РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. П., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100011 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.128, ал.1 от СК.
Образувано е по молба на В. П. П., ЕГН: ********** от гр.П., ж.к.“Ц.“ бл.***,
чрез адв.В.П. от АК-Благоевгврад, с адрес гр.П., ул.А. № 14а, против М. БЛ. К., ЕГН:
********** от гр.П., ул.М. № 13 и БЛ. В. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 16,
ап.7.
Сочи се в исковата молба, че детето В.Б. П. е внучка на ищцата и дете на сина й
Б.П.. Твърди се, че родителите на детето са разделени от скоро, като понастоящем
детето живее с майка си, която не позволява на ищцата да се вижда с внучката си.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде определен
режим на личен контакт на ищцата В. П. П. с нейната внучка В.Б. П., всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, като и всяка
първа и трета сряда от месеца от 17,00 до 20,00 часа, десет дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на родителите, всяка година на рождения ден на
детето 14.07 от 17,00 часа до 18,00 часа, всяка година на именния ден на детето –
01.01. за времето от 17,00 часа до 20,00 часа.
В срока за отговор от ответницата К. е депозиран такъв, в който се изразява
становище за допустимост, но частична основателност на предявения иск. Ответницата
признава, че детето В.Б. П. е внучка на ищцата, но не е съгласна с изложеното, че не
позволява на ищцата да се вижда с детето. Посочва, че от раждането на детето до
1
настоящия момент, то живее с ответницата в дома на нейната майка и баба по бащина
линия. Излага твърдения, че е в интерес на детето да не прекъсва своите контакти с
бабата и дядото по бащина линия, но заявява, че така предложения режим на лични
контакти с 6-месечно бебе е по-обширен и от режима, който се определя в съдебната
практика с другия родител, неупражняващ родителски права по отношение на
непълнолетното дете. Посочва се режим на лични отношения с детето, свързано с
неговата възраст. Прави се искане за спиране на производството по настоящето дело
по приключване на Гр.д.№ 43/2022 г. по описа на РС-П. с предмет чл.127, ал.2 във вр. с
чл.143 от СК.
Ответникът Б.П. депозира писмен отговор, в който изразява становище за
основателност на предявения иск. Прави признание на иска и счита, че същия следва
да бъде уважен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат В.П., поддържа
исковата молба.
Ответникът Б.П. се явява лично в с.з.. Ответницата М.К., не се явява,
представлява се от адвокат А.Б., която пледира за частично уважаване на исковата
претенция.
По делото са приети писмени доказателства. Разпитани са свидетелите В.П.,
К.М. и С. К..
П.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа
страна следното:
На л.5 от делото е приложено удостоверение за раждане на детето В.Б. П., от
което е видно, че родители на детето са двамата ответници М. БЛ. К. и БЛ. В. П..
На л.6 е представено и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на ищцата,
от което се установява, че ответникът Б.П. е неин син, а детето В.Б. П. й е внучка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката П. /племенница на ищцата/, заявява, че общува с В., че М. познава
от отношенията й с Б., но не е общувала с нея. Посочва, че ищцата се вълнувала много
от раждането на внучето й, правила подготовка, направила хубаво посрещане на
майката и бебето. Заявява, че след раждането на детето, то и майка му М. заживели в
дома на майката на М., като ищцата ежедневно отивала, за да къпе бебето, тъй като М.
и майка й ги било страх. Твърди, че в съботните и неделните дни М. и Б. оставяли
малката В. при баба си В., както и имало случай, в който бебето останало да нощува в
дома на баба си. Сочи че през м.ноември М. и бебето се преместили да живеят в дома
на Б., след като той направил основен ремонт на жилището и останали да живеят там
до преди Коледа, когато М. и бебето се изнесли, че В. не могла да даде подаръците,
2
които купила и се наложило Б. да ги закара. Излага твърдения, че от този напускането
на М. до настоящия момент, В. не е виждала бебето, не можела и да се свърже с
майката, тъй като била блокирана от всички социални мрежи. Заявява, че В. е много
грижовна и любвеобилна, тъй като свидетелката й оставяла да гледа и нейното дете и
виждала подхода на ищцата към детето. Посочва, че В. имала всички необходими
условия да се грижи за бебето, тъй като в апартамента й все още били кошарката,
играчките и дрешките на детето. Заявява, че бебето е кръстено на името на ищцата,
като преди раждането на детето майката не коментирала друго име.
Свидетелят М. /живущ в условията на конкубинат с ищцата/ заявява, че има
връзка с ищцата, с която живее на семейни начала от седем години. Посочва, че В. има
внучка, за която помагала прекалено, като в продължение на три месеца след
раждането на бебето постоянно го обгрижвала. Заявява, че В. купувала дрешки както
на бебето, така и на отв.М.К., ходили на кафе, но в последствие отношенията им се
влошили. Посочва, че в дома където живеят има кошарка за бебето, играчки, тъй като
бебето се карало при тях почти всяка събота и неделя за по цял ден, а една вечер
останало и да спи при В.. Заявява, че от Нова година В. не е виждала детето, тъй като
не й го дават, даже за Коледа не могла да даде подаръците, които купила. Тя търсила
контакти с отв.М.К., но същата я отрязвала, а не можела да звънне по телефона, защото
била блокирана. Сочи, че ако бъде разрешен контакт с детето има всичко необходимо,
че В. имала качества да се грижи за детето, тъй като се грижила прекалено много за
него, че е всеотдайна и не само към детето, а към всички. Посочва, че детето е
кръстено на нея. Твърди, че знае за случай, в който В. случайно срещнала другата баба
с детето и му се порадвала малко. Заявява, че тази среща била много емоционална за
нея и постоянно плачела в къщи.
Свидетелката К. /майка на отв.М. К./, заявява, че от след раждането на детето, то
и майката М. заживели в нейния дом. След това в началото на м.декември се
преместили в дома на Б., където останали до 22.12.2021 г., когато Б. й се обадил и й
казал да отиде и да си прибере дъщерята, че той не може да живее повече с нея.
Посочва, че в началото отношения между страните били добри. Заявява, че след
раждането на детето В. отивала да къпе бебето в тяхната къща, и се радвала, че е
станала баба. Бебето било кръстено на нейно име и тя била щастлива. Заявява, че тя и
ищцата са в добри отношения, въпреки, че В. имала лошо мнение за свидетелката, като
твърдяла, че тя настройвала М. срещу Б.. Посочва, че не знае на какво да дължат
влошените отношения между М. и В., но предполага, че причина за това е нещо, което
В. говорила за М. и М. разбрала за това. Заявява, че В. полагала грижи за детето и
отивала да я къпе за около един месец. Посочва, че в момента за детето се грижи
основно майка му, че същото има изграден режим. Заявява, че детето не е имало
контакти с баба си В. от 21.12.2021 г., че същото е общително и баща му го вижда
често. Сочи, че се зарадвала когато В. видяла детето пред един магазин, както и че
3
същата се разплакала като всяка баба, като при срещата с В. детето било контактно и
спокойно, когато баба му го гушнала.
По делото е изготвен и приет социален доклад, от който се установява, че М.К. и
Б.П. имали връзка, от която на 14.07.2021 г. е родено детето В.П.. Посочва се, че детето
е припознато от бащата още при раждането. Поради ремонт в дома на Б.П., младите
живели заедно от 3-4 до 22 декември 2021 г., като след конфликт М. и бебето се
установили в дома на нейната майка. При проведен разговор с ищцата, същата заявила,
че майката на детето отказва всякакви контакти на бабата с детето. П. посочила, че в
продължение на три месеца се грижила ежедневно за новороденото, като след работа
отивала да къпе бебето, купувала много подаръци, дрехи.
При разговор с Б.П., същият заявил, че майката е агресивна към него и близките
му и след подаден сигнал през месец декември и извършено социално проучване, П.
вижда дъщеря си веднъж седмично за по 1,5 – 2 часа, в присъствието на майката.
Осъществен е и разговор с отв.М.К., според която причината да се разделят с
Б.П. е неговата майка, която постоянно се месила в отношенията им, а Б. постоянно се
допитвал до нея и я слушал. Посочила е също, че бащата всяка неделя се вижда с
детето, същото го познава и е спокойно с него. Не е против В.П. да вижда детето, но
изразява несъгласие с искания режим за лични контакти на бабата с детето, като е
категорична, че до три годишна възраст тези контакти следва да бъдат в присъствието
на майката. Признава, че майката на Б. е помагала в грижите за детето.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, районният съд излага
следните правни съждения:
Съгласно разпоредбите на чл.128 СК - дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с
него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и
детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения
с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално
определение на понятието”интерес на детето”.
От тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 СК вр. чл.124 и чл.125 СК се
налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава
по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като
отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално
участие в гражданския оборот.
Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при
4
действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на
бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка
за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на
детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”.
Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че
подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически,
психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални
потребности и др.
Несъмнено е, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда,
като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този
начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и
бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо
следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и
емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните
качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични
отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да
посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете
обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски
права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето.
Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения
режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е
възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва
да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е
постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и
подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта
на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този
5
режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на
лични контакти.
Въз основа на съвкупното обсъждане на доказателствата по делото, както и от
изслушването на страните, съдът намира, че ищцата е с нормални възпитателски и
личностни качества - житейски облик, интелектуално ниво и реализация, позволяващи
й да полага пълноценна грижа за внучката си В..
Съдът намира, че в интерес на последното е то да осъществява контакти със
своята баба по бащина линия - ищцата в настоящото дело, тъй като това е полезно за
изграждане и укрепване на собствената му идентичност, както и на чувството му за
родова и семейна принадлежност.
За правилното физическо, психическо, емоционално и духовно израстване на
децата е необходимо същите освен грижите на своите родители, да получават и
грижите на своите баба и дядо.
С оглед своята възраст /9 месеца/, детето В. се намира в период на първична
обществена ориентация, на създаване на основни представи за заобикалящия ги свят с
неговите природни и обществени закономерности, на изграждане на основни навици и
поведенчески правила, както и включване в образователния процес, поради което
мерките на лични отношения с техните баба и дядо следва да бъдат съобразени с
постепенното свикване с промяната в техния начин на живот. Необходим е плавен
преход докато се стигне до желаните от ищцата мерки на лични отношения.
Затова една непрекъсната промяна в местоживеенето на детето и в лицата, които ги
отглеждат, до голяма степен би осуетила процесите на неговото правилно
самоопределяне и на връзка с определена обществена среда и би довела до
дезориентацията му.
При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания
режим в исковата молба.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период от време от 6
/шест/ месеца, считано от постановяване на настоящото решение контактите между
ищцата и детето В.П. следва да се осъществяват всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден, със задължение да
взима и връща детето от и в дома на майката, както и извън това време по
споразумение между страните.
Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази
промяна в начина му на живот.
След изтичане на посочения период от време ищцата следва да има възможност
да вижда и взема детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 13.00 часа до 18.00 часа на съответния ден, без преспиване, всяка
6
година на имения ден на детето /01.01./ за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, със
задължение да взима и връща детето от и в дома на майката, както и извън това време
по споразумение между страните, до навършване тригодишна възраст на детето; след
навършване тригодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 13.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя с преспиване, всяка
първа и трета сряда от месеца за времето от 18.00 часа до 20.00 часа, на рождения ден
на детето /14.07./ за времето от 16.00 часа до 18.00 часа, на имения ден на детето
01.01./ за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, пет дни през лятото, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката, със задължение да взима и връща детето от и в
дома на майката, както и извън това време по споразумение между страните.
Първостепенната инстанция намира, че посоченият от съда по–горе режим е
оптималният такъв за лични контакти на ищцата с нейната внучка В., който е
съобразен с установените по делото обстоятелства, както и с изготвения социален
доклад и обхващат обстоятелствата по § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Нужно е
да се отбележи, че от раждането на детето В. именно ищцата е имала ежедневен
непосредствен контакт с детето до момента на прекъсване на тези контакти, което е
довело до иницииране на настоящото производство.
Правните съждения на съда са съобразени и с Регламент Брюксел IIа –
Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство по съдебна
администрация на спорни граждански отношения диспозитивното начало е ограничено
от критерия за съответствие на мерките на лични отношения с интересите на децата,
поради което постановяването на мерки, различни от поисканата от ищцата е
допустимо и не налага произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив. Противното
би означавало, ако съдът прецени поисканите мерки за несъответни на интереса на
децата (каквито съображения вече са изложени), да отхвърли изцяло искането, а това в
никакъв случай не е в интерес на децата, които имат право на лични контакти с баба си
и дядо си.
По разноските:
При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл.127, ал. 2 от СК.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация,приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.
За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор, а съществуването или несъществуването на едно материално право, а само
7
се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-
добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и Определение №
385 от 25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на Върховен
касационен съд - І Г.О. С оглед горното съдът не присъжда разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по иска с пр. осн. чл. 128, ал. 1 СК, предявен от В. П. П., ЕГН:
********** от гр.П., ж.к.“Ц.“ бл.***, чрез адв.В.П. от АК-Благоевград, с адрес на
кантората гр.П., ул.“А.“ № 14а, против М. БЛ. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.М. №
13 и БЛ. В. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 16, ап.7, мерки на лични
отношения между ищцата и нейната внучка В.Б. П., ЕГН: **********, както следва:
За период от шест месеца от влизане на настоящото решение в сила бабата В. П.
П., ЕГН: ********** от гр.П., ж.к.“Ц.“ бл.*** - да вижда и взема по местоживеенето си
детето В.Б. П., ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от
10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден, със задължение да взима и връща детето от
и в дома на майката, както и извън това време по споразумение между страните.
След изтичане на посочения период от време бабата В. П. П., ЕГН: **********
от гр.П., ж.к.“Ц.“ бл.*** да вижда и взема по местоживеенето си детето В.Б. П., ЕГН
********** всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 13.00 часа
до 18.00 часа на съответния ден, без преспиване, всяка година на имения ден на детето
/01.01./ за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, със задължение да взима и връща детето
от и в дома на майката, както и извън това време по споразумение между страните, до
навършване тригодишна възраст на детето.
След навършване тригодишна възраст на детето В.Б. П., ЕГН **********,
бабата В. П. П., ЕГН ********** да вижда и взема по местоживеенето си детето всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 13.00 часа в събота до 12.00
часа в неделя с преспиване, всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 18.00
часа до 20.00 часа, на рождения ден на детето /14.07./ за времето от 16.00 часа до 18.00
часа, на имения ден на детето 01.01./ за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, пет дни
през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, със
задължение да взима и връща детето от и в дома на майката, както и извън това време
8
по споразумение между страните.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9