Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН И., разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. д. № 287/2021 г. по описа на Административен съд - Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.И.
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260574/17.12.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 3827/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
НП № 19-0819-002698 от 04.08.2020 г.
на Началника на група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за
нарушение на чл. 140, ал 1, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП на И. е наложено наказание глоба в
размер на 200,00 лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Конкретно сочи, че въззивният
съд е стигнал до неправилни изводи, защото деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е осъществено от субективна
страна. Навежда доводи, че автомобила не е собственост на касатора, а на
неговия баща. Собственика на автомобила не е уведомен за прекратената
регистрация по надлежния ред, поради което липсва вина за касатора. Твърди се
че автомобила е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поради което за
касатора не е възникнало съмнение, че автомобила може да е с прекратена
регистрация. Посочва, че от обективна страна е налице състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но липсват доказателства, че
нарушителят е бил запознат, че автомобила е с прекратена регистрация. Твърди се
че компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 ЗДвП да изиска и получи
регистрационните табели, като именно наличието им е заблудило касатора.
В съдебно заседание касаторът, не се явява
и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалният представител на
касатора, с която е изразено становище по хода на делото. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът Областна дирекция на МВР Варна,
чрез процесуален представител юрисконсулт Л., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Навежда доводи, че решението е постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон и не е допуснато
нарушение на процесуалните правила. Моли за оставяне в сила на въззивното
решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството пред ВРС е НП № 20-0819-002698
от 04.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на П.И.
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови решението си въззивният
съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение – АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН, същите са издадени от компетентен орган, съдържат
реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочено е, че собственикът на автомобила
не е бил уведомен за дерегистрацията, което не е част от фактическия състав,
поради което нарушението е осъществено от обективна страна. Приел е, че И. е
бил длъжен преди потегляне да се увери, че превозното средство има валидна
застраховка гражданска отговорност. За разлика от престъплението по чл. 345,
ал. 2 НПК, което изисква наличие на умисъл, като форма на вината, за да е
извършено административното нарушение, е достатъчно да е налице
непредпазливост. В мотивите си, въззивният съд е приел, че непознаването на
закона не го освобождава от административно-наказателна отговорност. Твърденията
на жалбоподателя, че автомобила е бил собственост на баща му, поради което няма
как да знае за дерегистрацията, съдът опровергава с факта, че автомобилът се е
ползвал именно от сина. Въззивният съд е установил смекчаващи обстоятелства –
това че водачът може да не е знаел, че автомобила е дерегистриран, и отегчаващи
обстоятелства – МПС се управлява без задължителна застраховка в продължителен
период от време, както и че през този период автомобилът е бил предоставен за
ползване от И.. Прието е, че не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Така постановеното решение е неправилно.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на настоящия касатор против НП №20-0819-002698/04.08.2020г. на
Началника на група към ОД МВР Варна, Сектор Пътна полиция. По делото е
приложена административнонаказателната преписка по издаване на това наказателно
постановление. Касаторът е адресат на посоченото в жалбата НП. Решението на
районният съд, както в мотивната част, така и в неговия диспозитив касае
наказателно постановление с друг номер, а именно НП № 19-0819-002698/04.08.2020
г. на Началника на група към ОДМВР Варна, Сектор пътна полиция. Наказателно
постановление с такъв номер не е събрано като доказателство по делото и въобще
не е изследван въпроса съществува ли такова НП. В конкретния случай е възможно
да се касае за грешка при изписване на първите две цифри в номера на обжалваното
НП. Според правилото на чл. 84 от ЗАНН производствата пред районния съд по
обжалване на наказателни постановления се осъществяват по реда на НПК, а в този
кодекс няма регламентация по отстраняване на явна фактическа грешка на
съдебните решения, каквото уредба има в ГПК и АПК.
Поради тези съображения допуснатата грешка
в диспозитива на атакуваното съдебно решение не може да се отстрани по приложимия
процесуален ред, като следва да се счита, че е налице произнасяне извън
предмета на съдебния процес, очертан от въззивната жалба на П.И..
В обобщение при извършения инстанционен
съдебен контрол се констатира основание за отмяна на атакувания съдебен акт на
Варненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на жалбата на П.И.
срещу наказателно постановление № 20-0819-002698/04.08.2020 г.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260574/17.12.2020 г., постановено по НАХД № 3827/2020 г. на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-002698/04.08.2020 г., издадено от Началника
на група към ОДМВР Варна, Сектор пътна полиция.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.