РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100601261 по описа за 2022 година
С Присъда № 11 от 28.09.2022 г., постановена по НОХД № 168/2022 г.
Районен съд, гр. Карнобат е признал подсъдимия Г. М. Г. с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2022 г. в гр. Сунгурларе, обл. Бургас, по ул.
„“Славянска“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № СТ 1303 РВ в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-000874 от 05.07.2021 г. на упълномощен
полицейски инспектор от Сектор „Пътна полиция“ гр. Варна при ОД на МВР
– Варна, влязла в законна сила на 08.09.2021 г., поради което и на основание
чл. 343в, ал. 3, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца и „глоба“ в размер на 500 лева.
С присъдата на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца за
1
срок от 3 /три/ години.
Въззивното производство е образувано по повод постъпил въззивен
протест срещу присъда № 11 от 28.09.2022 г. на Районен съд – гр. Карнобат,
постановена по НОХД № 168/2022 г. по описа на съда. С протеста на първо
място се излагат съображения за допусната техническа грешка в диспозитива
на присъдата, касаеща квалификацията на деянието, а именно, че в
диспозитива на присъдата е посочено деяние по чл. 343в, ал. 3, вр. чл. 343, ал.
1 от НК, а в мотивите са присъдата, първоинстанционният съд е посочил, че
престъплението от обективна и субективна страна осъществява състава на чл.
343в, ал. 3, вр. чл. 343в, ал. 1 от НК. На второ място, прокурорът излага
съображения за неправилност на първоинстанционната присъда в частта, в
която съдът не е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС. Също така прокурорът намира, че първоинстанционният съд
е следвало да се произнесе на основание чл. 309, ал. 1 от НПК по взетата по
отношение на подсъдимия Г. мярка за неотклонение „подписка“. Предлага
присъдата на КРС да бъде изменена в частта, в която съдът не е наложил на
подс. Г. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като на същия бъде наложено наказание по 343г от НК в размер на
една година, както и да бъде отменена мярката за неотклонение, взета по
отношение на подсъдимия – подписка.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адвокат Имилиана Цонева от
АК – гр. Бургас – служебен защитник на подсъдимия Г. Г.. Със същата се
излагат съображения за нарушение на материалния закон, тъй като счита, че в
процесния случай са били налице основанията за разглеждане на делото по
реда на глава 28 от НПК – освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. Защитата счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице множество
престъпления. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да
бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, като на подсъдимия бъде
наложено минимално по размер административно наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Г. Г. не се
явява, като производството се проведе при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК.
Служебният му защитник - адв. Имилиана Цонева поддържа изцяло жалбата
и аргументите застъпени в нея. Счита, че настоящият казус не попада във
2
въведените ограничения на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, като моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78а от НК, като на подсъдимия бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа подадения
въззивен протест и изложените в него аргументи. Досежно депозираната
въззивна жалба, намира същата за неоснователна, тъй като счита, че в случая
е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като Г. е осъждан по-рано,
а настоящата деятелност е извършена от подсъдимия се намира в условията
на съвкупност с това осъждане, като се касае за множество престъпления.
Предлага присъдата да бъде потвърдена в частта, с която е направена
квалификацията, с която е наложено наказание и да бъде изменена в частта,
където районният съд не е наложил наказание „лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство“, като бъде наложено такова наказание,
съобразно искането, депозирано във въззивния протест.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от
НПК, намира за установеното следното:
Производството пред Районен съд – гр. Карнобат е протекло в
отсъствието на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, изяснил е обстоятелствата по делото, въз основа на
което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и
правна квалификация на деянието, а именно:
Подсъдимият Г. М. Г. е роден на ****** г. в гр. *****, с постоянен
адрес: ******* и настоящ адрес: *******. Той е ****, ****** гражданин,
*****, ****** образование, *****, ******, ЕГН **********.
Свидетелите М. И. – автоконтрольор и Х. Щ. – мл. полицейски
инспектор в патрулно постова дейност при РУ – Сунгурларе при ОД на МВР
– Бургас, съвместно с полицай С. С. – полицейски служител при същото РУ
били на смяна от 18:00 часа на 27.06.2022 г. до 06:00 на 28.06.2022 г. Около
полунощ на 28.06.2022 г. те заели КПП 1, находящо се в гр. Сунгурларе на ул.
Славянска. Около 00:00 часа, свид. И. предприел спиране на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № СТ 1303 РВ. При извършената
3
проверка се установило, че автомобилът е управляван от подс. Г. М. Г. от гр.
Варна, а собственик на автомобила е А. Д. Д. – Д.. При проверката
подсъдимият представил документ за самоличност, но не представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Свидетелят И.
попитал подсъдимия дали изобщо няма свидетелство за правоуправление или
не го носи, на което последният отговорил, че свидетелството му за
управление на МПС е отнето след употреба на наркотични вещества.
Свидетелите Щ. и И. извършили проверка в дежурната част на РУ – Карнобат,
като установили, че подсъдимият се издирва, тъй като не се е явил на дело за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Също така
установили, че спрямо Г. имало издадена ЗППАМ. С оглед на тези
констатации, подсъдимият бил задържан и отведен в РУ – Сунгурларе, където
св. И. направил опит да тества подсъдимия за употреба на наркотични
вещества, но Г. категорично отказал да бъде тестван, както отказал да бъде
тестван с доказателствен анализатор и да предостави кръвна проба.
Със заповед за задържане на лице рег. № 454зз-92 от 28.06.2022 г. на РУ
– Сунгурларе подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа. В същата заповед
е отразено, че Г. управлява МПС в срока за изтърпяване на ЗППАМ за
временно отнемане на СУМПС, отнето със ЗППАМ № 21-0819-000874
/05.07.2021 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. На подсъдимия били
съставени АУАН серия GA № 530322 за извършено нарушение чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП и АУАН серия GA № 530323 за извършено нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. Като доказателства били иззети 1 бр. свидетелство за
регистрация на МПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № СТ
1303 РВ. По отношение на собственика на автомобила е била издадена
ЗППАМ № 22-0454-00045 от 28.06.2022 г., с която е наложена временна
административна мярка по чл. 171, т. 2 А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.06.2022 г.
На бързото производство е била представена справка за
нарушител/водач, от която се установява, че подсъдимият Г. е правоспособен
вода, но свидетелството му за управление на МПС е отнето на 04.07.2021 г. с
АУАН серия GA № 426180/04.07.2021 г. и издадена въз основа на него
ЗППАМ № 21-0819-000874 на сектор Пътна полиция – Варна при ОДМВР –
Варна, като му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на
4
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Със заповедта са били отнети свидетелство за управление на МПС №
********* и контролен талон № 6990199. ЗППАМ е била лично връчена на
подсъдимия на 24.08.2021 г., не е била обжалвана от него и е влязла в сила на
08.09.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена,
като се е позовал на показанията на свидетелите Х. Щ. и М. И., дадени на
съдебното следствие, както и от събраните на съдебното и бързо
производство доказателства – справка за съдимост, докладна записка, АУАН
серия GA № 530322, АУАН серия GA № 530323, ЗПААМ № 22-0454-00045 от
28.06.2022 г., талон за изследване № 081345, справка за нарушител/водач,
картон на ЗППАМ, писмо до РП – Бургас, ТО – Карнобат, копие от ЗППАМ
№ 21-0919-000874 на сектор Пътна полиция – Варна при ОДМВР – Варна и
АУАН серия GA № 426180 от 04.07.2021 г., заповед за задържане на лице,
както и от обясненията на подсъдимия Г. Г., дадени по бързото производство
и прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в съдебното
производство.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите – полицейските служители Щ. и И., като и по
мнение на въззивния съд, показанията им са логични, последователни, като
кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че спрямо
подс. Г. е била приложена ЗППАМ № 21-0819-000874/05.07.2021 г. на сектор
Пътна полиция – Варна при ОДМВР – Варна, като му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със
заповедта са били отнети свидетелство за управление на МПС № ****** и
контролен талон № *****. ЗППАМ е била лично връчена на подсъдимия на
24.08.2021 г., не е била обжалвана от него и е влязла в сила на 08.09.2021 г.
Деянието по настоящото дело е извършено от подсъдимия на 28.06.2022 г., в
срока на изтърпяване на посочената ПАМ. Това от своя страна и с оглед на
обстоятелството, че ЗППАМ е била лично връчена на подсъдимия, води до
5
единствения извод, че Г. е бил запознат със съдържанието й и е съзнавал ясно
вменената му с нея забрана да управлява МПС, но въпреки това не е
съобразил поведението си с нея.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
обосновано и законосъобразно районния съд е извел правната квалификация
на извършеното от подсъдимия Г. М. Г. на 28.06.2022 г. в гр. Сунгурларе, обл.
Бургас, по ул. Славянска като престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. чл. 343в, ал.
1 от НК. Релевантните факти покриват признаците на състава на посочената
разпоредба, като правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
извършеното от подсъдимия деяние, като осъществяващо от обективна и
субективна страна съставът на посоченото престъпление. Настоящата
инстанция счита, че в диспозитива на присъдата е допусната техническа
грешка относно изписването на правната квалификация – чл. 343в, ал. 3, вр.
чл. 343, ал. 1 от НК, тъй като в мотивите към присъдата, правилно и
обосновано съдът е приел, че извършеното от подсъдимия от обективна и
субективна страна деяние осъществява състава на чл. 343в, ал. 3, вр. чл. 343в,
ал. 1 от НК, както и за така посоченото деяние, на Г. е наложено съответното
наказание.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия Г.
против обществени отношения свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. За това говорят действията на подсъдимия, а
именно, че същият е управлявал лекият автомобил в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Настоящата инстанция не споделя искането на защитата, подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
6
наказание по реда на чл. 78а от НК. Правилно и обосновано, съобразявайки
константната съдебна практика - Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на
ВКС по т.д. № 2/2010 г., ОСНК, първоинстанционният съд е приел, че в
настоящия случай посочената разпоредба е неприложима, с оглед забраната
по чл. 78а, ал. 7 от НК. Видно от приложената на съдебно следствие справка
за съдимост, Г. е осъждан с влязло в сила на 21.07.2022 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 2685/2022 г. на Районен съд –
Варна, за деяние, извършено на 04.07.2021 г., с оглед на което правилно КРС
е приел, че подсъдимият е осъществил състава на две престъпления по
смисъла на НК – на 04.07.2021 г., е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК и на 28.06.2022 г. (предмет на настоящото производство)
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. Както и първоинстанционният съд е
приел, видно и от справката за съдимост, в случая са извършени две отделни
деяния преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е тях. Налице е
реална съвкупност от две престъпления, което обстоятелство ги определя
като множество престъпления.
За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години и глоба от 200 до 1000 лева.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд е приел, че Г.
е с необременено съдебно минало, /към момента на постановяване на
присъдата/ както и направените самопризнания. Спрямо същия няма данни за
други противообществени прояви. Видно обаче от приложената справка за
нарушител/водач, за нарушение на ЗДвП на Г. са били издавани множество
фишове, актове и наказателни постановления. С оглед на така посочените
характеристични данни за личността на подсъдимия Г., както и спецификата
на конкретното деяние, настоящата инстанция счита, че наложеното от
първоинстанционния съд наказание по вид и размер е правилно определено
при условията на чл. 54 от НК. Правилно и обосновано първоинстанционният
съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
петстотин лева. Така отмерена санкцията е справедлива и напълно съответна
на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е достатъчна да
мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да
коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
7
Що се отнася до искането, изложено в протеста на прокурор при
Районна прокуратура – Бургас, ТО – Карнобат, поддържано и от
представителя на Бургаска окръжна прокуратура за налагане на подсъдимия
на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл. 343г
от НК, настоящият състав намира същото за неоснователно и
незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 343г от НК изчерпателно са
посочени случаите, в които се налага наказанието, посочено в същата, а
именно при извършени от дееца престъпления по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и
чл. 343в, ал. 1 от НК. Осъщественото от подс. Г. деяние е такова по чл. 343в,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, с оглед на което, въззивният съд приема, че същото не
попада в обхвата на цитираната санкционна разпоредба. След като
законодателят изрично не е посочил извършването на това престъпление, като
основание за налагане на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“, то съдът не разполага с възможността да стори това. Недопустимо е
разширително тълкуване на материалния закон по отношение на норма, чрез
която се налагат наказания на гражданите, с оглед на което така направеното
искане от държавното обвинение следва да бъде оставено без уважение.
Не представлява процесуално нарушение и непроизнасянето на
първоинстанционния съд по мярката за неотклонение на подсъдимия, какъвто
довод е изложен във въззивния протест. В разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от
НПК е предвидено съдът да се произнесе по мярката за неотклонение на
подсъдимия след постановяване на присъдата. Това се отнася за случаите, в
които на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение и съдът трябва да я
потвърди, измени или отмени, или случаите, в които тепърва трябва да бъде
взета мярка за неотклонение /каквито хипотези са посочени в чл. 309, ал. 2 и
ал. 3 от НПК/. В настоящият случай на подсъдимия е била взета мярка за
неотклонение подписка в хода на досъдебното производство. Пропускът на
съда да се произнесе по тази мярка не представлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяна на първоинстанционният съдебен акт и
връщане на делото. Произнасянето на съда по мярката за неотклонение не е
произнасяне по съществото на делото. Съдът се произнася по мярката за
неотклонение след постановяване на присъдата с отделен акт - определение
по чл. 309, ал. 1 от НПК, което подлежи на въззивен контрол по друг ред /по
глава ХХІІ от НПК/ и в срок различен от срока за обжалване/протестиране на
присъдата. Ето защо и това възражение е неоснователно.
8
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменение или отмяна на присъдата.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/28.09.2022 г. по НОХД № 168/2022 г.
на Районен съд – гр. Карнобат.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9