О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№29
12.02.2019г. гр.Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
на двадесет
и втори януари две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1007 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с Определение № 2597
от 30.10.2018г., постановено по КНАХД № 2825/2018г. по описа на Административен
съд – гр.Бургас, е отменено Определение № 1306 от 20.08.2018г., постановено по
настоящото дело и същото е върнато на РС-Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на
съдебният акт на касационната инстанция.
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на „М и М Д.“ ООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя от управителя М.Й.К., подадена
чрез процесуалния му представител – адв.Р.П. *** против Наказателно
постановление № 02-0001817 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на
дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. При условията на
евентуалност се моли съда да измени обжалваното наказателно постановление в
санкционната му част, като намали наложената на жалбоподателя имуществена
санкция до предвидения от закона минимален размер.
С
Определение № 1306 от 20.08.2018г., постановено по настоящото дело, настоящият
съдебен състав прекрати производството по делото поради констатирано просрочие
на подадената от „М и М Д.“ ООД жалба против Наказателно постановление №
02-0001817 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят, който е сезирал
Административния съд – гр.Бургас с жалба. Пред касационният съд, жалбоподателят
е възразил, че Районен съд – гр.Несебър неправилно е възприел датата на
връчване на наказателното постановление – 31.07.2018г., считано от която е
започнал да брои 7-дневния срок за обжалване, като е заявил, че наказателното
постановление е било връчено на 03.08.2018г., поради което твърди, че с
подаването на жалбата на дата 10.08.2018г. е бил спазен срока за обжалване.
Наред с това, жалбоподателят е оспорил вписванията и положения подпис в
обратната разписка /известие за доставяне/ ИД PS 8000 01FGY I, на което се е позовал съда, като е отрекъл да е било
извършено връчване, съобразно посоченото известие за доставяне.
Предвид
направеното оспорване на първоначалното връчване на 31.07.2018г., касационната
инстанция е отменила обжалваното определение за прекратяване на производството
по делото и е върнала делото на РС-Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия с указания да се назначи графологична експертиза,
вещото лице по която да установи дали подписа в графата за получател, съдържащ
се в известие за доставяне ИД PS 8000 01FGY I, е
положен от М.Й.К.. Съобразно установеното от експертизата, касационният съд е
указал, че следва да се направи преценка за началната дата на броенето на срока
за обжалване.
В
изпълнение указанията на Административен съд – гр.Бургас, дадени с Определение
№ 2597 от 30.10.2018г., постановено по КНАХД № 2825/2018г. по описа на съда, с
Разпореждане № 2418 от 08.11.2018г. /л.35/, настоящият съдебен състав назначи
съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която да установи дали подписа
в графата за получател, съдържащ се в известие за доставяне ИД PS 8000 01FGY I /л.12/, е положен от М.Й.К. – управител на
дружеството-жалбоподател.
Видно
от заключението по протокол № 8 за извършена съдебно-графическа експертиза
/л.58-59 вкл./, изготвен от М.Н.К. – експерт при БНТЛ – ОДМВР – Бургас,
подписът, положен в графата за получател, съдържащ се в известие за доставяне
ИД PS 8000 01FGY I, е изпълнен от М.Й.К..
На
проведеното на 22.01.2019г. открито съдебно заседание, вещо лице К. заяви, че
поддържа представеното писмено заключение, като допълни, че макар да не е
изследвал подписа, положен в процесната разписка в лабораторни условия,
заключението му е категорично. Процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател оспори заключението на вещо лице К., като неправилно,
поради неизготвянето на снимков материал за сходствата и разликите между
подписа, положен от управителя К. върху оригинала на оспорената обратна
разписка и подписите на същия, положени, като сравнителен материал на л.60 по
делото. Наред с това поиска допускането на повторна експертиза от друго лице от
НИКК към МВР – гр.София.
С
протоколно определение от 22.01.2019г., настоящият съдебен състав счете, че
изготвеното от вещо лице К. заключение до изготвената съдебно-графическа
експертиза е пълно, ясно и обосновано, и не са налице съмнения за неговата
неправилност. С оглед на това, съдът остави без уважение искането на адв.Р.П.
за допускането на повторна експертиза, която да бъде извършена от вещо лице от
НИКК към МВР – София и прие, като доказателство по делото изготвеното от вещото
лице М.Н.К. заключение по изготвената съдебно-графическа експертиза.
Съдът,
като взе предвид приетото по настоящото дело заключение на вещото лице М.Н.К.
по изготвената съдебно-графическа експертиза, счита, че за начална дата на
броенето на срока за обжалване следва да се приеме отразената дата в известие
за доставяне ИД PS 8000 01FGY I, подписано от М.Й.К., в качеството му на
управител на дружеството-жалбоподател, а именно – 31.07.2018г. Видно от жалбата против атакуваното Наказателно
постановление № 02-0001817 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***,
същата е входирана в Д. „И.п.т.”*** на 10.08.2018г. с вх.№
18100020, т.е. три дни след изтичане на законоустановения срок за
обжалване на постановлението /07.08.2018г. – присъствен ден/.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено, като недопустимо.
Независимо
от горното, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че
в качеството му на работодател, на 04.05.2018г. в 13.20 часа, в обект: Магазин
за дрехи, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, къща „Кая“, не е уредил,
като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с Мартин Ивайлов Ролански с ЕГН **********.
Последният е установен при извършена проверка в обекта на 04.05.2018г. в 13.20
часа да полага труд, като „Продавач-консултант“ – обслужвал клиенти /продал
тениска/. На место лицето е попълнило собственоръчно справка на основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирало място на работа и работно време
от 09.00 до 16.00 часа. Нарушението е установено от главен инспектор А.Д. при
проверка по документи в ДИТ-Бургас на 14.05.2018г. и на 12.06.2018г., във
връзка с извършената проверка по спазване на трудовото законодателство на
04.05.2018г. в 13.20 часа в стопанисвания от жалбоподателя обект в КК Слънчев
бряг, общ.Несебър, къща „Кая“. За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на
дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане
в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че
изготвения АУАн не отразявал вярната фактическа обстановка. В тази връзка се
твърди, че при съставянето на акта, актосъставителят не е взел предоставените
му от жалбоподателя документи – Граждански договор от 02.05.2018г., съобщение
от ТД на НАП-Бургас от 02.05.2018г. и Декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице от 02.05.2018г. Твърди се, че с лицето Мартин Ролански
бил сключен граждански договор от 02.05.2018г., съгласно който, същият приемал
да извърши почисване на процесния магазин и да подреди стоката за периода от
03.05.2018г. до 05.05.2018г. включително срещу уговорено възнаграждение. Наред
с това се сочи, че не било възможно практически актосъставителя да установи
едновременно, че на 04.05.2018г. в 13.20 часа три лица, сред които и Мартин
Ролански, са полагали труд, като продавач-консултанти. На последно място се
сочи, че обжалваното наказателно постановление не било мотивирано в частта му
при определяне размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
Съдът,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане
на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в
акта за установяване на административното нарушение фактически констатации
съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От
данните по делото безспорно се установява, че на 04.05.2018г. лицето Мартин
Ролански е престирал труд, като „продавач-консултант“ в процесния обект. В
подкрепа на това са представената по делото справка на основание чл.402, ал.1,
т.3 от КТ /л.20/ с посочено работно време и длъжност, и показанията на
актосъставителя А.Д.. Същата установява пред съда, че намиращия се в процесния
обект Мартин Ролански обслужил двама граждани, на които продал тениска и
получил от тях сумата от продажбата. Гореизложеното налага извода, че
жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
възражения, че в деня на проверката лицето Мартин Ролански полагал труд на
основание сключен с жалбоподателя граждански договор. Съгласно уредената
в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, "отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". С оглед на това, съдът намира за неотносим представения
по административно-наказателната преписка граждански договор, сключен на
02.05.2018г. между „М и М Д.” ООД и установения от контролните органи в обекта
да полага труд Мартин Ролански. Независимо от това, съдът намира за нужно да
отбележи, че е налице противоречие между представения от жалбоподателя
граждански договор от 02.05.2018г. и попълнената от лицето Ролански справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Видно от гражданския
договор, изпълнителят Ролански е приел да извърши почистване на процесния
магазин и да подреди стоката при първоначалното зареждане на щандовете за
периода от 03.05.2018г. до 05.05.2018г. вкл., докато в сочената справка /л.20/,
самият работник е посочил, че е в обекта в качеството му на обучаващ се за
продавач-консултант. От показанията на акт.Д. обаче се установява, че нито на
место на 04.05.2018г., нито до приключване на проверката по документи, им е бил
представен договор за обучение на лицето Мартин Ролански, във връзка с
твърдението, че същият е на обучение.
Несъстоятелни са и изложените в жалбата твърдения за
„практическа невъзможност” актосъставителят да установи едновременно, че на
04.05.2018г. в 13.20 часа три лица, сред които и Мартин Ролански, са полагали
труд, като продавач-консултанти. От показанията на акт.Д. се установява, че при
влизане в обекта, същите са видели три
лица, сред които и Мартин Ролански да полагат труд, като продавач-консултанти.
Обстоятелството, че същите са полагали труд без сключени по закон трудови
договори е било установено едва във втората фаза на проверката, извършена въз
основа на представените от жалбоподателя документи.
Що се
отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като
взе предвид, че същата е определена към предвидения от закона минимален размер,
счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно
нарушение и в максимална
степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
неоснователна, но с оглед депозирането й извън законоустановения седмодневен
срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата следва да бъде оставена
без разглеждане, като недопустима.
С оглед на този резултат, съдът счита, че са налице
основанията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК, съгласно които в
тежест на дружеството-жалбоподател следва да се възложат направените в хода на
съдебното производство разноски за вещо лице общо в размер на 222,66 лева /двеста
двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ за изготвената по делото
съдебно-графическа експертиза.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 във връзка с чл.59, ал.2
от Закона за административните нарушения и наказания, Несебърският районен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „М и М Д.“ ООД с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя от
управителя М.Й.К., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Р.П. *** против Наказателно
постановление № 02-0001817 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 1007/2018г. по описа на
Районен съд-гр.Несебър.
ОСЪЖДА „М и М Д.“ ООД с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя от
управителя М.Й.К. да заплати по
сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата в размер на 222,66 лева /двеста двадесет и два лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляващи направени по делото разноски в хода
на съдебното производство.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-гр.Бургас в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: