РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Кърджали, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500285 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба вх. N 8303/16.07.2025 г. по входящия регистър
на РС – Кърджали, подадена от |Ю. Б. И., чрез представител по пълномощие, срещу
решение N 360/14.07.2025 г. по гр.д. N 757/2025 г. по описа на РС– Кърджали, с което
срещу въззивника са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо
въззиваемия Р. З. Е. от гр.К. и в негова тежест е възложена държавната такса по делото
от 25 лв., държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, както и сумата от 1 000 лв. разноски направени от молителя по делото.
Решението на РС – Кърджали се обжалва изцяло като неправилно, постановено
в противоречие със събраните доказателства по делото, задължителната съдебна
практика и целите на закона, както и при съществени процесуални нарушения, с
искане да се отмени и да се постанови ново, с което молбата по чл.4 от ЗЗДН да бъде
отхвърлена, респ. решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на съда и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции. В жалбата са изложени съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на интимна връзка между страните и за
извършено от ответника физическо насилие спрямо молителя, съответно на което
неправилни са изводите за наличие на домашно насилие и за предпоставките за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, основани единствено на
1
представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, при кредитиране на показанията само
на една част от свидетелите и определянето на показанията на друга част от
свидетелите като тенденциозни.
Въззиваемата Р. З. Е. от гр.К. е представила възражение по чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с
което оспорва изцяло въззивната жалба претендира разноски по делото за въззивна
инстанция и моли обжалваното решение да се потвърди.
В съдебно заседание въззивникът Ю. Б. И. лично и с представител по
пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и
претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемата Р. З. Е., чрез представител по пълномощие,
оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени във възражението по нея и
претендира разноски по делото за въззивна инстанция.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд, за налагане на мерки за защита
от домашно насилие по ЗЗДН, е образувано на 30.05.2025г. по молба и декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подадени от Р. З. Е., пълнолетна, от гр. К., срещу Ю. Б. И.,
пълнолетен, от с.Б., при изложени в тях обстоятелства, че молителят се намира в
семейно съжителство с ответника, от който на **********г. е извършен пореден акт на
домашно насилие, след несъгласието на молителя да се грижи за детето му от първия
брак и който в дома си я обиждал, посегнал й физически и вечерта я надвесил през
терасата на жилището, поради молителят се страхува за живота и здравето си. Освен
тези обстоятелства, в декларацията е посочено, че за случая от **********г. на
молителя е издадено медицинско удостоверение N 112 от д-р М..
В съдебно заседание пред първоинстанциония съд ответникът лично оспорва
молбата по ЗЗДН и верността на твърденията на молителя за извършено от него
домашно насилие, без да отрича, че на ********г. молителят се е намирала в дома му,
като била пияна и му счупила телевизора.
Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т.1 от ЗЗДН, в
срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т.2 от ЗЗДН, с което молителят
към подаването на молбата сочи, че се намира във фактическо съпружеско
съжителство, поради което е процесуално допустима, като към нея е приложена и
декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
2
От фактическа страна по делото се установява следното:
Молителят и ответникът към датата ********г. се намират във фактическо
съжителство и в дома на ответника на тази дата между тях възниква пререкание във
връзка с полагане на грижи от молителя спрямо собствено на ответника дете, като
първата отказва да полага такива, което ядосва ответника, който я обижда, посяга й
физически и я надвесва през терасата на жилището си, в което страните се намират.
В подкрепа на декларираното от молителя физическо посегателство е
представено съдебномедицинско удостоверение N 112 от ******г., издадено от д-р Н.
М., в което е посочено, че при прегледа на Р. З. Е. на **********г., при който тя
съобщава, че на ********г. около 22.30 ч. била бита с ръце и точилка от мъжа, с който
живее, е установено следното: Кръвонасядания и охлузвания на кожата на лявата ушна
мида, корема и крайниците.
В подкрепа на декларираните от молителя твърдения са събрани свидетелски
показания на св.К. Н. – майка на молителя и св.А. С., приятелка на молителя. От
показанията на св.К. Н. се установява, че страните живеели от една година заедно без
да имат сключен граждански брак и на *******г. около обяд молителят отишла при
майка си, разплакала се и разказала, че се скарали с Ю. по повод на това, че
последният постоянно карал дъщеря й да гледа детето му. Тогава дъщеря й била със
синини по цялото тяло - по ръцете, корема, гърба и краката и казала, че била бита от
Ю. с юмруци и точилка, който я съблякъл гола, изкарал я на терасата и искал да я
хвърли от шестия етаж, но дъщеря й се хванала за парапета. После Ю. заключил
дъщеря й и излезнал, а преди скъсал колието и счупил телефона на дъщеря й. Няколко
дни след случая, дъщеря и съпруга й посетили Ю. на работното място и отвън на
същото съпругът й се скарала на Ю. и го предупредил повече да не посяга на дъщеря
му. От показанията на св.А. С. се установява, че заедно с молителя работят в магазин
“*******” срещу ********** и когато преди работа се преобличали с манти, на
********г. или на *********г., видяла молителя със синини по тялото, попитала я за
тях, при което молителят се разплакала и й разказала, че е малтретирана физически от
приятеля си.
Тези обстоятелства са декларирани от молителя по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
като акт на домашно насилие от **********г., оспорен от ответника, който не е
опроверган с ангажираните от него доказателства –свидетелските показания на св. С.
С. и св. Е. М.. Последните са колеги на ответника и всички заедно работят в
*******“********”, като Р. често била клиент в заведението и пиела по 5-6 водки. Р. и
Ю. били приятели и излизали заедно. Около ****************г. Р. дошла с един мъж,
разкрещяла се на Ю. да излезе отвън, където бил мъжа, говерели нещо на турски език
и когато Ю. тръгнал да се прибира, Р. го ударила в гръб по главата. Когато свидетелите
попитали какво е станало, Ю. им обяснил, че Р. изпочупила имущество в къщата му.
3
Показанията на свидетелите са еднопосочни, логични и последователни, поради
което съдът ги приема за достоверни.
От разпита на свидетелите по делото, ангажирани и от двете страни, не остава
каквото и да е съмнение, че страните са се намирали във фактическо съжителство и
без значенив тази връзка е дали наред с това между тях е била налице и интимна
връзка, на каквато молителят не се е позовала в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. От
показанията свидетелите, ангажирани от молителя се установява, че страните са
живеели заедно, а от показанията на свидетелите на ответника се установява, че
молителят и ответникът са били приятели и са излизали заедно.
При така събраните доказателства, във връзка с обстоятелствата, декларирани
по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН и гласните доказателства, съдът приема, че на
*********г. след пререкание между страните по повод възлагане от ответника на
молителя на грижи за детето на първия, молителят е повредила имущество на
ответника в жилище на ответника, който предизвикан от това е упражнил спрямо нея
физическо насилие, в резултат на което й е причинил увреждане на здравето без
опасност за живота.
При това, оплакванията във въззивната жалба за това, че не е налице акт за
домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, са неоснователни.
Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо молителя акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършен от ответника по молба на
************ г.. Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт
на физическо, сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова насилие в
изброените хипотези. В случая актът на домашно насилие е извършен под формата на
психическо и физическо посегателство спрямо молителя и е осъществен по време,
място и начин съгласно изложените обстоятелства в молбата и подадената в тази
връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доказателствената сила на която не е
опровергана съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Доказаният акт на домашно насилие води и
до необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто
правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. От своя страна, наложените
мерки за защита по вид и продължителност са съответни на тежестта на акта на
домашно насилие, като те не са насочени към санкциониране на нарушителя, а към
преустановяване на упражняваното, в случая системно домашно насилие.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото, въззивникът има право на разноски съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК в пълен размер от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които са в
тежест на въззивника, така както и държавната такса за въззивното производство,
възлизаща на 12.50 лв./ по арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН/, която
4
въззивникът е заплатил след подаване на въззивната жалба, по указание на
администриращия първоинстанционен съд.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 360/14.07.2025 г. по гр.д. N 757/2025 г. по описа на
РС– Кърджали
ОСЪЖДА Ю. Б. И., ЕГН **********, с.Б., ул.В. N **, общ.Ч., обл.К. да заплати
на Р. З. Е., ЕГН **********, гр. К., кв. „Б.“, ул. „Д.“ N *, сумата 1 500 лв.,
представляваща разноски за въззивна инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5