№ 33299
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110112309 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „********“ ЕООД, ЕИК ********* против Б. Б. С.,
ЕГН ********** и искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер
на 10 115,56 лева, с която сума ответникът се е обогатил като не е изпълнил задължението
си по запис на заповед от 19.10.2007 г., и сумата в размер на 9 000,00 щатски долара, с
която сума ответникът се е обогатил като не е изпълнил задължението си по запис на
заповед от 19.10.2007 г., които вземания по записите на заповед са прехвърлени в полза на
ищеца от поемателя „********с“ ЕАД с договор за цесия от 10.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от датата на сезиране на съда – 04.03.2025 г., до
окончателното изпълнение.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, като писмени доказателства, представените от ищеца с исковата молба
документи.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 13:10 ч., за
когато да се призоват страните с препис от настоящия акт
На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 534,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че между „********“ ЕООД и ответника
Б. Б. С. съществува правоотношение по два броя договори за заем, а именно договор за
паричен заем от 02.09.2004 г. и договор за паричен заем от 04.04.2007 г., за обезпечаване на
задълженията по които договори в полза на „********“ ЕООД са издадени, както следва:
запис на заповед от 19.10.2007 г. – за сумата в размер на 9 000,00 щатски долара, и запис на
заповед от 19.10.2007 г. – за сумата от 16 370,00 лева. Сочи се, че и двете ценни книги са
предявени за плащане на длъжника Б. С., като, поради липсата на погасяване, са инициирани
съдебни производства, в рамките на които са издадени 2 броя изпълнителни листове, както
следва: изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден по гр. д. № 8630/2008 г., по описа на
СРС, 56 – ти състав, и изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден по гр.д. № 8631/2008 г. по
описа на СРС, 66 – ти състав. Поддържа се, че за събиране на вземанията по издадените
изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 1690/2010 г. при ЧСИ С.Я., с рег.
№ ****, преобразувано под № 465/2020 г., по описа на ЧСИ С.П., с рег. № ****,
понастоящем прекратено. Излагат се твърдения, че на 10.02.2016 г. вземанията по
процесните записи на заповеди са прехвърлени в полза на ищеца от поемателя „********с“
ЕАД, за което Б. С. е уведомен на 24.01.2017 г. и на 23.04.2018 г. Сочи се, че по силата на
Решение № 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 1639/2023 г. по описа на ВКС, със сила на
присъдено нещо е установено, че е погасено по давност правото на принудитетелно
изпълнение на ищеца спрямо ответника по процесните изпълнителни листове. Твърди се, че
по силата на горепосоченото съдебно решение „********“ ЕООД са осъдени да заплатят на
Б. С. сума в размер на 6 254,44 лева, представляваща сторени разноски за трите инстанции.
Поддържа се, че ищецът е извършил, с изявление до ответника, прихващане на вземането си
по записа на заповед от 19.10.2007 г., издаден за сумата от 16 370,00 лева, срещу
задължението си за съдебни разноски, така че, като последица от това, дължимата сума по
записа на заповед е намалена до размера от 10 115,56 лева. Предвид изложеното счита, че в
негова полза е възникнало правото да претендира непогасената част от вземанията си по
процесните записи на заповед по реда на менителничното неоснователно обогатяване.
Претендират се разноските, сторени по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че видно от мотивите на
Решение № 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. №1639/2023 г. по описа на ВКС, погасителната
давност за вземанията по двата записа на заповед е изтекла на 08.03.2016 г., предвид което
счита, че искови претенции са погасени на 08.03.2019 г. – с изтичането на предвидената в чл.
534, ал. 2 ГПК три годишна давност. На отделно основание посочва, че процесните искове са
неоснователни, защото вземанията по каузалните сделки, за обезпечението на които са
издадени процесните записи на заповед, също са погасени по давност. Договорът за паричен
заем от 02.09.2004 е падежирал на 30.05.2005 г., а договорът за паричен заем от 04.04.2007 г.
– на 28.09.2007 г., поради което пет годишната давност за предявяване на вземанията за
главници по тях чрез граждански искове е изтекла през 2010 г., съответно 2012 г. Излага
довод, че погасяването по давност на вземането по каузалното правоотношение, обезпечено
със запис на заповед, води до неоснователност на иска по чл. 534, ал. 1 ГПК. Оспорва
2
извършването на твърдяното от ищеца извънсъдебно прихващане, доколкото счита, че с
решението на ВКС е признато, че не дължи сумите по процесните записи на заповед. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска е да проведе
пълно и главно доказване, че ответникът е издал в полза „********с“ АД запис на заповед
от 19.10.2007 г., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата от
9 000,00 щатски долара, с падеж на предявяване, и запис на заповед от 19.10.2007 г., с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата 16 370,00 лева, с падеж на
предявяване, които записи на заповед съдържат всички необходими законови реквизити по
чл. 535 ТЗ; че записите на заповед са предявени за плащане в едногодишен срок от
издаването им; че приносителят на записите на заповед е изгубил исковете по тях поради
давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, като по
този начин ответникът се е обогатил в негова вреда и размера на обогатяването; че
вземанията по записите на заповед са прехвърлени в надлежна форма от поемателя на
ищцовото дружество, за което е съобщено на ответника.
В тежест на ответника в производството е да докаже фактите, от които черпи
възраженията си, включително, че процесните записи на заповед обезпечават вземания на
ищеца по сключени между „********с“ АД и Б. С. договор за заем от 02.09.2004 г. и
договор за заем от 04.04.2007 г., съдържанието на договорите за заем и погасяването по
давност на вземанията по тях.
В тежест на ищеца в производството е да докаже факти и обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване на срока на погасителната давност.
С оглед становището на страните на основание и на чл. 153 ГПК, съдът като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, отделя следните факти: че ответникът е издал в
полза „********с“ АД запис на заповед от 19.10.2007 г., с който безусловно и неотменимо се
е задължил да заплати сумата от 9 000,00 щатски долара, с падеж на предявяване, и запис на
заповед от 19.10.2007 г., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата
16 370,00 лева, с падеж на предявяване, които записи на заповед съдържат всички
необходими законови реквизити по чл. 535 ТЗ; че записите на заповед са предявени за
плащане в едногодишен срок от издаването им; че записите на заповед обезпечават
изпълнението на задълженията на ответника по сключени с „********с“ АД, като
заемодател, договор за паричен заем от 02.09.2004 г., падежирал на 30.05.2005 г., и договор
за паричен заем от 04.04.2007 г., падежирал на 28.09.2007 г.; че за вземанията по записите на
заповед са издадени: изпълнителен лист от 02.04.2008 г. по гр. д. № 8630/2008 г., по описа на
СРС, 56 – ти състав, и изпълнителен лист от 05.06.2008 г. по гр.д. № 8631/2008 г. по описа на
СРС, 66 – ти състав; че за събиране на вземанията по издадените изпълнителни листове е
образувано изпълнително дело № 1690/2010 г. при ЧСИ С.Я., с рег. № ****, а впоследствие
изпълнително дело № 465/2020 г., по описа на ЧСИ С.П., с рег. № ****, понастоящем
прекратено; че с решение № 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 1639/2023 г., по описа на ВКС,
със сила на присъдено нещо е установено, че правото на принудително изпълнение на
3
вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 02.04.2008 г. и изпълнителен лист от
05.06.2008 г., е погасено по давност; че вземанията по записите на заповед са прехвърлени в
надлежна форма от поемателя на ищцовото дружество с договор за цесия от 10.02.2016 г., за
което ответникът е надлежно уведомен.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация. Страните могат да се възползват от предоставената им по
Програмата възможност.
Информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от координатор на Програмата на тел. 8955423 и електронен адрес:
********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация, в гр. София, бул. Цар Борис
ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4