Решение по дело №441/2019 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260000

гр. Първомай, 24.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 441 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 75, изр. 1 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ч.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника П.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.Х.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да преустанови заключването или да му предаде ключовете за входната врата на къщата на адрес: ***, и да премахне допълнително поставените заключващи устройства.

Претендира и постановяване на предварително изпълнение на решението.

Ищецът обосновава претенцията си с фактически твърдения, че от 1997 г. до момента упражнява фактическа власт с намерение за своене върху жилище, разположено на втория етаж от къща на адрес: ***, като по силата на Решение № 1/10.01.2019 г. по гр. дело № 503/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, владението му било защитено срещу извършено от страна на племенника му П.Ч. нарушение.

Поради изострените си отношения с ответницата, която обитавала част от първия етаж на жилищната сграда, през месец декември 2018 г. ищецът заедно със съпругата си Д.Н. напуснал дома си на втория етаж, но продължил ежедневно да го посещава, като единствен разполагал с достъп до него.

На 17.04.2019 г. не успял да влезе в къщата, тъй като заключващото устройство на входната й врата било подменено от ответницата. Идентична пречка срещнал при посещенията си в имота на 22.04.2019 г. и на 31.05.2019 г. След негова покана на първата дата и в резултат на полицейска намеса на втората ответницата отключила вратата, но отказала да му предостави ключ за нея. Навежда, че забелязал поставени от вътрешната й страна и пет броя райбери.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 7456/20.11.2019 г., с който ответницата чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска с доводи, че с Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 41 от 17.10.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара отстъпила на своята дъщеря и съсобственик М. Х. Ч. през време на брака й с А.П. Ч., ЕГН: **********, ½ идеална част от правото на собственост върху УПИ № ХVІ-1064 в кв. 61 по действащия регулационен план на гр. Първомай от 1994 г., с площ от 890 кв. м. и граници: улица, УПИ № ХVІІ-1063, УПИ № ІІІ-1060, УПИ № ХІІІ-1050 и УПИ № ХV-1049, като си запазила пожизнено право на ползване върху описаната недвижимост.

В началото на месец април 2019 г. информирала ищеца, че входната врата на жилищната постройка, находяща се в ***, не може да се заключва поради повреда на патрона и бравата, но след като не откликнал на неколкократните й молби за поправянето им, ги подменила с помощта на трето лице.

На 16.04.2019 г. и на 20/21.04.2019 г. ищецът проникнал в къщата чрез взломяване на новомонтираното заключващо устройство, ключ за което освен ответницата притежавали и другите двама съсобственици в лицето на сестра му М. Ч. и племенника му П.А. Ч..

Подчертава се, че ищецът разполагал с неограничен достъп до сградата, тъй като обичайно вратата й била отключена, а в останалите случаи ответницата всякога се отзовавала на исканията му да я отключи.

Страните пледират и за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. В открито съдебно заседание лично и чрез пълномощниците си поддържат процесуалните си позиции, подробни съображения в подкрепа на които излагат и в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Във фазата на съдебното дирене са разпитани свидетелите Д.С.Н. – съпруга на ищеца, М. Х. Ч. – дъщеря на ответницата и сестра на ищеца, и Н. Н.Ч.. Показанията на последния се кредитират изцяло като почиващи на преки впечатления, обективни и синхронизиращи с останалите елементи на доказателствената съвкупност. Тези на първите две, подложени на внимателна оценка по предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната им заинтересованост от изхода на спора предвид близката им семейноправна връзка с посочилата ги страна и конфликтни отношения с насрещната, се ползват с доверието на съда досежно фактите, за които кореспондират помежду си и с други ценени гласни и/или писмени доказателства.

Източник на релевантни сведения съставляват и признанията на ответницата, закрепени по реда на чл. 176 от ГПК, както и извънсъдебните такива на страните, съдържащи се в писмените им сигнали и обяснения, приложени по Преписки рег. № № 325000-2067/2019 г. (л. 64 – л. 110) и 325р-3619/2019 г. (л. 118 – л. 126) – и двете по описа на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, наблюдавани от Районна прокуратура (РП) – Пловдив, Териториално отделение (ТО) – Първомай по Пр. пр. съответно № № 329/2019 г. и 348/2019 г. Фигуриращите сред материалите им докладни записки и справки на полицейски органи разкриват белезите на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК с признатата им от цитираната разпоредба материална доказателствена сила относно извършените от и пред техните автори действия и изявления.

С Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 64, том ІІ, дело № 175/1974 г. от 12.05.1974 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 89), Н. Х.Н., роден на *** г., със съгласието на съпругата си Я.Т. Н. продал на сина си Х. Н.Х., ЕГН: **********, ½ идеална част от правото на собственост върху парцел № ХІV с пл. № 366 в кв. 61 по плана на гр. Първомай с площ от 890 кв. м. и граници: Д. Х.Н., И.И.Н., С.Б. и улица, както и правото на строеж в него на приземен и първи етаж на предвидената по идейно-застроителния и одобрения архитектурен план двуетажна двуфамилна жилищна сграда.

По данни от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том ІV, рег. № 4421, дело № 620/2017 г. от 17.10.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 88), Удостоверение изх. № **********/20.09.2019 г. за данъчна оценка (л. 20), издадено от Община Първомай, и ангажираните свидетелски показания в периода след 1976 г. Х. Н.Х. съжителствал със съпругата си в лицето на ответницата и с родените от брачното си партньорство с нея деца – ищеца и свид. Ч., в жилище, състоящо се от кухня-трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно помещение и коридор, разположено на втория етаж на двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с административен адрес: ***, и със застроена площ от 115 кв. м., реализирана, съгласно одобрен на 09.08.1974 г. проект, в гореописаното дворно място, идентичено с урегулиран поземлен имот № ХVІ-1064 в кв. 61 по действащия регулационен план на гр. Първомай, обл. Пловдив от 1994 г., предназначен за жилищно строителство, с площ от 890 кв. м., с приложени улична и дворищна регулации и с граници: улица, УПИ ХVІІ-1063, УПИ ІІІ-1060, УПИ ХІІІ-1050 и УПИ ХV-1049, което било застроено и с масивна стопанска постройка и навес с оградни стени с площ съответно от 74 кв. м. и 26 кв. м., узаконени с Акт за узаконяване № 8/20.07.1990 г.

През месец декември 1990 г. свид. Ч. се омъжила и напуснала родната си къща, като първоначално се установила в гр. Димитровград, обл. Хасково, а от 2004 г. досега пребивавала в гр. Варна.

През месец май 1996 г. ищецът заживял с настоящата си съпруга свид. Н. в своя и на родителите си дом. През месец май-юни 1997 г. последните отделили местоживеенето си на първия етаж от къщата, включващ кухня, спалня, два гаража, баня и тоалетна, който ответницата продължила да обитава и след смъртта на съпруга си през 2005 г., а на 17.10.2017 г. с договора, обективиран в гореспоменатия Нотариален акт № 41 (л. 88), отстъпила на дъщеря си своите идеални части от парцел № ХVІ-1064 и от намиращите се в границите му сгради, като запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху така отчужденото имущество.

Жилищната постройка в дворното място била изградена с един вход с двукрилна дървена врата, с ключ от която разполагали нейните обитатели и свид. Ч. и която обичайно била заключвана само когато всички отсъствали. Всяко от жилищата на двата етажа било снабдено и със самостоятелна входна врата.

Провокиран от изострените си взаимоотношения с майка си, сестра си и нейния син П.А. Ч. след конфликт с тях през месец септември 2017 г. за собствеността върху процесното жилище, от 18.10.2017 г. ищецът възпрепятствал достъпа им до него, държейки го заключен, без да им осигурява ключ, а през месец декември 2018 г. заедно със свид. Н.ва и сина си преместил местоживеенето си в друга къща в гр. Първомай, но продължил ежедневно да посещава имота на ***, където отглеждал куче, котка и гълъби и съхранявал свои моторни превозни средства и инвентар. Влизал безпроблемно и в предишния си дом, в който останала покъщнина и имущество на семейството му и владението си върху помещения от който – Г-образен коридор, детска стая, банята и тоалетната, нарушено през месец септември 2017 г., защитил успешно срещу племенника си П.Ч. с иск по чл. 75, изр. 1 от ЗС, уважен с Решение № 1/10.01.2019 г. по гр. дело № 503/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 7 – л. 12), влязло в законна сила на 23.03.2019 г.

На 16.04.2019 г. с техническото съдействие на трето лице ответницата подменила поради повреждането му заключващото устройство на входната врата на къщата с ново, ключ от което предоставила единствено на дъщеря си и на внука си П.Ч.. Около 19:00 часа на същия ден заключила патрона отвътре и се оттеглила в стаята си, скоро след което ищецът при опит да влезе в сградата, за да вземе от втория етаж ключа за един от камионите си, констатирал, че входната врата е заключена, и поради липса на ключ я отворил с натиск, без да я увреди. На излизане я затворил, като прибрал навътре езика на брава. Майка му чула стъпките му, а на следващата сутрин забелязала, че входната врата е отворена, без да е взломена, за което уведомила РУ – Първомай със Заявление УРИ 325000-2067/17.04.2019 г. (л. 75) и споделила по телефона на свид. Ч., която я инструктирала да не дава ключ на ищеца за новия патрон, докато той не им осигури такъв за втория етаж.

На 20.04.2019 г., за да стигне до него, ищецът отново отворил с натискане къщната врата, която преди това била заключена отвън от майка му, и на тръгване я притворил. По-късно на посочената дата на постъпилото чрез тел. 112 оплакване от нея за проникване в сградата се отзовали полицейските служители от РУ – Първомай мл. инсп. Г. П. и мл. инсп. Я. П., в уверение на което първият изготвил Докладна записка рег. № 325р-3550/20.04.2019 г. (л. 96). След случилото се по нейна поръка от вътрешната страна на всяко от крилата на входната врата, където бил вече поставен един райбер, били монтирани по още два.

На 22.04.2019 г. и 31.05.2019 г. по настояване на ищеца, който пак пожелал да се отбие в бившето си жилище, но заварил подхода към него заключен, и след полицейска намеса по негов сигнал, документирана в Докладни записки съответно рег. № № 325р-3619/22.04.2019 г. (л. 120) и 325р-4703/31.05.2019 г. (л. 6), съставени съответно от мл. инсп. Г. К. и мл. инспектор А. П., ответницата отключила входната врата, а в отговор на исканията му да получи ключ за нея, обещала да го снабди с такъв, ако изпълни поставеното от свид. Ч. условие.

С Постановления от 02.08.2019 г. (л. 64 – л. 65) и 03.05.2019 г. (л. 111) съответно по Пр. пр. № 329 и 350/2019 г. РП – Пловдив отказала да образува предварително разследване по случаите от 16 и 20 април 2019 г. – предмет на проверка по Преписки съответно рег. № № 325000-2067/2019 г. и 325р-3550/20.04.2019 г., обединени с Постановление от 10.06.2019 г. (л. 69), и по касаещата същите инциденти Жалба на ответницата вх. № 350/2019 г./02.05.2019 г. (л. 113) до РП – Пловдив, ТО – Първомай, а с Постановление от 09.04.2020 г. (л. 127 – л. 129) прекратила Досъдебно производство № 187/2019 г. (Пр. пр. № 348/2019 г. по описа на РП – Пловдив, ТО – Първомай), водено във връзка с всички гореописани деяния. 

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира съдебна защита на нарушеното си владение върху жилище, находящо се на втория етаж в сграда на адрес: ***, което позволява да се заключи, че искът му черпи правното си основание от чл. 75 от ЗС. Нормата гласи, че владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът се предявява в шестмесечен срок, който с оглед наведените твърдения се явява спазен.  

Именно защото претенцията брани владението на недвижими имоти като фактическо отношение или състояние, чл. 357, ал. 1 от ГПК повелява при съдебното й разглеждане да се проверяват единствено фактите на владението и на неговото нарушение, без да се изследват въпроси и да се обсъждат възражения, които почиват на вещни права, а чл. 357, ал. 2 от ГПК допуска документите, удостоверяващи правото на собственост, да се вземат предвид само доколкото релевират към факта на владението (в този смисъл Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., и Решение № 142/23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г., I г. о.). В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да докаже него, неговата продължителност и нарушаването му се възлага на ищеца.

Владението се дефинира от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическо господство върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен – намерението за своене на вещта, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция, според която се счита, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Под „нарушение” по смисъла на чл. 75, изр. 1 от ЗС се разбира всяко действие, което противно на волята на владелеца отстранява напълно или отчасти фактическата му власт или създава пречки за спокойното й упражняване (този смисъл Решение от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г., ВКС, І г. о., и Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о.).

Конкретната доказателствена съвкупност с висока степен на убедителност сочи, че ищецът в съжителство със съпругата си свид. Н.ва и сина си е местодомувал в жилище, находящо се на втория етаж в двуетажна жилищна сграда на адрес: ***, от месец май-юни 1997 г. до месец декември 2018 г., когато заедно с тях го е напуснал поради преместване на местоживеенето си, след което го е държал заключено, като единствен е разполагал с ключ за входната му врата, продължил е да съхранява в него част от покъщнината си и имуществото си и редовно го е посещавал, без да позволява достъп на ответницата, свид. Ч. и нейния син П.Ч. до вътрешността му още от 18.10.2017 г. Смущаването на ищцовото владение от страна на последния, което е било установено с Решение № 1/10.01.2019 г. по гр. дело № 503/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 7 – л. 12), в сила от 23.03.2019 г., е било прекратено преди 18.10.2017 г.

Казаното обслужва безсъмнен извод, че от 18.10.2017 г. до 16.04.2019 г. ищецът е упражнявал явна, необезпокоявана и постоянна фактическа власт върху процесния имот със съзнание на негов собственик, което не само се предполага от чл. 69 от ЗС, доколкото доказателства в противната насока не се откриват, но и е недвусмислено демонстрирано с гореописаното поведение на владелеца. Следователно същият е материалноправно легитимиран да претендира владелческа защита срещу всяко нарушение и спрямо всички лица. За съществуването на посесорното му право е ирелевантно, че е едновременно и юридически съпритежател на вещта, тъй като предмет на делото е владението му като фактическо състояние, а не като правомощие, произтичащо от правото му на собственост (в този смисъл Решение № 3530/30.11.1981 г. по гр. д. № 2534/1981 г., I г. о.).

Ответницата признава по реда на чл. 176 от ГПК, а и от останалите доказателствени източници е категорично изяснено, че на 16.04.2019 г. със съдействието на трето лице е подменила патрона на вратата на единствения подход към сградата, в която се помещава процесното жилище, с нов, който в периода от 16.04.2019 г. до 31.05.2019 г. е заключвала неколкократно, отказвала е да предостави на ищеца ключ за него, а междувременно с чужда помощ е поставила и четири райбера от вътрешната страна на входната врата. С тези си постъпки неправомерно, нескрито и без съгласието на ищеца е ограничила възможността му безпрепятствено да достига да владяната от него недвижимост и респективно е нарушила владението му върху нея.

Гореизложеното мотивира съда да заключи, че материалноправните предпоставки на чл. 75, изр. 1 от ЗС са налице в кумулативна пълнота и да уважи иска при втората алтернатива на петитума му, като осъди ответницата да снабди ищеца с ключ за входната врата на къщата и да премахне допълнително поставените на нея заключващи устройства, а при режима на чл. 78, ал. 1 от ГПК – и да му заплати сторените в процеса съдебноделоводни разноски в общ размер на 720, 00 лева, от които 120, 00 лева – държавна такса за разглеждане на спора, и 600, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г. (л. 13), разходът за който не подлежи на редукция като прекомерен по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като се равнява на минимума, предвиден в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 361 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта досежно защитата на владението.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.Х.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да предаде на Н.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ч.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ключове за входната врата на къщата на адрес: ***, и да премахне допълнително поставените на нея заключващи устройства, както и да му заплати сумата от 720, 00 (седемстотин и двадесет) лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на иска и за квалифицирана процесуална защита от адвокат.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно нарушеното владение.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.

Решението в частта, с която се допуска предварителното му изпълнение, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                  

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ