№ 205
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500014 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на М.Б.А. от гр.***
-ищец по гр.д. № 291 /2021 год. по описа на Айтоския районен съд
против решение № 110/15.11.2021 год. ,с което е отхвърлен като
неоснователен иска по чл. 108 ЗС вр.чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ,предявен от
въззивника А. против Община Айтос за установяване собствеността му върху
дворно място с площ от 600 кв.м. ,съставляващо пар. ХII в кв. 211 по плана на
гр. Айтос от 1958 г. ,бивша ул. „Бургаска „ № 1 ,идентичен с част от УПИ I в
кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. по плана на гр. Айтос от 1986 г. ,при посочени
граници ,както и за осъждането на ответника да предаде владението на ищеца
върху имота .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено
в противоречие със събрания доказателствен материал .
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно се е
позовал на писмено доказателство – протокол № 19 от 27.07.1956 г.на ГНС –
Айтос ,от който било видно ,че групираните отчуждени парцели /сред които
1
и пар ХII в кв. 221/ се предоставят безвъзмездно на МНО за жилищно
строителство на осн.чл.15 ЗДИ/отм./.,без да отбележи ,че в случая става дума
за кв. 221 , а парцелът на ищеца /на наследодателите му / е в кв. 211 и не
попада в обхвата на посочените в този протокол имоти .Посочено е в
мотивите на решението ,че във въпросния пар. ХII,но в кв. 221 ,съставляващ
дворно място ,няма строеж .Отново е визиран кв. 221 ,който няма нищо общо
с кв. 211,в който е ищцовия парцел ,в който от показанията на свид. Д. се
установява ,че е построена къща /на вуйчото на ищеца /,съществувала до
1972-1973 г.,т.е. била е налице и към момента на построявянето на жилищния
блок.докато в АДС е посочено ,че върху имотите няма строеж ,което според
въззивника потвърждава ,че процесният парцел не попада в обхвата на тези
документи – протокол № 19 и АДС № 141,видно и от приложената по делото
скица на МО.От заключението на вещото лице също се установява ,че върху
процесния имот не е предвидено строителство .Затова се счита ,че решение за
отчуждаване на процесния имот никога не е съществувало ,така че няма
налице отчуждаване по смисъла на чл. 55а ЗПИНМ.Освен това се счита ,че
тълкуването на разпоредбата на чл.55б е погрешно ,тъй като наследодателите
на ищеца не са били уведомени по никакъв начин и са били лишени от
възможност за възражения и обжалване .
Счита се ,че наследодателят на ищеца е придобил собствеността
върху имотите въз основа на решение-протокол от 10.07.1933 г. на ОбщС-
Айтос ,а ищецът се явява собстевеник по силата на наследствено
правоприемство от Д.Ж.К. –поч. 19** г.,който е вписан като собственик в
разписния лист на града от 1958 г. – на дворно място под № 2136.Решението
на ОбщС-Айтос има конститутивно действие и от момента на влизането му в
сила лицата ,визирани в него ,стават собтвеници .Затова се счмита ,че от
10.07.1933 г. наследодателят Д.К. е станал собственик на имота и от този
момент до 1958 г. / и след това /се е владял от него /като през 1958 г. е
записан в разписния лист като двор на Д.Ж.К./ и е придобил имота и въз
основа на давностно владение./дори и ако се предположи ,че е
недобросъвестен владелец.
Не са събрани доказателства за отчуждаване на имота ,или за
обезщетяване на собственика му .Установено е било ,че няма разрешение за
строеж на жилищния блок,липсват строителни книжа ,поради което строежът
2
е незаконен .Не са открити строителни книжа и в МО.
Всичко това дава основания да се приеме ,че са налице условията
за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот по реда
на ЗВСОНИ по отношение на незастроената част от имота ,тъй като към
момента на влизане в сила на закона имътът е бил държавна собственост ,
собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на парична
равностойност или чрез друг недвижим имот,както и че същият съществува
реално ,като е частично застроен .От оставащата незастроена част може да
се образува самостоятелен парцел,при което имотът може да същестута
реално ,до размерите ,в които е бил отчужден .Затова се счита ,че ищецът е
доказал ,че е собственик на 528 кв.м. празно дворно място .Процесният имот е
собственост на ищеца екс леге и дори и да се предположи ,че част от имота е
незаконен /тъй като няма строителни книжа и разрешение за строеж/,то
реституцията е настъпила и ищецът е станал собственик ,като нито държавата
,нито общината е могла да придобие имота по давност /тъй като имотът е
завзет без правно основание/.Дори и да се предположи ,че застроената част
трябва да отпадне ,остават 528 кв.м. незастроена площ ,която е собственост на
ищеца.
Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и и
уважаване на исковите претенции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият -ищец по делото,чрез адвокатския си представител ,
в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита
,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че е правилен изводът на съда ,че ищецът не е представил
доказателства на какво основание е собственик на процесния имот
,респ.неговия наследодател .Записването в разписния списък не е
доказателство за правото на собственост ,а и от заключението на
техническата експертиза става ясно ,че в разписния списък не е ясно
наследодателят на кой имот ,в кой квартал ,на каква площ и граници , е
собственик .Неоснователно е твърдението ,че имотът е посочен в грешен кв.
221 ,вместо 211 ..В приетото заключението на СТЕ изрично се посочва ,че
имотът ,посочен в приложените документи на МО е описание на имот по
3
недействителен план ,преди този от 1958 г..Правилен е изводът на съда ,че
наследодадетял на ищеца не се е снабдил с констативен нот. акт по
ЗУСОМДЗЖБ-ДВ бр. 55/1939 г. .Представеният протокол на ОНС не
легитимира наследодателя като собственик ,тъй като не е довършена
процедурата по съставянето на нот. акт и издаване на документ за
собственист.Затова твърдението на ищеца за наличие на право на собственост
е недоказано.
Едва във въззивната жалба ищецът е въвел възражение за
придобиване на имота по давност и същото не следва да се разглежда от
съда като преклудирано /освен това имотът не може да бъде придобит по
давност с оглед въведения мораториум върху придобиването на държавни
имоти по ЗДС/.
Предявеният иск е неоснователен и с оглед т.2 от ТР № 1/1995 г. на
ОСГК на ВКС.В отчуждения имот е извършено ново строителство ,каето е
пречка по смисъла на чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 3 ЗВСОНИ за възстановяване
собствеността ,защото с факта на застрояването имотът е загубил
самостоятелния си характер и е придобил обслужващо ,несамостоятелно
значение-като в този смисъл фактически и реално вече не съществува.От
заключението на СТЕ се установява ,че в имота има извършено строителство
на 4 етажен жилищен блок и имотът не може да бъде реално обособен като
самостоятелен ,при което и предпоставките за извършване на реституция не
са налице .
Оспорва се и тезата,че имотът бил отчужден от наследодателя на
ищеца не по установения ред ,като се излагат подробни аргументи .
Подчертава се ,че при отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ плащането на
обезщетение не се включва във фактическия състав на придобиването
на правото на собственост .Хипотезата на чл. 55а не подпада в хипотезата на
чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ,затова не са налице и предпоставките за реституция на
това основание.
Моли се за потвърждаване на решението. И двете страни не
сочат нови доказателства .Претендират присъждане на разноски по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
4
Предявен е бил иск с правно основание чл. 108 ЗС вр.чл. 2 ал. 2
ЗВСОНИ.
Твърдяло се от ищеца,че наследодателят му – Д.Ж.К. ,б.ж. на гр.
Айтос ,поч.19** г. ,бил собственик на дворно място с площ от 600 кв.м. ,с
плодни дръвчета ,ведно с построена в него масивна сграда със застроена площ
от 40 кв.м. и стопанска постройка от 50 кв.м. ,съставляващи пар. XII в кв. 211
по плана на гр. Айтос от 1958 г. ,бевша ул.“Бургаска „ № 1 /към момента
„Славянска“/,който имот наследодателят му придобил въз основа на решение-
протокол от 10.07.1933 г. на Общински съвет-Айтос ,както и че бил записан
като собственик на дворно място под 1236 в разписния лист към плана на
града от 1958 г.В периода 1960-65 година било извършено строителство на
блок на МНО,което попадало върху част от този имот,а къщата и стопанската
постройка били съборени от общината през 1971 г. Тъй като наследниците на
Д.К. не били обезщетени и че нямало отчуждителна или друга процедура /т.е.
имотът бил заграбен без правно основание / ,се счита ,че са налице
предпоставките на ЗВСОНИ за реституирането на имота ,доколкото към
момента той съществува реално и е частично застроен ,а от останалата
незастроена част може да бъде образуван самостоятелен парцел съобразно
ЗУТ.Затова се иска признаване по отношение на ответната община ,че
имотът е собственик на дворното място ,който имот е идентичен с част от
УПИ I в кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. по плана на града от 1986 г.,при сочени
граници ,както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху
имота.
Безспорно е било по делото и е установено от представеното
удостоверение за наследници ,че ищецът е наследник на Д.Ж.К. ,починал на
19.01.1954 г.
Не е спорно и че по настоящем процесното дворно място под №
2136, пар. XII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г. ,бивша ул.“Бургаска „
№ 1 /към момента „Славянска“/,представлява част от УПИ I в кв. 153 ,с площ
от 4180 кв.м. по плана на града от 1986 г.
Като доказателство за собствеността на наследодателя К. ищецът е
представил извлечение от разписния лист към плана на гр. Айтос от 1958 г. ,в
който е посочено името на Д.Ж.К. и номера на парцела /без други данни за
имота / и документ от 11.12.1957 г. подписан от З.Б.-служител в техническата
5
служба /без печат и други атрибути на официален документ/,в който е
вписано ,че имотът на Д.К. се намира в пар XII в кв. 211 по плана на гр.
Айтос и се състои от 624 кв.м. дворно място ,жилищна сграда ,построена
през 1934 г.,застроена върху площ от 40 кв.м. и доп.сграда от типа на
навесите от 55,20 кв.м. Представено е и решение-протокол от 10.07.1933 г. на
Общински съвет-Айтос ,с което е постановено на осн.чл. 1,2 и сл. от от
Закона за издаване на нотариалните актове за собственост върху общински
места ,дадени ,или заети за жилища на бездомници ,на посочените в
протокола лица ,сред които и Д.Ж. ,да се издадат нотариални актове .
От представения по делото протокол от 27.07.1956 г. на ГНС-Айтос
е видно ,че групираните отчуждени парцели /след които и процесния /се
предоставят безвъзмездно на МНО за жилищно строителство на осн.чл. 15
ЗДИ/отм./,като в протокола е отбелязано ,че е постъпило искане от МНО на
осн.чл. 55а ЗПИНМ/отм./ да се отреди терен за жилищно строителство ,като в
протокола не е отбелязън начин за обезщетяване на собствениците ,тъй като
в протокола от 27.07.1956 г. на комисията за построяване на жил.блокове е
констатирано ,че описаните парцели ,сред които процесният,определени за
строеж на жил.бокове са собственост на ГНС – Айтос .Въпросният пар XII в
кв. 211,съставляващ дворно място , е обявен за държавен недвижим имот
/заедно с редица други / с АДС № 141/14.09.1956 г./на осн.Указ 547/11.1951
г.,чл. 6 ЗС и чл. 21 от ПДИ/,като в него е отбелязано ,че върху парцелите няма
строеж и имотът е отстъпен за ползване на КЕЧ-Бургас-представен е и АДС
№ 581/01.06.1963 г.Тук следва да се подчертае ,че неоснователно е
възражението във въззивната жалба ,че в мотивите си съдът погрешно е
посочил имота в грешен кв. 221 вместо 211 .Изводите на съда са правилни и
съответстват на събраните доказателства ,като в приетото по делото
заключение на техническата експертиза изрично се посочва ,че имотът
,посочен в представените документи от МО/скица ,виза за проектиране / е
описан по недействащ план –от 1958 г.Става дума за имот пл. № 2136,за
който е отреден пар. XII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г.,който по
сега действащия план от 1986 г. попада в УПИ УПИ I в кв. 153 ,с площ от
4180 кв.м. ,който с ОЧОС № 5051/26.01.2018 г. е актуван за общинска
собственост и в него има изградени две жилищни сгради /със заповед на
областния управител от 07.05.2013 г. имотът е отписан като държавна
собственост в полза на Община-Айтос .
6
Вещото лице по техническата експертиза е посочило ,че няма данни
за отчуждителна преписка на името на Д.Ж.К. по повод на пар. XII в кв. 211
по плана на гр. Айтос от 1958 и не може да се установят конкретните му
размери и местонахождение на имота ,който е с площ 570 кв.м. по плана от
1958 г. ,600 кв.м. по плана от 1971 г. и не е нанесен по действащия план от
1986 г.Сочи ,че имот № 2136 по пада в 4-етажната жилищна сграда
,построена на место и не може да се обособи като самостоятелен УПИ.
При така установената фактическа обстановка и тези представени по
делото доказателства първостепенният съд е приел ,че предявената искова
претенция е неоснователна и я отхвърлил и настоящият съдебен състав
споделя напълно изложените в подкрепа на този извод мотиви ,към които
препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
Ищецът обосновава правото си на собственост чрез наследяване от
Д.К. ,чийто имот е бил обект на отчуждителна процедура ,която не е била
надлежно проведена ,наследодателят не е бил обезщетен ,а имотът е заграбен
,поради което ищецът счита ,че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 2
ЗВОНИ за реституция на имота .
Всъщност правилен е изводът на районния съд ,че собствеността на
наследодателя на ищеца не е била доказана при условията на пълно и главно
доказване .Доказателство за собственост не може да бъде извлечението от
разписния лист към плана от 1958 г. ,доколкото отбелязването в разписния
лист удостоверява единствено ползвателя на имота към момента на
заснемането му .Такова доказателство не може да бъде и документът от
11.12.1957 г. ,подписан от З.Б. ,нито пък решението-протокол ва ОС-Айтос .
Районният съд хронологично е проследил нормативната уредба на
общинските места ,дадени или заети за жилища на бездомници от 1939г. и в
допълнение следва да по посочи ,че : С чл. 1 от Указ № 547 от 16.11.1951 г. за
ликвидиране на отношенията по законите за уреждане собствеността върху
дадени или заети места за жилища на бездомници (обн., Известия, бр. 93 от
20.11.1951 г.) е постановено, че се отменяват Законът за уреждане собствеността
върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обн., ДВ, бр.
55 от 11.03.1939 г.) и Законът за издаване нотариални актове за собственост върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обн., ДВ, бр. 101 от
04.08.1928 г.). Независимо от това, с чл. 1, ал. 2 от Указ № 547 от 1951 г. е
7
постановено, че се запазват придобитите по така отменените закони права на
лицата, които са получили нотариални актове за местата и са ги изплатили, а
съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 лицата, заели места по двата отменени закона, но не
изплатили напълно дължимите срещу тях суми, могат да се издължат на народния
съвет до края на 1952 г., след което да бъдат снабдени с нотариален акт въз основа
на решение на изпълнителния комитет на съответния народен съвет на депутатите
на трудещите. С Указ № 141 от 10.04.1954 г. (обн., Известия, бр. 31 от 16.04.1954
г.) са внесени изменения в чл. 2 и чл. 3 от Указ № 547 от 1951 г., сред които
удължаване на срока по чл. 2, ал. 1 до 31.12.1954 г., а с чл. 2, ал. 3 е постановено,
че лицата, които са снабдени с нотариален акт, но не са заплатили дължимите
суми, са длъжни да направят това до края на 1954 г., след което сумите се събират
по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите заедно със законната
лихва.
Разпоредбите на укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г. са били обект
на тълкуване, като с ТР № 51 от 30.09.1967 г. по гр.д.№ 17/1967 г. на ВС, ОСГК е
разяснено, че прехвърлително действие за правото на собственост има
снабдяването на правоимащите с нотариални актове. Правилата, установени с
двата указа, сочат на извод, че отменяването на ЗУСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 55 от
11.03.1939 г.) и на ЗИНАСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 101 от 04.08.1928 г.) не само не
засяга вече придобитите при действието им вещни права (като дори отсъствието
на предварително заплащане не е пречка да бъде запазено придобитото вещно
право – арг. от чл. 2, ал. 3 от Указ № 547 от 1951 г.), а има за задача да
регламентира нова възможност за лицата, определени като „бездомници” с чл. 2
от Закона от 1928 г., да придобият собственост.
Двата указа не съдържат дефиниция за понятието „места за жилища на
бездомници” като обект на разпореждането с държавни поземлени имоти, поради
което следва да се приеме, че Законодателят е имал предвид понятието със
съдържанието му, произтичащо от двата отменени закона. Съгласно чл. 3 от
Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места,
дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.)
нотариалните актове се издават „за урегулирани жилищни парцели”,
индивидуализирани с номер на парцела, пространството, съседите и квартал.
Редакцията на чл. 4 от същия закон борави с понятията „общински места” (дадени
или заети за жилища на бездомници) и „жилищен парцел, урегулиран според
утвърдените планове” по начин, който не оставя съмнение, че същите са
идентични по съдържание. Уреждайки ограничение за броя на имотите, по
8
отношение на които собствеността може да бъде придобита при условията на
закона, чл. 16 също говори за „парцел” и „урегулиран жилищен парцел”.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 3, чл. 4, забележка І, чл. 8, забележка ІІ и чл. 9 от
Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за
жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) също поставят знак за
равенство между понятията „жилищно място” и урегулиран парцел . Нещо повече
– чл. 9 от Закона от 1939 г. по същество въвежда забрана за придобиване на права
върху територии, различни от самостоятелна градоустройствена единица, като
въвежда задължения за общините или да проведат регулация, или, констатирайки
невъзможност за такава, да обезщетят бездомниците за постройките им и да им се
дадат други места или жилищни помещения. Уреждащите материята нормативни
актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на
реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. –
възможност да възникне съсобственост между правоимащите бездомници – от
една страна, и общината или Държавата – от друга. Видно от „Мотиви към
законопроекта за уреждане на собствеността върху бездомническите места”,
публикувани в Стенографски дневник от заседанието на ХХІV Обикновено
народно събрание, Първа редовна сесия, 15-то заседание, проведено на 01.12.1938
г., вносителят на законопроекта – Министърът на вътрешните работи и народното
здраве, е посочил: „По чл. 8. Чл. 8 цели да уреди следното. Както се знае,
нотариалните актове се издават за урегулирани парцели.”, като съпоставката с
публикувания текст на законопроекта отнася изложеното в Мотивите към
окончателния текст на чл. 9 от Закона от 1939 г. Изложеното налага категоричен
извод, че, с оглед преследваните от Законодателя цели (както да се разреши
значимия социален проблем, възникнал след водените в началото на ХХ войни,
така също да се преодолее и предотврати хаотичното и безсистемно застрояване)
възможен обект на придобиване по реда на ЗИНАСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 101 от
04.08.1928 г.) и ЗУСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.), респ. – по реда на
укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г., е самостоятелна градоустройствена
единица в нейната цялост, а не реални или идеални части от такива.
В конкретния случай не се установява ,а и не се твърди наследодателят
К. да се е снабдил с нотариален акт за процесния имот ,въпреки предоставените
му многобройни възможности и удължаване на сроковете за това въз основа на
цитираните нормативни актове .Не се установява ,не се и твърди ,имотът да е бил
заплатен от него .Липсват доказателства за първичното придобиване на
собствеността върху имота от Д.К. ,с изключение на представеното решение-
9
протокол от 1933 г. ,но няма доказателства за завършване на процедурата по
оземляването на същия по реда на цитирания Закон за уреждане на собствеността
върху общински места ,дадени или заети за жилища на бездомници .Затова и
само на това основание претенцията по чл. 108 от ЗС правилно е била
отхвърлена.Правилно не е бил обсъден въпросът за придобиването на имота въз
основа на давностно владение ,доколкото такова основание за собственост не е
било въведено в исковата молба ,подобни твърдения са въведени за първи път
след приключване събирането на доказателствата /заявено едва в писмените
бележки пред първата инстанция /и във въззивната жалба ,макар и за тези
твърдения да не са представени никакви доказателства .
Освен всичко друго ,правилно първостепенният съд е приел ,че в случая
не е налице хипотезата на чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ –от една страна установено е било
по делото ,че имотът е бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ/отм./,а
отчуждаването по този ред не попада в хипотезата на чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ .
Обоснован е изводът на съда, че в случая не е налице нито една от хипотезите
за одържавяване на имот, визирани в разпоредбите на чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ .
Не се спори, че отчуждаването на имота е извършено с решение на на ГНС -
гр.Айтос , по реда на чл. 55а от ЗПИНМ . При отчуждаването по този ред
имотите се заемат след обезщетяване на собственика - чл. 55б, ал. 2 ЗПИНМ,
и същият може да иска отмяна на отчуждаването, ако не бъде обезщетен
съгласно ал. 3 на чл. 55б ЗПИНМ.Обстоятелството,че не бе открипа
отчуждителна преписка на името на наследодателя К. ,е без значение
,доколкото явно същият не е имал документи за собственост на имота и не е
станал негов собственик ,поради което и против него не е проведена такава
процедура . Дали е съставен акт за общинска или държавна собственост и
липсата на разрешение за строеж и строителни книжа за построената
жилищна сграда , както се сочи във въззивната жалба, също е правно
илеревантно за спора/строежите не са реализирани без законово основание /.
Имотът е отчужден по законен ред - по ЗПИНМ. За него е не било определено
обезщетение,тъй като по документи той е бил незастроен и мероприятието,
за което е отчужден - реализирано. Освен това жалбоподателите са имали
възможност да поискат отмяна на отчуждаването по специалния
реституционен закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., което те не са
сторили. Ето защо е правилен извода на съда, че в конкретната хипотеза
ЗОСОИ е неприложим, тъй като ЗПИНМ не е сред законите, изброени в чл. 1
10
и чл. 2 на ЗВСОНИ. Да не говорим ,че имотът не съществува в границите ,в
които е бил отчужден и след строителството на двата жилищни блока
дворното място е станало обща част ,обслужваща построените жилищни
сгради ,а от оставащото дворно място не може да се образува самостоятелен
парцел /УПИ/,както е заявило и вещото лице по назначената техническа
експертиза .
С оглед на изложеното решението на съда се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено .При този изход на делото в
полза на въззиваемия ответник следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото пред настоящата инстанция на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК
,които са направени на юрисконсултско възнаграждение..На оснчл. 78 ал. 8
вр.чл. 37 ЗПП и чл. 25 ал.1 НЗПП съдът счита ,че в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 0 110/15.11.2021 г. постановено по
гр.д. № 20212110100291 по описа на Айтоския районен съ за 2021 г.
ОСЪЖДА М.Б.А. , ЕГН **********,с адрес – гр. *** ул.*** №*,чред
адв. А.Стоянов ,да заплати на ОБЩИНА АЙТОС ,с адрес – гр. Айтос
,ул.“Цар Освободител „ № 3 сумата 150/сто и петдесет /лева-разноски по
делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11