Решение по дело №2028/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./22.07.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                              

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2028 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу “....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ..., представлявано от „....ЕООД, ЕИК ... с лице, представляващо юридическото лице – представител С.В.Г.,   иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени от невярната публикация във вестник „Таблоид" брой 39(52), година II, от 9-15 октомври 2017 г. по адрес на ищцата със заглавие „Не пускат в САЩ М Хда лекува мъжа си“ и подзаглавие: „ Заради донос на К.Б. американското посолство отряза съпруга й К Бза виза след тежък инсулт“.

Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 09.10.2017г. до окончателното изплащане на задълженията.

ИЩЦАТА твърди, че в брой 39(52), година II, от 9-15 октомври 2017 г., на страница 7 на издавания от ответното дружество „...." ЕАД вестник "Таблоид", е публикувана неподписана статия под заглавие: "Не пускат в САЩ М Хда лекува мъжа си" и подзаглавие с големи черни букви: „Заради донос на К.Б. американското посолство отряза съпруга и К Бза виза след тежък инсулт". Към статията е поместена снимка на семейството на М Х. В редакционното каре на вестника като издател е посочен „....", а като главен редактор З К.

Ищцата твърди, че в подзаглавието на печатното издание на ответника е изнесено невярно, обидно и клеветническо твърдение за осъществен от нея донос срещу колега, с което е злепоставена по недопустим начин пред неограничен кръг от хора, пред цяла България.

За процесната статия с подзаглавието ищцата научила в началото на месец юни 2018г., когато била на гости при нейни приятели в гр.Варна. След като я прочели се почувствала ужасно обидена, нямала думи да изрази това, което преживяла. Разстроила се много, получила паническа атака, не можела да си поема въздух, макар че приятелите й се опитвали да я успокоят. Твърди, че цял живот била помагала и помага, дори отворила ресторант в Лас Вегас, за да кани колеги да идват и даряват радост на българите там, пък и ищцата да утолява носталгията си. Домакинът, у когото ищцата била на гости бил лекар. Измерил й кръвното налягане и констатирал високи стойности, поради което приела лекарство за понижаване на кръвното налягане. Преживеният стрес и унижение сринали ищцата, понесла много тежко написаното. Изключително трудно й било да осъществява плануваните участия и концерти, а нови такива отказвала. Дъщеря й пристигнала в България няколко дни след като прочела публикацията и виждайки ищцата разстроена, се наложило да й сподели за проблема. Тя също не можела да повярва как е възможно това, защото била свидетел колко колеги били спали в дома на ищцата и на колко била помагала.

Ищцата твърди, че с действията си ответното дружество засегнало личния й и професионален авторитет, чест и достойнство като гражданин и публична личност, градени години наред, без ничия помощ и достойно. Тъй като вестник „Таблоид" бил с голям за стандартите на страната ни тираж и с многобройна читателска аудитория, ищцата се почувствала дискредитирана и злепоставена пред цялото общество. Общество, за което ищцата творяла и пеела, което не я забравило след толкова години. Ищцата е представяла България в много страни по света, донесла била пет международни награди от фестивали. Чела била и слушала какво ли не за себе си, но не можела да приеме обидата „доносник".

Съгласно българския тълковен речник на думите, доносът бил „донесение (обикновено анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого". Като синоними на донос се сочат: клевета, клеветничество, злословие, доносничество, хула, лъжа, сквернодумство, шпионаж, предателство. Извършването на донос е опозоряващо, тъй като е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото. Още по-укоримо е, когато като резултат от него се сочи невъзможността на тежко болен човек - съпруг на колега да отиде да се лекува.

В посочената публикация не бил посочен конкретният автор на съдържанието, нито отговорният за графичното оформление на материала на страницата. От посоченото в самия брой на вестника било видно, че главен редактор на вестника е З К. Главният редактор на вестника отговарял за характера, съдържанието и вида на публикуваните материали, заглавията и подзаглавията на статиите. Той в лично качество бил допуснал да бъде публикуван материал с подзаглавие, съгласно което ищцата била извършила донос, което било невярно. Обстоятелството, че материалът бил неподписан означавало, че зад него стои вестникът като издание. Издателят имал качеството на възложител на работата, поради което бил надлежно материално - правно легетимиран да отговаря по иска по чл.49 от ЗЗД. Отговорността му произтичала от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество. Лицата, на които ответникът е възложил работа, са извършили противоправни действия и/или бездействия като в подзаглавието на статията са изнесли неверни, обидни и клеветнически твърдения за ищцата. Принципите на отговорната журналистика в случая са погазени, соченото в подзаглавието на материала не е подкрепено с факти, а се базира на преднамерени внушения. Като гаранция за свободното слово, добрата журналистическа практика изисква използването на достоверни източници и проверката им от страна на журналиста. В нейния обем се включва и вземане на мнение от страна на обществената личност, която ще бъде обсъждана в материала или предоставяне на възможност да потвърди или опровергае изнесеното. И всичко това следва да бъде извършено преди материала да бъде предоставен на обществото. В настоящия случай това не се било случило.

Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. Записаната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързана с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права.

Съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането - датата на публикуване на журналистическия материал - 09.10.2017г., до пълно изплащане на обезщетението.

Съгласно чл.115, ал.1 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието. Тъй като вестникът се разпространява на територията на цялата страна, счита, че местоизвършване на деянието е всяко място на територията на страната. За публикацията ищцата узнала в гр.Варна, поради което предявява иска пред Варненски окръжен съд.

В съдебно заседание ищцата моли да бъде уважена исковата претенция, както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

 

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ОТВЕТНИКЪТ по делото не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените на л. 10 до л. 12 от делото извадки от в. Таблоид, в брой 39 (52) от 09 октомври 2017г. – понеделник е публикувана статия със заглавие „Не пускат в САЩ М Хда лекува мъжа си“ и подзаглавие „Заради донос на К.Б. американското посолство отряза съпруга й К Бза виза след тежък инсулт“. Видно е също така, че издател на вестника е „....“ с адрес на редакцията: гр. София, ул. „Княз Борис I” 147 и разпространение от „Национална дистрибуция“ АД.

            Установява се и идентичност на представения брой от вестника с този, депозиран в Националната Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ /л. 81 – 84 от делото/.

По делото от страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелката М. Г. Х..  Същата сочи, че познава К.Б. от 2008 г. и от тогава са в приятелски семейни отношения. Виждат се когато К.Б. се върне в България или ако свидетелката посети САЩ, като често си гостуват.  Твърди, че Б. отсядала в дома ми й когато е в България. Сочи, че се видели юни месец  2018г. във Варна, като Б. отседнала при свидетелката във Варна в апартамента на майка й. Х. посрещнала Б. и организирала тържество по случай връщането й в България. Тържеството се провело в къщата на майката на Х. , която се намира в местност „Евксиноград“.  По време на тържеството един от приятелите им  изкарал вестник „Таблоид“ и всички прочели една статия за К., в която я обвинявали, че била изпратила донос в Американското посолство срещу М Хвъв връзка с това, че не може да се издаде виза на съпруга й, който е искал лечение в Америка. Вестникът бил предаден  на К.Б., след което тя прочела статията.  След като Б. прочела вестника си развалили цялата вечер, защото се стъписала, стресирала се, станало й лошо,  вдигнала кръвно, което установили след като един от техните приятели от компанията-лекар й премерил кръвното, след което й дал и хапче за за сваляне на кръвното.  Свидетелката твърди, че са близки с К. и знае, че същата по принци била с ниско кръвно налягане.  След като Б. изпила хапчето си легнала да си почине и като се съвзела единственото, което казала е, че много се притеснява да излиза пред хора. Притеснявала се как ще реагират хората във връзка с информацията написана във вестника. А на Б. й предстояли няколко концерта. В тази връзка К. се обадила веднага на мениджъра си Евгени Боянов с молба да отмени концертите, като му обяснила защо. Свидетелката лично била присъствала на разговора, като притесненията на Б. били как ще погледне в очите хората, които я обичат - нейната публика. К. била притеснена и казала, че не знае как щели да я приемат и колегите й. В крайна сметка концертите не били отменени, тъй като нямало възможност за това, доколкото мениджърът й обяснил, че билетите били продадени вече.   Концертите, които провела били няколко – във Варна, в Бургас, в Горна Оряховица и в още едно градче. По време на концертите кръвното на К. рязко се вдигало. Свидетелката е била с Б. в една стая и последната й споделяла, че честото й събуждане през нощта се дължало на притесненията й от това, че не можела да излезе пред публика заради статията.  Свидетелката твърди още, че Б. си заминала през септември или октомври месец 2018 г., тъй като имала концерти и предварително закупени самолетни билети. Сочи, че след като прочела статията и започнала да вдига високо кръвно, Б.  се обадила на дъщеря си да дойде в България, за отидат на лекар. Дъщеря й пристигнала във Варна и отседнала при свидетелката. Х. сочи, че  се били уговорили с доц. Б., лекар в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да прегледа К.. Освен високото кръвно наляга, започнала  да я „стяга“ и щитовидната жлеза. След като й направили изследвания се оказало, че щитовидната й жлеза се била обострила от притеснението и от високото кръвно налягане. Доцент Б. й изписал лекарства. След като си заминала за Америка се чувала с К. по телефона.  Б. споделила, че доста дълго време било продължило лечението й на щитовидната жлеза, високото кръвно налягане и страховата невроза.  След публикуване на статията К. споделила със свидетелката, че доста от колегите й се били отдръпнали от нея, станали „по-хладни“ отношенията им и се държали резервирано.

           

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съставът на непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД урежда една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението, на която е причинена вреда, като в този случай отговорността е винаги производна, обективна такава.  Предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД изисква доказването на следните предпоставки за уважаването му: описаните в исковата молба вреди; противоправно поведение, което може да се изразява в действие или бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между вредите и това поведение.

С оглед на гореизложеното и предвид конкретните фактически твърдения на страните, в тежест на ищцаta е да установи в условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, което може да се изразява в действие или бездействие – в конкретния случай извършената във вестника публикация ;  противоправност на деянието – неверни, обидни и клеветнически твърдения, вреда – посочените в исковата молба, причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника- че именно ответникът е издател на вестника, както и вина на извършителя, като последната се предполага до доказване на противност.

Според константната практика на ВКС, за това дали са  налице "обида" и "клевета" следва да се съобразят легалните дефиниции от Наказателния кодекс, като съгласно текста на чл. 146 НК обида е тогава, когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, а съгласно чл. 147 НК клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. В процесния случай следва да се съобрази съставът на чл. 148 НК , според който обидата и клеветата могат да бъдат нанесени чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин. В конкретния случай, ищцата твърди обидни и клеветнически твърдения, изнесени от издателя на в/к „Таблоид“, а именно, че ищцата е извършила донос срщу колега, което я е злепоставило пред цяла България.  В този случай в тежест на ответника е да установи, че изнесените от него факти отговарят на действителното положение. От страна на ответника не са предприети надлежни процесуални действия, като същият не доказа, че публикацията отразява проверени твърдения и реални факти. Поради което и съдът приема, че със статията се изнасят неверни твърдения. По естеството си тези твърдения са довели до негативна морална оценка от страна на колеги и приятели на ищцата, доколкото се твърди непроверено, че  е извършила действия зад гърба на свой колега, които са имали негативен резултат за този колега и неговото семейство.  Сами по себе си и обидата, и клеветата са свързани с изживяването на негативни емоции и понякога и влошаване на здравословното състояние, което от ангажираните в рамките на настоящото производство гласни доказателства ищцата установи. В нейна тежест е, обаче, да установи и колко интензивни са тези негативни емоции. От доказаното противоправно поведение на автора на статиите и от разпространението им чрез вестника, ищцата е претърпяла доказани неимуществени вреди - негативни преживявания и телесни симптоми, които обаче не се доказа да имат трайни и негативни последици за личността и здравето й. Не се доказа и публикациите да са накърнили по сериозен начин професионалната й репутация, тъй като същата не е отменила концертите си и по делото няма данни да са били връщани закупени билети от нейни почитатели. В този смисъл и съдът определя като справедлив размер на обезщетение от 3 000 лв.  Издателят, какъвто несъмнено е ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г. на ВКС, III г.о./. С оглед на всичко изложено и се установиха всички предпоставки за уважаване на иска до посочения от съда справедлив размер от 3 000 лв.,а за сумата надвишаваща този размер претенцията следва да се отхвърли. 

С причиняването на непозволеното увреждане ответникът е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва върху главницата считано от дата на деликта. Ищецът е предявил иск за заплащане на лихва за периода 09.10.2017г.  до 11.09.2018г., както и от датата на завеждане на исковата молба, които са основателни. Съдът, след като използва системата „АПИС” калкулатор намира, че размерът на лихвата върху присъдената главница от 3 000лв. за периода 09.10.2017г.  до 11.09.2018г. е 280,83 лв., като това е сумата, която следва да се присъди по акцесорната претенция за лихви за минал период.

 

По претенцията за разноски:

От ищцовата страна е отправено искане за присъждане на разноски, като е представен списък. Претендират се разноски в общ размер на 2 630 лв., от които 1430 лв. – заплатена държавна такса и  1430 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 560 лв., от които съответната дължима държавна такса - 120 лв. и адвокатско възнаграждение, съобразено с Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 440 лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ..., представлявано от „....ЕООД, ЕИК ... с лице, представляващо юридическото лице – представител С.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени от невярната публикация във вестник „Таблоид" брой 39(52), година II, от 9-15 октомври 2017 г. по адрес на ищцата със заглавие „Не пускат в САЩ М Хда лекува мъжа си“ и подзаглавие: „ Заради донос на К.Б. американското посолство отряза съпруга й К Бза виза след тежък инсулт“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. /три хиляди лева/ до предявения размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА “....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ..., представлявано от „....ЕООД, ЕИК ... с лице, представляващо юридическото лице – представител С.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 280,83 лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 3 000 лв. за периода от 09.10.2017г. до 11.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихви за забава върху отхвърления размер на главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА “....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ..., представлявано от „....ЕООД, ЕИК ... с лице, представляващо юридическото лице – представител С.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/,  представляващи сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: