№ 2059
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511188 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9140 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 36960/2023 г. по описа на СРС,
153 с-в, е признато за установено, на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 ГПК по
заявеното от ищеца А. Е. П., ЕГН ********** оспорване истинността на представения
от ответника „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* списък за зимно работно облекло
със срок на амортизация 03.01.2022 г. - 30.04.2022 г., че документът е неистински в
частта относно авторството на подписа на А. П., като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2
ГПК същият е изключен от доказателствата по делото.
С постановеното решение е осъден „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* да
заплати на А. Е. П., ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата 32 250 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от трудова злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено
помещение на “Макском” ЕООД в с. Царацово, ул. “Голямоконарско шосе” № 1,
област Пловдив, която е призната за трудова злополука с Разпореждане по чл. 60, ал.1
КСО от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ - София град, като е отхвърлен иска по чл.200 КТ
за разликата над присъдената сума 32 250 лв. до пълния предявен размер 43 000 лв.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано в срока по чл.259,
ал.1 ГПК от ответника „Ивко Индустри" ООД, с изложени доводи, че е неправилно,
поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния
1
закон, както и поради необоснованост. Поддържа твърдения, че пострадалия – ищец в
производството не е следвало изобщо да извършва трудова дейност в полза на
дружеството – ответник в деня на настъпване на злополуката. Оспорва нейния
характер на трудова злополука и поддържа становище, че разпореждането на НОИ ТП
София-град е обжалвано своевременно от ответника и същото не е стабилизирано.
Поради това и счита за неправилен извода на съда, че злополуката е призната за
трудова по надлежния ред в проведеното административно производство. Поддържа
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като същия не е ползвал в този ден лични предпазни средства. Последното, според
въззивника, несъмнено е допринесло за вредоносния резултат и същото не се
опровергава от приетото от съда с постановеното решение, че подписа положен на
03.01.2022 г. в списъка за зимно работно облекло не принадлежи на ищеца. Това е
така, според ответника, тъй като на работника – ищец е било зачислено такова работно
облекло и същият е бил инструктиран да го ползва.
Освен това, според ответника, при разрешаване на спора, съдът неправилно е
дал вяра на показанията на свидетеля Е. П., който е баща на ищеца и е заинтересован
от изхода на спора. За необоснован намира извода на съда, че в производството не е
доказано, че на работниците са били дадени ръкавици за работа, както и че същите са
инструктирани да работят с тях. Сочените обстоятелства, според жалбоподателя, се
установявали от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г. и
П., както и от книгата за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана. В последната е положен подпис от ищеца
и се установява, че такъв инструктаж е бил проведен. Освен това, съдът не е взел
предвид показанията на свидетеля Г., чрез които се установява механизма на монтаж
на вратата. За извършване на последния е било необходимо вратата да се държи и от
двамата работници, които работят, за да не се допусне падане на елементи поради
тежестта им, както е станало и в случая.
Счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в
противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил
твърде завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като при
определянето им съдът не е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на
уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца А. Е. П., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.
Претендира разноски.
2
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подадена от ищеца насрещна въззивна жалба
срещу постановеното от първата инстанция решение в частта на отхвърляне на
исковете. Изложени са доводи, че в посочената част решението е неправилно и
немотивирано. При определяне на дължимото се обезщетение за понесените от него
неимуществени вреди от трудовата злополука съдът не е съобразил принципа за
справедливост заложен в чл.52 ЗЗД. Поради това е определил обезщетение в занижен
размер, който не е съответен на характера и вида на уврежданията, понесените болки и
страдания и бъдещата неблагоприятна прогноза. Отправя искане за потвърждаване на
решението в частта на уважаване на исковете, като правилно и отмяната му в частта на
отхвърляне на исковете като неправилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК ответникът е подал отговор на насрещната въззивна
жалба, в който е изразил становище за нейната неоснователно. Отправил е искане за
потвърждаване на решението в частта на отхвърляне на исковете като правилно.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, с което са уважени в една част
предявените по чл.200, ал.1 КТ искове за заплащане на обезщетение за понесените
неимуществени вреди, СРС е приел, че чрез събраните в производството
доказателства е установено, че на 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по
време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - при
монтиране на индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак,
3
вследствие на което ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти
и пети/ на дясната му ръка. Последната, според съда, е била призната за трудова
злополука с Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.
Приел е, че в резултат на трудовата злополука и причинените му от нея травматични
увреждания ищецът е понесъл неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени. При съобразяване принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и указанията,
дадени с ППВС № 4/1968 г., като е взел предвид преживените болки и страдания,
възрастта на пострадалия, необратимия характер на увреждането и бъдещите
неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, както и
икономическата обстановка в страната и размера на средните доходи, съдът е
определил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в
размер на 32 250 лв., като е отхвърлил исковете за разликата над тази сума до
предявения размер 43000.00 лв. При постановяване на решението съдът е приел за
неоснователно възражението на ответника по чл.201, ал.2, т.1 КТ вр. чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищец в
производството.
Във връзка с успешно проведеното от ищеца оспорване истинността
/автентичността на положения от името на ищеца подпис/ в представения по делото
списък за зимно работно облекло, включващо и работни ръкавици, със срок на
амортизация 03.01.2022 г. - 30.04.2022 г., съдът е приел, че документът в тази му част е
неистински и следва да се изключи от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал.
2, изр. 2 ГПК. С оглед това, съдът е признал за установено с постановеното решение,
че в тази му част документът е неистински.
Решението е неправилно в частта на отхвърляне на исковете. Съображения:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и
страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди,
т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
4
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба небрежност"),
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на
трудов договор от 12.11.2021 г. като „монтажист на метални конструкции“, като
трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя,
считано от 10.05.2022 г., на основание чл. 71 КТ.
Установено е, че на 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по време и по
повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - при монтиране на
индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак, вследствие на което
ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти и пети/ на дясната
му ръка, която е установена за трудова с Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на
НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.
Доводите на ответника, че соченото разпореждане, с което злополуката е
призната за трудова не е стабилизирано, тъй като е инициирано административно
производство по реда на чл.99 АПК за възобновяване на влязъл в сила индивидуален
административен акт, съдът намира за неоснователни. Разпореждане № 31634 от
29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, с което претърпяната от ищеца злополука
на 29.03.2022 г. е призната за трудова е влязло в сила с изтичане на предвидения в
чл.117 КСО, 14 дневен срок, считано от 01.09.2022 г., когато е било връчено редовно на
работодателя – ответник, или на 15.09.2022 г. Същевременно по подаденото от
ответника искане за възобновяване по реда на чл.99 АПК, съдът /АССГ/ е оставил без
уважение същото /Определение № 2488/07.03.2024 г. по адм.д.№ 842/2024 г.
потвърдено с Определение № 6871/05.06.2024 г. по адм.д.№ 5209/2024 г. на ВАС/ като
е потвърдил Решение №1040-21-713/29.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София
град, с което е отказано да бъде възобновено производството по издаване на
Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.
Доводите на ответника, че в проведеното производство не е установен
механизъм на настъпване на трудовото злополука, съдът намира за неоснователни.
Именно в проведеното административно производство пред НОИ е проведено
разследване на злополуката /протокол от 28.07.2022 г./, при което е установено, че
същата е настъпила на 29.03.2022 г. около 10.00 часа в производствено помещение на
„Макском“ЕООД в село Царацово, ул. „Голямоконарско шосе“ № 1, област Пловдив,
както бе посочено при монтиране на индустриална врата на сервизно помещение на
почистваща фирма Вики сървисис, която се намира там. Ламариненият капак на
5
вратата е започнал да пада и в опит на ищеца да го спре, четири от пръстите на
дясната му ръка са били разрязани. Описаните действия, както е посочено в протокола
и разпореждането на НОИ, са били извършени от ищеца по възлагане и в интерес на
работодателя – ответник, което определя и трудовия характер на злополуката.
Доводите на ответника, че в този ден ищецът не е следвало да бъде на работа и
да изпълнява трудовата си функция, съдът намира за неоснователни. Чрез
представените доказателства по проведеното административно производство, както и
по настоящето съдебно производство се установява, че ищецът е бил командирован от
работодателя на 28.03.2022 г. до гр.Пловдив заедно със свидетеля Е. А. П. /негов баща/
за изпълнение на посочените дейности във връзка с монтирането на описаната
индустриална врата, за която, както самия ответник сочи са били необходими двама
работници. На следващия ден 29.03.2022 г. /деня на злополуката/ е следвало монтажа
да бъде извършен от свидетеля Е. А. П. /баща на ищеца/ и ищеца А. Е. П., както се
потвърждава и от показанията на свидетеля Д.Д. Г.. Тези обстоятелства, както бе
посочено са били предмет на установяване в проведеното административно
производство завършило с посочения индивидуален административен акт и
преразглеждането им по настоящето производство не следва да бъде извършвано.
Съдът е обвързан и следва да зачете материалната му доказателствена сила като
официален удостоверителен документ и да приеме за осъществени удостоверените в
него факти. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция
изцяло възприема, законът определя като трудова злополука всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт - чл. 55,
ал. 1 КСО. В случая описаната работа е била изпълнявана от пострадалия А. Е. П. през
време и по повод на извършваната работа в интерес на работодателя- ответник.
Установено е и страните не спорят, че в резултат на трудовата злополука
ищецът е претърпял травма на дясната ръка, за която са издадени медицински
документи, приложени по делото. Същата се изразява в порезни рани по дланна
/воларна/ повърхност на втори, трети, четвърти и пети пръсти, с прерязване в
дълбочина на дълбоките флексори /мускулни свивачи/ на четвърти и пети пръсти на
ръката.
Според приетата и неоспорена пред първата инстанция СМЕ, която настоящия
състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, травмата е довела до нарушение на
основната хватателна функция на дясната ръка на ищеца. Въпреки проведеното
лечение, което според вещото лице е било адекватно, като пряко усложнение от
травмата е настъпила контрактура /втърдяване на стави/ и анкилоза /пълна ставна
неподвижност/ в областта на крайните и средни междуфалангеални стави на четвърти
и пети пръсти на дясната ръка. Това състояние, както и нарушението в сетивността в
6
крайните фаланги на засегнатите пръсти, е довело до нарушение на опозицията на тези
пръсти на палеца и от това нарушение на захват на дясна ръка по сила и обем. Към
настоящият момент е налице изявено втърдяване и пълна неподвижност в крайните и
средни между фалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка на ищеца
до степен на невъзможност на активна и пасивна подвижност на пръстите в тези стави.
Създадено е функционално значимо нарушение в обема и силата на захват на дясната
ръка до пълна невъзможност за участие на четвърти и пети пръст, което според
вещото лице води до частично нарушена възможност за самообслужване с водеща
дясна ръка и нарушени възможности за извършване на физически труд, свързан с
изискване на пълноценен захват на двете ръце.
Чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Е. П. /баща на
ищеца/ преценени с оглед всички доказателства по делото при съобразяване
евентуалната му заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/, се установява че
след злополуката пострадалия е посетил първоначално болницата в Пловдив, а след
това УМБАЛСМ Пирогов – София, където бил настанен за лечение. След като бил
изписан от болница Пирогов синът му спрял да излиза, спрял всякакви контакти.
Боляло го много, като болката в областта на травмираната дясна ръка продължава и
към настоящия момент. Болката била по-интензивна около два месеца след инцидента.
Не можел дори да си обуе чорапи, очите му се насълзявали от болката.
При изложената фактическа обстановка първоинстанционния съд правилно е
приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука, които
работодателят следва да обезщети. По отношение размера на претенцията по чл.200,
ал.1 КТ следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство - за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото,
уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно - обезщетението да се определи по справедливост.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението си и определяне
на дължимото обезщетение в размер на 32 250 лева, СРС не е съобразил правилно
критерия на чл. 52 ЗЗД и дадените указания с ППВС № 4/1968 г., като е определил
обезщетение в занижен размер, което настоящия състав намира за несъответно на
характера и степента на търпените болки и страдания от пострадалия ищец. Доводите
на ищеца в този смисъл, съдът намира за основателни.
Както бе посочено, чрез констатациите на приетата по делото СМЕ е
установено, че въпреки проведеното лечение, което според вещото лице е било
адекватно, като пряко усложнение от травмата е настъпила контрактура /втърдяване на
стави/ и анкилоза /пълна ставна неподвижност/ в областта на крайните и средни
междуфалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка. Това състояние,
7
както и нарушението в сетивността в крайните фаланги на засегнатите пръсти, е
довело до нарушение на опозицията на тези пръсти на палеца и от това нарушение на
захват на дясна ръка по сила и обем. Към настоящият момент, както е посочил
експерта, е налице изявено втърдяване и пълна неподвижност в крайните и средни
между фалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка на ищеца до
степен на невъзможност на активна и пасивна подвижност на пръстите в тези стави.
Създадено е функционално значимо нарушение в обема и силата на захват на дясната
ръка до пълна невъзможност за участие на четвърти и пети пръст, което според
вещото лице води до частично нарушена възможност за самообслужване с водеща
дясна ръка и нарушени възможности за извършване на физически труд, свързан с
изискване на пълноценен захват на двете ръце. Същевременно, чрез показанията на
свидетеля Е. П., за ищеца водеща е дясната ръка, която е травмирана от злополуката.
Поради това и съдът намира за основателни доводите на ищеца, че при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е
съобразил изцяло вида и характера на травмите получени от трудовата злополука,
както и тяхното отражение върху неговото здравословно състояние, личен и
професионален живот.
При така посоченото, настоящия състав като съобрази именно възрастта на
пострадалия към датата на злополуката 22 години /в началото на трудоспособната
възраст/, обстоятелството, че занапред същия няма да може да ползва дясната си ръка,
както за ежедневното си обслужване, така и за физически труд, поради невъзможност
за участие в каквито и да е било движения /активни и пасивни/ на четвърти и пети
пръсти на дясната ръка, довело до нарушен захват по сила и обем на дясната ръка,
което състояние и към настоящия момент причинява болки и страдания и ще
продължи да причинява такива; с оглед необратимия характер на увреждането и
бъдещите неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка и при
съобразяване както на физическия, така и на емоционалния дискомфорт, който ще го
съпътства в живота и ще създава чувство за малоценност; при отчитане
икономическата обстановка в страната и размера на средните доходи, настоящия
състав намира за справедливо обезщетение в размер на 43000.00 лв.
Доводите на ответника, че съдът неправилно е отхвърлил възражението му за
съпричиняване на злополуката от работника при проявена груба небрежност,
настоящия състав намира за неоснователни.
В чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ е указано, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
8
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за
намаляване на обезщетението. Преценката за намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента
на каузалност на действията на пострадалия. Във всички случаи намаляването на
обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на
вредоносния резултат.
В случая работодателя поддържа твърдения, че работника е съпричинил
вредоносния резултат с поведението си към момента на инцидента изразило се в
неползване на лични предпазни средства – ръкавици за монтажа на вратата.
Установените от първата инстанция факти и изложените правни изводи в тази връзка
се възприемат изцяло от настоящия състав и на основание чл.272 ГПК съдът препраща
към тях. В допълнение, съдът намира следното: В производството не е спорно, че
монтажа на индустриалната врата с размери 2.30/4.30 м. /бързонавиваща се/ е следвало
да бъде извършен в района на гр.Пловдив на 28.03. и на 29.03.2022 г. от ищеца и
неговия баща – свидетеля Е. П.. Доводите на ответника, че за безопасен и сигурен
монтаж на мястото на обекта са били необходими само двама работника, съдът намира
за недоказан и съответно – неоснователен. Идентичен извод се налага и за довода, че
монтажа е следвало да се извърши с ръкавици, тъй като ламаринения капак реже.
Според показанията на свидетеля П., които съдът кредитира, за извършване на
действия по закрепване на капака на вратата е необходимо да се ползват дребни
елементи в т.ч. болтчета, които от една страна е невъзможно да се фиксират с
ръкавици, а от друга носи опасност за захващане на ръката при ползване на
винтоверта. Освен това, както правилно е посочил първоинстанционния съд, в случая
не са ангажирани доказателства от ответника, че е предоставил на ищеца такива лични
предпазни средства /ръкавици/, както и че е провел инструктаж на работната
площадка, за това по какъв начин да бъде извършен монтажа и дали, кога и какви
лични предпазни средства да ползват двамата работници при извършване на работата
с комплексен характер. Не е доказано и дали при ползване на ръкавици в случая при
извършения монтаж, това би препятствало настъпване на описаната трудова злополука
при изяснения механизъм.
Чрез показанията на разпитания по делото свидетел Д. Г. /служител при
ответника/ преценени с оглед събраните доказателства при отчитане евентуалната му
заинтересованост /чл.172 ГПК/ не се установява проведен инструктаж на работното
място на двамата работници досежно технологичния процес, който следва да бъде
спазен при монтажа на вратата. Общите му показания в този смисъл не установяват и
не доказват конкретните действия, които всеки от двамата работници е следвало да
извърши и по какъв начин за спазване на сочения от него технологичен процес,
квалифициран по думите му като „стандартна врата, отворът също“, „мисля, че не е
9
имало нищо специфично“, „ако е стандартно не ги инструктираме, но им се обяснява,
когато има нещо по-засукано“. Същевременно, както правилно е посочил и СРС, в
проведеното производство не е доказано, че на ищеца са били дадени лични
предпазни средства – ръкавици. Установено е, че подписът, положен в графа „Получил
работно облекло“ на дата „03.01.2022 г.“ в представения от ответника списък за зимно
работно облекло, включващо и работни ръкавици, със срок на амортизация 03.01.2022
г. - 30.04.2022 г., не е изпълнен от ищеца А. П..
Неизпълнението от страна на работодателя на задължението му да осигури
реално безопасни условия на труд изключва грубата небрежност на работника
/Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/13 г. на ВКС, IV г.о., което се
възприема от настоящия състав/.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, което налага предявеният иск
за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 43000.00 лева. Постановеното
решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на отхвърляне на исковете.
В останалата част решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
При така формираните изводи, поради частично несъвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване
на исковете и отменено като неправилно в частта на отхвърляне на исковете на
основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1300 лв., както и
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 962.50 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 430.00
лв. определена върху присъдената допълнително сума в размер на 10750.00 лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9140 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 36960/2023 г. по описа на
СРС, 153 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от А. Е. П., ЕГН **********
срещу „Ивко Индустри" ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 200, ал. 1
КТ, за заплащане на сумата 10750.00 лв. /над сумата 32250 лв. до сумата 43000 лв./,
която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
/допълнително над присъденото от СРС обезщетение в размер на 32250.00 лв./, които
неимуществени вреди са претърпени от трудова злополука, настъпила на 29.03.2022 г.
в производствено помещение на “Макском” ЕООД в с. Царацово, ул. “Голямоконарско
10
шосе” № 1, област Пловдив, която е призната за трудова злополука с Разпореждане по
чл. 60, ал.1 КСО от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ - София град, както и в частта, с която
в полза на „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* са присъдени на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски за сумата 962,50 лв., която следва да бъде заплатена от А. Е. П.,
ЕГН **********, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* да заплати на А. Е. П., ЕГН
********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 10750.00 лв. /над сумата 32250 лв. до
сумата 43000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено
помещение на “Макском” ЕООД в с. Царацово, ул. “Голямоконарско шосе” № 1,
област Пловдив и призната за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО
от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ - София град.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9140 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 36960/2023 г. по
описа на СРС, 153 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден „Ивко Индустри" ООД, ЕИК
********* да заплати на А. Е. П., ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ
сумата 32250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено
помещение на “Макском” ЕООД в с. Царацово, ул. “Голямоконарско шосе” № 1,
област Пловдив и призната за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО
от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ - София град, както и в частта на разноските, с която в
полза на А. Е. П., ЕГН ********** са били присъдени разноски в размер на 2 887,50
лв., които да бъдат заплатени от „Ивко Индустри" ООД, както и в частта, с която „Ивко
Индустри" ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на Софийския районен съд сумата 2 055,81 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* да заплати на А. Е. П., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1300 лв.-разноски за въззивната
инстанция, както и допълнително разноски за първата инстанция в размер на 962.50
лв.
ОСЪЖДА „Ивко Индустри" ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 430.00 лв. - разноски за държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, по правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12