МОТИВИ
към Присъда № 260000/14.01.2022г.
по НОХД № 751/2021г. по описа на РС-Бургас
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
по Досъдебно производство ДП № 434 ЗМ-816/2019г. по описа на Второ РУ МВР - гр.
Бургас, пор. №97/2020г. на БРП, пр. пр. вх. №292/2020г. по описа на БРП, с
който е повдигнато обвинение срещу Т.Х.В., ЕГН:**********, роден на ***г***, с
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, български гражданин, начално
образование, осъждан, неженен, безработен, за това, че на 27.11.2019г., в гр.
Бургас, ж.к. “Братя Миладинови“, пред бл.67, намерил чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „САТ“, модел S31, с ИМЕИ №…,
на стойност 490,00лв. /четиристотин и деветдесет лева/, собственост на М.К.Н. ***
и в продължение на една седмица от 27.11.2019г. до 03.12.2019г., включително,
не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил- престъпление
по чл. 207, ал. 1 от НК.
В пледоарията си пред съда прокурорът заявява, че обвинението
е доказано, като пледира за налагане наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К.К. –
БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат
за невиновен, като посочва, че обвинението не е доказано.
В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Пред съда, производството по делото протече по общия
ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от обвинението и от защитата
и бяха приобщени относимите и необходими писмени
доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Х.В.,
ЕГН:**********, роден на ***г***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
български гражданин, начално образование, осъждан, неженен, безработен.
Свид. М.К.Н.
притежавал мобилен телефон „САТ“, водел S31, с ИМЕИ №…, който закупил през 2019г.от
магазин на мобилен оператор „…“, за сумата от 510,00лв. Ползвал апарата със
СИМ-карта на „…“ и номер за
разговори **********.
На 27.11.2019г., около 10,00ч., свид. М.Н. бил в
непосредствена близост до автомобила си, пред дома си в гр. Бургас, к-с „Братя
Миладинови“, пред бл.67. Преди да излезе от автомобила си, свид.
Н. говорил по телефона и след това го прибрал в джоб на якето си. Когато
излязъл от автомобила, свид. Н. отново искал да
говори по телефона. Започнал да търси апарата в якето, но не го намерил. Докато
ровел из якето и търсел телефона, апаратът изпаднал от джоба на якето и паднал
на земята. Свид. Н. не забелязал, че телефонът е
паднал и продължил да го търси. Не успял да го намери.
На същата дата, 27.11.2019г., подс. Т.Х.В. намерил
мобилния апарат на свид. Н. и се прибрал с апарата в
дома си.
На 28.11.2019г., подс. Т.В. и свид.
Т.Щ.А., с която живеел на семейни начала, посетили заложна къща „… находяща се в гр. Бургас, ул. „…“ №67. Там свид.
А. заложила мобилния апарат за сумата от 140,00лв. За направения залог, С.Т.С.
- касиер в заложната къща, издал заложен билет №8852024/28.11.2019г.
На 05.12.2019г., полицейски служители при Четвърто РУ МВР - гр. Бургас
установили мобилния телефон, собственост на М.К.Н..
С протокол за доброволно предаване от 05.12.2019г., С.Т.С. предал мобилния
апарат CAT S31 в Четвърто РУ МВР - гр. Бургас. По същото време, пострадалият М.Н.
е бил извън територията на страната, поради което вещта е била върната на
неговата съпруга П.. К.Д..
В хода на извършеното разследване е била назначена и извършена съдебна
оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
стойността на мобилен апарат CAT S31 към 27.11.2019г. е била 490,00лв.
/четиристотин и деветдесет лева/.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от свидетелските показания на М.К.Н. (прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК на
л. 35 от ДП), Т.Щ.А. (частично, включително и от прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК на л. 38 от ДП), С.Т.С. (л. 41-гръб), И.И.Х.
(л. 70-70-гръб), извършената съдебна оценъчна експертиза, протокол за
доброволно предаване от 05.12.2019г., заложен билет (л. 8 от ДП), писмо от
Дирекция „Социално подпомагане-Бургас (л. 50), както и от останалите приложени
по делото доказателства.
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи:
На практика, между страните е
налице единствено спор по отношение на обстоятелството от кого е бил намерен
телефонът на свидетеля К..
Поради това и съдът кредитира доказателствените източници, отнасящи се до всички останали
факти. Това са показанията на св. К., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК на л. 35 от ДП, в които той излага
факти за това как е установил липсата на телефона си, показанията на св. С.,
който посочва, че телефонът е бил заложен от лицето, което живее във фактическо
съжителство с подсъдимия и показанията на св. Х., който посочва, че е работил
по случая. Показанията на тези свидетели са последователни и безпротиворечиви, като показанията на св. Х. на практика с
нищо не допринасят за изясняване на обективната истина. Показанията на
свидетеля С. се подкрепят от наличния по ДП заложен билет.
По отношение на обстоятелството,
че именно подсъдимият е намерил телефона на св. К., съдът кредитира прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на св. Т.А.. Тези показания са
депозирани в близък период след деянието, като липсват данни, от които да се
приеме, че е оказвано някакво въздействие върху свидетелката за депозирането
им. Тук следва да се отбележи, че по отношение на това обстоятелство, което
принципно обосновава авторство на деянието, не са налице единствено тези показания
на А., поради което да е приложимо правилото на чл. 281, ал. 8 от НПК. Съгласно
последната разпоредба осъдителната присъда не може да почива само на показания,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В случая обаче, прочетените показания
на св. А. в тази част, кореспондират с изложеното от нея при разпита й в
съдебно заседание, където същата посочва, че именно подсъдимият й е показал
телефона. Следователно са налице показания, депозирани в съдебно заседание, от
което става ясно, че именно В. е упражнявал фактическа власт върху вещта.
С оглед изложеното, съдът не
кредитира показанията на св. А. в частта, в която сочи, че подсъдимият бил
казал, че майка му намерила телефона. Тази версия не се подкрепя и от изложеното
от майката на подсъдимия- св. Д.Т.Х., тъй като от писмото от Дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас, се установи, че същата не е позната на органите за
социално подпомагане. Поради това и съдът не кредитира изложеното от нея, че тя
е намерила телефона. Накрая, тази версия е изложена едва в съдебно заседание,
което допълнително е индиция, че същата е изцяло
защитна. В този смисъл, съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия в тази
им част. Както бе посочено, по отношение на всички останали факти липсва спор.
Съдът кредитира и всички писмени
доказателства, приложени по делото, като същите не са били оспорвани от
страните.
Съдът кредитира и заключението на
изготвената по делото оценителна експертиза, като същата отговаря пълно, ясно и
точно на поставените въпроси и е изготвена от компетентно лице.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна
се установява, че свидетелят К. е изгубил телефона си- марка „САТ“, модел S31,
с ИМЕИ №3…., на стойност 490,00лв. /четиристотин и деветдесет
лева/.
От обективна страна
също се установи, че подсъдимият В. е намерил съответния телефон, който се
явява чужда по отношение на него движима вещ.
Независимо от това,
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, тъй като със същото не му е вменено съставомерно
поведение.
Подсъдимият е обвинен
в това, че на 27.11.2019г., в гр. Бургас, ж.к. “Братя Миладинови“, пред бл.67,
намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „САТ“, модел S31, с ИМЕИ №35…, на стойност 490,00лв. /четиристотин и деветдесет
лева/, собственост на М.К.Н. *** и в продължение на една седмица от
27.11.2019г. до 03.12.2019г., включително, не е съобщил за нея на собственика,
на властта или на този, който я е загубил- престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Съгласно посочената от НК, който намери чужда движима вещ и в продължение на
една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е
загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.
Необходимо е да се
уточни, че никъде в обвинителния акт не става ясно на коя дата се твърди
деянието да е довършено. Именно поради това и съдебното производство бе
прекратено, но с Определение №
617/26.10.2021 г. по ВНЧД № 1056/2021 г. на Окръжен съд-Бургас въззивният съд е посочил, че това нарушение може да бъде
отстранено чрез изменение на обвинението, което обаче не бе предприето от БРП.
Следователно, с оглед тълкуването на изложеното в диспозитива
на обвинителния акт следва да се приеме, че прокурорът е счел, че деянието е
довършено на 04.12.2019 г., тъй като е записал, че вещта не е била върната до „03.12.2019
г., включително“, т.е. 03.12.2019 г. е била крайната дата, до което вещта е можело
да бъде върната без да последват неблагоприятни последици за дееца.
Вмененото на подс.В. деяние е несъставомерно
към датата, за която е обвинен от прокурора - 04.12.2019г., тъй като вещта е
намерена от подсъдимия на 27.11.2019г. Предвид това, той е бил длъжен в
продължение на една седмица, или в периода от 27.11.2019г. до 04.12.2019г. да
съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил, като
престъпния състав не може да бъде осъществен на 04.12.2019г. - последния ден от
законоустановения срок, в който подсъдимият е
следвало да съобщи за намерената вещ. В случая, за да е налице деяние по чл.207
от НК, бездействието за съобщаване следва да е факт към 05.12.2019г., а не в
някой от предходните дни, в които бездействието на подсъдимия не е съставомерно.
В конкретния случай
срокът се брои от намирането на веща, такъв е и смисъла на самата разпоредба -
"който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица, не съобщи
за нея" - чл.207, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК, срокът, който се изчислява в седмици, изтича в съответния ден на
последната седмица, като в теорията и практиката е разяснено, че при броене на
срокове по седмици, се счита, че срока е изтекъл в този ден от седмицата, в
който е започнал да тече, след определения брой седмици. Тук срокът е една
седмица, започва да тече на 27.11.2019г., което е ден сряда, и съответно изтича
следващата сряда - 04.12.2019г. Предвид това, към датата, за която В. е обвинен
- 04.12.2019г., действията му по несъобщаване за намерената вещ, все още не са съставомерни по чл.207, ал.1 от НК. По-точно казано,
предвид неотстранената нередовност на обвинителния акт, крайната дата, до която
В. е можело да върне вещта без последици е 04.12.2019 г., а не 03.12.2019 г. Прокурорът
явно е приложил подход при броене на срока по дни, и е повдигнал обвинение за
датата 04.12.2019г. - след изтичане на 7 дни от намирането на веща. Факт е
обаче, че при броенето на срокове по НПК, за такъв от 7 дни, и за такъв от една
седмица, се прилагат различни правила. Несъобразяването на това обстоятелство,
е довело и до грешката при изчисляване на срока, а от там и до посочване в
обвинението на дата, на която все още не е налице възможност за ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя.
Не би могло да се
приеме, че подсъдимият може да бъде осъден защото така или иначе и към
05.12.2019 г. не е върнал вещта, тъй като това би накърнило правото му на
защита.
Прокурорът е
повдигнал обвинение на В. именно за дата 04.12.2019г., за която се установява,
че няма как действията му да са съставомерни по
чл.207, ал.1 от НК, тъй като едноседмичния срок за съобщаване намирането на
чуждата вещ, все още не е изтекъл. Друг би бил случаят, ако в обвинението бе
цитирана само датата на намиране на веща и посочване, че в едноседмичен срок не
е съобщено за това обстоятелство, за да може решаващия орган, прилагайки
закона, да отграничи и датата, на която действията
вече са съставомерни. При положение обаче, че прокуратурата
е предявила обвинение с конкретен краен ден - 03.12.2019г., и подсъдимият се е
защитавал именно по това обвинение, за тази дата, то с промяната й едва със
съдебния акт от страна на съда, без прокурорът да е изменил обвинението си, и
без подсъдимият и защитата да са имали възможност да вземат становище за
деятелност на новата дата, правата на всички страни биха били сериозно
засегнати.
В такъв смисъл е и Решение № 75 от 14.03.2016 г. по н. д. №
2167 / 2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по идентичен казус.
В такъв смисъл е и съдебната
практика по приложението на чл. 227б от НК, в който е предвиден 30-дневен срок
за извършване на правно дължимо действие- съобщаване на съда за изпадане в
неплатежоспособност, също както при чл. 207, ал. 1 от НК. Така в Решение № 1289 от 21.11.2016 г. по н. д. №
4283 / 2016 г. на НО XIII възз. състав на Софийски
градски съд е посочено: „Ето защо правилно и първата инстанция е приела, че
деянието е извършено на 10.01.2012г., а не на 08.01.2012 г. , тъй като до края
на работния ден на 09.01.2012г. обвиняемият е можел да заяви посочените
обстоятелства пред СГС. Ето защо правилен е и изводът на първата инстанция, че
на посочената от обвинението дата - 08.01.2012г. подсъдимият не е извършил
престъплението в което е обвинен. Неоснователно е в този смисъл възражението на
представителят на СГП, че и на 10.01.2012г. подсъдимият не е изпълнил
задълженията си да поиска от СГС да открие производство по несъстоятелност,
нито е подновил плащанията си, тъй като такова обвинение към него - да е
извършил това деяние на 10.01.2012г. липсва. По тези съображения, които се
споделят напълно и от настоящата инстанция СРС правилно е признал подсъдимият
за невиновен.“.
След като описаното
от прокуратурата деяние не е съставомерно от
обективна страна, то и подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл. 304
от НПК по така повдигнатото обвинение изцяло.
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че подсъдимият бе признат за невиновен в извършване на
вмененото му престъпление, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: T. МИТЕВ
В.О.:
К.СЛ.