Р
Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.Варна,
26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№405/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Л.Д.Р. и Д.Л.Р., двамата
чрез процесуалния им представител адв.С.С., против решение №123/31. 05.2019г., постановено по
гр.д.№124/18г. по описа на ШОС, с което е прието за установено по отношение на Л.Д.Р., че М.Л.Р. е
собственик на ½ ид.ч.
от следния недвижим имот в гр.Шумен, ул.”Тодор
Икономов”№9а, състоящ
се от първи жилищен етаж с площ от 122 кв.м., с идентификатор №
83510.660.440.4.1, състоящ се от кухня, трапезария, хол, две стаи, баня,
тоалетна, антре с ниша за пералня и източна тераса, заедно със северно таванско
помещение с тераса и тоалетна, преустроено в жилище, с площ от 49 кв.м., с идентификатор
№ 83510.660.440.4.3; северен гараж с площ от 28, 58 кв.м., с идентификатор
83510.660.440.4.6; северен гараж с площ от 31, 96 кв.м., с идентификатор
83510.660.440.4.7; северно избено помещение с площ от 40, 70 кв.м., заедно с общите
части на сградата и правото на строеж и от поземления имот с площ от 406 кв.м.,
с идентификатор № 83510.660.440, както и Л.Д.Р.
е
осъден да заплати
на М.Л.Р. сумата
от 2 183, 37 лв. - деловодни разноски, като делото е разгледано и решено при
участието на трето лице помагач - Д.Л.Р. на страната на ответника .
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предя -веният иск да
бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде отхвърлен частично до размера на
запазената част от наследството.Претендират се разноски.
Въззиваемата М.Л.Р. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода
на производството чрез процесуалния си представител адв.М.Г. поддържа становище
за нейната неосно -вателност и моли решението да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващите такива към нея от 25.06.2018г. и 12.09. 2018г. ищцата М.Л.Р.
излага, че по силата на саморъчно универсално завещание на Ц. Й. Р./поч. на
13.09.2017г./, от 14.02.2014г., обявено с протокол от 27.09.2017г., е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов”№9а,
състоящ се от първи жилищен етаж с площ от 122 кв.м., с идентификатор №
83510.660.440.4.1, състоящ се от кухня, трапезария, хол, две стаи, баня, тоалетна,
антре с ниша за пералня и източна тераса, заедно със северно таванско помещение
с тераса и тоалетна, преустроено в жилище, с площ от 49 кв.м., с идентификатор
№ 83510.660.440.4.3; северен гараж с площ от 28, 58 кв.м., с идентификатор
83510.660.440.4.6; северен гараж с площ от 31, 96 кв.м., с идентификатор
83510.660.440.4.7; северно избено помещение с площ от 40, 70 кв.м., заедно с
общите части на сградата и правото на строеж и ½ ид.ч. от поземления
имот с площ от 406 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.Горепосоченият
недвижим имот е бил придобит в условия на СИО от Ц. Й. Р. и Л. М. Р. с
н.а.№155/96г.Л.Р. е починал на 08.10.2009г.Призовани да го наследят са
преживялата му съпруга и двете му деца Д.Л.Р. и ищцата.Последната е извършила
по надлежен ред отказ от наследството на баща си, предвид който Д.Р. е придобил
¼ ид.ч. от имота, а Ц.Р. се е легитимирала като собственик на останалите
¾ ид.ч.С договор за дарение, обективиран в н.а.№1/27.05.2011г., Д.Р. е
дарил на майка си Ц. Р. собствената си ¼ ид.ч. от недвижимия имот.Така
към момента на откриване на наследството последната се е легитимирала като
собственик на целия имот, съответно по силата на завещанието от 14.02.2014г.
като негов собственик се легитимира ищцата.Ответникът е син на Д.Р..Между тях е
сключен договор за дарение, обективиран в н.а.№ 137/26.09.2017г., съгласно
който Д.Р. дарява на Л. Р. ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот.Предвид
саморъчното завещание Д.Р. не е придобил по наследяване от Ц. Р. ½ ид.ч.
от недвижимия имот, поради което и не е могъл да прехвърли собствеността върху
нея с цитирания договор на Л.Р..Последният оспорва правото й на собственост
досеж- но същата, предвид което претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от
гореописания недвижим имот /тази ½ ид.ч., предмет на н.а.№137, том ІV,
рег.№7475, дело №563 от 26.09.2017г./, придобита чрез универсално завещание от
14.02.2014г.
Ответникът Л.Д.Р. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че неговият праводател и
наследник по закон на Ц. Р. за квотата от ½ ид.ч. не е знаел за
съществуването на соченото от ищцата завещание, което и е обявено след
сключване на договора за дарение.Д.Р. е приел наследството на майка си при
условията на чл.49, ал.2 от ЗН като е извършил акт на разпореждане с полагащата
му се ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”Тодор
Икономов”№9а.Налице е хипотезата на чл.55 от ЗН, т.к. завещанието е обявено
след приемане на наследството от Д.Р. и той не е бил длъжен да удовлетворява
заветника по него М.Р.. Договорът за дарение, като сключен преди обявяване на
завещанието, е произвел вещно-транслативен ефект, съответно ответникът е
придобил собствеността върху процесната ½ ид.ч. от недвижимия имот.Дори
и да се приеме, че поради завеща -телното разпореждане Д.Р. не е придобил
собствеността върху тази ½ ид.ч., то съгласно чл.14, ал.2 от ЗН
завещателните разпореждания не следва да накърняват запазената част.Запазената
част на Д.Р. е 1/3, поради следва да се приеме, че разпореждането е най-малко с
1/3 от недвижимия имот.
По искане на ответника,
направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е конституиран като трето лице
помагач на негова страна Д.Л.Р..Третото лице помагач в депозирания отговор и
уточненията към него от 25.02.2019г.
поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен. Твърди, че предвид извършения от М.Р. отказ от наследството на Л. Р.,
той се е легитимирал като собственик на 1/3 ид.ч. от имота, а Ц. Р. се е
легитимирала като собственик на останалите 2/3 ид.ч.Тъй като й е прехвърлил
само ¼ ид.ч. е останал собственик на 1/12 ид.ч., т.е. със завещанието е
можело да се прехвърлят само 11/12 ид.ч. от имота.Завещанието е частно, за
определен имот и тъй като завещателката не е била негов едноличен собственик,
то е недействително.Прави и възражение за унищожаемост на заве -щанието с
твърдения, че е направено от завещателката поради психически натиск,
заплашване, внушаване на страх от предстояща злина от страна на ищцата.В
условие на евентуалност, ако горните възражения се приемат за неоснователни,
излага същите съображения за неоснователност на иска като тези, посочени от
ответника и цитирани по-горе, като сочи и, че прави възражение на осн. чл.30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Ц. Р. до размера, необходим
за допълване на запазената му част, а именно 1/3 ид.ч. от наследството, или
конкретно 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.С оглед горното поддържа, че завещанието
следва да се счита за извършено до размера на разполагаемите се 2/3 ид.ч. от
имота, съответно, че дарението в полза на ответника е произвело действие до
размера от 1/3 ид.ч./представляваща запазената част на третото лице помагач/, евент.
до размера от 15/36 ид.ч., ако се приеме становището, че при отказа от
наследство не се е уголемил делът на преживялата съпруга.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№155/96г. на ШН, съпрузите Л. М. Р. и Ц. Й.
Р. са закупили недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов”№9а,
състоящ се от първи жилищен етаж с площ от 122 кв.м., състоящ се от кухня,
трапезария, хол, две стаи, баня, тоалетна, антре с ниша за пералня и източна
тераса, заедно с два северни гаража, североизточно избено помещение, северно
таванско помещение с тераса и тоалет-на, преустроено в жилище, заедно с ½
ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от дворното място,
представляващо парцел VІІ-2085, кв.77 по план на гр.Шумен, одобрен 1996г., при
съответни граници.
Л. М. Р. е починал на
08.10.2009г.Призовани да го наследят са преживялата съпруга Ц. Й. Р. и
низходящите Д.Л.Р. и М.Л.Р..Съгласно удостоверение №64/19.10. 2009г., издадено
от РС-Шумен, в особената за това книга, водена при съда, е вписан отказът на М.Р.
от наследството на Л. Р..Съгласно разрешенията, дадени в ТР №148/10.12.1986г.
на ОСГК на ВС, актуални в тази си част и понастоящем, при отказ от наследство,
заявен от някои от децата на насле -додателя, преживелият съпруг получава дял
от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели
наследството.В настоящия случай след прекратяване на СИО със смъртта на Л. Р. Ц.
Р. се е легитимирала като собственик на своята ½ ид.ч. от прекратената
СИО, а собствената на Л. Р. ½ ид.ч. е била наследена от Ц. Р. и Д.Р. при
равни квоти или всеки по ¼ ид.ч.Така Ц.Р. е притежавала ¾ ид.ч.,
а Д.Р. ¼ ид.ч.В тази връзка и са неоснователни възраженията на Д.Р., че
с дела на М. Р./1/6 ид.ч./ се е уголемил само неговият дял/1/6 ид.ч./, като
така същият е притежавал 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.
С договор за дарение,
обективиран в н.а.№1/27.05.2011г., Д.Р. е дарил на майка си Ц. Р. придобитата
по наследяване ¼ ид.ч. от недвижимия имот, след който договор същата е
била едноличен собственик на същия до момента на смъртта си.
Със саморъчно завещание от
14.02.2014г. Цвета Р. е завещала на дъщеря си М.Р. в това число недвижим имот,
находящ се в гр. Шумен, ул.”Тодор Икономов” № 9А /с пълно описание на посочения
имот с площи, помещения и идентификатори по КККР/, като е посочено, че завещателката
завещава на М.Р. цялото си имущество към момента на нейната смърт, вкл. и
придобитото такова след съставяне на това завещание.Независимо от конкретното
посочване на процесния недвижим имот след израза „в т.ч.” видно е от съдържанието,
че завещателното разпореждане се отнася до цялото имущество на завещателката,
поради което същото е общо, а не частно такова.По силата на извършеното
универсално завещание призована към наследяване по завещание на цялото
наследство на Ц. Р. е единствено въззиваемата М.Р.. Наследяването по завещание
е с приоритет, т.е. наследниците по закон се призовават към наследяване, ако
няма наследници по завещание. Доколкото в настоящия случай има едноличен
наследник по завещание, след откриване на наследството Д.Р. не е бил призован
към наследяване на ½ ид.ч. от наследството на Ц. Р..Само по себе си
накърняването със завещанието на запазената част на наследник с такава запазена
част не води до недействителност на завещанието, като то поражда своето правно
действие. Това накърняване съставлява юридически факт, който поражда за
заинтересования наследник потестативното му право на възстановяване на
запазената му част. Възражението за унищожаване на завещанието е неоснователно,
т.к. не доказан в производството твърдения порок във волята на
завещателката/дадена е възможност на въззивниците от първоинстанционния съд за
водене на двама свидетели, които не са доведени и впоследствие е оттеглено
искането за събиране на гласни доказателства за установяване на твърдените от
тях обстоятелства относно извършеното психическо насилие спрямо
завещателката/.Подобни обстоятелства не се установяват и от показанията на
водения от въззиваемата свидетел А.К..
Завещанието е обявено с
протокол на нотариус от 27.09.2017г. с вписване в СВ-Шумен по партидите на
завещателката и наследника по завещание на същата дата.
Обявяването на
завещанието по реда на чл.27 от ЗН не е част от фактическия състав за пораждане
на действието му. Наследникът по завещание /както и заветниците по частните
завещателни актове/ добиват това си качество от момента на смъртта на
завещателя. От този момент се пораждат всички гражданскоправни последици на
завещанието, то става изпълняемо и могат да бъдат упражнени установените с него
права. В тази връзка и неоснователно е възражението на въззивниците, че след
като договорът за дарение между тях е сключен, съответно н.а. вписан в СВ преди
обявяване на завещанието, то третото лице помагач е придобило по наследяване
процесната ½ ид.ч. от недвижимия имот, т.к. е приело чрез конклудентни
действия наследството на Ц.Р., открито на 13.09.2017г., към чието наследяване е
било призовано, която ½ ид.ч. впоследствие с договора от 26.09.2017г. е
прехвърлило валидно на въззивника, защото завещанието е обявено и преписът
вписан впоследствие на 27.09.2017г. В настоящия случай между вписването на
преписа като акт по чл.112, б.”и” от ЗС и това на н.а. като акт по чл.112,
б.”а” от ЗС няма конкуренция при придобиването на права, защото не е налице
придобиване на права от същия собственик, което да е вписано по-рано. Ирелеватно
за настоящото производство е и обстоятелството дали Д.Р. е знаел или не за
завещателния акт на Ц. Р. към датата на сключване на договора за дарение.Неоснователно
е и възражението, че следва да намери приложение нормата на чл.55 от ЗН.Същата
урежда отговорността на наследниците пред заветниците, имащи положението на
кредитори на наследството /заветът не поражда право на наследяване, съответно
не изключва наследяването по закон, а само намалява актива на имуществото,
което наследниците получават/, когато при приемане на наследството от
наследника не му е било известно завещание, от което се ползва заветник, като
същевременно е налице и някоя от предвидените в нормата две хипотези.Тъй като в
настоящия случай е направено универсално завещание, лицето, в чиято полза е
същото, няма качеството заветник, а качес -твото единствен наследник по
завещание.От своя страна Д.Р. не се явява наследник, приел наследство,
обременено със завет.
По отношение
възражението за прилагане нормата на чл.30 от ЗН съдът приема следното.С
посочената разпоредба е уредено субективното потестативно право на наследника
със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена с
извършени от наследодателя завещания и дарения.Искане по чл.30 от ЗН може да
бъде заявено само от наследник, чиято запазена част е накърнена, със
самостоятелен иск по чл.30 от ЗН или чрез възражение.Спорно е дали такова
възражението може да се направи само в делбено производство/в този см. напр. Р
№164/25.01.1973г. по гр.д.№2574/72г. на ВС, Р. №209/01.06.2000г. по гр.д.№677/ 99г.,
ВКС, I г. о/ или и в друго исково производство/в този см. напр. Р. №1679/04.
08.1956г. по гр.д.№2944/56г. на ВС, Р. №1212/19.05.1966г. по гр.д.№647/66г. на
ВС/. Същественото и при двете разрешения е, че възражението може да се направи
само от ответник, явяващ се наследник с накърнена запазена част, по предявен
против него иск, основан на правата по завещанието, съответно дарението. В
настоящия случай ответникът по иска Л.Р. не е такова лице и той не е направил и
не може да направи подобно искане по чл.30 от ЗН/правото на възстановяване на
запазена част се наследява, но не преминава в полза на частния правоприемник,
приобретател на наследствени права от наследник със запазена част/. Такова
възражение е направено от третото лице помагач Д.Р., като наследник с твърдяна
накърнена запазена част от наследството на Ц. Р., което е искало /вкл. съгласно
уточнението пред настоящата инстанция/ съдът в мотивите си да се произнесе по
него. Като подпомагаща страна третото лице помагач поначало има различно правно
положение в сравнение с главните страни в производството. То може да участва
активно и да извършва процесуални действия по делото-чл.221, ал.1 от ГПК, вкл.
да подава жалби, за да брани пряко, обаче не свое, а чуждо - на подпомаганата
главна страна субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова
активно участие и извършване на процесуални действия поначало е в негов
интерес, но в рамките на чуждия процес-по спора между главните страни. Не би
могло третото лице помагач в рамките на защитата на чуждото право/това на
главната страна/ да упражнява в процеса лични само нему субективни
преобразуващи права/в случая такова право ответникът няма/ чрез възражение за
намаляване на завещание и възстановяване накърнената му запазена част. Вярно е,
че ответникът Л.Р. следва да изчерпи всички свои възражения по иска за
собственост, основан на завещателния акт, но в случая той не е процесуално
легитимиран да прави подобно преобра -зуващо възражение и в тази връзка
твърденията, че правата на Д.Р. по чл.30 от ЗН ще се явят преклудирани съдът
приема за неоснователни. Допреди постановяване на решение по искане по чл.30 от ЗН завещателният акт поражда действие, т.е. едва с уважаване на искането
облагодетелстваният от завещанието загубва права над частта, с която то е
намалено поради накърняване на запазената част на упражнилия субективното
потестативно право по чл.30 от ЗН.С оглед горното и съдът приема, че
понастоящем въззиваемата се легитимира като собственик на недвижимия имот,
съответно и на процесната спорна ½ ид.ч./тази, която третото лице
помагач твърди, че е наследило и впоследствие е предмет на н.а. №137, том ІV,
рег.№7475, дело №563 от 26.09.2017г./ по силата на саморъчно общо завещателно
разпореждане на Ц. Й. Р. от 14.02.2014г.Праводателят по горецитирания н.а. не е
придобил собственост върху процесната ½ ид.ч. от недвижимия имот,
предвид което и сключеният договор за дарение няма вещно-транслативен ефект.
Предвид достигането до
идентични крайни изводи с тези на първоинстанци -онния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено/като процесната ½ ид.ч. допълнително се
индивидуализира, за да се отличи от другата неспорна ½ ид.ч. от същия
имот/. Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция, представляващи адв. възнаграждение в размер на 1 000лв., получено от
процесуалния представител в брой съгласно представения договор за правна защита
и съдействие, което въззивникът Л.Р. следва да бъде осъден да й заплати на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №123/31.05.2019г.,
постановено по гр.д.№124/18г. по описа на ШОС, с което: 1/ е прието за
установено по
отношение на Л.Д.Р., че М.Л.Р. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ в гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов” № 9а, състоящ се от първи
жилищен етаж с площ от 122 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.1, състоящ
се от кухня, трапезария, хол, две стаи, баня, тоалетна, антре с ниша за пералня
и източна тераса, заедно със северно таванско помещение с тераса и тоалетна,
преустроено в жилище, с площ от 49 кв.м., с идентификатор № 83510.660. 440.4.3; северен гараж с площ
от 28, 58 кв.м., с
идентификатор 83510.660.440.4.6; северен гараж с площ от 31, 96 кв.м., с идентификатор
83510.660.440.4.7; северно избено помещение с площ от 40, 70 кв.м., заедно с общите
части на сградата и правото на строеж и ½ ид.ч. от поземления имот с площ от 406 кв.м., с иденти -фикатор № 83510.660.440 /която ½
ид.ч. е предмет на н.а.№137,
том ІV, рег.№7475, дело №563 от 26.09.2017г. на нотариус с рег.№024/; 2/ Л.Д.Р. е осъден да заплати на М.Л.Р. сумата от 2 183, 37 лв. - деловодни разноски, като делото е разгледано и решено при
участието на трето лице помагач - Д.Л.Р. на страната на ответника.
ОСЪЖДА Л.Д.Р., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на М.Л.Р., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1 000лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач - Д.Л.Р. на страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: