№ 1861
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503545 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и е образувано след постановено от ВКС
- определение № 60304 от 24.11.2021 г. по гр.д. № 2868 по опис на ВКС за 2021 г. с което е
прекратено образуваното касационно дело и възизвното производство е върнато за
провеждане на производство по допълване на непълно решение.
Съдът след като се запозна с указанията дадени от касационната инстанция, намира
че следва да се произнесе по допълване на решението в закрито съдебно заседание, а
относно съдържанието на произнасянето, съдът приема, че след като е постановен
отменителен диспозитив следва да постанови решение по същество, в съответствие с
мотивите във вече постановеното решение.
В мотивите към постановеното решение № 496 от 09.08.2021г. въззивният съд е
приел, че Б. ЕНЧ. В. не е солидарно отговорен с ЦВ. Н. Т., ИСКР. ВЛ. М. и ИВ. АС. СТ. по
предявен осъдителен иск за заплащане на Г. С. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ж.к.Чайка,
***** сумата от 9 860 лева, присъдена като обезщетение на нанесена имуществена вреда на
противозаконно отнето и погинало МПС л.а.“БМВ 120“ д.к.№В4454НМ, ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД и сумата от 3001.89лв. присъдена
като лихва върху главницата за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на основание чл.86
от ЗЗД, както и в частта в която е осъден за разноски в размер на 1 358.24 лева, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. Съдът е изложил съображения и за това, че осъждането му за разноски
не следва от солидарността на главното претенция и е отменил определение № 261497 от
01.10.2020 г. в частта, в която Б. ЕНЧ. В. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, №4, вх.Г,
ап.23 е осъден солидарно с ЦВ. Н. Т., ИСКР. ВЛ. М. и ИВ. АС. СТ. да заплати в полза на
Варненски районен съд сумата от 514.48 лева, определена като дължима държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив по основателността на претенцията
срещу Б. ЕНЧ. В., поради което следва да допълни съдебен акт - решение № 496 от
09.08.2021г. в съответствие с поставения по същество на спора въпрос - отговорен ли е
солидарно и в претендирания размер Б. ЕНЧ. В. към Г. С. Р. ЕГН********** от гр. Варна,
ж.к.Чайка, бл. 68, вх. И, ет. 4, ап.12 по претенцията му сумата от 9 860 лева, присъдена като
1
обезщетение на нанесена имуществена вреда на противозаконно отнето и погинало МПС
л.а.“БМВ 120“ д.к.№В4454НМ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба - 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.45 от ЗЗД и сумата от 3001.89лв. присъдена като лихва върху главницата за времето от
13.06.2016г. до 13.06.2019г. на основание чл.86 от ЗЗД.
От изложените в решението мотиви е видно, че въззивнитя съд е констатирал
неучастието на Б. ЕНЧ. В. в деянието, от което следва имуществена вреда, поради което
след отмяна на решението в осъдителната част за това лице следва да се отхвърли и исковата
претенция към него. Пропускът следва да бъде поправен по указния от ВКС ред, поради
което съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 496 от 09.08.2021г. постановено по гр.дело № 3545 по опис
на ВОС за 2020 г. както следва:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г. С. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ж.к.Чайка, *****
срещу Б. ЕНЧ. В. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, №4, вх.Г, ап.23 за солидарното му
осъждане с ЦВ. Н. Т., ИСКР. ВЛ. М. и ИВ. АС. СТ. да заплати на Г. С. Р. ЕГН**********
от гр.Варна, ж.к.Чайка, ***** сумата от 9 860 лева, претендирана като обезщетение на
нанесена имуществена вреда на противозаконно отнето и погинало МПС л.а.“БМВ 120“ д.к.
№В4454НМ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба - 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД и сумата
от 3001.89лв. присъдена като лихва върху главницата за времето от 13.06.2016г. до
13.06.2019г. на основание чл.86 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2