№ 3006
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200718 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от В. П. К., чрез повереника си адв.
Ефросимка Кирилова против Заповед за задържане рег. №229зз-
1908/23.12.2021г., издадена от полицейски орган на 05 РУ СДВР, с която на
осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа”.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е необоснована,
издадена в нарушение на изискванията на материалния закон и на
процесуалните правила и се отправя молба към съда да бъде отменена.
Оспорва се компетентността на издателя на заповедта. Твърди се, че
оспорената заповед не съдържала фактически мотиви за издаването си,
каквито не са представени и впоследствие. Изтъква се задържането и на друго
лице, което имало полицейска регистрация за притежание на наркотици, като
в нито едно от задържаните лица не били открити наркотични вещества.
Претендира деловодни разноски.
1
Представителят на ответника поддържа да се потвърди обжалваната
заповед за задържане, като правилна и законосъобразна. Намира, че същата
съдържала законовите изисквания за издаването й, при което не били
допуснати процесуални нарушения. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – заповед за задържане на лице рег. №229зз-
1908/23.12.2022г., издадена от полицейски орган на 05 РУ СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на В. П. Ковчев е наложена ПАМ
„Задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 05 РУ
– СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е
посочено "за притежание на наркотични вещества“. Задържането на лицето е
извършено в 23:45 часа на 23.12.2021 г. и същият е освободен на следващия
ден в 14:45 часа.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е бил връчен
екземпляр от нея. Жалбоподателят е попълнил декларация (приложение № 1
към чл. 15, ал. 2) на 23.12.2021 г. в 23:45 часа, в която е посочил, че е запознат
с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита по негов
избор. Декларирал е наличие на здравословни проблеми изразени в
главоболие и високо кръвно налягане. Не е пожелал медицински преглед от
лекар по негов избор и за негова сметка, не желае медицински преглед от
лекар. Пожелал да се уведоми член семейството му – негова сестра за
неговото задържане. Не е пожелал специална хранителна диета.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати
срещу подпис на лицето на 24.12.2021г.
Според материалите по досъдебно производство №ЗМ 1848/2021г. по
опис на 05 РУ СДВР, пр.пр. №43540/2021г. по опис на СРП, относими към
атакуваната заповед, препис от които е получен се установява, че при
проверката е задържано и лицето Борислав Митков Борисов. В
2
пространството до скоростния лост на автомобила, управляван от К. били
открити пет пакетчета, съдържащи суха растителна маса със съдържание на
синтетичен канабиноид 4F-MDMB-BICA, НАРКОТИЧНО ВЕЩЕСТВО с
висока степен на риск, чието държане е поставено под контрол със ЗКНВП.
Последното е отразено в протокола за претърсване и изземване, а вида на
откритото вещество е установен посредством изготвена физико-химическа
експертиза. Според данните по делото, наказателното производство е спряно
с постановление от 26.08.2022г.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Разглеждането на жалбата е допустимо, тъй като е подадена от активно
правно легитимирано лице с правен интерес да оспорва заповедта за
задържане срещу акт, подлежащ на съдебен контрол в предвидения
преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от
АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Длъжностното качество на ответника като старши полицай в 03 група на 04-
ти сектор „Охрана на обществения ред и оперативни обекти“ към
„Охранителна полиция“ при СДВР се установява от удостоверение рег.
№513р-10907/03.02.2022г. на ВП Началник отдел „Човешки ресурси” СДВР.
Частично е спазено изискването за форма на акта, като заповедта за
задържане съдържа реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името,
длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, правното
основание за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата
и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от
ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.
При обсъждане на изискванията относно реквизитите на заповедта,
съдът намира, че липсва достатъчно пълно описание на фактическите
основания за задържането. С оглед лаконичния текст на фактическото
описание на основанието за задържането „за притежание на наркотични
вещества“, съдът счита, че същото не е достатъчно, за да бъдат спазени
3
изискванията, произтичащи от чл. 6, § 2 от Директива 2012/13 Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация
в наказателното производство, чиято цел е да бъде предоставена възможност
на задържаното лице да оспори ефективно законосъобразността на тази
заповед. Това описание не съдържа конкретни обстоятелства относно
предмета на престъпление и условията, при които е притежаван. Въпросната
информация е била извън достъпа на задържаното лице, тъй като съгласно
правната уредба на НПК, достъпът на материалите по делото, предвидени в
чл. 7, § 1 от Директива 2012/13, е предоставен единствено на лицата, които
имат статут на обвиняеми. Затова и излагането на подробни мотиви за
задържането в различен процесуален документ, до които задържаното лице
няма достъп към момента на задържането му, не е относимо към правото му
на защита. Както посочва в свое решение СЕС от 25.05.2023г. по дело С-
608/21, дължимата информация, която следва да бъде предоставена на
задържаното лице или защитника му, следва да съдържа описание на
релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване.
Поради изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя е нарушено правото му на защита с непосочването на
фактическите основания за задържането му, представляващо нарушение на
процесуалните правила което се явява основание за отмяна на оспорената
заповед за задържане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
следва да присъди в полза на оспорващия своевременно поисканите разноски.
В представеното адвокатско пълномощно е посочено основание за правната
защита чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 5, т. 3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
осъществяване на безплатна правна помощ на близки и роднини, както и на
юристи. В този случай, ако насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя в
4
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
Според чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният допустим размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по ЗМВР е 400 лв.
Съдът определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, редакция към момента на съставяне на
пълномощното 24.12.2021г., а именно минималния допустим размер от 400
лв., тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като
същото следва да се възложи за плащане в тежест на СДВР.
Поради изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег. №229зз-1908/23.12.2021г.,
издадена от полицейски орган на 05 РУ СДВР, с която на В. П. К. на осн. чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 05 РУ
СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. П. К. сумата от 400, 00 (четиристотин)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните
по реда на АПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5