Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
...............2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на единадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИИНКА ДИМИТРОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
При секретаря Христина Христова,
като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№332/2018г. по описа на
Ловешкия окръжен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение от 06.06.2018г.,
постановено по гр.д.№2228 по описа за 2017г. Районен съд - Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният от „Н. Г.Й.”ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представляван от Н.Г.Н.
против ответника ЧЗП С.К.П.от ******в №**, иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за признаване на установено по отношение на ЧЗП С.К.П., ЕГН-**********,
че ищецът „Н. Г.Й. 4ЕООД има правно основание за ползване за стопанската
2017/2018г. на следните имоти, находящи се в землището на *********
Отхвърлил, като неоснователен и
недоказан предявеният от „Н. Г.Й.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, представляван от Н.Г.Н. против ответника ЧЗП С.К.П.от ******в
№**, иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожността на
Договор за аренда на земеделска земя парт.№*****. на Службата по вписванията - Ловеч,
сключен между М.С.В., ЕГН **********, чрез пълномощника й М.Е.С., ЕГН **********,
упълномощена с пълномощно №82/31.10.2012г. на Кметски наместник с.Деветаки и ЧЗП
С.К.П., ЕГН **********, като сключен без представителна власт.
Отхвърлил
претенцията
на ищеца против
ответника за заплащане на съдебно-деловодни разноски, като неоснователна и
недоказана.
Въззивна жалба против
постановеното решение е подадена от „Н. Г.Й.”ЕООД, ЕИК *****, в която се сочи, че
не е доволен от посоченото решение, поради което и в срок обжалва същото, като
необосновано, постановено в нарушение на закона и на съдопроизводствените
правила.
Твърди, че с атакуваното решение
са отхвърлени изцяло предявените искове, като в конкретният казус съдът приема,
че иска е допустим, доколкото в писмената молба вх.№1787/20.02.2018г.
ответникът е оспорил претенцията на ищеца. Първоинстанционният съд приел, че
между страните се касае за специален ред за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, изключващ правният интерес от
предявяването на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК и това произтичало и
от обстоятелството, че при евентуално уважаване на исковата претенция, тя ще е
от значение за страните, но при възникналата колизия и представянето на два или
повече договори за ползване на един и същ имот е от значение какво решение ще
вземе Общинската служба по земеделие, като основание за това съдът е взел
предвид последните изменения на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.42 от 2018 год., в сила от
22.05.2018 год., относими и за настоящия случай. В ч.37б от ЗСПЗЗ са създадени
нови ал.5 и ал.6, в които е посочено, съответно, че в ОСЗ се регистрират само
договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на
чл.4а и чл.4б, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията
на този закон и на Закона за арендата в земеделието, като ал.6 предвижда, че
когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор
за наем или за аренда на земеделска земя, в ОСЗ се регистрира : 1/.договорът,
вписан в СВ с най-ранна дата; 2/.вписаният договор - при представяне за
регистриране на вписан и невписан договор. Сочи, че след като за повечето от
процесните имоти ищецът се легитимира със сключени Договори за аренда, то
негово е правото отново пред административния орган – ОСЗ - Ловеч да ги заяви,
за да прецени последната как ще ги регистрира, в зависимост от това кой договор
е вписан с най-ранна дата в СВ или вписания
договор в случай на представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
Прави извода, че след като съгласно чл.37б, ал.7 от ЗСПЗЗ Министърът на
земеделието, храните и горите утвърждава правила за регистрация на договорите
за наем и за аренда на земеделска земя в ОСЗ, то в правомощията на
административния орган е да разреши възникналия между страните проблем, но това
не е от компетентността на съда и не той е органът, който има право да определи
кой от собствениците има правно основание за ползване на процесиите имоти, тъй
като това следва да стане по конкретно изброени в закона критерии, които трябва
да прецени ОСЗ въз основа на представените пред нея договори. Счита, че това е
от компетентността на административния орган, а не на съда, което е видно и от
текста на чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.69, ал.З от ППЗСПЗЗ, в които е предвиден
срок за подаване на декларация, в която се посочват формата за стопанисване и
начинът на трайно ползване на земите, а именно до 31 юли, като декларацията се
подава лично от собственика или чрез негов пълномощник и важи за следващата
стопанска година. Твърди, че по делото не са представени декларации и заявления
по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ на страните, поради което и съдът няма как да
прецени, че именно ищецът има правно основание за ползване на имотите за стопанската
2017/2018 година Сочи, че според съда последните изменения на ЗСПЗЗ отменят
указанията по приложението на чл.37б и чл.37в от ЗСПЗЗ, Приложение към Заповед
№РД 04-2/10.08.2017 г., на които и ищецът се позовава, за да предяви настоящата
исковата претенция против ответника, с която цели да установи по отношение на
последния, че именно той има правно основание за ползване на 10-те имота,
подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба за стопанската
2017/2018 год. в землището на с.Деветаки, Област-гр.Ловеч.
По отношение на допуснатите
съществени нарушения на съдопроизводствените правила в жалбата се излага, че съдът
не е изложил мотиви по съществото на спора - на какво се основава приоритетът в
наличието на правно основание за ползване - вписан договор за аренда с
по-предна дата, вписан пред невписан договор и др. Счита, че липсата на анализ
на тези обстоятелства и свързаните с тях доказателства не са дали възможност на съда да изведе правните си изводи
относно доказаността или неоснователността на претенцията на ищеца.
Възразява, че първоинстанционният
съд необосновано приел, че липсва правен интерес за ищеца да потърси правата си
по този, а следвало по административния ред, предвиден в разпоредбата на чл.
376, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ. Изтъква, че при това не е обсъдил и отчел
обстоятелството, че искът е предявен през м. октомври
Твърди, че искът е предявен при
отказ на Общинската служба по земеделие да регистрира договорите /независимо на
коя от страните/, както и поради обстоятелството, че процесните имоти са изключени
от проекта на картата на масивите за ползване и регистъра по чл. 74 ППЗСПЗЗ за
стопанската 2017/2018 година.
Възразява, че необосновано съдът
приел, че по делото не са представени декларации и заявления по чл.69 и чл.70
от ППЗСПЗЗ на страните, поради което и той няма как да прецени, че именно
ищецът има правно основание за ползване на имотите за стопанската 2017/2018 година.
В тази връзка подчертава, че не декларациите и заявленията по чл. 69 и чл. 70
ППЗСПЗЗ са правното основание за ползване на земеделските имоти, а документите,
свързани със собствеността и ползването на същите - нотариални актове,
установяващи правото на собственост, договорите за аренда и договорите за наем
на земеделските земи. Сочи, че такива документи са приложили към исковата молба
и същите са приети от съда и той е трябвало да изследва тях, за да направи
извода дали е налице правно основание за ищеца или за ответника за ползване на
процесиите имоти.
Освен това съдът в мотивите си не
е извършил абсолютно никакъв анализ на обстоятелствата, свързани с това на
какво правно основание се позовават страните, , което им дава право да
декларират процесните имоти в декларациите си по чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ; на
какво се основава приоритетът в наличието на правно основание за ползване -
вписан договор за аренда с по-предна дата, вписан пред невписан договор и др.
Счита, че липсата на анализ на тези обстоятелства и свързаните с тях
доказателства не са дали възможност на съда да изведе правните си изводи
относно доказаността или неоснователността на претенцията на ищеца. Твърди, че
в мотивите си съдът е приел, че между страните се касае за специален ред за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
изключващ правният интерес от предявяването на установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК.
В жалбата се уточнява, че искът
не е за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а за
установяване приоритета на правното основание за ползване на земеделските земи
от страна на ищеца по отношение на ответника.
Твърди, че съдът е допуснал
нарушение на закона, тъй като горните пропуски са довели до грешни правни
изводи и до отхвърляне на предявения установителен иск.
Наред с изложеното следва да се
подчертава, че съгласно чл. 3, ал. 3 ЗАЗ е записано, че условията и редът за
регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие се
уреждат с наредба, издадена от Министъра на земеделието и продоволствието /сега
Министър на земеделието и храните/ - касае се за Наредба № 6/18.02.2000г. за
условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии.
Счита, че приоритет в уреждане на тези отношения следва да има Законът за
арендата в земеделието по отношение на договорите за аренда като специален по
отношение на ЗСПЗЗ.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД излага, че в правната доктрина се приема, че при нищожността,
като вид недействителност, договорът страда от толкова съществени пороци, че не
поражда правни последици за страните, не създава права и задължения за тях от
момента на сключването си. Твърди, че прогласяването на нищожността на договора
не е скрепено с определен срок и заинтересованите лица могат да се позовават на
нея и да искат установяването й безсрочно във времето. Сочи, че характерното за
тези искове е, че ищец по иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД е лицето, което
има правен интерес от установяване на нищожността - лице, което е страна по
договора или сделката или трето лице, чиито права и признати от закона интереси
се засягат от действието на нищожната сделка, ако същите се третират като
действителни, а ответник е лицето, спрямо което ищецът има интерес да иска
установяването на нищожността, като при всички случаи това са страните по
договора или сделката. Твърди, че в настоящият казус съдът приема, че иска е
допустим като подаден не от страните по Договор за аренда на земеделска земя от
30.05.2013г., а от трето заинтересовано лице, чиито права и интереси са
засегнати от този договор. Сочи, че в този смисъл съдът е приел, че исковата
претенция е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна.
Твърди, че с оглед
обстоятелството, че при иск за нищожност се касае за искане да бъде установен
един правопрепятстващ факт - факта на нищожността, то тежестта на доказване
пада върху ищеца, както и съдът е разпределил доказателствената тежест в
процеса в съдебно заседание от 21.02.2018 година. Сочи, че дори и да е
представено удостоверение за наследници изх.№ 0092/09.06.2014г. на с.Деветаки,
от което да е видно, че арендодателката М.С.В. е починала на 02.01.2013г., то
към датата на сключване на Договора за аренда, чиято нищожност ищецът иска да
бъде обявена от съда - 30.05.2013г., тя е представлявана от пълномощника си М.Е.С.,
упълномощена от нея с пълномощно №82/31.10.2012г. на Кметски наместник с.
Деветаки, т.е. договорът е сключен между надлежни страни, за което е налице и
съответната нотариална заверка на
подписите на страните от Нотариус Ана Ценкова, Нотариус в район РС-гр.Ловеч, с
peг.№565 на Нотариалната камара. Прави извода, че факта на смъртта на
арендодателя към момента на сключване на договора за аренда не го прави нищожен
и то на сочения от ищеца порок, тъй като тази страна е била представлявана от
надлежно упълномощен представител, чиито подпис е удостоверен пред съответното
длъжностно лице и по надлежния ред. В този смисъл се излага, че договорът не е
нищожен, поради което и исковата претенция за обявяване нищожността на Договор
за аренда на земеделска земя порт. № 1935/31.05.2013 год. на СВ-гр.Ловеч,
сключен между М.С.В. чрез пълномощника й М.Е.С., упълномощена с пълномощно №
82/31.10.2012 год. на Кметски наместник с. ****** и ЧЗП С.К.П., като сключен
без представителна власт, се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва
да бъде отхвърлена.
Горното според него изцяло
противоречи на закона - чл. 41, ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба,
пълномощието се прекратява в частност със смъртта на упълномощителя, какъвто е
настоящият случай. Твърди, че противоречи и на постоянната и еднопосочна
практика на ВС и на ВКС, която цитира.
Твърди, че е различна практиката
при решаване на дела със сходен предмет от съставите на Ловешкия районен съд:
Сочи, че наред настоящото, в
Ловешкия районен съд са били образувани още две дела: гр.д.№2250/2017г. и гр.д.№2249/2017г,
като различията при същите е само в страните и имотите, а доказателствата,
които са събирани са идентични. Сочи, че решението по гр.д. №2249/2017г. е
полза на ищеца, като по него е извършен именно този анализ на доказателствата, за
който стана дума по-горе, че липсва по настоящото дело.
Сочи, че настоящото дело и това с
№2250/2017 г. са решени във вреда на ищеца, но мотивите по двете дела са
коренно различни.
Излага тези обстоятелства,
тъй-като счита, че целта на търсената правна защита е да доведе до еднакво и
законосъобразно прилагане на закона от съдилищата.
Прави доказателствени искания, а
именно с оглед мотивите, изложени в гр.д.№2250/2017г., моли да се допусне и
назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, което
да отговори на следните задачи:
Да извърши проверка на имотите,
описани в договорите за аренда на земеделска земя по тяхната номерация по КВС,
приети по делото и да установи идентични ли са същите с имотите, описани в
исковата молба и заключението на съдебно-техническата експертиза с техните
идентификатори по КККР.
Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, като уважи
изцяло предявените искове. Моли да им бъдат присъдени разноските по делото за
двете инстанции.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника ЧЗП С.К.П.от ******в №8 не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд - Ловеч като
прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и като допустима следва да бъде разгледана.
С оглед на
изложените в исковата молба твърдения и приложени по делото писмени
доказателства Окръжен съд – Ловеч намира за установено следното:
Предмет на разглеждане в
настоящето производство са предявените
от „Н. Г.Й.”ЕООД, ЕИК ***** против ответника ЧЗП С.К.П., ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделска земя №1935 от
31.05.2013г. на Служба по вписванията – Ловеч и с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ищецът се намира в правоотношения: с
предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от Договор
за аренда на земеделска земя №******. сключен за срок то 15 години с И. Г. И. срещу арендно плащане за: Имот с *******, произтичащи от Договор
за наем №1 от 02.07.2017г. и които имоти ответникът е заявил за ползване на
основание Договор за аренда на земеделска земя сключен на 31.05 2013 година.
По предявения иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД ищецът с допълнителна молба е уточнил, че
процесния договор е сключен чрез пълномощник и ответника, поради липса на
съгласие на собственика - отпадане на представителната власт при настъпилата
смърт на упълномощителя, преди датата на сключване на договор.
По
отношение на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК ищецът сочи, че
представляваното от него търговско дружество се занимава със селскостопанска
дейност, като за целта ползва собствени и наети по договори за аренда и наем
земеделски земи находящи се в землището на с.Д., общ.Ловеч с ЕКАТТЕ *****. С
оглед изискванията на чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ в срок до 31.07.2017г. е декларирал
пред Общинска служба „Земеделие” Ловеч земите, които ползва на правно
основание, за стопанска година 2017/2018 г. Декларации на същото основание
подал и ответника. В хода на извършената проверка Общинска служба „Земеделие”
Ловеч установила, че част от имоти, декларирани от ищеца, са декларирани и от
ответника, затова ги изключила от проекта на картата на масивите за ползване и
регистъра по чл.74 ППЗСПЗЗ.
По
делото от ответника ЧЗП С.К.П.е постъпила молба с характер на отговор на
исковата молба, с която оспорва исковите претенции. Счита, че установителния
иск е недопустим, тъй като съгласно чл.74 от ППЗСПЗЗ Комисията по чл.37в, ал.1
от ЗСПЗЗ изготвя проекта на картата на масивите за ползване и на регистъра към
нея и не включването в регистъра по никакъв начин не възпрепятства ползването
на имотите. По искането за обявяване нищожността на договор за аренда
възразява, че ищецът не е страна по този
договор, затова няма правен интерес.
От фактическа страна се
установява следното:
Земеделските земи предоставени под аренда са
декларирани от ищеца за ползване през стопанката година 2017/2018г. на
основание Договор за аренда на земеделска земя с №6767 от 28.10.2016г. и
Договор за наем №1 сключен на 02.07.2017г., което е видно от Регистър за
ползването на имотите по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ и списък за Дублирани имоти в
заявления и декларации за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018 г.
на ОСЗ - Ловеч.
На 28.10.2016г. между И. Г. И., ЕГН **********, в
качеството на арендодател и „Г.Й.Н.”ЕООД, в качеството на арендатор е сключен
договор за аренда, по силата на който първия предоставя на втория за временно
ползване, за срок от 15 стопански години срещу арендно заплащане в размер на
С Договор №1 за отдаване под наем на земеделска
земя сключен на 02.07.2017г. на „Г.Й.Н.”ЕООД,
като наемател за срок от 1 година е предоставена от наемотаделя ЕТ „Нешев Г.Й.”
земеделска земя, сред която са и следните имоти: Имот с *****************
От представения по реда на чл.192 от ГПК от Служба
по вписванията Договор за аренда на земеделска земя с №******. се установява,
че на 07.12.2016г. между Б.Б.а И., ЕГН **********, чрез пълномощника Н. В. Ц., в качеството на арендодател и ЧЗИ С.
К. П., ЕГН ********** в качеството на арендатор са предоставени за ползване под
аренда следните земеделски земи: Имот с *****************, находящи се в
землището на с.Д., община Ловеч. Договорът е сключен за срок от 10 стопански
години, считано от стопанската 2017/2018 година.
С Договор за аренда на земеделска земя с партиден
номер 1935 от 31.05.2013г. на Служба по вписванията – Ловеч сключен на
30.05.2013г. М.С.В., ЕГН **********, чрез пълномощника М.Е.С., ЕГН **********,
упълномощено с пълномощно №82 от 31.10.2012г. на Кметски наместник с.Деветаки,
в качеството на арендодател и ЧЗП С.К.П., ЕГН **********, в качеството на
арендатор са предоставени за ползване под аренда следните земеделски земи: Имот
с **************
От удостоверение за наследници с изх.№0092 от
09.06.2014г. на Община Ловеч е видно, че М.С.В. е починала на 02.01.2013г.
съгласно Акт за смърт №******** година.
Останалите приложени към делото
доказателства съдът намира, че не следва
да бъдат обсъждани, с оглед на очертаните факти по делото и направените
искания.
Съгласно изготвената първоначална
и допълнителна съдебно-техническа експетиза е установено, че процесните имоти
са декларирани от ищеца и от ответника в подадените декларации по чл.69 и чл.70
от ППЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 година. Същите са изключени от проекта на картата
на масивите за ползване и регистъра по чл.74 от ППЗСПЗЗ за стопанската
2017/2018 година.Вещото лице е изследвало и идентичността на имотите описани в договорите за аренда и
договора за наем и е посочило, че те са същите, така както са описани в
исковата молба и първоначалното заключение с техните идентификатори.
Предмет на разглеждане са имоти,
представляващи земеделски земи, пасища и ливади находящи се в землището на с. Д.,
община Ловеч, които са заявени за лично ползване през стопанска година
2017/2018 г. пред Общинска служба „Земеделие“ – Ловеч и от двете страни. При
дублиране на имотите при заявяването им за ползване, е налице основание за
изваждането им от процедура по създаване на масиви за ползването им в реални
граници по чл.37в от ЗСПЗЗ.
Ответникът ЧЗП С.К.П., ЕГН ********** се е позовал
на Договор за аренда на земеделска земя сключен на 30.05.2013г. за срок от 12
години, вписан с партиден номер ********. /входящ номер не се чете/ на Служба
по вписванията – Ловеч, съгласно който са му предоставени за ползване: Имот с ***************
Същите имоти се предмет на сключения Договор №1 за наем на земеделска земя с
наемател ищеца.
От Договор за аренда на земеделска земя сключен на
30.05.2013г. вписан с партиден номер **********. се установява, че
арендодателят М.С.В., ЕГН ********** при сключване на сделката е представлявана
от пълномощника М.Е.С., ЕГН **********, упълномощена с пълномощно №82 от 31.10.2012г.
на Кметски наместник с.Д.. От удостоверение за наследници с изх.№*****. на
Община Ловеч е видно, че към тази дата /****./ М.С.В. е починала съгласно Акт
за смърт №***** година. Така обективирана упълномощителната сделка е нищожна.
Нищожното упълномощаване не е породило правни последици и въз основа на него
пълномощникът М.Е.С. не е придобил представителна власт да извършва описаните в
пълномощното действия, а именно да предостави под аренда описаните земеделски
земи.
Съгласно т.2 от ТВ №5/12.12.2016г. по
т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС договор сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от чието
име е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В
решението е посочено, че всяка нищожност
по чл.26 от ЗЗД, включително и тази по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – поради липса
на съгласие, е абсолютна – не само изначална, а и окончателна – водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да
породи правни последици или сделката е непоправима, неоздравима, без възможност
за саниране. В конкретния случай е налице хипотезата на изначална нищожност на
упълномощителната сделка, касае се за абсолютна невъзможност сделката да бъде
заздравена и санирана, тъй като пълномощното
е от починало лице, при което не би
могло да се потвърдят извършените от това лице разпоредителни действия по отдаването
под аренда за ползване на земеделските земи. Съобразно приетото в ТР на ОСГТК,
настоящата инстанция приема, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД – не е налице висяща
недействителност. В случая липсва представителна власт за пълномощника действащ
от чуждо име, затова сделката следва да приравни като сключена при изначална
липса на съгласие.
При изложеното
не са били налице предпоставките за сключване на Договор за аренда на
земеделска земя сключен на 30.05.2013г. вписан с партиден номер 1935 от
31.05.2013г. на Служба по вписванията – Ловеч. Същия се явява нищожен на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като сключен при липса на съгласие. Този договор
непоражда правни последици и въз основа на него ответникът ЧЗП С.К.П.не може да
черпи права в качеството на арендатор и по-конкретно по отношение на заявените пред
ОСЗ – Ловеч: Имот с ********** Направеният от първоинстанционният съд извод, че
договорът за аренда е сключен след
надлежно упълномощаване е незаконосъобразен.
По отношение на: ************
ищецът черпи права по силата на Договор за аренда на земеделска земя с №6767
вписан на 28.10.2016 година. Тези имоти са дублирани в декларациите и
заявленията, което е видно от информационната система за земеделските земи за
стопанската 2017/2018г. в землището на с.Деветаки, общ.Ловеч, като са заявени и
от ответникът ЧЗП С.К.П.на основание Договор за аренда на земеделска земя с
в№7792 от 08.12.2016г. на Служба по вписванията – Ловеч. Договорите са сключени преди измененията на Закона за арендата в
земеделието /ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г./, при което по отношение на тях
приоритет следва да се даде на вписванията, които има оповестително-защитно
действие, който смисъл е т.1 на ТР № 2/20.07.2017г. по т.д.№2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС. Договорът, който е сключил ищецът е с №6767 и е вписан на 28.10.2016г. за
срок от 15 години или към датата на подаване на исковата молба /17.10.2017г./
срокът на действието му не е изтекъл. Договорът, на който се позовава
ответникът е вписан на 08.12.2016г. или след вписване договора на ищеца, поради
което не може да му бъде противопоставен.
С оглед на приетото от настоящата
инстанция следва да бъде уважен предявения на основание чл.124, ал.1 от ГПК
иск, като се признае за установено по отношение на ЧЗП С.К.П., че ищецът се
намира в правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно
плащане, произтичащи от Договор за аренда на земеделска земя с №6767 от
28.10.2016г. и Договор №1 за отдаване под наем на земеделска земя сключен на
02.07.2017г. за следните имоти: 1.Имот с *************.
Първоинстанционният съд е приел,
че предявеният от ищеца установителен искът е допустим, като в същото време го
е отхвърлил, с мотива, че в случая се касае за специален ред – правото на
административния орган – Общинска служба „Земеделие” – Ловеч, кой от
представените договори да регистрира. Следва да бъде отбелязано, че
регистрацията на договорите по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ представлява извършване на
нормативно предписани действия от точно определен орган. Този вид
административна услуга не може да замести защитата, която ще се постигне, като
спорът за ползване на арендуваната земя се реши със сила на присъдено нещо и се
внесе яснота и безспорност в отношенията между страните по въпросът кой следва
да черпи права от сключените договори при деклариране и заявяване пред ОСЗ –
Ловеч.
При изложеното въззивната жалба
се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с
което се уважат предявените искове.
При този изход на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото съдебно деловодни разноски за двете инстанции общо
в размер на 1 481.40 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271, ал.1,
пр.2 от ГПК Решение от
06.06.2018г., постановено по гр.д.№2228 по описа за 2017г. Районен съд – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса
на съгласие на Договор за аренда на земеделска земя сключен на 30.05.2013г.
вписан с партиден номер *****. на Служба по вписванията – Ловеч, по силата на
който М.С.В., ЕГН **********, представлявана от пълномощника М.Е.С., ЕГН **********,
упълномощена с пълномощно №82 от 31.10.2012г. на Кметски наместник с.Д. е
предоставила под аренда на ЧЗП С.К.П., ЕГН ********** за срок от 12 години
следните имоти: Имот с ЕКАТТЕ *****; Имот с ЕКАТТЕ ***** и Имот с ЕКАТТЕ *****.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ЧЗП С.К.П., ЕГН **********, че „Н.
Г.Й.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представляван от Н.Г.Н. се намира в правоотношения с
предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от Договор
за аренда на земеделска земя с №**** вписан на *****г. в Служба по вписванията
– Ловеч за следните имоти: Имот с ЕКАТТЕ ****; Имот с ЕКАТТЕ ****; Имот с ЕКАТТЕ *****; Имот с ЕКАТТЕ ***; Имот
с ЕКАТТЕ *****; Имот с ЕКАТТЕ ***** и ЕКАТТЕ ***** и в правоотношения с предмет
отдаване под наем срещу заплащане на наемна цена за следните имоти: Имот с
ЕКАТТЕ *****; Имот с ЕКАТТЕ *****6 и Имот с ЕКАТТЕ *****, находящи се в
землището на с.Д., община Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЧЗП
С.К.П., ЕГН ********** *** и втори адрес: с.К., Област - Ловеч, ул.***** да
заплати на „Н. Г.Й.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представляван от Н.Г.Н. направените по делото съдебно деловодни разноски за
двете инстанции в размер на 1 481.40 /хиляда четиристотин осемдесет и един
лева и четиридесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационен
контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: