РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Враца, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело №
20221400500447 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№14426/04.10.2022г. по описа
на ВрРС, депозирана от адв. М. Г., в качеството й на особен представител на И. Ц. С.-
ответник по гр.д. №332/2022г по описа на ВрРС, против Решение № 540/ 19.09.2022 г.,
постановено по посоченото гражданско дело, с което съдът е признал за установено по
отношение на И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.*** общ.Криводол
обл.Враца ***, че дължи на ”Електрохолд Продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от членовете на УС Х. Б. Б. и К. К., сумите по
издадената по ч.гр. дело №3427/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение №1010/14.09.2021 г.,а
именно : 494.89 лв. - главница/неплатена ел. енергия за имот с адрес: обл.Враца
общ.Криводол с.*** *** клиентски номер *** за периода 26.08.2020 г.- 23.07.2021 г./; 16.64
лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.- 26.08.2021 г.; законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2021 г. до окончателното заплащане на главницата. Както и
ответникът е осъден да заплати на ищеца 90 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело
№3427/2021 г. на ВРС, и 780 лв. деловодни разноски по гр.д. №332/2022г.
С депозирана жалба назначеният особен представител на И. Ц. С. твърди, че в
атакуваното решение на Районен съд – Враца е неправилно и незаконосъобразно по
1
следните съображения:
Счита за неправилен изложения в мотивите извод, че въпреки, че не се е доказало,
ответникът да е собственик или ползвател на процесният имот, от наличието на сключени
споразумения за разсрочване на заплащането на задължения следва да се приеме, че същият
дължи сумите по фактурите.
Според изложеното в жалбата, въпреки указаната доказателствена тежест, ищецът не
е представил доказателства, че между него и ответника има възникнали облигационни
отношения, като ответникът има качеството на битов потребител.
Твърди се в жалбата, че подписаните от него споразумения нямат безспорна
доказателствена сила, че ответникът заплаща именно лични задължения по тях, възникнали
в резултат на потребление на електрическа енергия, доставена му от ищеца.
Изтъква, че съгласно приетото в мотивите на Решение на Окръжен съд - Враца по
гр.дело № 552/2021, при актуалната редакция на ЗЕ купувач на доставената електрическа
енергия е крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. Според легалното определение на
§27г от ДР на ЗЕ „Краен клиент“ е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване, а
съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия. В редакцията на ЗЕ в сила от ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012
г./приложима и към настоящия случай/, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ е
клиент,който купува енергия за собствени битови нужди. Заплащането на пренесената през
разпределителната мрежа ел. енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР - чл. 30, ал. 1
ЗЕ.
Внимателният прочит на цитираните разпоредби, налагат извода, че отношенията
между крайните клиенти и разпределителните дружества- мрежови оператори, са уредени от
закона като договорни, сключени при публично известени общи условия, и те възникват в
случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната или
електроразпределителна мрежа чрез сключването на договор с оператора, който извод
следва и от разпоредбите на чл. 149, ал. 1 /където изрично е посочено това обстоятелство,
както и са изброени страните по договора/, чл. 150 ЗЕ, като смисъл на закона остава
непроменен въпреки извършените му редакции /такива са мотивите и на TP No 2/17.05.2018
г.по т.д. №2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 присъединяването се
извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на
изброяване на правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването, показва,
че както самото присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ.
отношения по измерване на количествата потребявана ел. енергия, е обвързано от наличието
на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, произтичаща от вещните
2
права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател/ползвател на
лицето - клиент, което иска да се присъедини към мрежата. Иначе казано клиенти на
ел.енергия, съответно с които може да бъде сключен такъв договор, могат да бъдат правни
субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. Дори да се приеме,
че клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба No 6, те могат да са само такива, които
ползват обекта за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното
право на ползване, и същевременно са сключили договор за използване на
електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените общи условия
директно с ответното дружество. Сключването на такъв договор обаче не се презумира с
установяване на факта на ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида /клиентски номер/ на ползвателя /арг. от
TP No 2/17.05.2018 г.по т.д.Ио 2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.
При тези доводи счита, че ищецът не е доказал безспорно в настоящето производство,
че ответникът дължи процесните суми на годно облигационно отношение, възникнало
между него и ищеца, като осъждането му да ги заплати не може да бъде основано
единствено и само на подписани от него споразумения, които имат качеството на частни
документи. При липса на доказателства, че ответникът е собственик, ползвател, както и че, в
процесният период същият е живеел или ползвал процесният имот и потребявал
електрическа енергия, дължимостта на сумите по процесиите фактури не може да се
установява само с експертиза и представени писмени споразумения.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд Продажби” АД,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от членовете на УС Х. Б. Б. и К. К., чрез процесуалния му ад. Р. Д., е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло подадената от процесуалния
представител на ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Счита
жалбата за необоснована и неоснователна, а обжалваното решение правилно и
законосъобразно .Счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и правилно е постановил обжалваното от въззивника решение.
Според изложеното в отговора жалбата по делото е установено по безспорен начин,
че между страните са съществували облигационни отношения по продажба на електрическа
енергия. По делото е приложена справка по местонахождението на имота, доказваща че г-н
С. е собственик на процесния електроснабден имот. В кориците на делото се съдържат още
заключенията на изготвената ССЕ, доказваща по безспорен начин размера на задълженията
и коректносттта в отчитането на потребената ел. енергия.
Според изложеното в отговора твърденията в жалбата са бланкетни и неоснователни.
Ответникът е физическо лице, а електрическата енергия движима вещ и законът в този
случай не предвижда форма за сключването на двустранната сделка. С битови абонати,
които са присъединени към разпределителната мрежа не се сключват договори в хартиен
вид, а само в електронен с посочен абонатен номер. В тази насока посочва изложеното в ТР
3
4 от 29.01.2013г. по тълк. дело No 4/2012г. ОСГТК на ВКС където е посочено, че между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно
съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между
страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Друго обстоятелство, потвърждаващо наличието на валидна облигационна връзка, е
откриването на партида на името на ответната страна в счетоводството на дружеството, на
която е даден уникален ИТН-номер, по който да се начисляват всички дължими във връзка с
доставката на електрическа енергия суми.
На следващо място ответника ежемесечно е получавал издадените от дружеството
фактури за консумираната енергия в имота на адреса. Всеки клиент на дружеството може да
извърши онлайн справка за неплатените си задължения на сайта на www.cez.bg, по
предоставения му уникален клиентски номер. Процесните фактури са издадени по реда и
начина и въз основа на приетите от ответника Общи условия за продажба на ел. енергия,
единственият оригинален екземпляр е изпратен на потребителя. Представените по делото
документи, въз основа на които е изготвена съдебно-счетоводната експертиза, представляват
извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 ТЗ могат да се ползват
като доказателство в съдебното производство. Следва да се отбележи и, че съгласно чл. 19
ал. 8 от ОУ за продажба на ел. енергия „Неполучаването на съобщение не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.“
Безспорно е доказано по делото количеството на измерената ел. енергия в имота на
ответника. От справката за абонат потребителя е видно консумираната електрическа енергия
по всяка от представените фактури, измервателният уред, чрез който е отчетено това
количество, както и конкретните дати, на които са извършени отчитанията му. От
счетоводната справка на потребител на електрическа енергия се удостоверява качеството на
И. С., като потребител.
С оглед на гореизложеното счита, че е налице валидно сключена и действаща между
страните сделка за покупко-продажба на електроенергия, като фактурата не е основание за
плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Моли съда да
потвърди обжалваното решение и да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и
недоказана и му присъди разноски за въззивната инстанция.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
4
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ за
установяване съществуването на вземане в полза на кредитора ”Електрохолд
Продажби”/АД,ЕИК ***/със предишно наименование ЧЕЗ Електро България/ срещу
длъжника И. Ц. С..
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд Враца е сезиран с искова молба, депозирана от ”ЧЕЗ Електро
България”/понастоящем ”Електрохолд Продажби”/АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.София, против И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***
общ.Криводол обл.Враца *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1
и 124 от ГПК,да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му
дължи сумите по издадената по ч.гр. дело № 3427/2021 г. по описа на ВрРС заповед за
изпълнение както следва : сумата от 494.89 лв. - главница/неплатена ел. енергия за имот с
адрес: обл.Враца общ.Криводол с.*** *** клиентски номер *** за периода 26.08.2020 г.-
23.07.2021 г./ и сумата от 16.64 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.- 26.08.2021 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021 г. до окончателното заплащане на
главницата.
В исковата молба ищецът твърди, че се намирал в облигационни отношения с
ответника за доставка на електрическа енергия. Ответникът не бил изпълнил задължението
си да заплати доставената ел. енергия за периода 26.08.2020 г.- 23.07.2021 г.,съгласно
издадени от ищеца 8 бр. фактури.
Със заявление на основание чл.410 от ГПК, ищецът бил поискал издаване заповед за
изпълнение за задължението, ведно обезщетение за забава. Въз основа на заявлението е
образуваното ч.гр. дело № 3427/2021 г. , по което е издадена в полза на заявителя против
ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 494.89 лв. -
главница/неплатена ел. енергия за имот с адрес: обл.Враца общ.Криводол с.*** *** за
периода 26.08.2020 г.-23.07.2021 г./;16.64 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.-
26.08.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021 г. до окончателното
заплащане на главницата. Тъй като заповедта била връчена на ответника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, на ищецът е указано да предяви иск, което определяло интереса му да
иска установяване със съдебен акт на вземанията по заповедта.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответника е
постъпил отговор, с който е оспорил твърденията, че страните са в облигационна връзка,
5
както и че ответникът е собственик/ползвател на посочения имот. Направено е и възражение
за изтекла погасителна давност на основание чл.111 б.в от ЗЗД.
Към първонстанционното дело е приложено ч.гр. дело № 3427/2021 г. по описа на
ВрРС, от което е видно, че въз основа на подадено от ищеца заявление, съдът е издал против
ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за : 494.89 лв. - главница/неплатена ел.
енергия за имот с адрес: обл.Враца общ.Криводол с.*** *** за периода 26.08.2020 г.-
23.07.2021 г./; 16.64 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.- 26.08.2021 г.;законната
лихва върху главницата,считано от 13.09.2021 г. до окончателното заплащане на главницата;
разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 65 лв. адвокатско юрисконсултско
възнаграждение.
Представени са издадените от ищеца на ответника 8 бр. фактури от 30.09.2020 г. до
31.07.2021 г. за задължения за доставена ел. енергия за имот с адрес: обл.Враца
общ.Криводол с.*** *** клиентски номер ***/ от 26.08.2020 г. до 23.07.2021 г. на стойност
494.89 лв..
От представените споразумителен протокол и 2 разписки от Изипей е видно, че
ответникът е подавал заявление на 02.04.2021 г. и подписал на 06.04.2021 г споразумение за
отсрочване/ разсрочване на задължения за доставена ел. енергия, включващи и
задълженията по първите шест от процесните фактури.
По делото е представено удостоверение, издадено от Община Криводол за
декларирани данни към 23.07.2021 г., от което е видно, че в периода 26.08.2020 г.-23.07.2021
г. ответникът не е декларирал недвижими имоти.
В първоинстанционното производство е назначена и изпълнена съдебно-счетоводната
експертиза, заключението на която не е оспорено от страните по делото, което съда цени
като обосновано, обективно и професионално. От заключението се установява следното:
-счетоводството на ищеца е водено редовно и в същото са отразени като задължения
за плащане процесните фактури.
-в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по фактурите,освен на
20.05.2021 г. чрез Изипей в размер на 7.49 лв. по първата фактура/стойност на фактурата
23.80 лв.,остатък 16.31 лв./;
-в счетоводството на ищеца има открита партида,която отразява извършено
снабдяване с ел. енергия на ответника. По партидата има плащания по предходни фактури;
-дължимата главница е 494.89 лв., а дължимата лихва за забава до 26.08.2021 г. е
16.68 лв..
При тези фактически констатации съдът е приел, че ищецът не е ангажирал преки
доказателства, че ответникът е собственик или ползвател/с вещно право на ползване, но е
ангажирал годни косвени доказателства /споразумение за признаване на задълженията по 6
от 8-те фактури и частично плащане по първата фактура/. Затова и Съдът е приел, че
ответникът дължи сумите по фактурите, а ответникът не е доказал плащания, което е било в
6
негова тежест. Приел е още за неоснователно възражението за погасяване на задълженията
поради изтекла погасителна давност, тъй като доколкото се касае за периодични вземания,
давността е 3 г. и не е изтекла до депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Съда.
Приел е още, че при установената забава на плащането на сумите по фактурите се
дължи и обезщетение за забава, като размера на обезщетението е установен от заключението
на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите, изложени в обжалваното решение.
Предвид изложеното във въззивната жалба основния спор е относно съществуването
на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните през
исковия период и притежаваното от ответника качеството на потребител на електрическа
енергия. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:
Основателността на иска за доставена електрическа енергия е предпоставена от
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на облигационна връзка между страните, както и основанието, от
което претендираното право е възникнало; количеството на доставената и реално
потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното вземане, а в тежест
на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92,
вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството
на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за
собствени битови нужди", ако друго не е уговорено с крайния снабдител.
По общо правило отношенията между ищеца - електроразпределително дружество и
крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и
задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на
ЧЕЗ Електро България АД,ЕИК ***, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от КЕВР,
действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника.
7
Ищецът наистина не е представил преки доказателства, че ответникът е собственик
или ползвател с вещно право на ползване на електроснабдения имот, но доколкото със
Заявления от 02.04.2021г последният лично е поискал от ищеца да бъде разсрочено
изплащането на задълженията му за ползване на ел. енергия за имот с клиентски № *** и е
платил част от задължението по първата фактура, съдът намира, че ответникът е приел, че
дължи посочените в заявлението суми. Неоснователен е довода на назначения особен
представител на ответника, развит в жалбата, че подписаното от ответника въз основа на
заявлението споразумение няма безспорна доказателствена сила, че ответникът заплаща
именно лични задължения по тях, възникнали в резултат на потребление на електрическа
енергия, доставена му от ищеца. В заявлението И. Ц. С. сам е посочил клиентския си номер,
с което е признал неизгодни за него факти и не е направил никакви възражения в твърдяната
в жалбата насока.
При това положение следва да се приеме наличието на облигационна връзка между
страните по делото за обект с абонатен № ***, находящ се на посочения във фактурите адрес
с. *** ул. Косматица №6, по силата на която ответникът е бил потребител на електрическа
енергия за битови нужди, по смисъл на разпоредбата на чл. 4 ОУДПЕЕ, на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа и е ползвал електрическа енергия за
домакинството си и е снабдяван с такава от ищцовото дружество. В подкрепа на този извод
е факта, че регистрирания постоянен адрес на ответника е съвпада с посочения във
фактурите, и няма данни да е уведомявал ищеца за настъпила промяна съгласно
изискванията на чл.4 ал.5 ОУДПЕЕ.
Поради двустранния характер на правоотношението между ищеца и ответника за
двете страни са възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е
следвало да предостави тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало
да заплати тяхната стойност в 10-дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума
/така чл. 19, ал. 2 от общите условия/ като фактът, че фактурата не е връчена не го
освобождава от това задължение чл. 19 ал.8. Изискуемостта настъпва съобразно уговореното
от страните – съгласно чл. 19, ал. 2 от общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат месечната сума за ползваната от тях електрическа енергия в 10-дневен срок след
фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване на специална покана от
кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка от процесните фактури е
изтекъл и сумите се дължат.
Приетите по делото писмени доказателства обосновават извода, че за ответника е
възникнало задължение да плати цената на реално доставената от ищеца и консумирана от
него ел. енергия за обект на потребление в с. ***, ул. Косматица №6, за период на
потребление от 26.08.2020г. до 23.02.2021г. и от 27.05.2021г до 23.07.2021г., за което са
издадени процесните 8 бр. фактури.
Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на
консумираната ел. енергия от потребителя-ответник е отрицателен факт, като в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си. От заключението на вещото лице се
8
установява, че единствено по фактура № *********/30.09.2020г, която е на стойност
23,80лева е направено плащане в размер на 7.49лева, и е останала дължима сума в размер
на 16,31лева, която сума именно се претендира в настоящото производство. Предвид
горното и като взе предвид заключението на вещото лице, съдът намира за безспорно
доказана претенцията за дължимост на претендираната сума от 494,89лв. за потребена ел.
енергия за периода от 26.08.2020г. до 23.02.2021г. и от 27.05.2021г до 23.07.2021г. С оглед
на дължимостта и констатираната забава в изплащането на главната претенция, е дължима и
акцесорната такава като общата стойност на лихвата за забава върху всяка една от сумите по
фактурите за потребена ел. енергия е 16,64 лв., считано от датата на падежа на всяка една от
тях до датата 26.08.2021 г.
С оглед на изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
исковите претенции, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава, в размерите и
за периода, както е посочено в исковата молба, предвид заключението на вещото лице,
поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, включително и в частта му за
разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК и предвид
изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер 300,00 лв. – за назначения особен представител на ответника,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 20лева.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се следват разноски
за въззивното производство.
Предвид факта, че въззивната жалба е депозирана от особен представител, по
настоящото дело не е внесена държавна такса предвид разпоредбата на чл.83 ал.1 т.5 ГПК. С
оглед на изхода по делото дължимата държавна такса следва да се възложи на въззивника
И. Ц. С. .
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 540/ 19.09.2022г., постановено по гр.д. №
332/2022 г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***
общ.Криводол обл.Враца *** да заплати на ”Електрохолд Продажби”АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от членовете на УС Х. Б. Б. и К.
К., сумата от 320 лв. - деловодни разноски за въззивната инстанция.
9
ОСЪЖДА И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***
общ.Криводол обл.Враца *** да заплати държавна такса за въззивното производство по
сметка на ВрОС в размер на 50лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10