РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Варна, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110103601 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Предявени са от „Е.– П. П.” АД срещу М. Т. В. обективно кумулативно съединени
положителни специални установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1./ 176.75 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода от 13.11.2018 г. до 05.12.2018 г., с периода на консумация на ел. енергия
от 24.09.2018 г. до 15.11.2018 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от
ГПК в съда – 08.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 49.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 08.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6340/09.11.2021 г. по ч. гр. д. № 16130 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Сочи се, че ответникът е клиент на „Е.– П. П.” АД, доколкото за периода до
05.11.2018 г. е собственик на обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *. Излага се, че между
страните е учредено облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ел.
енергия, което се регламентира от ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.– П. П.” АД, Правилата за търговия с електрическа енергия и решенията на
КЕВР. Сочи се, че ищецът е изправна страна по договора, доколкото е предоставил през
процесния период остойностеното количество ел. енергия, чиято цена е предмет на
сезиралия съда иск. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали
1
изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за
това в размер на законната лихва.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, чрез адв. Е. М.. Ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и
по размер и моли съдът да ги отхвърли по същество. Оспорва се потребителското качество
на ответника и учредената между страните облигационна връзка с предмет покупко-
продажба на ел. енергия; оспорва се и изправността на ищеца – че е предоставил на
процесния адрес остойностеното количество ел. енергия; оспорва се твърдението
електроенергията на процесния абонатен номер да е измервана от електромер № *. Твърди
се, че ответникът не е обвързан от общите условия на ищцовото дружество. Твърди се, че
процесният електромер не е от одобрен тип и е негоден за измерване. Релевира се
възражение за изтекла в полза на ответника кратка тригодишна погасителна давност.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез юрк. Н. И.,
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Е. М. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 16130/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6340/09.11.2021 г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията
си.
Приети като доказателства по делото са следните фактури за начислена стойност на
ел. енергия за имот с кл. № * за адрес на потребление: *, а именно фактура №
**********/13.11.2018 г. за периода от 24.09.2018 г. до 23.01.2019 г. на стойност 104.34 лева
и фактура № **********/16.11.2018 г. за периода от 24.10.2018 г. до 15.11.2018 г. на
стойност 72.28 лева.
Представено и приобщено по делото е и справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца.
Приети са на л. 17 и следв. от делото ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П. П.“ АД.
Видно е от приобщената справка от А. п. в., че ответникът е бил собственик на
процесния имот до м.11.2018 г. /л. 15/.
По делото са ангажирани и протоколът за монтаж от 13.04.2016 г. /л. 76/ на
процесния електромер с фабр. № * и протоколът за последваща метрологична проверка от
23.01.2018 г. /л. 77/.
Ангажирани са и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 05.02.4312 и
справка за преглед на одобрен тип средство за измерване от Б.
От ангажираното експертно заключение по ССчЕ, което вещото лице поддържа в
хода на о.с.з., се установява, че общото задължение за консумирана ел. енергия за процесния
период на фактуриране възлиза на 176.75 лева, а мораторната лихва възлиза на 50.96 лева.
Количествата ел. енергия отчетени по фактурите са правилно остойностени съобразно
2
увтърдените от ДКЕВР за съответния период цени.
От приобщеното експертно заключение по СТЕ се установява по несъмнен начин, че
процесното количество ел. енергия в размер на 907 kwh е отчетено от средство, специално
създадено да отчита потребяваната електроенергия – електромер. А след като то е
регистрирано от уреда, това означава, че то е и доставено до обекта на потребление.
Крайното заключение на вещото лице е, че количеството ел. енергия, начислено в двете
фактури може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед пропускателната
способност на комутационните проводници в таблото – 6 квадратни милиметра и тази на
присъединителното съоражение – главен предпазител. Констатира се още, че количествата
ел. енергия отразени в Справката за консумирана ел. енергия и във фактурите са правилно
остойностени, съгласно увтърдените от КЕВР за периода цени. Не е извършена корекционна
процедура, като начислените количества ел. енергия са само и единствено от редовно снети
показания на електромера. Установява се още, че процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност в периода на доставка на процесното количество ел. енергия, а
именно от 24.09.2018 г. до 15.11.2018 г.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключение си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения преклузивен срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: твърдяното
облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за посочения в
заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, че посоченото количество е измерено от
средство за търговско измерване, което е от одобрен тип. Следва да установи претенцията си
за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че процесният обект на адреса в * е присъединена към
електроразпределителната мрежа.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ел. енергия и потребителите на същите, е ЗЕ и Общите
условия на оператора, приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС на „Е.-П. П.“ АД с протокол
№ 12/28.06.2007 г., одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Последните са
задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ, същите са
обнародвани в централен ежедневник /л. 26 и следв. от делото/. Публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане –
арг. от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ. В конретния случай е изтекъл 30-дневния срок от обнародването
им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 5 от
цитирания зконов текст, а именно – да направи пред съответния оператор на ел. енергия
заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
Съгласно чл. 4 от ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника,
потребител на електроенергия е физическо лице собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа. Потребителското качество на
3
ответника, оттам и наличието на договорно правоотношение между страните се установява
по несъмнен начин от представената справка от СВ-гр. В., от която е видно, че до м.11.2018
г. собственик на електроснабдения имот е бил именно ответникът.
Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е
потребител на електроенергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална
легитимация. От страна на М. В. не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване
на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице,
факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца, които освен че не са
опровергани, се и установяват посредством приобщените по делото писмени доказателства,
които в своята съвкупност обуславят единствения възможен извод за потребителското
качество на ответника досежно процесния отчетен период, като изключват всяка друга
възможна версия.
Договорът за предоставяне на електроенергия е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Общите условия на доставчика.
Ето защо вързаженията в отгорова на исковата молба за липса на облигационна
връзка между страните са несъстоятелни и не се споделят от съда.
Изправността на ищеца, т.е. реалното предоставяне на процесните количества
електроенергия до ползвания от ответника имот, които са измервани и отчитани от
електромер, който е от одобрен тип и в срока си на метрологична годност, по несъмен начин
се констатира от приобщеното по делото експертно заключение по СТЕ, което съдът
кредитира, като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, което
обуславя несъстоятелността на възраженията на ответника и в тази насока.
Размерът на предявените граждански притезания също е доказан. Видно от
заключението по ССчЕ, на което съдът дава вяра, имайки предвид, че е пълно, ясно,
кореспондиращо с останалите доказателства по делото, се установи по категоричен начин,
че паричната стойност на доставеното количество ел. енерги за периода от 24.09.2018 г. до
15.11.2018 г. възлиза на 176.75 лева, като количествата ел. енергия, отчетени в счетоводните
документи /фактури/ са правилно остойностени, съобразно увтърдените от КЕВР за
съответния период цени, като този факт се потвърждава и от вещото лице по СТЕ.
Констатира се също, че паричните вземания са станали изискуемо и ответникът е
изпаднал в забава, респективно за потребената ел. енергия за периода от 24.09.2018 г. до
23.10.2018 г., считано от 03.12.2018 г., а за периода от 24.10.2018 г. до 15.11.2018 г.,
считано от 06.12.2018 г. – на основание чл. 27, ал. 1 от ОУ, като за периода от падежа на
всяка фактура до 08.10.2021 г. размерът на мораторната лихва възлиза общо на 50.96 лева,
видно от експертното заключение по ССчЕ.
С оглед на горното, съдът приема, че в рамките на процесния период между страните
е съществувала валидна облигационна връзка по продажбено правоотношение за посочения
в исковата молба обект с предмет 907 Kwh ел. енергия за периода от 24.09.2018 г. до
15.11.2018 г., чиято обща левовова равностойност възлиза на 176.75 лева.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в срока посочен във фактурата, когато
вземането е за сума под 360.00 лева – арг. от чл. 27, ал. 1 от ОУ. Това задължение произтича
и от общите разпоредби на покупко-продажбата по ЗЗД, съобразно които купувачът е
длъжен да плати това, което е закупил.
С оглед формирания извод за основателност на исковата претенция за главница в
посочения размер, съдът дължи произнасяне по инвокирното в преклузивния срок по чл. 131
от ГПК възражение за изтекла в полза на ответника кратка тригодишна погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, погасителният давностен срок започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При срочните задължения, каквито
са настоящите, изикуемостта настъпва с изтичане на срока, който кани длъжника
4
доброволно да изпълни задълженията си. В конкретния случай вземанията по двете фактури
са станали изискуеми, респективно на 04.12.2018 г. и 07.12.2018 г. Тригодишният давностен
срок е прекъснат на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, считано на 08.11.2021 г. - с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по арг. от чл. 422, ал 1 от ГПК. Т.е. преди да са
изминали три години от датата на изискуемостта на вземанията по двете фактури, давността
е прекъсната и следователно гражданските притезания не са се трансформирали в
естествени задължения и не е отпаднала възможността за принудителното им
удовлетворяване, което обуславя неоснователността на материалноправното възражение за
погасителна давност.
Крайният извод на съда е, че ответницата дължи сумите по издадените в
съответствие с чл. 18а, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
фактури за редовни отчети, което обуславя уважаването на предявения иск досежно
главницата изцяло. Основателността на главното вземане мотивира съда да уважи и
акцесорните претенции за мораторна лихва до предявения размер и обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в хода
на заповедното и настоящото специално исково производство съдебно-деловодни разноски,
чийто общ размер възлиза на 900.00 лева, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 16130 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 75.00 лева за държавна такса, 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, 150.00 лева за депозит за особен представител,
250.00 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ, 250.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че М. Т. В., ЕГН
********** дължи на „Е.– П. П.” АД, ЕИК * сумите, както следва:
1./ 176.75 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури
издадени за периода от 13.11.2018 г. до 05.12.2018 г., с периода на консумация на ел. енергия
от 24.09.2018 г. до 15.11.2018 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от
ГПК в съда – 08.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 49.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 08.10.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6340/09.11.2021 г. по ч. гр. д. № 16130 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, М. Т. В., ЕГН ********** да заплати на „Е.– П. П.” АД, ЕИК * сумата в общ размер
на 900.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 16130 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 75.00 лева за държавна такса, 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, 150.00 лева за депозит за особен представител,
250.00 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ, 250.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6