О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 201
гр. Пловдив, 18.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 188/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения И.П.Б. против определението от 29.04.2020 г., постановено по ЧНД № 143/2020 г. по описа на *ОС, с което е
отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата да се
уважи. Жалбоподателят
аргументира виждане, че изтърпяната по-голяма част от наказанието лишаване от
свобода е оказала целеното положително въздействие. Обръща внимание, че е
награждаван с пет дена домашен отпуск, изследваният риск от рецидив е
минимален, а по време на целия си пенитенциарен престой е демонстрирал трудолюбие,
като дружествата, в които е работел, са останали много доволни от него (в тази
връзка представя писмо от ООД „*“, съдържащо мнение за отлично справяне с
поставените задачи). Оспорва нарушението, заради което е понесъл наказание през
м. април 2020 г.
На 19.05.2020 г. постъпи
становище от началника на Затвора – *, в което е аргументирано виждането за
неоснователност на жалбата. Акцентира се на факта на наказването на жалбоподателя
за грубо нарушение на реда и дисциплината (по чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и
т. 5 ЗИНЗС). Обобщава се, че събраните по делото данни не позволяват извод за неговото
поправяне по смисъла на чл. 70 НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е
неоснователна.
Няма спор по делото, че е налице първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на И.П. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй
като фактически той е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му с присъди по
н.о.х.д. № 73/18г. на РС-Пещера и по н.о.х.д. № 55/19 г. на РС-Пещера общо
най-тежко и увеличено наказание 1 г. и 10 м. лишаване от свобода (остават му за
изтърпяване по-малко от шест месеца).
Няма ги обаче другите
предпоставки. За да се счете за основателна нечия претенция за условно
предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно
отношение към труда. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата, установяващи това. В нормата на чл. 439а от НПК са визирани всички обстоятелства, които сочат положителна п
р о м я н а по време на
изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие и въобще всякакви
общественополезни прояви. Доказателства за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички
други източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на
наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой
От приложеното становище на
началника на Затвора–* с информация за индивидуалната работа с г-н П., и от
съдържанието на документите по представеното затворническо досие се извличат данни за една награда (с
пет дена домашен отпуск), но и за явна несамокритичност по отношение
осъжданията му, за прояви на опортюнизъм спрямо пробационните служители, както
и за завишаване на риска от вреди (от нисък към среден с потенциална възможност
за бърза градация към висок) и за значително завишаване на риска от рецидив (от
32 т. на 54 т.). В психологическия доклад пък е обосновано заключение за отчетлив
защитен маниер за самооневиняване, проявен включително по отношение нарушението
по чл. 100 ЗИНЗС, за което е наказан, и е изведено отрицателно становище за
прилагане института на УПО.
ПАС счита за нужно да припомни
на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за цялостно (всеобхватно) положително поведение. С други думи, доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, което, видно от горните констатации, не се наблюдава
в случая. Високите трудови успехи, на които се набляга в жалбата, не са
достатъчни за окачествяване поведението на П. като „добро“ по смисъла на
закона. Още повече, че полагането на труд обслужва предимно личния интерес на
лишения от свобода при положение че получава възнаграждение и се ползва от
приспадане на съответния брой работни дни от наказанието си. С неголяма
тежест за претендираното окачествяване е и получената една награда. Това е
така, доколкото преценени в контекста на допуснатото грубо нарушение (по чл.
100, ал. 1 вр. ал. 2, т.1 и т. 5 ЗИНЗС – употреба на наркотични вещества от два
различни вида), което засяга същите обществени отношения, накърнени и с осъдените
престъпления, не свидетелстват за завършен процес по поправяне и превъзпитание.
Всъщност П. оспорва споменатото нарушение, но се позовава на непроверими по
реда на настоящото производство предположения за некоректно химическо
изследване за употреба на наркотични вещества (не било сигурно, че направеният
му тест бил в срок на годност, а и резултатът не му бил показан). Той е имал
възможност да обжалва пред ГД „ИН“ заповедта за наказването си за оспорваното
нарушение, респ. да иска проверка на съмненията си в посочения смисъл, от която
възможност се е възползвал. Последвало е разглеждане на жалбата му и нейното
отхвърляне (със заповед № Л-1816/22.04.20г. на главния директор, приложена по
делото) и съдът в настоящия състав няма обективно основание да прецени като
незаконосъобразен приложения подход.
Ето защо се оказва споделим
изводът на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения П. трябва да
продължи за оставащите няколко месеца. Процесът по отстраняване изкривяванията
в неговата ценностна ориентация е в ход, като все още той не демонстрира
изискуемите за предсрочно освобождаване позитивни нагласи.
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация недостатъчност на пенитенциарно въздействие
жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 29.04.2020 г.,
постановено по ЧНД № 143/2020 г. по описа на ОС – *, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения И.Б.П. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: