№ 791
гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100119 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. М., в която се излагат твърдения, че
е собственик на имот в гр. ***, ж.к. *** ***, по отношение на който „ТОПЛОФИКАЦИЯ
***” ЕАД е предоставяла услуги за доставяне на топлинна енергия, а „ДAЛCИЯ” ООД е
предоставяла услуги за дялово разпределение. Изтъква се, че на 26.02.2024г. потребителят
изискал от ответника да изготви междинен отчет на уредите за дялово разпределение в
жилището, за който на 06.03.2024г. авансово платил 42 лв. Твърди се, че за част от
извършеното плащане в размер на 30 лв. липсва основание тъй като услугите за дялово
разпределение се включват към тези за доставка на топлинна енергия и цената за тях се
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД. Навеждат се доводи, че ответникът е изпаднал в
забава за периода от 06.03.2024г. до 08.01.2025г. като дължи обезщетение от 3,52 лв. Поради
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че сумите са дължими за
извършени допълнителни дейности към услугата „дялово разпределение”, които подлежат
на плащане от потребителя и не се начисляват от доставчика на топлинна енергия. Твърди,
че по искане на ищеца за разделяне на изравнителна сметка, заявено преди изготвянето й, е
извършено посещение в жилището му на 06.03.2024г. като са снети данни от уредите за
дялово разпределение и са изготвени две сметки за периода от месец май 2023г. до месец
февруари 2024г. и от месец март 2024г. до месец април 2024г. Навежда доводи, че за
1
дейностите са дължими 12 лв. за посещение на адрес и по 15 лв. за всяко разделяне на
изравнителна сметка, поради което отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът е собственик на имот в гр. ***, ж.к. *** ***, през който преминава сградна
инсталация за доставка на топлинна енергия и за който ползва услуги за доставка на
топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД. За отчетния период от 01.05.2023г. до
30.04.2024г. между доставчика на топлинна енергия и ответника е сключен договор по чл.
139в от Закона за енергетиката за извършване на услугата „дялово разпределение”,
приложим и за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имотът на ищеца.
По искане на М. М., на 06.03.2024г. служители на „ДAЛCИЯ” ООД посетили жилището му
като извършили отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, необходим за
разделяне на изравнителната сметка. За проверката е съставен констативен протокол №***
като на база отчетените количества топлинна енергия на ищеца са издадени индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за периода май 2023г. - февруари 2024г. и за
периода март 2024г. - април 2024г. За предоставените услуги на 06.03.2024г., М. М. платил на
ответника сумата от 42 лв. съгласно ценоразпис за допълнителни дейности, от която 12 лв. за
посещение на адрес и по 15 лв. за всяка от разделените изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
През процесния период ищецът е бил абонат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД тъй като
имотът му се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция, в която сградната инсталация отдава топлоенергия. Жилището е
присъединено към отоплителната инсталация чрез отоплителни уреди, които отдават
топлинна енергия, цената на която подлежи на заплащане на доставчика съгласно чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката. Енергията за отопление в процесната сграда за периода от
01.05.2023г. до 30.04.2024г. е разпределяна от „ДАЛСИЯ” ООД въз основа на договор по чл.
139в от Закона за енергетиката, по изискванията на методика за дялово разпределение в
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., като за предоставените услуги за дялово
разпределение, подробно описани в т. 2 от Раздел III Цена и начин на плащане,
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД дължи възнаграждение на изпълнителя. Съгласно чл. 61, ал.
1 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., услугите за дялово разпределение са възмездни
като ищецът дължи плащането им на доставчика на топлинна енергия на основание чл. 36 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
***” ЕАД. В договора по чл. 139в от Закона за енергетиката и на основание чл. 70 от
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., обаче е предвидено извършване на отчет на уредите за
дялово разпределение от „ДАЛСИЯ” ООД не по-късно от 10-ти юли и изготвяне на обща
2
годишна изравнителна сметка в срок до 15-ти юли. В разглеждания случай потребителят е
изискал предоставяне на допълнителни услуги - посещение на адрес за отчитане на уредите
за дялово разпределение и за разделяне на изравнителна сметка, изискващи снемане на
данни и извършване на изчисления преди приключване на отчетния период. Тези услуги не
са включени в разглеждания договор, поради което за тях се дължи плащане на
възнаграждение на ответника, а не на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД. Допълнителните
услуги реално са предоставени като платеното за тях възнаграждение от 42 лв. съответства
на ценоразписа на изпълнителя. Поради изложеното се достига до извод за наличие на
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника на 06.03.2024г., поради
което предявените искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от М. Д. М. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***
***, срещу „ДАЛСИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
район Витоша, бул. „Братя Бъкстон” №85, искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумите от 30 лв. /тридесет лева/ - главница, представляваща извършено без
основание плащане на 06.03.2024г. на цена на услуга за разделяне на изравнителна сметка за
ползвана топлинна енергия в обект, намиращ се в гр. ***, ж.к. *** ***, във връзка с отчет по
констативен протокол №***, 3,52 лв. /три лева и петдесет и две стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 06.03.2024г. до 08.01.2025г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3