Р Е Ш Е Н И Е
№ 1835 16.07.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХХ граждански състав
На десети юни две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
И. Дечев
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията
И. Дечев
гражданско дело № 7326 по описа за 2018
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
предявена от И.Б.М., ЕГН ********** *** против А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** и Б.Х.С.,
ЕГН ********** *** за допускане на делба на два имота: 1. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****.***.***.*.*, с адрес гр.Б., находящ се в сграда
1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***., с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
100 кв.м., прилежащи части: таванско помещение, две избени помещения и 1/6 ид.ч от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *****.***.***.и 2. поземлен имот ***.*** по плана на новообразуваните имоти в с.о. К., землище на с.И., при граници: север – НПИ ***.***,
изток – НПИ ***.****, запад – НПИ ***.**** и юг – НПИ ***.****, с площ от 1000
кв.м., ведно с построената в имота полумасивна сграда
с площ от 20 кв.м.
Твърди се, че първият
имот е придобит от наследодателите на страните Б.Р.М.
и Е.И.М. през 1961г. След смъртта на Б., преживялата
съпруга е прехвърлила с договор за издръжка и гледане собствените си 2/3 ид.ч. на
ищеца. Ето защо ищецът има общо 5/6 ид.ч. от имота по
наследство и сделка, а ответницата има 1/6 ид.ч. по
наследство. Вторият имот също е придобит от наследодателите Б. и Е. през
1993г., като след смъртта на Б. преживялата съпруга е прехвърлила с договор за
продажба собствените си 2/3 ид.ч. на ответницата С., която е в брак с ответника С.. Ето
защо ищецът има 1/6 ид.ч. от имота по наследство, а ответницата има 5/6 ид.ч. по наследство и сделка. Моли
се да се допусне делба при посочените квоти.
Ответницата С. е
подала отговор, в който е заявила, че вторият имот е придобит от нея по време
на брака й с Б.С., поради което е станал СИО.
Признават се квотите, посочени в исковата молба. Счита, че апартаментът не е
неподеляем, а може да бъде разделен между страните. Оспорва имотът,
представляващ жилище, да се е владял от ищеца. Моли в неин дял да се постави
поземленият имот в с.о. К., както и реална част от
апартамента.
Ответникът Б.С.
е подал отговор, с който моли да се извърши делба на имота в с.о.
К. при посочените квоти, а именно 4/6 ид.ч. в режим на СИО за
ответниците, 1/6 ид.ч. за А.С.
по наследство и 1/6 ид.ч. за И.М. също по наследство.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Искът
за делба е основателен.
Видно
е от приложените официални удостоверения, че И.Б.М. и А.Б.М.-С. са деца и наследници на Б.Р.М.,
починал на 16.06.1993г. и Е.И.М., починала на
19.05.2014г. Родителите са признати с нотариален акт № ***/30.10.1961г., том *, дело № ****/1961г. за собственици на апартамента в гр.Б. След
смъртта на Б.Р.М., СИО върху
апартамента е прекратена, като ½ ид.ч. на починалия се е наследила поравно от неговите съпруга и
две деца. Така съпругата Е. е станала притежател на общо 4/6 ид.ч., а
всяко от децата е притежател на по 1/6 ид.ч. През 2003г., след смъртта на бащата, майката Е. с
нотариален акт № **/22.12.2003г.,
том *, рег. № ****, дело
№ ***/2003г. е прехвърлила на сина
си И. своите 2/3 ид.ч. от
апартамента срещу задължение за издръжка и гледане. Така след сделката, ищецът
е станал собственик на общо 5/6 ид.ч., от които 1/6 той има по наследство от бащата, а 4/6 е
придобил от майка си чрез сделка.
С
нотариален акт № **/17.08.1993г., том **, дело № ****/1993г. Е.И.М.,
А.Б.М. и И.Б.М., като законни наследници на Б.Р.М., са
признати за собственици на земеделска земя в м.К., землище на с.И., с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в
имота полумасивна сграда за сезонно ползване от 20
кв.м. и трайни насаждения. Лицата са признати за собственици както следва: 4/6 ид.ч. за Е.М. и по 1/6 ид.ч. за А.М.
и И.М.. Към момента този имот е с номер
***.*** по ПНИ, а не ***.***, както е записано
в исковата молба.
С
нотариален акт № ***/05.12.2008г., том *, рег. № *****,
дело № ****/2008г. майката Е. е продала на своята
дъщеря А. собствените си 4/6 ид.ч.
от имота в с.И.. Така А.С. е
станала собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота – 1/6 по наследство от баща си и 4/6 ид.ч. чрез сделка. Данните сочат,
че А.Б.М.С. е в брак с Б.Х.С.,
като бракът е сключен на 21.08.1982г. Следователно, според правилата на СК,
придобитите чрез възмездна сделка 4/6 ид.ч. от имота са станали СИО на съпрузите С.
Горните
факти сочат, че двата процесни имота са съсобствени между страните. Имотът в гр.Б.,
представляващ апартамент, е съсобствен между А.Б.М.С.
и И.Б.М. при следните квоти: 5/6 ид.ч. за М. и 1/6 ид.ч. за С.. Имотът в м.“К.“ е съсобствен между трите
страни по делото, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за И.Б.М., 1/6 ид.ч. за А.Б.М.С. и 4/6 ид.ч. в режим на СИО за съпрузите С. При тези дялове следва да
се допусне делбата.
По искането на ответницата с
правно основание чл.344, ал.2 ГПК:
Според тази разпоредба в
решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници
не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. В конкретния случай е безспорно, че цялото жилище в гр.Б. се ползва от И.Б.М., който
живее там. Ответницата С. не ползва имота. Безспорно е също, че имотът в м.К. не се обитава за постоянно
/предвид и на сезонния му характер/, но че и двамата съделители имат достъп до
него. Искането на С. е апартаментът да се даде за ползване на брат й, който да
й заплаща обезщетение за ползването по време на висящността
на делбата. Съдът намира, че същността на разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК е да
се разпредели ползването на всички делбени имоти, а
не само на един от тях. Нелогично е да се приеме противното, тъй като тогава
при няколко имота съдът ще даде за временно ползване само един от тях, като
следва да постанови този съделител да заплаща на
другите обезщетение, а останалите делбени имоти ще
останат неразпределени. Според БРС идеята на закона е разпределяне на всички делбени имоти между всички съделители докато трае делото за
делба, което е и най-целесъобразно, доколкото всеки от тях по възможност би
имал имот за временно ползване, освен това, ако имотите са на равни стойности,
съделителите не следва да си заплащат обезщетение един на друг. В случая съделителката С. сама е поискала апартаментът да се ползва
от брат й. Това впрочем е и фактическото положение към момента, тъй като той
живее там. Ето защо съдът намира, че е целесъобразно апартаментът да се
предостави за ползване на И.М.. Не следва апартаментът
да се ползва общо от брата и сестрата, предвид явно влошените им отношения и
противопоставянето от страна на М. /заявено е от неговия адвокат, че той е
склонен да отстъпи на сестра си ползването само на избените помещения/. Другият
имот, в м.К., следва да се
предостави за ползване на А.С. и на съпруга й, като по този начин всеки от
наследниците ще има за ползване отделен имот до извършване на делбата. Няма
данни за пазарната стойност на имотите /назначената експертиза е изчислила само
месечната наемна цена на апартамента/, но според представените от ищеца данъчни
оценки, имотът в гр.Б. е оценен на 97817.20 лева, а
този в м.К. – на 1614.40 лева. Налице е явна
нееквивалентност между стойностите на имотите. Ето защо, независимо че и двата имота са разпределени и в полза на С. е даден един от
имотите за ползване, нейният брат следва да й заплаща обезщетение за ползването
на жилището, тъй като то е на стойност, в пъти по-висока от другия имот. Според
експертизата, месечната пазарна цена на апартамента се равнява на 516 лева,
съответно цената за 1/6 ид.ч. е 86 лева. Ответницата С. има 1/6 ид.ч., поради което ищецът
трябва да се осъди да й заплаща 86 лева месечно за ползването на имота. В тази
връзка трябва да се отбележи, че са неотносими възраженията на М., че не дължи
обезщетение, понеже не е препятствал достъпа на ищцата до имота. Дали е имало
пречки тя да ползва имота е от значение при предявяване на претенция по сметки
за лишаването й от ползването, но за минал период. Тогава би имало значение
дали ответникът е пречел на ищцата да влиза в жилището. В случая обаче се иска
постановяване на привременна мярка, а именно М. да плаща на С. обезщетение за
ползването на нейната част от имота, но за в бъдеще. След като обезщетението се
присъжда за в бъдеще, считано от постановяване на решението до извършване на
делбата, ирелевантно е дали страната създава пречки имотът да бъде ползван. Ето
защо в полза на ответницата следва да се присъди обезщетение в посочения
размер, от 86 лева, като за горницата до търсените 150 лева искането трябва да
се отхвърли.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И.Б.М., ЕГН ********** ***
и А.Б.М.-С., ЕГН ********** ***
по отношение на следния недвижим имот: недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.*, с
адрес гр.Б., находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100
кв.м., прилежащи части: таванско помещение, две избени помещения и 1/6 ид.ч от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *****.***.***., при квоти: 5/6 ид.ч за И.Б.М., ЕГН **********
и 1/6 ид.ч. за А.Б.М.-С., ЕГН **********.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И.Б.М., ЕГН ********** ***,
А.Б.М.-С., ЕГН ********** ***
и Б.Х.С., ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот ***.*** по плана на новообразуваните имоти в с.о. К., землище на с.И., при граници: север – НПИ ***.***,
изток – НПИ ***.****, запад – НПИ ***.**** и юг – НПИ ***.****, с площ от 1000
кв.м., ведно с построената в имота полумасивна сграда
с площ от 20 кв.м., при квоти:
1/6 ид.ч за И.Б.М., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. за А.Б.М.-С., ЕГН
********** и 4/6 ид.ч.
общо за А.Б.М.-С.,
ЕГН ********** и Б.Х.С., ЕГН ********** *** в режим на СИО.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.344,
ал.2 ГПК ползването на делбените имоти до извършване
на делбата, както следва: И.Б.М., ЕГН ********** ще ползва недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор *****.***.***.*.*, с адрес гр.Б.,
находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100 кв.м., прилежащи части:
таванско помещение, две избени помещения и 1/6 ид.ч
от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.***, а А.Б.М.-С., ЕГН ********** и Б.Х.С., ЕГН ********** ще ползват поземлен имот ***.*** по плана на новообразуваните имоти в с.о. К., землище на с.И., при граници: север – НПИ ***.***,
изток – НПИ ***.****, запад – НПИ ***.**** и юг – НПИ ***.****, с площ от 1000
кв.м., ведно с построената в имота полумасивна сграда
с площ от 20 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.344,
ал.2 ГПК И.Б.М., ЕГН ********** ***
да заплаща на А.Б.М.-С., ЕГН **********
*** обезщетение за ползването на апартамента в гр.Б. в размер на 86 лева /осемдесет и шест лева/ на
месец, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на
делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за горницата над 86 лева до 150 лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд. В частта, с която съдът се е произнесъл по искането с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.