 10.03.2018г. до окончателно изплащане на сумата
и за сумата от 3 227, 52 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, вследствие горепосочения на 10.03.2018г. деликт, от които сумата в
размер на 1 200 лева за диоптрични очила, сумата в размер на 100 лева за
телефон марка „Coolpad“, модел „Porto SE570“, сумата в размер на 270 лева за
загубени златни обеци, халки с тегло 3, 5 грама, 14 карата, сумата в размер на
1 450 лева за златно колие със златно кръстче с общо тегло 15 грама, 18
карата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.03.2018г. до
окончателно изплащане на сумите, сумата в размер на 40 лева за заплатен от
1
ищцата преглед за издаване на СМУ, съгласно фактура № 1/12.03.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 12.03.2018г. до окончателно
изплащане, сумата в размер на 25 лева за заплатена от ищцата
ортопантомография съгласно фактура № 8/20.03.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 20.03.2018г. до окончателното плащане, сумата в размер на
60 лева за заплатен от ищцата преглед за издаване на СМДУ съгласно фактура
№ 86/21.03.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 40, 45 лева за заплатени от ищцата медикаменти, съгласно
фактура № ********** от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от
20.03.2018г. до окончателното плащане, сумата в размер на 23, 63 лева за
заплатени от ищцата медикаменти съгласно фактура №
**********/02.04.2018г., ведно със законната лихва за забава от 02.04.2018г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 18, 44 лева за заплатени от
ищцата медикаменти съгласно фактура № **********/27.04.2018г., ведно със
законната лихва, за периода от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 7 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Н. Г. Щ., в която са
изложени оплаквания за нарушение на материалния закон. Конкретно се
твърди, че съдът неправилно е преценил тежестта на причинените физически
болки и страдания и психическите страдания и тяхното отражение върху
здравословното състояние на ищцата, включително от гледна точка на
необратимостта на някои от тях, и върху нейното психическо състояние, както
и тяхната продължителност. Излага, че не било съобразено обстоятелството,
че психическите страдания продължават и понастоящем. Поддържа още, че
съдът не е взел предвид и част от установените увреждания, а именно –
счупванията на вътрешните краища на коронките на долните централни резци
с давност, като това трайно увреждане не е било обезщетено. Лечебният
процес включвал и хирургическа интервенция, а по време на оздравителния
процес били затруднени говора и дъвкателната способност на ищцата, същата
имала и временно обезобразяване. С оглед изложеното и предвид
обстоятелството, че съдът не е приложил правилно критериите по чл. 52 от
2
ЗЗД и е определил несправедливо ниско обезщетение, прави искане за отмяна
на решението в обжалваната му част.
Въззиваемият Е. А. А. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
деликтно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищецът той
следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския
деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина;
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл.
45, ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да
проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната
вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо
да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от
ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от
ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до
неоснователност на претенцията.
В случая първоинстанционното решение по гр.д. № 74790/2021г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, е влязло в сила, в частта, в която са уважени
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
и неимуществени вреди.
Спорът между страните на етапа на въззивното производство се свежда
3
до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, при
формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска по чл. 45
ЗЗД - противоправно виновно поведение на ответника, изразяващо се в
нанасяне чрез юмруци на побой върху ищцата в областта на главата и лицето;
претърпени от ищцата вреди – болки и физически и психически страдания от
следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане в областта на лявата
долночелюстна става, причиняващи невъзможност за пълно отваряне на
устата; дълбоко охлузване и кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, с
оток на меките тъкани на същата, изразен оток и разкъсно-контузна рана на
долната устна вляво, пенетрираща в устната кухина, наложила хирургична
обработка /шев/; включително и в причинна връзка с деянието - контузия на
първи горен ляв зъб с лекостепенна луксация на същия и промяна в цвета му;
клинични данни за навяхване на шията, счупване при инцидента на долен ляв
мъдрец и горен ляв втори кътник; причинно-следствена връзка между
деянието и вредите.
По спорните на етапа на въззивното производство въпроси свързани с
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав приема следното:
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на конкретния размер на
обезщетението, което служи за репариране на причинените неимуществени
вреди, следва да се извърши преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с:
4
начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него
физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст,
неговото обществено и социално положение, среда и занятие. Когато се е
стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност
на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди. Съгласно задължителната практика на ВС
- ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в
решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които
са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.
о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.
о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните
общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които
са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията,
физически и психически последици от уврежданията на пострадалия, както и
конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
5
В трайната съдебна практика е прието, че справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения,
които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават
и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
В първоинстанционното производство са приети съдебно-
психологическа и съдебно-медицинска експертиза, чиито заключения не са
оспорени от страните и преценени по реда на чл. 202 от ГПК следва да се
кредитират като пълни и обосновани. От същите се установяват конкретните
проявления на вредоносното деяние върху емоционалното състояние и
физическото здраве на ищцата; продължителността на оздравителния процес;
проведеното лечение; актуалния здравословен статус на ищцата. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.П. и Ц.И., които следва да
се кредитират като отразяващи непосредствени възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи на останалите
доказателства, се установява състоянието на ищцата непосредствено след
инцидента и по време на възстановителния период – поради травматичните
увреждания в областта на устата и зъбите се наложило около седмица да се
храни с течна храна; затруднило се изпълнението на служебните й
ангажименти - наложило се да ходи на работа с тъмни очила, с болки в
главата, с хирургическа маска и хирургическа шапка с цел да прикрие раните
по лицето; приемала болкоуспокояващи около един месец; лицето й било
подуто около две седмици след инцидента; останал белег от раната на устата;
страхувала се да не бъде нападната отново; срамувала се белега на устата и от
състоянието на зъбите – посивяването на горния зъб; тревожела се за
необходимостта от лечение на увредените в резултат на нападението зъби.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд, макар
да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните
обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като така се
е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия
размер на обезщетенията за неимуществени вреди с критерия за
6
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Решаващият състав не е отчел като
обстоятелство, налагащо определянето на по-висок размер на обезщетението,
установеното от заключението на кредитираната съдебно-психологическа
експертиза. От същото е установена причинената от деликта остра стресова
реакция, като вещото лице е направило категоричен извод, че и към днешна
дата са налице симптоми на психоемоционално разстройство, които
продължават да са актуални и понастоящем на фона на медикаментозна
терапия. Вещото лице е посочило, че след инцидента ищцата е отключила
разстройства с физически и емоционални последици и промяна в ежедневието
с невъзможност за досегашното му пълноценно изпълнение, страх от
повторно нападение, промяна в хемодинамичните показатели като: пулс,
артериална хипертония, нарушение на нощния сън, силно главоболие за
продължителен период от време, като всички тези разстройства са с висок
интензитет и усложнена динамика.
Първоинстанционният съд не е съобразил и тежестта и вида на
причинените увреждания на зъбите. При определяне на размера на
обезщетението е взето предвид единствено установената контузия на първи
горен ляв зъб с лекостепенна луксация на същия и промяна в цвета му.
Същевременно обаче следва да се има предвид, че с решението на
първоинстанционния съд е прието от фактическа страна, че в причинна връзка
с процесното нападение са и следните увреждания: счупване на долен ляв
мъдрец и горен ляв втори кътник. При липса на оплаквания относно
правилността и обосноваността на този извод, и при липса на допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна
норма, въззивният съдебен състав не може да извършва проверка относно
правилността на същия, т.е. следва да приложи материалния закон при така
установените факти.
Основателно е оплакването на въззивника, че СРС не е отчел и друга
констатация, направена от вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
експертиза, а именно – отчупване на вътрешни краища на коронките на
долните централни резци. Тези обстоятелства са изрично посочени при
отговора на въпроса дали са настъпили усложнения на телесните увреждания
след инцидента.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че
7
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат от извършените от ответника действия, възлиза на
сумата от общо 12 000 лева. За да стигне до този извод съобрази следните
обстоятелства, имащи отношение към определянето на по-висок размер на
обезщетението, а именно: времето и мястото на извършване на деянието /на
публично място пред други хора, което обосновава извод, че ищцата е
претърпяла срам и унижение от случилото се/; механизма на деянието –
нанасяне на удари по главата и лицето с юмруци, които действия безспорно са
от естество да предизвикат основателен силен страх за здравето на
пострадалия; възрастта на пострадалия към датата на инцидента – 49 години, в
трудоспособна възраст; вида, характера и степента на телесните увреждания,
причинили болка и страдания за период от общо около 1 месец, през който
период е било затруднено отхапването и дъвкането, а за около 1-2 седмици е
било затруднено и говореното поради отока в ляво на устата; проведеното
лечение – хирургическа обработка на две от раните с по два шева – на долната
устна; множеството травматичните увреждания в областта на главата и
лицето; настъпилото остатъчно неблагоприятно последствие за здравето на
пострадалия, изразяващо се в контузия на първи горен ляв зъб с лекостепенна
луксация на същия и промяна в цвета му; счупване на долен ляв мъдрец и
горен ляв втори кътник; необходимостта от допълнително стоматологично
проследяване и лечение /което е изрично отразено в заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза/; останалият траен белег върху
устните с размер около 1 см; причинената от деликта остра стресова реакция,
като вещото лице е направило категоричен извод, че и към днешна дата са
налице симптоми на психоемоционално разстройство, които продължават да
са актуални и към датата на прегледа на 16.03.2022г., т.е. четири години след
инцидента.
Същевременно следва да се посочи, че по делото не са установени
твърдените от ищцата неблагоприятни последици, изразяващи се в затваряне в
себе си и изолиране от околните, нежелание за работа, налице е пълно
възстановяване по отношение на травматичните увреждания в областта на
главата и лицето, без данни за бъдещи негативни проявления, извън увредите,
нанесени на зъбите.
С оглед така установените по вид и степен негативни последици,
техният интензитет и продължителност, и предвид икономическите условия в
8
страната към момента на увреждането, се налага извод, че ищцата се
легитимира като кредитор на вземане за репариране на претърпени
неимуществени вреди в размер на 12 000 лева.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 7 000
лева до 12 000 лева /т.е. за сумата от 5 000 лева/ и вместо него да се постанови
друго, с което претенцията бъде уважена до размер на 12 000 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 1 075 лева
– за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
В полза на ищцата следва да се присъдят допълнително разноски за
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от
исковете, които възлизат на сумата от още 1 244, 28 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.09.2023г., постановено по гр.д. № 74790/2021г.
по описа на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
Н. Г. Щ. срещу Е. А. А. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от
7 000 лева до размер на сумата от 12 000 лева и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. Щ., ЕГН
********** по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД допълнително
сумата от още 5 000 /пет хиляди/ лева /разлика между присъдения с
първоинстанционното решение размер на обезщетението от 7 000 лева и
приетия за справедлив от въззивния съд размер от 12 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищцата болки и страдания, психически и емоционален стрес
9
вследствие от нанесения й от ответника побой, обиди и заплахи на
10.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 10.03.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.09.2023г., постановено по гр.д. №
74790/2021г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. Щ., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още
1 244, 28 /хиляда двеста четиридесет и четири лева и 28 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 075 /хиляда седемдесет
и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10