РЕШЕНИЕ
№ 2058
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204885 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ****, против
Наказателно постановление № 584916-F608410/30.06.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „*****‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „*****“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.
125, ал.5 вр. чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за отмяна на обжалвания акт, като се моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН
и да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, доколкото е входирана на 13.07.2021г., а наказателното
постановление е връчено на 08.07.2021г., Жалбата също така е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
1
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
„*****“ ООД било дружество, регистирано по ЗДДС. През м.
декември 2020г. дружеството извършило доставка на стоки с получател
“*****”, регистрирано за целите на ДДС във *********. Предмет на
доставката ******* били козметични продукти. За така извършената доставка
била издадена фактура № **********/08.12.2020г. с данъчна основа в размер
на 168 076,68 лева (85 936,24 евро*1,95583 курс) и ДДС 0,00 лв.
За данъчен период м. декември 2020г. „*****“ ООД подало в ТД на
НАП-Пловдив VIES декларация с вх. № 16004552062/14.01.2021г. В същата
не намерила отражение описаната по-горе доставка.
За така констатираното бил съставен АУАН № F608410/09.04.2021г.
от св. Н. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 2 от ЗДДС.
За данъчен период м. март 2021г. от името на дружеството била
подадена VIES декларация, в която била отразена данъчната основа по
отношение на извършената доставка на стоки в размер на 168 076, 68 лв.,
която била приета в ТД на НАП-Пловдив на 13.04.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля Н.. Следва да се отбележи и че посочената фактическа обстановка
не е оспорена с жалбата, нито с възражението срещу АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149 /25.08.2020г. се
установява компетентността на административнонаказващия орган (т. 1.2) и
на актосъставителя (т. 2.1).
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Актът е бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Твърдяното нарушение е извършено
на 15.01.2021г. и открито на 25.03.2021г., а АУАН е издаден на 09.04.2021г.,
докато НП - на 30.06.2021г., тоест преди изтичане на сроковете, предвидени в
чл. 34 ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, неправилно е прието,
че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр.
чл. 125, ал.2 ЗДДС,
Съгласно вменената за нарушена разпоредба на закона, регистрирано
лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки,
доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги
по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава
членка, заедно със справката-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация
за тези доставки за съответния данъчен период.
Доколкото се твърди извършването на вътреобщностна доставка от
страна на жалбоподателя, то на първо място трябва да се установи дали е
налице такава доставка. Обща дефиниция за това коя доставка е
вътреобщностна дава чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като в последващите разпоредби на
ал. 2 и ал. 3 се представят и допълнителни описания на доставки, които са
вътреобщностни, докато ал. 4 посочва коя вътреобщностна доставка е
възмездна.
Същевременно обаче в чл. 7, ал. 5 от ЗДДС са предвидени случаите,
при които дадена доставка не е вътреобщностна. В чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС
изрично е предвидено, че не е вътреобщностна доставката по ал. 1, когато
доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 от ЗДДС или когато
подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната
доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите
от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-
декларация лицето е отстранило същите. Нормата е приета с ДВ, бр. 96 от
2019 г., в сила от 01.01.2020 г., поради което същата се явява действаща към
3
момента на извършване на твърдяното нарушение.
От тълкуването на двете разпоредби – чл. 125, ал. 2 и чл. 7, ал. 5, т. 11
от ЗДДС, настоящият състав стигна до извода, че законодателят
едновременно е определил налично задължение за регистрираните лица да
подават VIES декларации за извършените от тях вътреобщностни доставки,
но същевременно тези доставки (когато представляват такива по ал. 1 на чл. 7
от ЗДДС) не се водят вътреобщностни, преди да бъде подадена съответната
VIES декларация, респективно преди да бъдат отстранени непълнотите в
подадената такава.
Тоест, за да може една доставка да се приеме че е вътреобщностна,
трябва едновременно да са изпълнени всички изисквания на чл. 7, ал. 1 и да е
наличен още един допълнителен факт – алтернативно или да е подадена
правилна VIES-декларация с отразена въпросната доставка, или да бъде
поправена вече подадена, но сгрешена VIES-декларация, чрез обосноваване
на причината за допуснатите пропуски или грешки, включително чрез
подаването на следваща VIES-декларация с отстраняването им. Няма
съмнение, че този последващ факт би проявил действие занапред, доколкото
по общо правило едва при изпълнение на всички факти от даден фактически
състав, същият би проявил своето действие, освен в случаите, когато
законодателят изрично е предвидил чрез фикция обратно действие и
проявление на фактическия състав преди изпълнението на всички факти,
включени в него.
Така в правната действителност, с приемането на разпоредбата на чл.
7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС de facto става неприложим съставът на
административното нарушение по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС по отношение на
вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като при неподаването
на надлежна VIES декларация за извършена от регистрираното лице
доставка, същата по силата на закона не се третира като вътреобщностна
до подаването на надлежната VIES декларация. За пълнота следва да се
посочи, че чл. 125, ал. 2 от ЗДДС продължава да е приложим по отношение на
доставките като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по
чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Водим от горното, настоящият състав достигна до извода, че към
момента на извършване на твърдяното нарушение – 15.01.2021г.,
4
жалбоподателят „*****“ ООД не е извършил вътреобщностна доставка по
смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС, поради което и няма как
да отговаря за извършване на твърдяното нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 2
от ЗДДС.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
По разноските:
Жалбоподателят не е претендирал разноски, нито е представил
доказателства за извършването на такива, поради което и разноски не са
дължими.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
584916-F608410/30.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „*****‘ в
ТД на НАП- Пловдив, с което на „*****“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5 вр. чл. 125, ал. 2 от
ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5