РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. *, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №6 от 05.01.2022година постановено по
гр.д№1485/2021г.по описа на Районен съд * е осъден И.Р. от гр.* да заплати
на Р.В.. от същия град сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение
за причинените му с деяние на 03.06.2018 година неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2018 г. до изплащане
на вземането и са присъдени направените в процеса съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от И.Р. чрез адв.Й.А. от МАК в частта в
която е присъдено обезщетение над сумата от 800лева до уважения размер от
3000лева и в частта за присъдените разноски на ищеца с оплаквания за
неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуални
закон.В жалбата са изложени подробни доводи и съображения в тази насока,
както и че не са взети предвид разпоредбите на чл.52 от ЗЗД размера на
обезщетението да бъде определен по справедливост.Моли съда да уважи
жалбата, като отмени в атакуваната част първоинстанционното решение като
незаконосъобразно и намали размера на присъдените разноски на ищеца.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.А. подържа жалбата
1
и моли съда да уважи същата с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна и в съдебно заседание не се представлява.Постъпила е
писмена защита от пълномощника му адв.Й.В. от АК * в която моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно и законосъбразно.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства .
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство и
е процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Настоящата инстанция при упражняване на въззивен контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
основание чл.45 ЗЗД за сумата от 3000лева обезщетение за неимуществени
вреди.
За да уважи изцяло предявения иск в посочения размер,
първоинстнационния съд е приел, че са установени всички предпоставки за
това, а именно вина на ответника-противоправно деяние, за което е
постановена влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между тях.Съдът
е обсъдил събраните пред него доказателства и в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е определил по справедливост размера на
дължимото обезщетение.
По същество въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно и изцяло споделя изложените от РС * мотиви, поради и което на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Предвид обстоятелството, че
дължи и собствени мотиви, както и по изложените във въззивната жалба
2
възражения, този състав намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че с
определение от 13.05.2021г. по НОХД No 1646/2020г. на РС Монтана,
жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.2 НК и престъпление по чл.270, ал.1 НК на
13.06.2018г. и му е наложено общо наказание на основание чл.23, ал.1 НК. От
това деяние ищецът в първоинстанционното производство претендира да е
претърпял неимуществени вреди. В тази връзка МОС приема за безспорно
установено, че въззиваемия Р.В. работи като * в ИАРА – *. На 12.06.2018
година е получен сигнал, че жалбоподателят заедно с друго лице са се
отправили с автомобил в посока град *, в който натоварили риболовни
мрежи. Въззиваемият заедно със св.В.С. се отправили в посока, в която
предполагали, че жалбоподателя има намерение да ловува. Отишли на изхода
на град *на път * с личния автомобил на ищеца. Друг екип изчаквал
евентуално на изхода на град *по посока град *. За операцията били
уведомени и органите на МВР. Около един часа през нощта видели колата,
управлявана от жалбоподателя да спира на отбивка за местността „*”.
Въззиваемия В. спрял автомобила си след този на жалбоподателя,приближил
се до вратата на шофьора и се представил. С него бил и другият инспектор
св.С.. Поискал да изгасят двигателя и да изчакат органите на полицията. В
този момент жалбоподателят не се подчинил на издаденото разпореждане и
предприел рязко потегляне. В същия момент въззиваемия се пресегнал към
контролното табло с цел да вземе ключа на автомобила и да осуети бягството.
Потеглилата рязко кола повлякла ищеца по пътното платно, при което
последният получил охлузвания и наранявания. Няколко минути по – късно
жалбоподателят бил установен от пристигналия междувременно полицейски
патрул в близка нива. За извършеното деяние, на жалбоподателя било
повдигнато обвинение. С влязло в сила определение по НОХД 1646 по описа
на РС Монтана, съдът одобрил постигнато от РП Монтана и защитника на
подсъдимия споразумение, по силата на което И.Б. се признал за виновен в
това, че на 13.06.2018 година около 01.30 часа на път * в близост до разклона
за град * в местността „*” в землището на град *причинил лека телесна
повреда на Р.В. в качеството му на длъжностно лице – престъпление по
чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.2 НК, както и за това че по същото
време и място противозаконно попречил на орган на власт – * в ИАРА да
3
изпълни служебните си задължения по извършване на проверка на
управляваното от ответника МПС и не изпълнил разпореждането му да
изгаси двигателя на автомобила, потеглил рязко по време на проверката и
повлякъл по пътното платно проверяващия *– престъпление по чл.270, ал.1
НК.
Във връзка с установяване размера на получените наранявания по
делото се представени писмени доказателства за извършен на ищеца
медицински преглед след инцидента от който се установяват охлузна рана по
задната повърхност на лявата лакетна става, охлузна рана и охлузвания по
задната повърхност на лява предмишница, дълбока драскотина в областта на
гънката между четвърти и пети пръст на лява ръка, охлузвания и драскотини
по задно – вътрешната повърхност на дясна предмишница, охлузна рана по
предно – вътрешната повърхност на лява подбедрица в средната й трета,
натъртване в областта на задната повърхност на таза в ляво. Съдебно
медицинската експертиза, изпълнена в наказателното производство е
кагорична, че получените наранявания отговарят да са получени по време и
начин, описани по – горе. Нараняванията са от категорията на лека телесна
повреда и причиняват болки и страдания. Оздравителният период за
въззиваемия е траел около един месец, през който период е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност, според представените по делото два
болнични листа.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорност по чл. 45 ЗЗД носят физическите
лица, които в резултат на свои виновни действия или бездействия са
причинили вреда. Фактическия състав изисква кумулативна даденост на тези
елементи: 1/ действие / или бездействие/ на физическо лице; 2/ което е
противоправно; 3/ и виновно, в резултат, на което е причинена вреда; 4/
причинна връзка между тях.Настоящия състав намира за безспорно установен
фактическия състав на отговорността, пораждащ задължение за
жалбоподателя да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които е
претърпял от неправомерното поведение.
Спорното между страните и определяне размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди.
Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
4
неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно
установени обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават
размера на тези вреди съобразно общественият критерий за справедливост,
предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът
и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, видът
и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на
увредения, прогноза за развитие. В случая пострадалия е на средна възраст,
търпените от него болки и страдания са продължили около един месец, както
съобразно техния интензитет, така и съобразно пълния оздравителен период.
Съобразявайки се с всички изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от
3000лева.Налице е съвпадение в изводите на двете инстанции и атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските.
В първоинстанционното производство ищецът се е представлявал от
адв.Й.В., като двамата в договора за правна помощ са уговорили
възнаграждение в размер на 38,ал.1,т.3 от ЗА.С оглед изхода на делото
правилно и законосъобразно в предвидения в наредбата минимален размер
МРС е присъдил в полза на представляващия адвокат дължимото
възнаграждение в размер на 440лева.
При този анализ на доказателствата по делото жалбата е изцяло
неоснователна, а аткуваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №6 от 05.01.2022година постановено
по гр.д№1485/2021г.по описа на Районен съд * .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6