Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, …………….г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ САВОВА
при участието на секретаря Мариана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1394 по описа за 2018
година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от Г.Г.Г., ЕГН**********,***, лично и като майка и законен представител на
детето М.А.Я., ЕГН ********** против А.Я.А., ЕГН********** *** с искане за предоставяне упражняване на родителските права
на ищцата по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете,
местоживеенето на детето, определянето на режим на лични контакти на бащата с
детето, осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно
/допуснато с определение от 29.05.2019г./, считано от датата на завеждане на
исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
В молбата са
изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
В исковата молба
се излага, че страните нямат сключен
граждански брак, но от месец октомври 2016г. са заживели на съпружески начала.
От съвместното си съжителство имат родено едно дете, а именно М.А.Я., родена на
***г. - към момента малолетна. Излага се, че в началото на съвместното им
съжителство са обитавали наследствена къща на ответника в гр.*******, находяща
се на бул.„ ***, заедно с неговата майка и брат които ползвали първия етаж.
Ответника работел на трудов договор във Велико Търново във фабрика за
изработване на електроматериали. Твърди се, че през цялото време на
фактическото им съжителство, А. упражнявал срещу ищцата физически и психически тормоз. Побоищата били
почти ежедневие. Поради ниската възраст
на детето и липсата на достатъчно доходи, ищцата не могла да напусне дома, в който живеела с
ответника. Излага се, че в края на месец
май 2018г. наели квартира в комплекс “Слънчев бряг“ в хотел “Перла“,
тъй като ответника А. си намерил сезонна работа, а и майка му и брат му вече
работели там. Твърди се, че след скандал на 10.06.2018г. в квартирата, около
21.30ч. А. нанесъл на ищцата жесток побой с удари и ритници по главата и
тялото. Около седмица били заключени с
детето в стаята и не могли да излизат, като тайно от телефона на ответника ищцата се свързала със
своята майка и я помолила да ги посети.
Излага се, че на 17.06.2018г. родителите на ищцата са отишли
в „Слънчев бряг“, като на следващия ден последната посетила Съдебна медицина в
гр.Варна, където била освидетелствувана и й било издадено медицинско
удостоверение № 545/2018г. за получените травматични увреждания.
Заведено било дело по
ЗЗДН №810/2018г. по описа на Районен съд Провадия, срещу ответника за налагане на мерки за
защита срещу домашно насилие, като била издадена заповед за незабавна защита, а по късно и
решение по същото в полза на ищцата.
След пореден
скандал на 10.06.2018г. ищцата и ответника
окончателно се разделим, като ищцата се върнала в бащиния си дом в гр.Д.
заедно с детето. От 18.06.2018г. страните са трайно и окончателно разделени.
Излага се, че на
14.09.2018г. около 11.00ч.-12.00ч. ответника А. заедно със сестра си и
брат си са нахлули в домът на ищцата в гр.Д., като ответника взел детето със
себе си и заминал в гр.*******. За станалото били уведомени всички компетентни органи.
Твърди се, че поради крайната агресивност на А., до
споразумение не може да се стигне до този момент.
Вследствие на всички тия негативни емоции и от страх от
последващо физическо насилие от страна на А. се твърди, че ищцата не може да
комуникира с ответника.
Излага се, че в интерес на детето е трайно да се уредят въпросите
относно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му.
Моли се съда да постанови решение по силата, на което на
ищцата да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето М.А.Я.,
ЕГН **********; да се определи местоживеенето на детето М.А.Я., ЕГН **********
при ищцата в дома й в гр.Д., ул.“***,
община Д., област Варна; да се определи
режим за осъществяване на личните отношения между бащата А.Я.А., и детето М.А.Я.,
ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота от месеца за времето от
10.00ч. до 18.00ч., както и 10 календарни дни през месец юли; да бъде осъден ответника А.Я.А., да заплаща
месечна издръжка за детето си М.А.Я., ЕГН **********, чрез ищцата в размер на 200лв. /допуснато увеличение с
определение на съда/ ,платима до 10 число на месеца за който се дължи, считано
от датата на предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение
или прекратяване.
Моли се да се присъдят направените по производството
съдебно-деловодни разноски.
Моли се да бъдат определени привременни мерки в
интерес на детето относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му, считано от дата на предявяване на
исковата молба.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В
него се твърди, че оспорва изцяло изложените доводи и съображения в исковата
молба. Твърди се, че действително страните са родители на детето М.А.Я.,
както и че към настоящия момент страните
не живеят заедно от м.юни 2018 г., като
преди това са живеели заедно в *******- в дома на ответника и неговите родители
и в „Слънчев бряг“. Не се оспорва факта,
че детето към него момент се отглежда в дома по рождението му от бащата, с
помощ на брат му и родителите му, като детето е при бащата от средата на месец
септември 2018 год.. Твърди се, че бащата е с по- голям капацитет относно
отглеждането на детето. Оспорват се следните фактически твърдения по исковата
молба: Оспорва се, че ответникът по време на фактическото съжителство се
отнасял с груби думи към ищцата и е ругаел същата. Оспорва се, че вдигал
скандали за пари и че упражнявал физическо насилие спрямо нея. Оспорва се
твърдението, че ответникът е накарал ищцата да сключи договор за заем за
обзавеждане- пералня и телевизор. Оспорва се факта на твърдяното домашно
насилие. Оспорват се твърденията за упражнено насилие спрямо ищцата при вземане
на детето от Д. през септември 2018 г. Излага се, че детето се отглежда при добри условия в
двуетажна къща в гр.*******, където ответникът ползва цял етаж на сочения от
самата ищца и известен и адрес *******, бул. *** и за детето има обзаведена
детска стая. Излага се, че детето е водено на прегледи и има личен лекар в *******,
проведени са и имунизациите по календар. Бащата ползва подкрепата на родителите
си и брат си при отглеждане и работи с добри доходи, над средните за страната
по постоянен трудов договор. Изцяло оспорват основателността на отделните
искове на ищцата като неоснователни. Не желаят майката да упражнява
родителските права върху детето и то да живее на нейния адрес в Д.. Оспорват се
исковете за лични отношения и за издръжка. Моли се да се отхвърлят предявените
от ищцата искове. Претендират се направените по делото разноски.
Предявяват се насрещни искове от страна на ответника А. за
упражняване на родителските права върху детето, като също така се желае определяне на разширен режим на лични
отношения на детето с майката, както и същата бъде и осъдена да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете, чрез неговия
баща и негов законен представител, от предявяване на иска в размер на
150 лв. месечно, ведно със законовата лихва за забава, до изменението или
прекратяването на издръжката.
В
съдебно заседание процесуалните представители на ищцата поддържат подадената
искова молба и се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът се явява в съдебно заседание и чрез
процесуални представители моли за
отхвърляне на предявените искове и за уважаване на насрещните.
С
протоколно определение от 29.05.2019г. е допусното увеличение на иска за издръжка
спрямо ответника А., като иска е увеличен на 200 лева месечна издръжка, която А.
да заплаща в полза на детето чрез неговата майка и законна представителка.
По
делото на осн. чл.323 от ГПК на 08.07.2019г. в открито съдебно заседание с
определение са постанови привременни мерки по отношение на детето М. Янякиева,
като е: Предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
на майката Г.Г.Г.; определено е местоживеенето на детето М.Я. да бъде при
нейната майка Г.Г. ***; определен е режим на лични контакти на бащата А.Я. А. с детето М.А.Я. всяка първа и трета събота
от месеца от 10 до 18 часа; бащата А.Я. А.
е осъден да заплаща месечна издръжка на детето М.А.Я., чрез нейната майка и
законна представителка Г.Г.Г. в размер на 150 лева с падеж 20 число на месеца.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане № ********** от Община Велика
Търново се установява, че страните са родители на детето М.А.Я., ЕГН **********
родено на ***г. в гр.Велико Търново.
С протоколно
определение от 08.07.2019г. са постановени привременни мерки по отношение на детето М.
Янякиева, като е: предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето на майката Г.Г.Г.; определено е местоживеенето на детето М.Я. да бъде при нейната майка Г.Г. ***;
определен е режим на лични контакти на бащата А.Я.А. с детето М.А.Я. всяка
първа и трета събота от месеца от 10 до 18часа; бащата А.Я. А. е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето М.А.Я. чрез нейната майка и законна представителка Г.Г.Г. в размер на
150 лева с падеж 20 число на
месеца.
От изготвените и приети по делото
социални доклади от ДСП Провадия /последния от 15.07.2020г./ и на ДСП гр.*******
се установява, че към момента детето живее при своята майка, като за него
се полагат добри грижи и потребностите
му са задоволени и се полагат нужните усилия, за да му се осигури една добра и
спокойна среда. Излага се, че майката на детето е силно привързана към него и
притежава нужния родителски капацитет и качества, за да му осигури нормалното израстване и развитие. В дома й
има добри условия за отглеждането на детето. Относно издръжката се излага, че и
двамата родители следва да полагат грижи за отглеждането на детето, като при определянето й следва да се има предвид
възрастта на детето и постоянно нарастващите му потребности. Относно контактите
на детето с родителите му се излага, че е в интерес на детето същото да поддържа връзка и с
двамата родители.
В социалния доклад на ДСП ******* също
се излага, че бащата има нужния родителски капацитет, както и че битовите
условия в домът му са добри.
От изготвената съдебно СМЕ изготвена от
вещото лице Х. Б.- Д., относно здравословното състояние на детето извършена
през месец януари 2020г. се установява, че детето е с нормално нервно
психическо развитие, като за него се полагат адекватни грижи, като същото има
изградена емоционална и физическа връзка с майката. Детето е клинично здраво,
като редовно му се правят нужните имунизации.
От
изготвената и приета по делото Комплексна съдебно- психиатрична и психологична
експертиза от 17.01.2020г. изготвена от вещите лица д-р К. и д-р Г. е видно,
че от проведените подробни психиатрично
и психологично изследване и приложените по делото мед. документи може да се
направи категоричното заключение, че ищцата Г.Г. е психично здрава и няма данни
да е прекарала различни психични разстройства. Родителския капацитет на майката
е по- качествен от този на бащата, тъй като тя се стреми да задоволява както
базисните потребности на детето от любов, нежност, внимание, доверие, които са
от съществено значение във възрастта в която се намира то, тъй като самата тя е
отгледана в хармонично семейство, както и умее да осъществява хармонични
взаимоотношения, стабилна е като личност.
Бащата А. има желание да отглежда детето в своя дом, но все още няма
практическия опит в това отношение, както и визия за насъщните потребности и
подход към детето. Ответника се стреми да създаде представителен, “Аз“ образ, а
ищцата е по- автентична и естествена. Това не означава, че ответника има
сериозен дефицит в личностовите черти, качества и възможност за отглеждането и
възпитанието на едно дете, но последното е в такава възраст и пол, че се нуждае
приоритетно от своята майка, която няма противопоказания в това отношение.
Ищцата на този етап има по- качествен
родителски капацитет. И при двамата родители не се отчитат психични
отклонения, които да представляват опасност за живота, здравето и възпитанието
на детето. Ищцата влияе благоприятно върху възпитанието и израстването на
детето М..
От
свидетелските показания на В. С. /без
родство със страните/, А. Г. и М. Г., последните двама съответно сестра и брат
на ищцата се установява, че от раждането на детето за него се грижи неговата
майка, като му осигурява всичко необходимо за неговото нормално израстване и
отглеждане. Същата полага много добри родителски грижи за детето и отглежда
същото с любов. Битовите условия, в които се отглежда детето са добри. Между
нея и детето съществува силна емоционална връзка.
Водените
от ответника свидетели М. А. /майка на ответника/, М.М. и Н. А. /брат на
ответника/, твърдят, че когато детето е било при баща си, основно за него се е
грижела баба му- св.М. А., а при съвместните посещения в гр.Д. в дома на
ищцата, когато са успявали да видят детето то било в неугледен външен вид, а
майката по всякакъв начин се опитвала да осуети срещите на детето с баща
му.
От
представените писмени доказателства се установява, че бащата на детето получава
месечни доходи в размер на 610 лева, а ищцата е подпомагана по чл.7 от ЗСПД,
като същата не е трудово ангажирана. При отглеждането на детето й помага нейния
баща, с когото живеят в едно домакинство.
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето М.А.Я.,
определяне на местоживеенето на детето, личните отношения на бащата с детето,
чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 200 лева.
Насрещни искове
по чл. 127 от СК - за определяне родител, който да упражнява родителските права
спрямо детето, определяне на местоживеенето на детето, личните отношения на
майката с детето, чл. 143 от СК – за осъждане на ответницата да заплаща на
детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 150 лв.
В тежест на
ищцата по главния и насрещни иск е да
докаже, че са
родители на детето, момента на раздялата по между си, лицето, което полага
грижи за детето, родителския си капацитет, качества, възможности за
отглеждането на детето, наличието на
жилище, където да живее детето, възможността на ответника по главния иск да
дава исканата издръжка.
В тежест ответника е да
докаже родителския си капацитет, качества, възможности за отглеждането на
детето, наличието на жилище, където да
живее детето.
Безспорно между страните е, че са родители на
детето М.А.. От събраните по делото доказателства се установи,
че страните са разделени от месец юни 2018г., като общото им дете е останало да
живее с майка си. Безспорно е, че на 14.09.2018г. детето е било взето от
неговия баща, който го е отвел в домът си в гр.*******, като в продължение на
няколко месеца то е живяло при него и майка му, като е отказвал да го даде на
майката. След постановяване на определението за привременните мерки детето
отново е заживяло с майка си в гр.Д., където живее и понастоящем.
От
събраните по делото доказателства се установи, че майката полага адекватни
грижи за детето си, в отглеждането му е подпомагана от баща си. Хигиенно
битовите условия в дома, в който живее майката са добри. Родителския капацитет на майката е висок. Ищцата влияе благоприятно върху възпитанието и
израстването на детето. Същата полага много добри родителски грижи за детето и
отглежда същото с любов. Между нея и детето съществува силна емоционална
връзка.
Хигиенно битовите условия в дома на бащата
също са добри, той живее заедно с майка си в жилището в гр.*******.
Всички събрани в хода на съдебното дирене
доказателства показват, че ищцата Г.Г. е добра майка, грижеща се за своето
дете, предоставяща му подкрепа, обич и грижа без, които всяко малко дете би
чувствало огромна празнина. Същата според прието и кредитирано заключение на
СПЕ е с по- добър родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
детето.
Не се доказаха твърденията на ответника за
неадекватни грижи от страна на майката спрямо детето.
Съдът намира, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права по отношение на същото да бъде предоставено
на ищцата Г.Г., доколкото тя е с по- добър родителски капацитет отколкото
бащата относно отглеждането и възпитанието на детето, както от емоционална и психологическа страна,
с оглед заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно- психиатрична
и психологична експертиза, така и с оглед на това, че майката може да осигури и
осигурява необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето. Ищцата е показала, че е би
направила всичко детето да израсне щастливо и спокойно. Детето е в крехка
възраст като едно отделяне от нейната майка, би нанесло емоционални вреди на
същото, както и би препятствало развитието й в емоционален и психически план,
доколкото в този ранен период от живота си при предоставяне на упражняване на
родителските права на бащата би било лишено от майчина грижа и от възможността
да се изгради пълноценно като личност, предвид обстоятелството, че е момиче.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
майката е тази, на която следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето М. Яняакиева, местоживеенето му следва да се
определи при майката в гр.Д. ул.,,***. На бащата следа да се определи следния
режим на личен контакт с детето му, а
именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, през Коледните
празници на всяка четна година при бащата, на Новогодишните празници на всяка
нечетна година при бащата, през Великденските празници на всяка четна година
при бащата, както 1 месец през лятото,
когато бащата не е в годишен отпуск.
Предвид гореизложеното предявените
искове по чл.127 вр. с чл.59 СК следва да се уважат, а насрещните такива да се
отхвърлят.
Задължението
за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От
събраните по делото доказателства се установи, че от раздялата на страните през
м.юни 2018г., като детето е живяло в определен период при майка си, а определен
период при баща си, като на практика след постановяване на привременните мерки
на 08.07.2019г. детето живее при майка си в гр.Д.. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е
недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление № 350
от 19.12.2019г. за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната е определена
минималната работна заплата за страната в размер на 610 лева от 01.01.2020г..
Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в размер на 152.50 лева.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, които са, разходи за облекло, обувки,
храна. От събраните по делото доказателства се установи, че майката не работи.
Доходи на бащата се установиха, че са в размер на 610 лева месечно. По делото
не се установи родителите да имат
задължения за издържане на други лица.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че детето има нужда от месечна издръжка в общ
размер на 340 лева, които следва да бъдат разпределени между неговите родители
съобразно получавания от тях доход. Предвид това бащата следа да заплаща на дъщеря
си издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от постановяване на
привременните мерки на 08.07.2019г., тъй като от този момент детето е следвало
да бъде отглеждано от майка си, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи издръжката, като остатъка от издръжката в размер на 160
лева следва да се поеме от майката. Предвид на това следва да се отхвърли
искането на майката за разликата от уважения размер и начална дата на
изискуемост на задължението до претендирания размер и начална дата на
изискуемост на задължението.
Поради това предявения иск за издръжка по чл.127,
ал.2, вр. с чл.143 СК по отношение на детето М. е частично основателен,
съответно насрещния неоснователен.
Страните претендират разноски. Според изхода на делото
и доказателствата по делото разноските сторени от ищцата са следните: 25 лева
държавна такса, за издаване препис от протокол 5 лева и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Ищцата претендира разноски в размер на 400
лева за заплатено адвокатско възнаграждение и такива й се дължат на основание
чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно уважената част от предявените искания в размер на
360 лева.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът А. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 СК в размер на 259.20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права
по отношение на детето М.А.Я., ЕГН **********
на майката Г.Г.Г., ЕГН**********,*** на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето М.А.Я., ЕГН ********** при майката Г.Г.Г.,
ЕГН **********,*** на основание чл.127
вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Я.А.,
ЕГН********** *** с детето М.А.Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа, през
Коледните празници на всяка четна година, на Новогодишните празници на всяка
нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година, както 1 месец през лятото, когато майката не
е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Я.А.,
ЕГН********** *** срещу Г.Г.Г., ЕГН**********,*** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.143 от СК за предоставяне на А.Я.А., ЕГН ********** *** упражняването на родителските права по отношение на детето М.А.Я.,
ЕГН **********;определяне местоживеенето на детето М.А.Я.,
ЕГН ********** при А.Я.А., ЕГН********** с адрес ***.
ОСЪЖДА А.Я.А., ЕГН********** ***
да заплаща в полза на детето М.А.Я., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г.Г.Г., ЕГН**********,*** издръжка в размер на 180 лв.
месечно, считано от 08.07.2019г., с падеж до 20-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр.
с чл.143 СК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от предявения размер от 200 лева до присъдения размер от 180 лева
и за разликата от начална дата на изискуемост на задължението претендирано от
29.10.2018г. и присъдено от
08.07.2019г., на основание чл.127 вр. с
143 СК.
ОСЪЖДА
А.Я.А.,
ЕГН********** *** да заплати на Г.Г.Г., ЕГН**********,*** сторените разноски по делото в общ размер на 390 лева, на чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.Я.А., ЕГН********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по иска за издръжка в
размер на 259.20 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………