Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.07.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 34 по
описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е
въз основа на искова молба подадена от В.П.Д.
ЕГН **********, с адрес: ***,
с която претендира да бъде осъдено З.
„Б.и." АД, *******,
със седалище:***, да му заплати сумата от: 500 лева, представляваща частичен
иск от общо 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 18.03.2016г.,
както и сумата в размер на 691.48
лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които закупени лекарства:
Диклофенак дуо на стойност 12.90 лева, Милгама N на стойност 40.00 лева,
Ремитра 30 mg на стойност 10.88 лева, Дипрофос на
стойност 8.20 лева, Волтарен Форте гел на стойност 13.30 лева, Неодорм на
стойност 6.20 лева, заплатен болничен престой за изследвания и лечение в МБАЛ *******
на обща стойност от 100 лева, такса за проведена терапия при психолог-консултант
- 500 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че на
18.03.2016г. около 9.30 часа в гр. Варна ищцата управлявала *******по *******в
посока *******На кръстовището спряла да изчака зелен сигнал на светофара и
предприела преминаване, като в този момент движещият се по *******посока кв. Виница,
*******, управляван от Н.П. преминал на неразрешаващ (червен) сигнал на
светофара и блъснал вдясно управлявания от ищцата автомобил, след което
напуснал местопроизшествието.
Вследствие
на инерцията главата й се ударила в страничното ляво стъкло на лявата врата и
изпитала много силна болка. Била много изплашена, ръцете и краката й треперели,
челюстта й се схванала и не можела да говори, получила силен световъртеж и
гадене. Обадила се на тел. 112 и подала сигнал за произшествието, като на място
дошъл екип на КАТ. След като установили виновния водач, съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 773 с посочен виновен водача Н.П.,
управлявал лек автомобил *******, а като причина за настъпване на ПТП, че
същият при преминаване на неразрешен (червен) сигнал на светофарната уредба, не
пропуска и блъска движещият се от ляво на дясно на зелен сигнал на светофарната
уредба, *******с ДК № В 7895 РН.
Бащата
на ищцата я откарал в Спешен Център на Окръжна Болница *******. Там й направили
рентгенография на черепа и след преглед при неврохирург била приета в клиниката
по неврохирургия в МБАЛ ******* АД с диагноза мозъчно сътресение и контузия на
шията изразяваща се във фрактура в основата на дъгите на втори шиен прешлен. В
болницата престояла два дни, през които била на системи. Била изписана на
20.03.2016г., като специализирана ЛКК към МБАЛ ******* й издала болничен лист с
№ Е20164577151, за 12 дни домашно лечение за дните от 18.03.2016г. до
29.03.2016г. С рецептурна бланка й предписали лекарства: Диклофенак дуо на
стойност 12.90 лева и Милгама N на стойност 40.00 лева, които закупила. За
престоя си в клиниката по Неврохирургия на *******, за период от 2 дни, заплатила
сума в размер на 100.00 лева, по издаден касов бон с № 02393788 от 22.03.2016г.
и талон за платена такса.
Впоследствие имала силно главоболие при
гледането на телевизия и работа с компютър, както и болка във врата и раменете,
която се пренасяла по целия гръб до кръста. Наложило се близките й да й помагат
и обгрижват при най-обикновените ежедневни нужди. На 22.03.2016г. в Отделение
по Съдебна медицина при *******ищцата била прегледана и било съставеното
медицинско удостоверение № 226/2016г. с констатирани травми - мозъчно
сътресение и контузия на шията, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. При палпация по задната
повърхност на шията, мускулатурата е напрегната, болезнена, като болката се
засилва при сгъване на шията напред и отвеждане странично в дясно. За
проведеният преглед заплатила 40.00 лева, по издаден фискален бон № 02939713 от
22.03.2016г.
Ищцата
е майка на 8 годишна дъщеря и по време на болничният си престой била много
притеснена за нея, тъй като я отглежда сама. Вследствие на преживения стрес и
силното главоболие не можела да заспива нощем и сънувала кошмари. Наложило се
да взема медикаменти за успокояване. От постоянните болки в областта на главата
и врата и непълноценният сън станала раздразнителна и нервна. Изпитвала
панически страх да управлява отново автомобил, а работата и местоживеенето й
изисквали постоянното ползване на такъв за придвижване до различни адреси в
рамките на град Варна. В първите дни след инцидента, дори и докато се возела в
автомобил, чувството й на страх и безпокойство се засилвало. Посетила личния си
лекар, който й издал направление за посещение при специалист психиатър. На
18.05.2016г. посетила *******- психиатър в *******който й предписал хапчета
Ремитра 30 mg,
приемани в продължение на няколко месеца. За проведеният преглед лекарят
съставил амбулаторен лист с № 000025 от 18.05.2016г. и Етапна епикриза с
диагноза: Посттравматично стресово разстройство. На 10.05.2016г. посетила д-р
Мария Бояджиева, която я прегледала и й предписала Дипрофос на стойност 8.20
лева, Волтарен Форте гел на стойност 13.30 лева и Неодорм на стойност 6.20
лева. Закупила лекарствата на обща стойност 27.70 лева срещу касов бон с №
02303610. От 05.05.2016г. посещавала *******- психолог-консултант, за да й
помогне да преодолее постоянното си чувство на страх и тревожност. За проведената терапия заплатила сумата от
500 лева, за която е издаден фискален бон с № 4428669 от 07.07.2017г. и фактура
с № 1 от 07.07.2017г.
Лекият
автомобил на виновния водач имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с З. „Б.И." АД - застрахователна полица № BG/02/116000476407,
със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г. На 12.04.2016г. ищцата депозирала
заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в офис на З. „Б.И."
АД, като получила отговор с изх. № НЩ - 3080/11.07.2016г., че липсват основания
да удовлетворят претенцията й. И към момента продължава да изпитва болки в
областта на главата и врата, сънува кошмари и не се наспива пълноценно, в
резултат на което е нервна и напрегната. В момента шофира, но все още чувства
тревожност, особено когато се наложи да преминава през кръстовище, което й
напомня за преживеният инцидент. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна
застраховка „ГО“ по отношение на автомобила, управляван от другия участващ в
ПТП водач. Твърди, че не е
налице деликт, тъй като ПТП не се дължи на виновно противоправно деяние на
водача на лек автомобил *******модел *******. Оспорва представения констативен
протокол за ПТП № 773 от 18.03.2016г., досежно съдържанието му в частта
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП". Пътнотранспортното
произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради което
протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма
на ПТП. Оспорва да има причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми
на ищцата и посочения от ищеца размер на вредите. Евентуално
твърди съпричиняване в
степен 90%, тъй като ищцата
се е движила с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, в нарушение
на чл. 20 от ЗДв.П, и е била без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.
137а от ЗДвП. Счита, че постановения отказ е бил правомерен, тъй като с
представените документи не са ангажирани безспорни доказателства относно
виновността на застрахования в З. „Б.И." АД водач за настъпване на пътно
транспортно произшествие и медицинска документация. Претендират
се разноски.
По искане на ответника, с
определение от 11.04.2018г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Н.С.П. е
конститиуиран като трето лице – помагач на негова страна. С отговора е предявен
обратен иск против Н.С.П., тъй като за настъпилото ПТП са били уведомени
компетентните органи, които са посетили мястото на ПТП и са установили, че
водачът на лек автомобил марка *******, Н.С.П., е напуснал местопроизшествието,
за което са съставили констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 773, според който причините за произшествието се дължат
на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка
„Форд". Счита, че е налице хипотезата на чл. 433, т. 1 от Кодекса за
застраховане - застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования,
който отговаря за всичко платено на увреденото лице съобразно чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ.
От ответника по обратния иск не е постъпил отговор.
С
определение на съда постановено в проведено на 08.11.2018г. открито съдебно
заседание, е допуснато изменение по размер на иска, като претенцията за за неимущестевни вреди е увеличена
от
500 на 10 000.
00 лева, респ. общия размер на
10 691,48 лева.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 773; Медицинско удостоверение №
226/2016г.; Епикриза от МБАЛ ******* АД гр. Варна; болничен лист №
Е2016457715; амбулаторен лист с № 000025 от
18.05.2016г.; етапна епикриза; заключение от психолог-консултант; рецептурна бланка; Фискални бонове с № 02939713; № 02303610; № 02303610; № 02303610; № 44280669; № 02393788; фактура № 1/07.07.2017г.; заявление за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с отговор от З. „Б.И." АД, се установява, че на
18.03.2016г. около
9.30 часа в гр. Варна В.П.Д.
управлявала *******по *******посока *******При преминаване на зелен сигнал на
светофара с бул. „8-ми Приморски полк“,
движещият се по него в посока
кв. Виница, *******, управляван от Н.П. я ударил отстрани вдясно,
след което напуснал местопроизшествието, което било посетено от орган на МВР – ПП,
съставил протокол за ПТП и акт на виновния водач Н.П.. ******* бил застрахован
със ЗЗ „Гражданска отговорност" при З. „Б.И." АД съобразно застрахователна
полица № BG/02/116000476407,
със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г. На 18.03.2016г.
В.П.Д. била приета в клиниката по неврохирургия в
МБАЛ ******* АД с диагноза мозъчно сътресение и контузия на шията изразяваща се
във фрактура в основата на дъгите на втори шиен прешлен. Изписана била от лечебното заведение на 20.03.2016г. като
специализирана ЛКК към МБАЛ ******* й издала болничен лист с № Е20164577151, за
12 дни домашно лечение за дните от 18.03.2016г. до
29.03.2016г. С рецептурна бланка й предписали лекарства: *******За
престоя си в клиниката по Неврохирургия на ******* заплатила сума в размер на
100.00 лева за период от 2 дни. На 22.03.2016г. била
освидетелствана от съдебен медик, при което били констатирани мозъчно
сътресение и контузия на шията, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. На
18.05.2016г. В.П.Д. посетила *******-
психиатър в *******който й предписал „Ремитра 30 mg“ и поставил диагноза: „Посттравматично
стресово разстройство“. На
10.05.2016г. посетила д-р Мария Бояджиева,
която я прегледала и й предписала „Дипрофос“, „Волтарен Форте
гел“
и „Неодорм“. На 07.07.2017г.
*******психолог - консултант издала на В.П.Д. фактура за 20 часа психологична терапия на
стойност 500лв.
Съгласно заключението на вещите лица
по приетата комплексна техническа и съдебномедицинска експертиза, механизмът на настъпване на произшествието описано в исковата молба е движещ се по *******в посока кв. „Виница“, *******,
управляван от Н.П., който не
спира на червен сигнал на светофара с *******и удря вдясно управлявания от В.П.Д. л. автомобил
*******. Предвид механизма на настъпване на ПТП и кинематиката
на изместване на тялото, травматичните увреждания установени по В.П.Д. - мозъчно
сътресение и контузия на шията отговарят да са причинени при
наличието на използван триточков предпазен колан монтиран в управлявания от нея л.а.
„Ситроен”. Травматичните увреждания и
болката при такъв вид
увреждания
обичайно отшумяват за около 20-25 дни. Не може да се каже конкретно кога са отшумели болките, но
възстановяването не би трябвало да продължи по-дълго време. Не
може да се каже
на какво се дължат все още болките в главата на пострадалата. На
проведения преглед на дата 20.05.2019г. не е съобщила за някакви оплаквания. Тези болки може да
се получат след дълго работене на компютър или
гледане на телевизия или увреждане на врата,
но нямат връзка с пътнототранспортното
произшествие. Причиненото
увреждане в лявата страна на тялото най-вероятно
е от поставения предпазен колан и удара от
дясно на ляво в процесния автомобил.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебнопсихиатрична експертиза, след запознаване
с представените медицински документ диагнозатата е
посттравматично стресово разстройство, налично в
омекотена форма и понастоящем. Това психично
заболяване се появява след преживян тежък дистрес. Стресът
е една реакция на положителна емоция.
Когато преживяната емоционална реакция е с
негативен знак е дистрес. Година и половина след инцидента и към настоящия
момент на комплексната терапия лицето отново има не така ясно изразени, но
диагностицирани симптоми на дистрес. Посттравматичното
стресово разстройство по принцип трябва да озвучи в рамките на пет-шест години
при комплексна терапия,
каквото е препоръчал психиатъра още в първия момент, но при някой хора може да
продължи с години. Всяко събитие на човека може да
актуализира посттравматичното стресово разстройство, така че на практика това
психично разстройство си остава и не отзвучава напълно. Не може да се
определи някакъв период на възстановяване, но прогнозата е около пет-шест
години. Лицето е направило всичко, каквото се изисква от един пациент на
този етап за своето възстановяване -
медикаментозно лечение от психиатър и
психотерапевтично от психолог.
От събраните гласни доказателства – показания на
свидетеля *******, се установява, че е баща на ищцата по делото. Знае за
преживяно от нея ПТП на
дата 18.03.2016 г. и го помни, защото бил
на опашка в ДАИ. В. му звъннала
след 09:00 часа и казала, че е претърпяла инцидент и трудно му
обяснила къде се намира, защото била
много притеснена като казвала
само, че са я ударили. Отишъл на кръстовището на бул. „Мария Луиза“
и на ул. „Вапцаров“, и
я видял стресирана и трепереща. Имала наранявания в лявата ръка и казала, че я боли. Нямало друга кола. Имало броня с номер.
Обадили се
на полицията. На място имало младо момче с куче, което било станало свидетел на
случилото се. Когато дошли от
полицията взели сведения от момчето и от В., но тя била неадекватна и
едва си стояла на краката, и
той я завел до Окръжна болница. Започнали
да я болят главата, крака и врата. След преглед
и изследвания казали,
че има мозъчно сътресение и наранявания в лявата част.
Оставили я в
болницата. На
третия ден я изписали и той я
прибрал в дома си за около
8- 9
месеца. Тя по-принцип живеела
сама, но се наложило
някой да и помага да се обслужва, тъй като имала сериозни
болки, които продължили около 10 дена и имала
нужда от придружител.
След тези 10 дена се справяла и сама. Лечението било свързано с хапчета, мазила и успокояващи. Заспивала трудно
вечер и станала много раздразнителна и постоянно мислела
за случилото се. Споделяла, че е сънувала кошмари и почти не спяла и затова взимала успокоителни и я посъветвали да отиде на психолог. Около
година ходила на психолог. Посещавала
и травматолог. След тези 10 дена, в които В. имала
нужда от помощ й трябвали
още около 20 дена, за да се възстанови травмата от
лявата страна, но около два месеца продължавала да
казва, че болката в шията продължава, а главоболието продължава и до днес, като преди това нямала оплаквания.
Преди ПТП В. била
активен шофьор, но след катастрофата около два месеца не искала да
вижда автомобил. След това доколкото работата й го изисквала отново започнала да шофира. Станала
много стресиран шофьор -
намалявала когато преминава на зелено, а има книжка от 18 годишна и била много
добър шофьор. В. се затворила в себе, не
искала да излиза с
приятелки.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Обратният
иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки
я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с
предмет автомобила, управляван
от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, на страните е
било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
обосновава исканията и възраженията си. Ищецът
- настъпило ПТП, при което е получил телесни увреждания от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил,
както и неправомерното поведение на водача му, вида и
характера на претърпените неимуществените вреди,
причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ.
ответникът да установи твърденията си за съпричиняване при настъпването на
процесното ПТП от страна на другия
участник в него или липсата на вина у деликвента, както и евентуално при
успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
Предвид
гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото,
съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
претендираните права на ищеца.
По
делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към датата на процесното ПТП -
18.03.2016г., на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното
дружество и собственика на лек автомобил *******модел
*******.
Съдът
намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача управлявал л. а. *******, Н.С.П.,
което е противоречало на нормите на чл. 6 т. 1 от ЗДвП: (Участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали), е настъпило ПТП при
което ищеца е получил физическите травми, описани в приетата СМЕ. В тази насока е и
заключение на вещото лице по САТЕ, според което вида на
уврежданията и щетите по
автомобилите напълно съответстват на посочения механизъм на процесното ПТП.
В тази насока меродавно е наличието на влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 7831/2016г. на ВРС между същите страни на същото основание и частично
предмет – обезщетение по процесната застраховка за имуществени вреди от същото
ПТП, но по увреденото МПС на ищцата. Поради това съдът намира, че страните са
обвързани от мотивите му досежно наличието на предпоставките за изплащане на
обезщетение и като спорни обстоятелства подлежат на установяване единствено
видът и размерът на вредите.
Отчитайки
предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка,
следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с
нормата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането. В този смисъл са и постановените по
реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. и др./. В
настоящия случай, съдът като взе предвид гореизложените правни доводи и обективните
обстоятелства по настоящото дело – работоспособна възраст и професионалната заетост на пострадалото лице
и въз основа на проведеното от ищеца
доказване – показанията на свидетеля и СМЕ,
намира, че сумата от 7500 лв. е справедлив размер на обезщетението за причинените
на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се І. Физически болки в резултат на мозъчно
сътресение и контузия на шията, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава в рамките на 20
-25 дни и ІІ. емоционални страдания от получения
дистрес от претърпяното ПТП, страх да управлява МПС за период от около 2 мес и
посттравматично разстройство, продължаващо в омекотена форма и понастоящем. Следва
да се отчете и икономическата ситуация в страната към настоящия момент, вкл.
размера на минималната работна заплата - след 01.01.2019г.
на стойност от 560
лв., съобразно ПМС №
316 /20.12.2018г. Поради това искът следва да бъде уважен частично.
Съдът
не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не се установява
от заключението на вещите лица и другите
събрани по делото писмени доказателства. В случая
са съставени официални документи – протокол за ПТП и АУАН, констатациите в
които относно отговорния за настъпването на ПТП водач, не са оспорени от
правоимащото санкционирано лице. Отделно от това следва да се
отбележи, че съгласно практиката на ВКС (пр. решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г.;
решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г.
и решение № 58 от 29.04.2011г. по т. д. №
623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010г. и др.),
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва
да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. По
делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на ищцата, като невиновен за ПТП водач. Според вещите лица при настъпването му е имала поставен предпазен колан
съобразно изискванията на ЗДВП, именно вследстие на което е получила конкретно
установените в производството травми.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносна
бележка за държавна такса са в общ размер от 2206 лева. Съдът по направеното от ответника по главния иск възражение по чл. 78
ал. 5 ГПК намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и
характера на извършените от представляващите страните адвокати процесуални
действия, обоснованият размер на адвокатското възнаграждение е 1100 лв. с ДДС,
надвишаващ минималния по чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС с около
10%. Съразмерно на уважената част от иска общата стойност на разноските им е 1402,50
лв. Респ. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска – 290 лв. Ответникът по обратния иск следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по него разноски в размер на 1060 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
ОСЪЖДА на основание чл. 435 вр. чл. 429 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З.
„Б.и." АД, *******,
със седалище:*** да заплати на В.П.Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 7500 лева - обезщетение за претърпяни
от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
претърпяно ПТП на 18.03.2016г. по вина на водач управлявал л.а. автомобил *******модел *******, застрахован
при ответника със ЗЗ „Гражданска
отговорност" - застрахователна полица № BG/02/116000476407, със срок на
действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г; и сумата от 691.48 лева
- обезщетение за имуществени вреди, от които закупени лекарства: „Диклофенак
дуо“ - 12.90 лева, „Милгама N“ - 40.00 лева, „Ремитра 30 mg“ - 10.88 лева, „Дипрофос“ - 8.20 лева, „Волтарен
Форте гел“ - 13.30 лева, „Неодорм“ - 6.20 лева, заплатен болничен престой за
изследвания и лечение в МБАЛ ******* на обща стойност от 100 лева, заплатена
такса за проведена терапия при психолог-консултант на стойност 500 лева, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за неимуществени вреди, за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 433, т. 1 вр. чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ Н.С.П. ЕГН ********** в качеството му на трето лице–помагач и ответник по
иска по чл. 219, ал. 3 ГПК да заплати на З. „Б.и."
АД, *******, със седалище:*** сумата от 500 лв. частично от 7500 лева - дължимо обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
на претърпяно ПТП на 18.03.2016г. по вина на водач управлявал л.а. автомобил *******модел *******, застрахован при
ответника със ЗЗ „Гражданска отговорност" - застрахователна полица № BG/02/116000476407,
със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г; и сумата от 691.48 лева - обезщетение
за имуществени вреди, от които закупени лекарства: „Диклофенак дуо“ - 12.90 лева, „Милгама N“ - 40.00 лева, „Ремитра 30 mg“ - 10.88 лева, „Дипрофос“ - 8.20 лева, „Волтарен
Форте гел“ - 13.30 лева, „Неодорм“ - 6.20 лева, заплатен болничен престой за
изследвания и лечение в МБАЛ ******* на обща стойност от 100 лева, заплатена
такса за проведена терапия при психолог-консултант на стойност 500 лева, ведно
със законната лихва от 02.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, ПОД УСЛОВИЕ, че тази сума е платена по главния иск от З. „Б.и." АД, ******* на В.П.Д. ЕГН **********.