№ 120
гр. Сливен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Т. с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. В. И.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е
поставено под пълно запрещение през 2002 г. като поради необходимостта от
24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-
добър интерес на И.И. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства - гр. Т. за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Т. поддържа молбата и
моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето не се явява лично, но в писмено становище е
изразил желанието си И. да бъде настанен в ДПЛПР - Т..
Социалният работник и заместник на директора на ДПЛПР - Т. също
1
изразява становище за основателност на молбата.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето И. В. И. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Т. временно
по административен ред със заповед от 14.04.2021 г.
И.И. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 26.06.2013 г.
със срок - пожизнен, със заболяване от над 90 % трайна неработоспособност с
чужда помощ, с диагноза Шизофрения.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето
И.И. е на 32 години, неженен. Боледува психично от 2002 г., когато е лекуван
в психиатрично отделение поради агресивно поведение.
И. е поставен под пълно запрещение през 2002 г. Със заповед от
16.04.2018 г. за негов настойник е определен Директора на ДПЛПР - Т. -
Ж.С..
Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента И.И. не може да се обслужва сам, същевременно
проявява силна агресия спрямо околните, като в състояние на психическа
възбуда унищожава предмети. Същият има потребност от непосредствен
контрол върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му
се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в
дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
2
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на И. В. И. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Шизофрения, за
което е определена над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Т. и Община С. не се предлагат социални услуги в общността,
според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да
продължи да живее в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на И., придружено със силна
агресия и автоагресия, както и тежка социална дезадаптация, съдът намира, че
по отношение на И.И. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Т., където И. ще бъде под
постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
3
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. В. И., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Т. , ************, за срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Т. за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4