№ 2254
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330205612 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 550145-F576911/07.12.2021 г., издадено от ***, с
което Фондация „Тракия Тех“, Булстат: *** е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 500.00 лева – за нарушение на чл. 132, ал. 6 ЗДДС.
Жалбоподателят, Фондация „Тракия Тех“, представлявано от *** – адв.
Л.В., обжалва цитираното НП и моли за неговата отмяна. Претендират се и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка в ТД на НАП-Пловдив по подадено заявление
за регистрация по ЗДДС с вх. № ***, документирана с протокол № *** г. по
реда на чл. 50 ДОПК е установено, че „Инвестиционна дестинация България“
ДЗЗД е създадено с Договор за гражданско дружество от ***., сключен на
основание чл. 357 ЗЗД, между Фондация „Тракия Тех“ с ЕИК: *** и „ББСС-
1
БГ“ ООД, с ЕИК: ***-регистрирано по ЗДДС лице, считано от 24.09.2009 г.
Дружеството било създадено с цел участие в процедура по възлагане на
обществена поръчка. По делото е представен и Договор за обществена
поръчка с № *** с предмет на поръчката: „Извършване/изготвяне на
периодични проучвания/анализи/оценки за състоянието и перспективите за
развитие на ключови индустрии с висок потенциал /средно и
високотехнологични сектори/ в България. От страна на проверяващите е
прието, че разпоредбата на чл. 132, ал. 5 и ал. 6 ЗДДС по отношение на
неперсонифицираните дружества, създадени с цел участие в процедура за
възлагане на обществена поръчка, че срокът за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС тече от датата на сключване на договор с възложителя
на обществена поръчка. Предвид това е прието, че заявлението за
регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде до 20.07.2020 г. /включително/.
С оглед констатираното е прието, че е допуснато нарушение на ЗДДС, поради
което срещу съдружниците са съставени АУАН, а въз основа на тях са
издадени НП. Предмет на настоящето производство е НП, с което Фондация
„Тракия Тех“ е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00
лева – за нарушение на чл. 132, ал. 6 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения, че е допуснато нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същото е сторено в отсъствие
на законния представител на Фондацията. Отделно от това се твърди, че в
АУАН липсва посочване на дата и място на нарушението, както и че за
констатираното нарушение на практика са наложени две санкции – на ***
(Фондация „Тракия Тех“ и „ББСС-БГ“ ООД), като тази, наложена на другия
*** вече е платена. Твърди се порочност на това решение, тъй като по този
начин може да се стигне до налагане на санкция, надвишаваща предвидения в
закона максимум. При условия на евентуалност са наведени и съображения за
квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е разпитана
актосъставителката – В.К.И., която в своите показания изцяло е потвърдила
изложените от нея в АУАН фактически констатации. Същата е посочила, че е
изготвила АУАН в кабинета си, докато законният представител на
санкционираното лице изчаквал във фоайето, тъй като предвид пандемичната
обстановка имало забрана за достъп на външни лица до кабинетите на
2
служителите. АУАН би предявен и връчен непосредствено след изготвянето
му. Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, доколкото
същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства, в това
число от изложеното в жалбата. Като свидетел е била разпитана и
свидетелката по акта – С.В. относно обстоятелствата около съставяне на акта,
но същата е заявила, че няма спомен за конкретния случай, потвърждавайки
заявеното от актосъставителката относно забраната за достъп на външни лица
до кабинетите на служителите. Съдът кредитира и тези показания, доколкото
не се констатираха причини за обратното.
Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема
изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се
явява установена по един несъмнен и категоричен начин въз основа на
показанията на разпитания като свидетел актосъставител, както и на
приобщените в хода на проведеното въззивно производство писмени
доказателства. По същество спор по фактите няма. Спорът е по правото, и по-
конкретно – допустимо ли е налагане на санкция на всеки един от
съдружниците на неперсонифицираното сдружение за едно и също
нарушениe, допуснати ли са нарушения на процедурата по ангажиране на
отговорността на Фондация „Тракия Тех“ и налице ли са основания за
квалифициране на случая като „маловажен“.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за извършено нарушение на чл. 132, ал. 6 ЗДДС. Съдът намира, че
в конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се доказва извършването на вмененото нарушение, а именно,
че жалбоподателят не е подал в законоустановения срок за това - до
20.07.2020 г. Заявление за регистрация по ЗДДС, в качеството си на
съдружник в Гражданско дружество Обединение „Инвестиционна
3
Дестинация България“. Както беше посочено по-горе, в конкретния случай се
установява, че между жалбоподателя Фондация „ТРАКИЯ ТЕХ “ и „ББСС –
БГ“ ООД е сключен договор за гражданско дружество от ***., по силата на
който е създадено Обединение „Инвестиционна Дестинация България“, с цел
участие в обществена поръчка. На *** е сключен и договор с Българската
агенция за инвестиции, във връзка със спечелен конкурс обществена поръчка
от гражданското дружество. При това положение правилно е прието от
наказващия орган, че Гражданското дружеството е създадено единствено с
оглед на това да участва във въпросната обществена поръчка, респ. че
Гражданското дружество е създадено към момента, в който е сключен
съответния договор с Българската агенция за инвестиции. Установява се, че
това е сторено на ***, т.е. срокът за подаване на Заявление за регистрация по
ЗДДС е изтекъл на 20.07.2020 г. Няма спор, че това правнодължимо действие
не е било извършено в посочения срок. Правилно при това положение е
прието, че към тази дата е налице извършено административно нарушение на
визираната норма от ЗДДС. Правилно е било прието, че
административнонаказателно отговорни са съдружниците на Гражданското
дружество, доколкото се касае до неперсонифициран субект, който не може
да бъде субект на административнонаказателна отговорност, тъй като такава
са единствено физически лица, юридически лица и еднолични търговци. Ето
защо правилно в случая е ангажирана отговорността на съдружниците в
Гражданското дружество, които в случая действат в качеството на
съизвършители, тъй като всеки един от тях е допринесъл за постигането на
противоправния резултат. Във връзка с последното, следва да се има предвид
и съответните клаузи в договора за Гражданско дружество, съответно в чл. 2,
чл. 5, чл. 6, ал. 1 и ал. 3, съгласно които всеки един от съдружниците следва
да осъществява дейност за постигане на общата цел, че всички решения,
свързани с дейността на Дружеството се взимат с единодушие от всички
съдружници, че всеки един от съдружниците следва да извършат и
организират всички необходими дейности, свързани с регистрацията на
Обединението, в това число и в НАП, като, при това, Фондация „ТРАКИЯ
ТЕХ“ е определена като водещ съдружник. Ето защо, правилно в случая е
прието, че административна санкция следва да се наложи на всеки един от
съдружниците в рамките, предвидени в закона.
Като неоснователно се оцени и възражението, че наказателното
4
постановление е съставено при съществени процесуални нарушения, тъй като
актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Действително, констатира се от
показанията на актосъставителя и на разпитаната свидетелка по акта, че
поради наличието на пандемична обстановка и издадена Заповед на
Директора на ТД на НАП - Пловдив външни лица не се допускат в работните
помещения на служителите. Предвид това АУАН е бил съставен в работното
помещение на служителката, след което незабавно е бил предявен на
законния представител на дружеството-жалбоподател, който изчаквал на
определено за това място в сградата на НАП. Съдът намира, че по този начин
е било спазено изискването на чл. 43 ЗАНН, който предвижда предявяване на
АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. Това изискване не е самоцел –
то гарантира именно възможността на жалбоподателя още в най-ранния
момент, в който е обект на административнонаказателна отговорност, да
може да релевира възраженията си срещу констатираното нарушение, което
се твърди да е извършил. В конкретния случай липсват такива съображения.
Твърди се, че е допсунато нарушение на процедурата заради това, че е
нарушена процедурата, т.е. не се посочва по какъв начин непредявяване на
АУАН в момента на съставянето му е накърнило правото му на защита и
изобщо възможността да реализира в пълен обем защитата си. Предвид
горното, настоящия съдебен състав намира, че дори формално в случая да е
налице нарушение на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, то не е
от кръга на съществените, доколкото не се е отразило на правото на защита. В
конкретния случай няма спор, че АУАН е връчен веднага след съставянето
му. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото на
възражение в рамките на 3-дневен срок или в по-късен момент.
Жалбоподателят е имал възможност да осъществи защитата си в пълен обем с
настоящето производство, като изложи всичките си доводи, възражения и
съображения. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че връчването на
АУАН по начина, по който е сторено в процесния случай и в контекста на
всичко изложено, не представлява нарушение от кръга на съществените,
именно защотото правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Неоснователно е възражението, че датата и мястото на извършване на
нарушението не са посочени в АУАН и НП. В случая нарушението се състои
в бездействие, като мястото на извършването му е мястото, където е трябвало
да се осъществи правно дължимото действие – ТД на НАП-Пловдив. Ясно е
5
посочено и времето на извършване на деянието - това е денят, следващ
крайния ден, в който е следвало да се осъществи правнодължимото действие,
а именно 21.07.2020 г.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 132, ал. 6 ЗДДС.
Коректно е приложена и санкционната норма на чл. 178 ЗДДС, като
наложената имуществена санкция - 500 лв. е в рамките на минимума
предвиден в закона.
Настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не попада в
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като
процесното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен
на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от
същия вид. В действителност в случая се касае за нарушение, което е
формално и от което не са настъпили някакви вредни последици. Фактът,
обаче, че законодателят е възвел същото в самостоятелен състав на
административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви
вредни последици, сочи на това, че с формалното изшършване на процесното
нарушение, се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая
обществени отношения. Обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път е взето предвид като на нарушителя е наложено минималното
предвидено в закона наказание. Ето защо следва да се сподели изводът на
наказващия орган, че процесното нарушение не се явява маловажен случай,
тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност от други такива случаи.
Всичко горепосочено обосновава и извода, че обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
6
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на
делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се
изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на
НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на
НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
120.00 лв.
Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 550145-F576911/07.12.2021 г., издадено от ***,
с което Фондация „Тракия Тех“, Булстат: *** е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 132, ал. 6
ЗДДС.
ОСЪЖДА Фондация „Тракия Тех“, Булстат: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД
на НАП-Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7