Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 20.01.2022година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, шести състав,
в открито съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на
секретаря Калинка Михайлова, сложи за разглеждане гражданско дело № 3269 по
описа на съда за 2020година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършването й.
С решение№260311 от 16.04.2021г. по гр.д№3269/2020г. по описа на ОС
Добрич година съдът е допуснал съдебна делба на следния недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *** представляващ жилище - АПАРТАМЕНТ със ЗП
от 83,28кв.м, с идентификатор № ***(седем две
шест две четири точка шест едно девет точка едно пет пет точка едно точка две
четири ) по КК на гр.Добрич, с административен адрес в гр.Добрич, ул.“***“, ***,
ведно с прилежащото му избено помещение №12 със застроена площ от
12,56кв.м(дванадесет цяло и петдесет и шест стотни квадратни метра), ведно с
3,763% идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното
право на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ***
под обекта *** над обекта няма, съгласно кадастралната карта на гр.Добрич,
одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 година, между съделители с квоти: Р.Г.Д. с ЕГН ********** -1/2 ид.ч и Р.С.Т. с ЕГН ********** -1/2ид.част .
В срока по чл. 346 от ГПК е депозирана молба с вх.рег.№ 267978/23.06.2021г. от ответника по делото Р.С.Т.,
с която е предявен иск по сметки срещу Р.Г.Д. за сумата от 11540лева.
В обстоятелствената част на иска по сметки се съдържат следните твърдения:
Процесния имот е придобит за сумата от 15000лева. От цялата цена ищцата
заплатила предварително сумата от 1500лева, осигурена чрез банков потребителски
кредит от *** през м.ноември 2003г. Останалата част от банковия кредит е
осигурена от ищцата чрез изтегляне на банков кредит в размер на 13500лева. По договора за кредит с *** ответникът Р.Д.
участвал като съдлъжник. Това станало причина ответникът да бъде включен в
нотариалния акт за придобиване на имота като собственик.
През периода на погасяване на дълга от 2004г.- 2014г. Р.Т. осигурявала
плащане на погасителните вноски със свои лични средства. През 2005година Т.
продала личната си гарсониера в ж.к „***” за сумата от 16 500лева. От
платеното капаро от 4500лева отделила 2000лева и през месец март 2005г. внесла
за погасяване на кредита. Останалата част от продажната цена Р.Т. внесла на
срочен депозит, от който теглила и
внасяла вноските за погасяване на кредита. През 2009година поради затруднения в
плащането Т. продала свой земеделски имот в с.З., община Т.. 3500лева от
продажната цена за този имот Т. внесла
през м.юни 2009г. за погасяване кредита от ***.
През 2014година Т. изтеглила кредит
от банка „Уни Кредит”, с който погасила изцяло кредита към „***”.
Според Т.Р.Д. не участвал по никакъв
начин в плащане на вноските.
За погасяване на кредита Р. Т. платила сумата от 23080лв., от които 1500
лева капаро и 21 580лв. главница и лихви по договор за банков кредит №220-П
от 12.07.
С уточнителна молба № 268471/12.07.2021г. /л.187/, Р.Т. твърди, че със заплащане цената на имота
ищцата изпълнила чуждо задължение –това на ответника да заплати припадащата му
се част от цената. Изплащането на цената на имота и дълга довело до
неоснователно обогатяване на ответника. Между страните липсвала уговорка Т.
безвъзмездно да заплати цената на имота. Претендираните суми Р.Т. уточнява-
750лева, представляваща половината част от тегления и погасен от нея кредит към
Ексепресбанк, послужил за заплащане капарото по договора и 10 790лв.
представляваща половината от заплатените задължения по договор за кредит от №
220-П/12.07.2004 г.
Р.Т. депозира и възлагателна претенция с доводи, че през годините от
закупуването на имота до настоящия момент
не е напускала жилището, живяла е само в него, няма друг имот, в който
да живее.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът депозира отговор, с който сметната претенция е намерена за допустима,
но неоснователна. Сочи се, че страните действително се разбрали Т. да изтегли
кредит за заплащане цената на процесното жилище. Ответникът обаче ежемесечно
заплащал вноските, като предоставял сумата на Р.Т. на ръка.
ОТНОСНО
СПОСОБА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
Допуснатият до делба апартамент е реално
неподеляем съобразно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Заключението
по допуснатата оценъчна експертиза установява пазарната оценка на допуснатия до
делба имот в размер на 50700лева.
Изложеното
обосновава извода, че е налице единствен, неподеляем имот, който не може да се
постави в дял на който и да е от съделителите.
Относно възлагателната претенция: Правните норми на чл.349 ал.1 и 2 от ГПК, като
способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба, ограничават
значително приложното поле на възлагането на неподеляем имот. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на
съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител. Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен и
от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на
собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя условие същият да не притежава друг жилищен имот и нему да са възложени за упражняване родителските права(по ал.1), или съделителят да е живял в имота
при откриване на наследството (по ал.2). В настоящата
хипотеза за никой от съделителите не е налице хипотезата на двете алинеи на
чл.349 от ГПК. Горното обуславя
извод за неоснователност на възлагателната претенция на Р.Т..
С оглед констатацията за неподеляемост на имота, настоящия състав приема,
че е налице невъзможност за поставяне на имота в дял на която и да е от
страните. Горното обосновава извод за изнасянето му на публична продан, при
приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.
На основание т.8 от Тарифа за таксите
събирани от съдилищата по ГПК всеки от
съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху
стойността на дела си от процесния апратамент.
По
сметната претенция: От фактическа страна се
установяват следните факти - от Нотариален акт № 155, том I, дело № 141/15.07.2004г. на нотариус рег.№
176 регистъра на НК, Р.Г.Д. с ЕГН ********** и Р.С.Т.
с ЕГН ********** се установява, че страните са закупили делбения
недвижим имот за сумата от 15 000лева, от която 1500 лв.
са заплатени по предварителен договор от 23.06.2004 г. (л.46 по делото ), а
разликата от 13 500 лв. чрез банков кредит от № 220-П/12.07.2004 г. Договорът
за банков кредит е приложен по делото и видно от съдържанието му Т. е
кредитополучател, а Р.Д. –солидарен длъжник.
По делото е приложен предварителен
договор от 23.06.2004г., сключен от Р.Т., в кото е уговорено авансово плащане в
размер на 1500 лв. В нотариалния акт за покупка се съдържа изявление, че сумата
е заплатена от купувачите- страни в настоящото производство.
Заплатената разликата от 13500 лв. е
с произход от банков кредит № 220- П/12.07.2004 г. - видно от приложения по
делото нотариален акт и договор за кредит сключен между Р.С.Т.-кредитололучател
и Р.Г.Д. - солидарен длъжник и „ *** „ АД филиал Добрич.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото. От
заключението на вещото лице се установява, че по Договора за банков
кредит № 220П от 12.07.2004 г.:
>
за периода от датата на първата месечна вноска с
падеж 20.08.2004 г. до датата на сливането на трите банки „ ***,, „ *** „ *** „
- поради липсата на съхраняващи се данни експертизата не може да отговори какъв
е размера на погасителните вноски включващи главница и лихва.
>
За периода от 02.07.2007 г. до датата на погасяване
на кредита 05.06.2014г. месечните
погасителни вноски включващи главница и лихва /таблица 1/са както следва:
•
за периода от 20.07.2007 г. до 20.01.2008 г. в размер
на 123.48 лв.
•
за периода От 20.02.2008 г. до 20.11.2008 г. в
размер на 134.62 лв.
•
за периода от 20.12.2008 г. до 20.03.2009 г. в
размер на 145.92 лв.
•
за периода от 20.04,2009 г. до 20.01.2010 г. в
размер на 137.08 лв.
•
за периода от 20,02.2010 г. до 20.04.2010 г. в
размер на 129.93 лв.
•
за периода оТ 20.05.2010 г. до 20.02.2013 г. в
размер на 137.42 лв.
•
за периода от 20.03.2013 г. до 20.05.2014 г. в
размер на 137.84 лв.
Вещото лице установява от приложените по делото л.75 до
л.97 вноски бележки, че сметката на Р.Т. за периода от първата месечна
вноска 20.08.2004 г. до сливането, на трите банки, е заверена със сумата от 5831
лв. Липсват данни от банката с каква част от постъпилата сума са погасени
задължения по договор за банков кредит № 220-П от 12.07.2004 г. Според вещото
лице /л.8 първи абзац/, остатъчната главница за погасяване към датата на
сливане на трите банки- 02.07.2007г. е в размер на 8529,58лв., т.е към тази
дата е погасена главница в размер на 4970,42лв.
За периода от 20.07.2007 г. до
датата на погасяване на кредита 05.06.2014г. месечните вноски са заплатени по
данни от документите както следва :
-от Р.Т. чрез налична сума по
сметката й към
02.07.2007г., както и от внесени от нея в брой по сметката си суми описани по дати и
размери в таблица 1 и превод от друга нейна сметка в УКБ, са платени
11 156.60 лв. по месечни вноски включващи главница в
размер на 6915.58 лв. и лихва в размер на 4537.02 лв.;
-от Р.Г.Д. чрез касова вноска по
сметката на Р.С.Т. с IBAN: ***, на 04.03.2014 г. в
размер на 140 лв. са понасени задължения по договор с № 220-П/12.07.2004 г.
От усвоената сума от ответницата по
договор за потребителски кредит от 05.06.2014 г., за погасяване на кредит от
12.07.2004 г. са послужили 1816.98 лв., в т.ч. за главница в размер на 1794.52
лв, и лихви в размер на 22.46 лв.
Според записванията в таблица1 ,
колона 10 и 11, последен ред, осчетоводените за погасявания суми след 20.07.2007г.
са 4580,42лв. лихва и 8529,59лв. главница.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез изслушване на свидетелите С.Р.Г., по
искане на ищеца и В.Д.Ш. при режим на водене в полза на ответницата.
Свидетелката Г. е дъщеря на
страните. Споделя, че след развода на родителите и, те решили отново да живеят
заедно. Свидетелката не знае какви
уговорки имали родителите и за покупката. Сочи, че и баща и майка и давали
парични суми за да направи вноски в банката, тъй като били заети понякога. Имало
момент, когато страните имали финансови затруднения и съпругът на свидтелката
им дал пари на заем за три, четири вноски, които след това Р.Д. върнал. Р. си
продала земите, за да може и тя да погаси няколко вноски. Р. си продала и
личната гарсониера след покупката на новото жилище, но свидетелката не знае
каква част от продажната цена е вложена за изплащане на кредита.
Причината за продажба на нивите била, че през този период Р.Т. работела в „***“ и спрели да дават заплати. Тъй като с
една заплата семейството не можело да се издържа, се наложило да се продаде и
нивата. През това време бащата на свидетелката работел в частна фирма, като ***
на постоянен договор. Точно перз този период родителите на свидетелката и
поискали заем от около 400 лева, тъй като банката ги притискала, след което Р.Д.
ги връщал по 100 лева на месец като си вземел заплатата.
Свидетелката В.Д.Ш. е без родство със страните по делото. С Р. са приятелки и бивши колежки и се
познават от 1994 година. Свидетелката сочи,
че и е известно, че Р. теглила заем за да плати капарото за новото жилище,
защото и станала поръчител в ***. С получаната сума било заплатено капарото. После
бил теглен ипотечен кредит за остатъчната цена. По –късно Р. си продала друго
свое жилище, за да може да си изплати кредита по-бързо. С продажната цена си
открила друга сметка, от която изплащала месечните вноски.
След като от завода започнали да забавят изплащането на заплатите, Р. си продала и земята, за да може да си внася
вноските по кредита. Свидетелката знае, че Р. държала точна сметка на разходите
за домакинството, следяла и отговаряла за заплащането на заема, при което
заплатата и не и стигала.
Понякога излизала от работа до банката да тегли пари за вноската. През това
време Р. не работел постоянно. Според свидетелкат Р. не давал на Р. никакви
пари. Двамата живеели разделено в отделни помещения от около 2007-2008г. Деляли си парите за консумативи
като съквартиранти, всеки си пазарял за ядене. Това положение се установило
две, три години след повторното събиране на страните в процесното жилище.
Окончателното погасяване на кредта се случило през 2014-2015 година. Тогава
Р. изтеглила потребителски заем, за да изплати ипотечния и докато се пенсионира
през 2016г. тя го изплатила, за да няма заеми като излезе на пенсия.
Свидетелката Ш. сочи, че Р. няколко пъти предоставяла месечната вноска на
дъщеря си С. за да отиде да я внесе в банката.
По повод показанията на свидетелката Ш. Р.Д. дава обяснения: „Раздялата
беше по-късно. Две три вноска преди да изплатим апартамента някъде около 2017г.
се отделихме един от друг и то заради кражба от банковата ми сметка. Бяха ми
откраднали картата. Дотогава съм си давал всичките пари, които съм заработвал в
дома ми, работил съм извънредно много години. Беше 2018 година, когато разбрах,
че ми я няма картата. Тогава си спрях сметката в Прокредибанк и картата ми се
върна в същия джоб с номера на пинкода. Тя ме убеждаваше, че някой мой колега
бил крадец и т.н., но аз не вярвам. От около 2018г. е фактическата ни раздяла...”.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
: На осн. 346 от ГПК, в първото заседание след допускане на делбата, страните
могата да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от
съсобствеността. С ППВС 7/1973г. е
прието, че съделителите могата да заявяват само такива сметки, които имат
връзка с общността, предмет на делбата, като е посочено, че не подлежат на
разглеждане исканията на съделителите, свързани с личен заем за закупуване на
общата вещ. Това разрешение не е
приложимо, когато единия съсобственик като солидарен длъжник по банков кредит е
погасил задължението за да избегне публична продан на съсобствения имот, т.е
извършени са действия във връзка със запазването на съсобствената вещ.
В случая съдът е приел да разгледа претенциите на Р.Т., доколкото изтегления
основен кредит е ипотечен и дава право на предпочитателно удовлетворение на
банката от евентуална продажба на имота при неизпълнение на задълженията по
договора за банков кредит. Освен това, делбата е
особено исково производство, но извън уредените специални правила, за него
важат и общите разпоредби на ГПК и доколкото районния съд е родово компетентен
съд да разгледа имуществените претенции исковете
са допустими.
В случая процесното жилище е придобито през време на
съжителството на семейни начала на съсобствениците. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по
аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6,
ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова
норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство
на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените
отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата
придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да
са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване
принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица твърди, че
е финансирало изцяло сумата за закупуване на недвижим имот и погасило изцяло
кредитното задължение, следва да се прилага принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава исканията си. Оттук следва, че
всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. В отношенията между съжителстващите лица не
намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции,
съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между
съпрузите. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на
тази за съвместен принос спрямо лица, които фактическо съжителстват на
съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се
изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със
средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за
лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са
собственост на извършилия това действие.
В случая съдът намира, че следва да разгледа претенциите,
свързани с двата кредита на Т. поотделно, доколкото всяко вземане по тях
прозтича от различно правоотношение и приложима е различна правна норма.
За уважаване претенцията на Р.Т. за сумата от 750лева, последната следва да проведе пълно доказване на следните факти-
сключен договор за кредит за сумата от 1500лева, изплащане на сумата за капаро
на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил
чуждо задължение и е имал интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Заплащането на продажната цена, съответстваща на дела на
съсобственика представлява заплащане на чуждо задължение, като е наличен и
интерес от изпълнението. В случая по делото не се представят писмени
доказателства за теглене на сумата, а показанията на свидетелката Ш. установяват
обстоятелството. Последната е имала лични възприятия, доколкото участвала в
договора като поръчител. С оглед забраната на чл.164 ал. т.1 от ГПК тези
показания не могат да бъдат кредитирани. От друга страна твърдението на ищцата,
че заела сумата от 1500лева не се оспорва от ответника. В отговора на исковата
молба ответникът признава, че делбения имот е закупен със заети от Р.Т.
средства, поради което съдът приема за установено обстоятелството, че ищцата по
сметната претенция заплатила целия размер на капарото. Заплащането на капарото
съдът приема за доказан факт, доколкото е отразено в изявленията на страните,
направени пред нотариуса в нотариалното производство за извършване на сделката
за придобиване на процесния имот, в която част нотариалният акт представлява официален
свидетелстващ документ. Относно падежа на задължението на малкия кредит, както
и за погасяването му по делото не са събрани писмени доказателства. Това
обстоятелство, обаче е извън обхвата на регресната отговорност. Изтеглянето на
личен кредит прави получената сума лична собственост на кредитополучателя. С
погасяването на чуждото задължение от 750лева Т. получава регресното право да
търси сумата от лицето, чието задължение е платено- в случая от другия
съсобственик. Относно обстоятелството, че Р.Д. е изплатил сумата на Т. не се
събраха доказателства. При това, настоящия състав приема за основателен иска за заплащане на сумата от 750лева.
По отношение на претендираната сума от 10 790лв. представляваща
половината от заплатените задължения по договор за кредит от №
220-П/12.07.2004 г. сключен с «***» АД, настоящия състав установи следното от
правна стана: Касае се за договор за банков кредит, по който двете страни са
поели солидарно задължението да заплатят главница, лихви и разноски по кредита.
Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама
или повече длъжници възниква в определените от закон случаи или когато е
уговорена. Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Съгласно ал.2 всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
В аспекта на горните разпоредби съдът намира, че за
страните са възникнали задължения по договора за банков кредит, като същите са
солидарни длъжници по по силата на уговорката– договорът е подписани и от
двамата.
Презумпцията на чл.127 ал. ЗЗД за равна задълженост във
вътрешните отношения межу солидарните длъжници по договор е оборима. В
настоящото производство безспорно се установи, че ответникът по сметната
претенция е придобил равна част от
съсобствеността в процесния имот, т.е се е облагодетелствала от заетите
средства в равна степен с
кредитополучателката Т.. При това, за всеки от солидарните длъжници е
възникнало задължение да заплати половината от поетото задължение. Солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от
общия дълг като такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а
припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв
какъвто е бил в момента на погасяването.
Относно размера на дълга и на заплатените суми по него е допусната
съдебно –счетоводна експертиза. В случая затрудненията възникват, доколкото
през 2007 година се осъществява сливане на трите банки „***,, „ *** „ *** „ при което до
02.07.2007година не са запазени данни относно заплатените по кредита
лихви. Липсва обстоен погасителен план, а и заплащаната лихва варира с оглед промените
на заложените в ГЛП показатели. Безспорно се установява, че кредитът е заплатен
предсрочно към 05.06.2014г. и по него е възстановена цялата главница от 13500лева.
Вещото лице взема категорично становище само относно заплатените лихви за
периода от 20.07.2007 г. до датата на погасяване на кредита
05.06.2014г., като установява техния размер на 4537.02 лв. с вносител Р. Т.
и 20,94лв. с вносител Р.Д., т.е в общ
размер на 4557,96лева. Така, общия
доказан размер на извършените плащания по кредита възлиза на 18057,96лв. Разпределен по равно между солидарните
длъжници, за всеки се формира дълг от 9 028,98лева.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за периода от 20.07.2007 г.
до датата на погасяване на кредита 05.06.2014г. месечните вноски са заплатени по
данни от документите както следва :
-от Р.Т. чрез налична сума по
сметката й към
20.07.2007г., както и от внесени от нея в брой по сметката си суми описани по дати и
размери в таблица 1 и превод от друга нейна сметка в УКБ, са платени
11 156.60 лв. по месечни вноски включващи главница в
размер на 6915.58 лв. и лихва в размер на 4537.02 лв.;
-от Р.Г.Д. чрез касова вноска по
сметката на Р.С.Т. с IBAN: ***, на 04.03.2014 г. в
размер на 140 лв. са понасени задължения по договор с № 220-П/12.07.2004 г., от
които 134,66 лв. за главница и 20,94лв. за лихви.
Съобразявайки изложените по- горе доводи, че лицата
извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже
нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със
средства, които са собственост на извършилия това действие.
Вещото лице установява от приложените по делото л.75 до л.97 вноски бележки, че сметката
на Р.Т. за периода от първата месечна вноска 20.08.2004 г. до сливането, на
трите банки, е заверена със сумата от 5831 лв. Липсват данни от банката с каква част
от постъпилата сума са погасени задължения по договор за банков кредит № 220-П
от 12.07.2004 г., но според вещото лице /л.8 първи абзац/, остатъчната главница
за погасяване към датата на сливане на трите банки- 02.07.2007г. е в размер на
8529,58лв., т.е към тази дата е погасена главница в размер на 4970,42лв. от
сметката на Т..
Въз основа на заключението съдът
приема за установено категорично, че до сливането на банките от сметакта на Т.
е заплатена главница от 4970,42лв., а след това, до окончателното плащане на
дълга- главница от 6915.58 лв. и лихва в размер на 4537.02 лв. или общата сума
от 16 423,02лв. За горницата над 9 028,98лева., а именно за размер от
7394,04лв. Р.Т. заплатила свръх припадащото и се задължение. Представените от Р.Д.
гласни доказателства не оборват този извод. До този размер искът и се явава
основателен и доказан, а за горницата до претендираната сума от 10 790лв.
искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските: В исковата молба Р.Д.
е поискал присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото
в настоящото производство ответната страна направи оспорване относно наличната
съсобственост при претендираните от ищеца квоти, на присъждане подлежи
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. Видно от представения договор
за правна помощ Р.Д. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,
които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Р.Т. не е направила искане за
присъждане на разноски.
Адвокатското възнаграждение по чл.21 т.3от Наредбата за заплащане на правната помощ за
процесуалното представителство на Р. Димитрова следва да се отчете и заплати по
реда на посочената наредба.
По изложените съображения, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *** представляващ жилище - АПАРТАМЕНТ със ЗП
от 83,28кв.м, с идентификатор № ***(*** ) по КК на гр.Добрич, с административен адрес в
гр.Добрич, ул.“***“, ***, ведно с прилежащото му избено помещение №12 със
застроена площ от 12,56кв.м(дванадесет цяло и петдесет и шест стотни квадратни
метра), ведно с 3,763% идеални части от общите части на сградата и толкова
от отстъпеното право на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: *** под обекта *** над обекта няма, съгласно
кадастралната карта на гр.Добрич, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005
година, между
съделители с квоти: Р.Г.Д. с ЕГН ********** -1/2 ид.ч и Р.С.Т. с ЕГН ********** -1/2ид.част .
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС
Добрич държавна такса по извършване на делбата в размер на 2028лв.
ОСЪЖДА Р.С.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС
Добрич държавна такса по извършване на делбата в размер на 2028лв.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Р.С.Т. с ЕГН **********, сумата от 750лв. платена за капаро по
предварителен договор от 23.06.2004г. за покупка на АПАРТАМЕНТ със ЗП
от 83,28кв.м, с идентификатор № ***(седем две
шест две четири точка шест едно девет точка едно пет пет точка едно точка две
четири ) по КК на гр.Добрич, с административен адрес в гр.Добрич, ул.“***“, ***.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Р.С.Т. с ЕГН **********, сумата от 9199,79лв., представляваща изпълненото в
повече от нейната част солидарно
задължение, произтичащо от договор за предоставяне на ипотечен кредит №220 - П, сключен на 12.07.2004г. с “***” АД, ведно със законната лихва , считано от 23.06.2021г. до окончателното й
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до предявения размер от 10 790лв.
ОСЪЖДА Р.С.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Г.Д. с ЕГН ********** сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - гр. Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................