Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 331 19.08.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 188 по описа
за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 49 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано
е по жалба от Й.М.Д., с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г. Г.-М.,
с която е оспорен отказ, обективиран в писмо изх.№ 10-11-198/ 08.01.2020г. на
директор Дирекция „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, да бъде
извършена административна услуга по чл.49, изр.2 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/. Твърди се, че в оспореното писмо се съдържа изричен отказ за
провеждане на процедура по припознаване и вписване на данните на припознаващия
в графа "Бележки" на акта за раждане на детето С.С.С., независимо, че
в същото се съдържа изявление за спиране на производството. Наведени са доводи
за постановяване на оспорения акт в противорие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Иска се да бъде отменен отказът за извършване на припознаване по
административен ред по заявление вх.№ 12-23-228/ 19.09.2019г., подадено от Й.Д.,
за вписване като баща в акта за раждане на детето С.С.С..
Ответникът - Директор на Дирекция
"Гражданско състояние" при Община Стара Загора, чрез пълномощника си
по делото – юриск.В., изразява становище за недопустимост на жалбата, поради
липса на годен за обжалване административен акт. Поддържа се, че оспореното
писмо е част от процедурата и има уведомителен характер.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е подал заявление с вх.№
12-23-228/ 19.09.2019г. до Кмета на Община Стара Загора, с което е заявил, че
детето С.С.С., родено на ***г. в гр.Стара Загора от майка С.С.С, произхожда от
извънбрачното му съжителство с майката и го припознава за свое дете, съгласно
чл.65 от Семейния кодекс СК/, като моли да бъде признат за баща на това дете и
да бъде допусната промяна на бащиното и фамилното име на детето като вместо С.С.С.
за в бъдеще да се нарича С. Й. Д..
Към административната преписка е
приложено писмо изх.№ 10-11-10948/ 25.09.2019г. за уведомяване на С.С.С - майка на детето С.С.С., със заявеното от Й.М.Д.
припознаване на детето. Представени са три броя копия на пощенски пликове, от
които се установява, че това писмо е било изпратено по пощата, но и трите
пощенски пратки са върнати с направено отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е потърсена от адресата, с дати
съответно: 15.10.2019г., 18.11.2019г. и 19.12.2019г. Видно е, че и трите писма
са били изпращани на един и същ адрес: ****.
С оспореното писмо изх.№ 10-11-198/
08.01.2020г., подписано от директора на Дирекция „Гражданско състояние“ при
Община Стара Загора, Й.Д. е уведомен, че
майката С.С.С не е заявила писмено своето съгласие или несъгласие да се извърши
припознаване на детето С. С. С.. Според чл.66, ал.1 от СК промяната в акта за
раждане не може да бъде вписана, тъй като майката не е получила съобщението за
припознаване, не е заявила съгласие и не е оспорила в указания от закона
тримесечен срок, поради което Община Стара Загора спира хода на заявлението му.
По делото е представена от страна на
жалбоподателя ДНК експертиза, съгласно която вероятността Й.М.Д. да е
биологичен баща на С.С.С., роден от С.С.С, е РР = 0,**********.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспореното писмо изх.№ 10-11-198/ 08.01.2020г.
обективира изричен отказ за извършване на исканата административна услуга по
реда на чл. 49 от
ЗГР, във връзка с чл. 65 от СК –
вписване на припознаващия в акта за раждане на припознавания и вписване на
бащино и фамилно име на дете, произхождащо от жалбоподателя, които
обстоятелства формират гражданско-правния статут на жалбоподателя и
предопределят административно-правни отношения. Разпоредбата на чл. 73 от ЗГР,
в хипотезата на припознаване по чл. 65 от СК,
разпорежда промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени
актове за гражданско състояние да се извършва по съдебен или административен
ред чрез вписване на припознаването в акта за раждане на припознатия. Следователно
по своята същност обжалваното писмо представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
макар да няма формата и реквизитите на такъв акт. Издадено е от административен
орган, а предвид съдържанието му с него непосредствено се засягат правата и
законните интереси на жалбоподателя, свързани с направеното от него едностранно
волеизявление за припознаване на дете. Не може да бъде споделено твърдението на
пълномощника на ответника, че обжалваното писмо има само уведомителен характер
за спиране на административното производство по подаденото от Д.
Заявление. Действително в обжалвания акт
се сочи, че „Община Стара Загора спира хода“ на заявлението, но наред с това е
направено изрично волеизявление, че „промяната в акта не може да бъде вписана“,
по съображения, че майката на детето не е получила съобщението за припознаване.
Ето защо съдът приема, че жалбата на Й.Д. като подадена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност и в законоустановения срок, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Обжалваният отказ, обективиран в
писмо изх.№ 10-11-198 от 08.01.2020г, е издаден от компетентен орган - Директор
на Дирекция "Гражданско състояние" при Община Стара Загора, въз основа
на предоставените му правомощия от Кмета на Община Стара Загора в условията на
допустима по чл. 35, ал.3
от ЗГР делегация.
При постановяването му обаче са
допуснати съществени процесуални нарушения, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно чл. 64 от СК
всеки родител може да припознае своето дете. Относно формата на припознаването,
чл. 65, ал. 1 от СК регламентира следното: Припознаването се
извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското
състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното
лице по гражданското състояние. Длъжностното лице по гражданското състояние
съобщава припознаването в седмодневен срок от извършването му на другия
родител, ако той е известен – чл. 65, ал. 2 от СК. С уведомяването на другия родител започва
да тече тримесечен срок, в който този "друг" родител може да оспори
припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското
състояние. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане,
следователно - ако бъде оспорено, няма основание то да се впише в акта за
раждане – чл. 66, ал. 1
от СК. Когато припознаването се оспори, припознаващият може в
тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
произход. В допълнение на тази уредба, разпоредбата на чл. 49 от
Закона за гражданската регистрация регламентира, че когато
припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, какъвто е
настоящият случай, данните за припознаващия се вписват в графа
"Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. Следователно
единствената материалноправна предпоставка да се откаже вписване на
припознаването в акта за раждане от страна на длъжностното лице по гражданското
състояние е направено оспорване от страна на другия родител. В този смисъл
неправилно административният орган се позовава на липсата на съгласие от
майката на детето с извършеното припознаване за да бъде вписана промяната в
акта за раждане.
Безспорно е, че следва да се извърши
съобщаване на припознаването. В случая обаче такова не е направено.
Административният орган не е съобщил направеното припознаване, като причината
за това е изцяло в неизползването от негова страна на всички предвидени от
закона средства за уведомяване. В тази връзка следва да се подчертае, че
интересът на детето предполага то да има установен произход и по баща и
компетентният орган следва да положи усилия да съобщи припознаването, тъй като
изчерпването на административния ред по СК е предпоставка за завеждането на иск
за установяване на произход – единствен възможен път за установяване на
произхода по баща на детето по инициатива на бащата при липса на съгласие/съдействие
от страна на майката. Административният
орган е следвало да съобщи извършеното припознаване на другия родител с
допустимите по закон средства и начини. Това в случая не е сторено и не може
административният орган да се позовава на собственото си бездействие, за да
обосновава правилността на постановения отказ. Изпращането на три съобщения на
един и същ адрес, които са били върнати с указание, че препоръчаната пратка не
е потърсена в пощенската станция, очевидно нито изчерпва задължението на
длъжностното лице по гражданското състояние да уведоми другия родител за
извършеното припознаване, нито може да е основание за постановения отказ, който
възпрепятства правата на жалбоподателя и злепоставя интереса на детето. Доколкото
СК не предвижда специални правила за уведомяване на другия родител,
длъжностното лице по гражданското състояние следва да прилага Административнопроцесуалния кодекс,
на основание чл. 2 от АПК.
Кодексът предвижда широки възможности за съобщаване, регламентирани в чл.18а,
приложим на основание чл.26, ал.2 АПК. Съгласно чл. 18а,
ал.10, във вр. с чл.26, ал.2 АПК, ако адресът или другите възможни
начини за уведомяване са неизвестни, съобщението се поставя на таблото за
обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок не по-кратък от
7 дни. Преди да пристъпи към уведомяване по този ред, административният орган
следва да установи надлежно, че адресатът на съобщението не живее нито на
настоящия, нито на постоянния си адрес. В тази връзка длъжностното лице по
гражданското състояние може да изиска от органите на ОД на МВР информация дали
лицето пребивава на посочените от него постоянен и настоящ адрес, както и
съдействие за връчване на съобщението, в случай че лицето живее на някой от
двата адреса. Ако се установи, че лицето не живее трайно нито на постоянния,
нито на настоящия си адрес и ако не са възможни други начини за уведомяване
/телефон, електронна поща/, то длъжностното лице по гражданското състояние
следва да извърши уведомяването по реда на чл. 18а,
ал.10 от АПК. Тази активност се налага с цел изпълнение на
задължението за уведомяване на другия родител за извършеното припознаване,
което е предпоставка за реализиране на правото на бащата да предяви иск по
съдебен ред, в случай че майката оспори извършеното припознаване, както и би
гарантирала в най-пълна степен интереса на детето, който може да е различен с
този на майката, но определено е надделяващ по обществена значимост. Съобщаването
на припознаването е задължение на административния орган, който разполага с
информационния ресурс на МРРБ и достъп до него. По делото няма данни другият
родител да е търсен на всички регистрирани адреси, нито данни, че за такива е
извършена проверка.
По
тези съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на административния
орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указния по
тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на спора на основание чл. 143,
ал.1 от АПК
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер 510 лв, от които 10 лв за държавна такса и 500 лв за възнаграждение на
един адвокат, договорено и заплатено по договор за правна помощ и съдействие №
0224299/ 03.02.2020 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 173, ал.2
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Й.М.Д. ***, отказ,
обективиран в писмо изх.№ 10-11-198/ 08.01.2020г. на директор Дирекция
„Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, постановен във връзка с
подадено заявление с вх.№ 12-23-228/ 19.09.2019г. за припознаване от Й.М.Д. на
детето С.С.С., като незаконосъобразен.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора
на Дирекция "Гражданско състояние" при Община Стара Загора за ново
произнасяне по подаденото от Й.М.Д. заявление с вх.№ 12-23-228/ 19.09.2019г.,
съобразно дадените с мотивите на настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на
Й.М.Д., с адрес: ***, сумата от 510лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
оспорване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: