Р Е Ш Е Н И Е № 347
гр.Стара Загора , 05.12.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесети ноември
през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 435 по описа
за 2017 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с
чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, допълнена в съдебно заседание на 24.10.2017г, предявена от Т.Т.Д.,*** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили от действия и/или бездействия на
администрацията в Следствения арест гр.Стара Загора за периода
19.09.2016г-25.11.2016г., отнасящи се до лоши битови условия и недостатъчна
свободна жилищна площ. Изложени са твърдения за липса на достатъчно въздух,
недобро медицинско обслужване, удовлетворяване на естествени нужди в кофа,
употреба на физическа сила при изявяване на желание за ползване на тоалетна
извън установения график, неосигуряване на един час престой на открито на ден,
неудобства и неразположения поради ухапвания от дървеници, невъзможност да се
ползва пълноценно от правото на къпане. В съдебно заседание
лично и чрез определения адвокат за предоставяне на безплатна правна помощ
поддържа предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стефка Петрова Тенева-Стоянова в съдебно заседание и в представен
писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа,
че непродължителното пребиваване на ищеца в ареста Стара Загора не надвишава
нормалния праг на строгост, присъщ на изпълнението на мярката „задържане
под стража”. Всички оплаквания за лоши битови и санитарни условия се
преценяват като недоказани в хода на съдебнито дирене. По изложените съображения е направено искане
претенцията на Д. да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС,
чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен. Излагат
се доводи, че по делото не е установено недоволството от санитарно-битовите
условия в ареста да е довело до болки и страдания за ищеца.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Т.Д. *** за
периода 20.09.2016г-25.11.2016г, когато е приведен в Затвора Стара Загора. За
времето от 20.09.2016г до 12.11.2016г е настанен в килия № 15
с площ 9.60 кв.м. с капацитет 3 легла и 2 задържани лица, а времето от
13.11.2016г до 25.11.2016 - в килия № 16 с
площ 6.60 кв.м. капацитет 2 легла и 1 задържано лице. За периода на задържане
не е извеждан за престой на открито сама на 20.09.2016г, 09.10.2016,
18.10.2016г, 19.10.2016г, 20.10.2016г, 24.10.2016г и 25.11.2016г. Извеждан е за
процесуално-следствени действия 2 пъти във Второ РУ Стара Загора, 3 пъти в
Окръжен съд Стара Загора и веднъж в Апелативен съд Пловдив.
Арестът
гр. Стара Загора е с капацитет от 16 килии с 49 легла, като в килия № 15
има 3 легла, а в килия № 16 има 2 легла. За всички
легла има дюшек, възглавница и одеало, а спално бельо се осигурява при
поискване. Килиите са снабдени с масичка,
шкаф и химическа тоалетна. Само килия № 7 е оборудвана със
санитарен възел и течаща вода. В килиите има прозорец с размер 60/130 за
осигуряване на дневна светлина. Вентилацията се осигурява от специални
отдушници, разположени на тавана на всяка килия. Налично е едно общо санитарно помещение с 2 бр санитарни възли, 4бр мивки, 4 бр душове
и 3 бр бойлери. Осветлението е от естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите
към арестния коридор и изкуствена светлина с осветителни
тела тип „луна” и система със захранване до 12 волта инсталация. Престоят на открито се провежда в специално обособено помещение с площ 33
кв.м., с пряка естествена светлина и въздух.
Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни
препарати като организацията се осъществява от изявило желание задържано лице,
което получава приготвен разтвор за почистване, под контрола на дежурните
длъжностни лица и медицински специалист. Задържаните лица сами поддържат
личната си хигиена и хигиената на килиите по график. Тези
обстоятелства са описани в приетите като доказателства справка рег.№ 3837/ 02.10.2017г
/л.61/, справка рег.№ 3851/ 02.10.2017г /л.62/ и справка рег.№ 4564/
14.11.2017г /л.72/, изготвени от мл.експерт Стоян Найденов, МИО арест Стара
Загора.
Разпитаният
по делото свидетел Р.С. *** от 14.03.2016г до 26.10.2016г. Пребивавал е с ищеца
в килия № 15 и твърди, че там е бил вкаран още един човек, което принудило
ищеца да спи на пода в продължение на една седмица. От показанията му се
установява, че в килията няма санитарен възел и използвали кофа. Нямало течаща
вода и достатъчно въздух. Прозорецът на килията бил затворен с решетка.
Престоят на открито се провеждал в стая с размери 2 на 2 м с миризма на гълъби.
Понягога ищецът не бил допускан да ползва тоалетна извън установеното време за
това. В дюшеците имало дървеници, които
хапели и предизвиквали алергия. Ползвали банята за около 5 минути веднъж
седмично, което било недостатъчно. Свижданията били с продължителност по пет
минути. На ищеца само веднъж било позволено да проведе телефонен разговор,
въпреки че свидетелят му предоставял своята карта. Сами чистели помещенията, за
което не получавали препарати.
Свидетелят
Т.С. *** от 28.10.2016г до 20.03.2017г първоначално в килия № 15 заедно с
ищеца, а впоследствие двамата били преместени в килия № 16. Споменава
същите факти относно условията на живот, при които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в в Ареста гр.Стара Загора през 2016г – липса на санититарен
възел и свързаното с това ползване на кофа, както и отказ да се ползва
санитарния възел извън установеното време. Заявява, че ищецът много пъти се
оплаквал от недостиг на въздух, но не им се позволявало да отварят капаците на
вратата на килията. Твърди, че движението им е траело не повече от 15 минути в
стая с размери 10 на 5 м. Предполага, че ищецът се е къпал със студена вода,
както се е случвало на самия свидетел. Не им позволявали достатъчно да звънят
на близките си - само веднъж седмично по 2 минути. Това ядосвало ищеца и той
искал да разговаря с началника.
По
делото са приети като писмени доказателства относно условията в Ареста Стара
Загора Седмичен
график за разпределение на времето в Следствен арест Стара Загора; Справка рег.
№ Я-500/24.03.2005 г.; Становище рег. № Я-1922/30.11.2005 г. относно
ефективност на преносими санитарни възли в ОЗ „Следствени арести”; Договор рег. № 479/09.02.2016 г. ГД „ИН” и „Екодезконтрол” ЕООД гр.Стара Загора.
Относно личността на ищеца са
приети като доказателства формуляр на досие на Т.Д. - 2 стр.; Постановление №
2900/20.09.2016 г. на ОП Стара Загора; Справка от Сектор «Арести» от 23.09.2016
г.; Протокол за обиск от 20.09.2016 г.; разписка за получени вещи; Протокол от
съдебно заседание по ЧНД 453/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора; Становище №
689/03.11.2016 г.; Постановление № 2900/24.11.2016 г. на ОП Стара Загора; Жалба
№ 46/03.10.2016 г.; Жалба № 48/03.10.2016 г.; Жалба № 50/05.10.2016 г.; Жалба №
54/10.10.2016 г.; Молба до ОП Стара Загора вх. № 2900/2016 г.; Писмо рег. №
3487/11.10.2016 г.; Постановление № 2900/06.10.2016 г. на ОП Стара Загора;
Писмо № 2900/12.10.2016 г.; Постановление № 2900/26.10.2016 г. на ОП Стара
Загора; Писмо № 2900/02.11.2016 г.; Епикриза от 04.02.2013г., Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 10.01.2017г. на РП Стара
Загора, Справка за съдимост от 16.11.2017г., Обвинителен акт № 769/2017 на РП
Стара Загора и Постановление за отказ за образуване на наказателно производство
№ 1282/2017г. от 07.04.2017г.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е частично основателен
и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването
на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното.
В
случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия
и бездействия на ГД "Изпълнение на наказанията" и на длъжностни лица
от нея, за периода на престой в следствен арест от 19.09.2016г
до 25.11.2016г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от Т.Д. претърпени неимуществени вреди, като последица
от недостатъчна
свободна жилищна площ, липса на достатъчно въздух, недобро медицинско
обслужване, удовлетворяване на естествени нужди в кофа, употреба на физическа
сила при изявяване на желание за ползване на тоалетна извън установения график,
неосигуряване на един час престой на открито на ден, неудобства и
неразположения поради ухапвания от дървеници, невъзможност да се ползва
пълноценно от правото на къпане.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в
тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция
на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази
разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е
посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно § 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма
влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените
разпоредби, нормативно въведените изисквания за миниламна жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, не са част от действащото
законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да не е налице
нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване
от свобода съдът счита, че
администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са
и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като
конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото
на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден,
разпоредбата на т.2 от същия текст - свиждания не по-малко от два пъти месечно,
разпоредбата на т.5 от същия текст -
телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В нормата на чл.151 от ЗИНЗС е регламентирано задължение за
администрацията да осигури на лишените от свобода, респективно на задържаните
под стража, условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на спалните
помещения. Конкретно в чл.151, ал.1, т.3
от ЗИНЗС е регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно
поддържане на лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично.
Спорният въпрос по настоящото дело е
дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които Т.Д.
е бил поставен за времето на пребиваването му в Следствения арест гр.Стара
Загора в изпълнение на мярка за неотклонение, сочат накърняване на признатото
му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по
чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ
бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл
представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
По делото е безспорно обстоятелството,
че спалните помещения, в които е настаняван Д., не са оборудвани със санитарен
възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което
съгласно установения режим включва три пъти дневно личен тоалет и два пъти
седмично къпане. Извън тези интервали от време за облекчаване на физиологичните
нужди е използвана кофа /химическа тоалетна/. Прилагането на предвидените в
ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат
непременно въведените в Следствения арест гр.Стара Загора ограничителни условия
за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти и
обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения по
брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична
хигиена. Наложената на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража” и свързаните с това законови изисквания за
сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на
придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни права на Д. /право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. Трябва да се вземе предвид обаче
установеният по делото достъп до санитарен възел три пъти дневно
/Седмичен график за разпределение на времето в Арест гр.Стара Загора, л.55/, и
обсотятелството, че през останалата част невинаги се е осигурявал достъп при
изявено желание. Следователно изпитваното от ищеца неудобство от липсата на
свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период е с висок
интензитет. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези
потребности поради специфики във физиологичното му състояние или заболяване,
което да му е причинило значителни вреди. Видно от представената епикриза, Д. няма
посочени оплаквания, свързани с проблеми на отделителната система. В същото
време, периодът на задържането – три месеца, е достатъчно голям да обуслови
значителни вреди. В пилотното решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015 г. по делото
„Нешков и други срещу България”, е прието, че относителната краткост на този
период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението,
от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се
приведе това отношение в обхвата на тази разпоредба, но отново в същото решение
/§ 241/ се набляга на възможността за уединение при извършване на
физиологичните нужди. В случая ищецът категорично не е разполагал с възможност
за уединение, което обуславя настъпването на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване.
От доказателствата по делото се установява, че за периода
на задържане ищецът е бил настанен в две килии, едната с площ от 9.60 кв.м. втората - 6.60 км.м.,
оборудвани съответно с три и две легла, които са били заети. Очевидно жилищната площ в спалните помещения за всеки от задържаните е
била под 4 кв.м. Съдът приема за доказан факта, че през исковия
период Д. е спал
една седмица на пода в килия № 15, в
какъвто смисъл са показанията на свидетеля С., пребивавал в същото помещение. Тези показания не се опровергават от други
доказателства по делото доколкото липсват категорични данни, че не е превишаван
капацитетът за настаняване. Изложеното твърдение в тази насока в справка рег.№ 3851/
02.10.2017г е голословно и неподкрепено с доказателства /например извадка от дневника за разпределение по килии или изрична
справка за средната населеност на ареста в процесния период/.
На следващо място се установява, че
осветеността в килиите е слаба като се осигурява главно от осветителни тела – тип
„луна”, т.е. в помещенията не е осигуряван достатъчен достъп на дневна
светлина. Липсва и осигурена възможност за естествено проветрение. Помещението,
в което се е осъществявал „престой на открито”, представлява обособена част от сградата. Въпреки дадената възможност,
ответникът не представи доказателства, опровергаващи констатацията относно
помещението за престой на открито, поради което следва да се приложи нормата на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приеме за доказано, че престоят на открито за
задържаните в Следствен арест Стара Загора се провежда в затворено помещение. Гласните
доказателства сочат продължителност около 15 минути, което не удовлетворява
законовото изискване за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не
по-малко от един час престой на открито.
По делото се доказа, че администрацията
на ареста не е осигурила възможност за поддържане на необходимата лична хигиена
на задържаните лица, включително на ищеца. От свидетелските показания, е видно,
че реално е осигурявано къпане веднъж седмично за кратък интервал от време,
което представлява съществено
отклонение от реализиране на задължението за хигиенно поддържане. Установи се и
бездействие
на служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с
почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетеля С., които не се опровергават от представения договор за
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности, защото той предвижда
за извършването на всяка обработка да се съставят двустранно подписани
протоколи, а такива по делото не са приложени.
Неоснователни са твърденията в исковата
молба, че администрацията на ареста не е осигурила добро медицинско обслужване.
Ищецът не доказа наличието на
необходимост от медицинска помощ, нито наличието на конкретно заболяване, за
което да се нуждае от постоянен лекарски контрол или конкретни медицински
действия по лечение. Посочените от него свидетели също не сочат обстоятелства в
подкрепа на твърденията му. Ето защо съдът приема, че не е налице
незаконосъобразно бездействие на ответника, което да е причинило неимуществена
вреда, пряко произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска
помощ. Неподкрепена
с доказателства и поради това неоснователна е исковата претенция относно употреба
на физическа сила при изявяване на желание за ползване на тоалетна извън
установения график.
Приетите
за установени обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално
помещение с недостатъчна жилищна площ и свързаната с това липса на двигателна
активност, преспиване на пода в продължение на една седмица, удовлетворяването
на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липса на
пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на открито, занижена
лична хигиена и хигиена на килиите/ в своята съвкупност и преценени с оглед над
3-месечния период на пребиваване в Следствения арест гр.Стара Загора, неминуемо
водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до
накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания.
Причинените на Т.Д. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности
и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази
мярка за неотклонение. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Т.Д. при пребиваването
му в Следствения арест гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да
бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство. Този извод не се
променя от факта, че семейството на ищеца се състои от голям брой членове,
живеещи на един адрес, след като липсват конкретни данни за стандарта им на живот.
С оглед на гореизложеното съдът приема
за доказани само следните факти относно описаните в исковата молба битови и
санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването
му в Следствения арест гр.Стара Загора:
недостатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен възел,
липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрение, на реален престой
на открито, неосигуряване на нормална лична хигиена и хигиена на килиите. Като
резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в
следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което
бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване
на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста
са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на
правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на
присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни
за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и
физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да
изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от
15.07.2002г Калашников срещу Русия/. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни
трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от
свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от
правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности,
което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Установените негативни преживявания,
физически и психичен дискомфорт на Т.Д., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо
на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като
следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и
представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. А поведението на ищеца по време на задържането му
/квалифициран като „проблемен” поради подаване на многобройни жалби/ не може да бъде възприето
като мерило за стойността на паричното обезщетение, дължимо от администрацията
за нарушаване на основни човешки права. По делото не са ангажирани доказателства
за такова накърняване на физическото и психическото здраве на задържания, при
което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице,
което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе
обстоятелства и факта, че Т.Д. е пребивавал над три месеца в Следствения арест
гр.Стара Загора /при отчитане на 6-кратното му извеждане за
процесуално-следствени действия/, където е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена до размер 300лв.
В останалата част до размера на претендираното
от ищеца обезщетение от 10 000 лв. и за начало на процесния период от
19.09.2016г /предвид установеното реално задържане от 20.09.2016г/ искът на Т.Д.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от
горните мотиви , Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Д., ЕГН
**********,***, сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест гр.Стара
Загора, изразяващи се в
неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Следствения
арест Стара Загора за периода
20.09.2016г-25.11.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Т.Т.Д. против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му
част до 10 000 лв и за начало на процесния период от
19.09.2016г като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: