РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пазарджик, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900007 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД (НЕК ЕАД), ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н О., ул. „Т.“ № **, чрез изп. директор И. Т. Й., чрез Й. А. М.,
срещу „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД (ВКТВ
ЕООД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ № **, за
заплащане на сумата от 164 831.68 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
доставена услуга водоподаване по издадени за периода 31.10.2019 - 30.11.2021 г. 22 бр.
фактури и 1 дебитно известие по договор № ***/20.06.2019 г. и споразумения към него
№ *** и № ***, и на сумата от 4 160.55 лева с ДДС, представляваща възнаграждение
за доставена услуга водоподаване по издадени за периода 31.10.2019 - 30.11.2021 г. 14
бр. фактури и 1 дебитно известие по договор № **** г. и споразумения към него № ***
и № *****, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба - 17.01.2022 г. до окончателното им плащане, на основание чл. 79 вр.
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 21 788.52 лева (след допуснато
увеличение по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), представляваща мораторна лихва върху
главницата от 164 831.68 лева за периода след изтичане на 15 дни от получаване на
всяка фактура до датата на исковата молба - 17.01.2022 г., както и на сумата от 296.91
лева (след допуснато увеличение по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), представляваща
мораторна лихва върху главницата от 4 160.55 лева за периода след изтичане на 15 дни
от получаване на всяка фактура до датата на исковата молба - 17.01.2022 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД. Посочва се банкова сметка в „******, с титуляр НЕК ЕАД,
1
предприятие „***“.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договор № **** г.
и споразумения към него № ***** и № *, договор № ******** г. и споразумения към
него № ***** и № ****, по силата на които ищецът извършва услугата водоподаване,
чрез хидротехнически съоръжения на язовир „Б.“ и язовир „Б.“, поддържани и
експлоатирани от поделението на дружеството предприятие „***“, за осигуряване на
питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди за гр. В., съгласно издадено
разрешително от МОСВ № *** г., както и за питейно-битово водоснабдяване на с. С.
П., Ю., с. П. и махали, съгласно разрешително № *** г. Посочена е дължимата цена за
услугата, променяна с описаните споразумения. Твърди се, че за извършваната услуга
през 2019, 2020 и 2021 г., ежемесечно между страните са подписвани протоколи за
количествата подадени водни обеми, като въз основа на тях през периода 31.10.2019 г.
- 30.11.2021 г. са издавани фактури по договор № ******г. и договор № **** г. и
споразумения към тях, за общата сума от 168 992.23 лева с ДДС, които са получени от
ответника. Ищецът се позовава на чл. 21 от договора, съгласно който при забава в
плащанията на повече от 15 дни от получаване на фактурата, длъжникът дължи и
мораторна лихва, която е в размер на общо 21 254.63 лв. за периода 15 дни след
получаване на всяка фактура до датата на исковата молба - 17.01.2022 г. Претендира се
и законната лихва върху главниците. Моли за уважаване на иска с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ВКТВ ЕООД, чрез адв. Д. П. от АК -
П., е подал отговор на исковата молба. Не се оспорва, че страните са сключили договор
№ **** г. и споразумения към него № *** и № ****, както и договор № ** г. и
споразумения към него № ****** и № *****. Не се спори, че ответникът има право да
водовзема вода от язовир „Б.“ посредством разрешителни, издадени от МОСВ № *** г.
и № *** г. Не се оспорва вземането за главница на основание договор № ***** г. по
издадените: фактури № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № ***., № *** г., № *** г.,
№ *********** г., № **** г., № *** г. и № *** г. Частично се оспорва вземането по
фактури № *** г. и № *** г. Признава се изцяло вземането за главница на основание
договор № **** г. по всички процесни фактури № **** г., № *** г., № *** г., № ***
г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № ***
г. и № ********* г. Оспорва се единствено претенцията за лихва върху посочената
главница. Оспорват се вземанията по договор № *** г. и споразумения към него, за
сумата от общо 109 283.78 лева с ДДС, за които са издадени фактури № *** г., *** г.,
№ *** г., № ** г., № ** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., ***г. и № *** г.
Твърди се, че неправилно сумите са начислени на основание чл. 8 от договора,
съгласно който, при липса на монтирано измервателно средство, изразходваните водни
2
обеми се определят на база максимално разрешено водно количество. Излагат се
подробни съображения относно недоставянето на такива количества вода от НЕК ЕАД,
както и с оглед ограничението в разрешените от МОСВ водни обеми съгласно
годишни и месечни режими. Т. е. дори и ищецът да е имал право да изчислява
действително подадените водни обеми, използвайки за база максимално разрешеният
от МОСВ дебит, то е следвало да го извършва до размера на позволените водни обеми
за съответния месец, съгласно утвърдените месечни графици за водоползване. Не се
спори, че е извършено водоподаване от НЕК, макар и не в твърдяните обеми, респ.
посочва се дължимото заплащане, изчислено според разрешените от МОСВ лимити
съгласно месечни графици за водоползване. Твърди се, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл. 6 от договора да изпрати в 7-дневен срок от датата на
протокола, съставен по чл. 5, фактура за плащане, поради което ответникът не дължи
лихвата, съгласно чл. 19. Възразява се да се дължи и доплащане по издадени дебитни
известия.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се
поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.
Твърди се, че „***“ е експлоатационна предприятие на НЕК ЕАД без юридическа
самостоятелност. Сочи се, че за подадените водни количества за периода ноември 2019
г. - април 2020 г. отчитането е на основание чл. 8 от договора поради липса на
монтирано водомерно устройство, а за периода ноември 2020 г. - февруари 2021 г.
отчитането е на основание чл. 9 от договора при неработещо водомерно устройство.
Излага се, че чл. 19 от договора има предвид не отпадане на отговорност на
възложителя за лихви изобщо, а само за времето през което изпълнителят е бил в
забава относно задължението си да изпрати фактура на възложителя съгласно чл. 6 от
договора.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
ДИМ. В него се поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа се, че
част от претенцията на ищеца надвишава лимитите в договорите, поради което могат
да се търсят само на извъндоговорно основание, а не и на договорно такова, без
значение има ли издадени фактури или не. Сочи се, че ищецът неправилно тълкува чл.
19 от договора.
По допустимостта на производството:
Основанието за извършване на услугата водоподаване е въпрос по съществото
на спора и не е предоставка за допустимостта на процеса. Процесуалната легитимация
се определя единствено от твърденията на ищеца, за разлика от материалната, която
зависи от доказването в процеса. В случая легитимацията на страните съответства на
твърденията на ищеца, че именно той следва да получи плащане за извършената
услуга. Дали в действителност това е така, е въпрос на материална легитимация на
3
страните, която се установява от събраните по делото доказателства.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са сключени договор
№ **** г. и споразумения към него № *** и № ****, договор № *** г. и споразумения
към него № ****** и № *****, по силата на които ищецът „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, като изпълнител, предоставя на ответника
„Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД, като
възложител, водоподаване, чрез хидротехнически съоръжения на язовир „Б.“ и язовир
„Б.“, поддържани и експлоатирани от поделението на дружеството предприятие „***“,
за осигуряване на питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди за гр. В.,
съгласно издадено разрешително от МОСВ № *** г., както и за питейно-битово
водоснабдяване на с. С. П., Ю., с. П. и махали, съгласно разрешително № *** г., при
първоначална цена от 0.01911 лв/куб. м. без ДДС по договор № *** и от 0.01709
лв/куб. м. без ДДС по договор № ***, впоследствие увеличена с подписаните
споразумения, за срок от 5 години, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. Съгласно
чл. 5 от договорите, изпълнителят се задължава ежемесечно, но не по-късно от
последния работен ден на месеца, да предложи на възложителя протокол за
действително използваните водни обеми за текущия месец, които се отчитат по
измервателно устройство, собственост на възложителя, отговарящо на действащите
нормативни изисквания, респ. възложителят се задължава да подпише протокола в
тридневен срок от получаването му съгласно чл. 14. Според чл. 6 от договорите, в
седемдневен срок от датата на протокола, изпълнителят изпраща на възложителя
фактура за заплащане на извършената услуга, а в седемдневен срок от получаване на
фактурата възложителят изплаща дължимата сума по посочена банкова сметка /чл. 7/.
При немонтиран разходомер (по същество липсващ такъв), изразходваните водни
обеми се определят на база на максимално разрешеното водно количество, съгласно
действащото разрешително /чл. 8/. При констатиране на повреда на водомерното
устройство (а не при липса на такова), се процедира по реда, предвиден в чл. 9 от
договорите, чрез съставянето на двустранен протокол, респ. заплащане на
действително изразходвани водни обеми на база същия период от предходна година,
освен при липса на такъв период, в който случай се начислява воден обем на база
максимално разрешеното водно количество, пропорционално на дните, съгласно
действащото разрешително. В чл. 19 страните са уговорили, че при неизпълнение от
изпълнителя на задълженията по чл. 6, възложителят заплаща услугата без
начисляването на лихви. При забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване
на фактурата от възложителя се прилага чл. 86 от ЗЗД, съгласно чл. 21 от договорите.
4
Съдът също така е приел за безспорно с доклада по делото и обстоятелството,
че ответникът признава основателността на иска за вземането за главница в размер на
4 160.55 лева с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за доставената услуга
водоподаване по издадени в периода от 31.10.2019 г. до 30.11.2021 г. 14 бр. фактури по
договор № **** г. и споразуменията към него: фактури № **** г., № *** г., № *** г.,
№ *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г.,
№ *** г. и № ********** г., както и признава вземането до размер на 43 526.26 лева с
вкл. ДДС, представляващо възнаграждение за доставена услуга водоподаване по
издадени 11 бр. фактури по договор № *** г. и споразуменията към него: фактури №
*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № ***., № *** г., № *** г., № ********* г., № ****
г., № *** г. и № *** г. Частично са оспорени вземанията по издадени фактури № *** г.
и № *** г.
От приетите писмени доказателства се установява, че страните са съставяли
изискуемите съгласно чл. 5 от договорите двустранни протоколи, но една част от тях
са подписани при прилагане на чл. 8 от сключените договори, а именно с начисляване
на максимално разрешеното водно количество поради липса на монтирано
измервателно устройство, а друга част са останали неподписани за ответника.
По делото се установи, видно от приложените обратни разписки от „Български
пощи“ ЕАД, вкл. предоставената по реда на чл. 192 от ГПК информация от пощенския
оператор, че процесните фактури са изпращани на ответника, макар в повечето случаи
не в предвидения по чл. 6 от договорите седемдневен срок от датата на съответния
протокол. В тази връзка спорът между страните не е относно датата на получаването на
фактурите (по този въпрос не се спори), а относно правните последици от неспазването
на срока за изпращането им с оглед отговорността за мораторни лихви, т. е. по
тълкуването на чл. 19 от договорите.
От изслушаното по делото заключение на вещите лица инж. Б. К. и Л. А. по
назначената комплексна съдебнотехническа и икономическа експертиза (КСТИЕ)
се установява следното:
В техническата част е описано съответното количество на водните обеми,
предоставени на ответника за периода от октомври 2019 г. до февруари 2022 г. от трите
водоизточника, като начинът на отчитане на постъпилата вода се извършва по обемен
метод и с ултразвуков разходомер, монтиран на водопровода дюкер „Ч.“. Прави се
фактически извод, че е невъзможно съзнателно отклоняване на вода от довеждащия
водопровод, преди достигане на водата до пречиствателната станция на ответника, тъй
като водопроводната тръба се обхожда ежеседмично от служител на ответното
дружество, който следи за аварии или умишлено отклоняване. Прието е, че процесният
подземен водопровод се експлоатира от служители на ответника, като в релевантния за
процеса период не са констатирани аварии или спиране на водата.
5
В икономическата част е посочена дължимата цена на водата, съгласно цените
по сключените между страните договори и съгласно получените в пречиствателната
станция водни обеми.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Л. А. по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), прието от съда за компетентно изготвено,
пълно и обосновано, се установява, че процесните фактури са осчетоводени и при
ищеца и при ответника в месеците, през които са издадени. Фактурите са отразени в
дневниците за продажби на ищцовото дружество и днавниците за покупки на
ответното дружество в месеците, през които са съставени фактурите. Ищецът е внесъл
дължимата сума за ДДС към бюджета по всичките фактури, а ответникът е ползвал
правото си на данъчен кредит по същите фактури.
При изслушването на заключението по ССчЕ в откритото съдебно заседание от
16.09.2022 г., вещото лице А. заяви, че във връзка с изготвяне на заключението,
ответникът ѝ е предоставил подписан между Община В. и ответното дружество
протокол от 11.07.2022 г. за прихващане на взаимно дължими задължения, с който
общината е погасила определени задължения на ответника към ищеца в размер на 14
577.61 лева по изрично описани фактури (по договор № ** г.: фактури № *** г. за
255.76 лв., № *** за 287.98 лв., № *** г. за 204.37 лв., №***г. за 353 лв. и № *** г. за
557.39 лв., а по договор № *** г. фактури № *** г. за 3 593.94 лв., № **** г. за 2 313.97
лв., № ***г. за 3 894.72 лв. и № *** г. за 3 116.48 лв.), представляващи част от исковата
претенция по настоящото дело. Установено е, че действително на 06.07.2022 г.
общината с три платежни нареждания е изплатила задължения на ответника към ищеца
за сумата от 14 577.61 лева, която вещото лице е съобразило при отговорите по
експертизата и е обобщило, че след частичното погасяване непогасеният размер на
задълженията на ответника по договор № *г. за извърше**ната услуга водоподаване е
в размер на 151 912.57 лева с ДДС, а на тези по договор № **** г. в размер на 2 502.05
лева с ДДС.
Съдът, на основание чл. 10 от ГПК, е дал възможност на страните още в
съдебното заседание да изложат становище по така установените нови обстоятелства,
като същите изрично са заявили, че не спорят по извършеното прихващане, описано в
заключението на вещото лице. На това основание, съдът намира, че направеното от
третото за спора лице частично погасяване на исковата претенция, потвърдено и
поддържано от страните по делото, следва да бъде ценено по съществото на спора,
доколкото се явява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК и
не се обхваща от настъпилата по чл. 370 от ГПК процесуална преклузия.
Съдебносчетоводната експретиза сочи, че размерът на законната лихва върху
главницата от 164 831.68 лева с ДДС по договор № ****г., изчислена по всяка една от
процесните фактури, съгласно претендираните периоди (считано от изтичане на 15-
6
дневния срок от получаването на фактурата от ответника до датата на завеждане на
исковата молба) е изчислен в размер на 21 788.52 лева, а върху главницата от 4 160.55
лева с ДДС по договор № **** г. в размер на 296.91 лева. Вещото лице уточнява, че
законната лихва е изчислена върху първоначално посочените с исковата молба
главници, което съдът приема за коректно, с оглед направеното в хода на
производството (на 06.07.2022 г.) плащане, което не касае периода, претендиран с
исковата молба.
Правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД и акцесорни по чл. 86 от ЗЗД.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните
кумулативно дадени предпоставки предпоставки: валидно възникнало облигационно
правоотношение; надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на
възложителя; приемане на изработеното от възложителя, респ. необоснования отказ на
възложителя от приемане, а досежно акцесорната претенцията по чл. 86 от ЗЗД:
настъпване на падежа за плащане на паричното задължение.
Съдът намира, че страните са валидно обвързани от сключените договори за
водоподаване № **** г. и № *** г., ведно със споразуменията към тях, по силата на
които ищецът надлежно е изпълнил своето задължение да предоставя на ответника
водни обеми за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди, като
въпреки приетото изпълнение, възложителят необосновано не заплаща дължимото.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът не е установил точното
количество на водата, която е подал на ответника както с оглед ограничението в
разрешените от МОСВ водни обеми съгласно годишни и месечни режими, така и
относно недоставянето на посочените количества вода от НЕК ЕАД, респ. дори и
ищецът да е имал право да изчислява действително подадените водни обеми,
използвайки за база максимално разрешеният от МОСВ дебит, то е следвало да го
извършва до размера на позволените водни обеми за съответния месец, съгласно
утвърдените месечни графици за водоползване.
Подаденото количество е установено с приетите по делото двустранни
протоколи, подписани от представители на двете спорещи страни, като същите не са
оспорени относно истинността им както с оглед автентичността на документа, така и с
оглед верността на материализираното волеизявление.
Досежно останалите, неподписани от представител на ответника протоколи,
следва да се посочи, че съдебната практика е константна, че отразяването на фактурата
в счетоводството на ответното дружество, включването ѝ в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване - така
7
Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 34 от
04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1282/11 г., II т. о. и други.
В случая, по делото категорично се установи, че ответното дружество
надлежно е осчетоводило всичките процесни фактури в месеците, през които са
издадени, същите са отразени в дневниците за покупки, като ответникът е ползвал
правото си на данъчен кредит по тях. Ето защо следва да се приеме, че ответникът
признава дължимостта на сумите на договорно основание, за които са издадените от
ищеца процесни фактури, а именно за сумата от 164 831.68 лева с ДДС по договор №
*** г. и за сумата от 4 160.55 лева по договор № **** г.
При отчитане на частичното плащане, като нововъзникналото обстоятелство в
хода на процеса (06.07.2022 г.), предявените главни искове по чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД се явяват основателни до установения непогасен размер на задълженията на
ответника по договор №*****г. за сумата от 151 912.57 лева с ДДС, респ. по договор
№ **** г. за сумата от 2 502.05 лева с ДДС, ведно с присъждане и на
материалноправната последица от уважаването на исковете, а именно законната лихва
върху главницата 164 831.68 лева от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2022
г. до датата на плащането 06.07.2022 г., респ. законната лихва върху главницата от
151 912.57 лева от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и
законната лихва върху главницата от 4 160.55 лева от датата на подаване на исковата
молба - 17.01.2022 г. до датата на плащането 06.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 2 502.05 лева от 07.07.2022 г. до окончателното плащане на
сумата.
По акцесорната претенция за лихви:
Според чл. 6 от процесните договори, в седемдневен срок от датата на
протокола за действително подадените водни обеми за текущия месец, изпълнителят
изпраща на възложителя фактура за заплащане на извършената услуга. Съгласно чл.
19, при неизпълнение от изпълнителя на задълженията по чл. 6, възложителят заплаща
услугата без начисляване на лихви.
По делото се претендира законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от изтичане
на 15-дневния срок от получаване от ответника на всяка фактура до датата на исковата
молба.
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се
изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези,
моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който
задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който
настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално
изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви
иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно
8
закъснение, за което длъжникът отговаря.
На първо място следва да се отграничи, че неизпълнението от страна на
изпълнителя да изпрати фактура на възложителя в посочения в чл. 6 седемдневен срок,
не представлява забава на кредитора /чл. 95 от ЗЗД/, според която кредиторът е в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или
не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, респективно с последиците, че ако и длъжникът е бил в забава, той се
освобождава от нейните последици - чл. 96, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД. Това е така, тъй като
преди възложителят да получи фактурата (когато и да е изпратена тя, в срока по чл. 6
или по-късно) за него не започва да тече срок за определяне на падежа за плащане,
възприеман като срок за изпълнение на изискуемото още с приемането на работата
задължение - чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (вж. решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
119/2014 г., ІI т. о.), нито срок, след който същият изпада в забава. По взаимно съгласие
на страните, падежът за плащане настъпва след изтичането на седемдневен срок от
получаването на фактурата (чл. 7), а лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД могат да се
начисляват след изтичането на 15 дни от получаване на фактурата (чл. 21). Или,
основателността на претенцията за мораторни лихви в случая зависи от факта на
получаването от възложителя на съответната фактура и бездействието на същия след
изтичането на 15 дни от получаването. De facto срокът, в който се изпраща фактурата,
след подписване на протокола за приетата работа, е ирелевантен за отговорността на
възложителя само за лихви (не за главница).
С уговорената разпоредба на чл. 19, изпълнителят по същество се съгласява, че
дори и възложителят да е в забава за плащане (тъй като бездейства след изтичането на
15 дни от получаване на съответната фактура) и на това основание принципно да може
да претендира закъснителни лихви, няма да претендира такива, тъй като самият той не
е изпълнил своето задължение по чл. 6, а именно да изпрати фактурата в седемдневния
срок от датата на протокола.
Според настоящия съдебен състав, клаузата на чл. 19 е недействителна
/нищожна/, тъй като по естеството си представлява отказ от бъдещи права. Константно
е разбирането както в доктрината, така и в съдебната практика, че не може да
съществува валиден отказ от право, преди то да е възникнало - на същите основания не
е действителен отказ от наследство, преди то да е открито (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД),
отказът от погасителна давност, преди тя да е изтекла (чл. 113 от ЗЗД), а също и от
придобивна давност (чл. 84 от ЗС), предварителен отказ от право на обжалване на
съдебно решение (чл. 264, ал. 2 от ГПК) и т. н. - Решение № 542 от 21.XI.1988 г. по гр.
д. № 467/88 г., I г. о.
Всяко лице може да се откаже от едно вече възникнало свое субективно право,
но не и от бъдещо, несъществуващо към момента на отказа.
9
Случаят е точно такъв. Предпоставките, предвидени в чл. 19 касаят именно
бъдещи права на изпълнителя, тъй като правото му да търси лихви за забава не е било
възникнало към момента на сключване на договора, поради което това негово съгласие
с уговореното (по естеството си отказ от права) няма правни последици. За
съществуването на нищожни клаузи в правните сделки съдът следи служебно - ТР № 1
от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Като обобщение, съдът намира, че неплащането на дължимите суми от
ответника в гратисния срок по чл. 21 от договорите, при несъобразяване с нищожната
клауза на чл. 19 от същите, води до извод за основателност и на акцесорната претенция
за мораторна лихва върху съответната главница, като с оглед размерите в приетото
заключение по ССчЕ, същата подлежи на уважаване.
По разноските:
Ищецът е поискал на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК присъждане на държавна
такса, разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от
ЗПП (което съдът определя на 150 лева) в размер на 8 368.10 лева, като съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
7 729.69 лева.
Ответникът също претендира разноски в общ размер от 5 725 лева, включващи
адвокатско възнаграждение от 5 400 лева и 325 лева депозити. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от
436.77 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ № **, да
заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ № **, сумата от 151 912.57
лева (сто петдесет и една хиляди деветстотин и дванайсет лева и 57 стотинки) с ДДС,
представляваща възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадени за
периода 31.10.2019 - 30.11.2021 г. 22 броя фактури и 1 дебитно известие по договор
*****/20.06.2019 г. и споразумения към него № ***** и № ****, както и сумата от
2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) с ДДС, представляваща
възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадени за периода 31.10.2019 -
30.11.2021 г. 14 броя фактури и 1 дебитно известие по договор № **** г. и
споразумения към него № *** и № ****, ведно със законната лихва върху главницата
от 164 831.68 лева (сто шейсет и четири хиляди осемстотин трийсет и един лева и 68
10
стотинки) от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2022 г. до 06.07.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата от 151 912.57 лева (сто петдесет и една
хиляди деветстотин и дванайсет лева и 57 стотинки) от 07.07.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, ведно със законната лихва върху главницата от 4 160.55 лева
(четири хиляди сто и шейсет лева и 55 стотинки) от датата на подаване на исковата
молба - 17.01.2022 г. до 06.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата от
2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) от 07.07.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата
от 21 788.52 лева (двайсет и една хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 52
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 164 831.68 лева за
периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до датата на
исковата молба - 17.01.2022 г., както и сумата от 296.91 лева (двеста деветдесет и шест
лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 160.55
лева за периода след изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура до
датата на исковата молба - 17.01.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, по банкова сметка
в *******, с титуляр НЕК ЕАД, предприятие „***“, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за разликата над
присъдените 151 912.57 лева (сто петдесет и една хиляди деветстотин и дванайсет лева
и 57 стотинки) с ДДС до претендираните 164 831.68 лева (сто шейсет и четири хиляди
осемстотин трийсет и един лева и 68 стотинки) с ДДС, както и иска за разликата над
присъдените 2 502.05 лева (две хиляди петстотин и два лева и пет стотинки) с ДДС до
претендираните 4 160.55 лева (четири хиляди сто и шейсет лева и 55 стотинки) с ДДС,
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А.. И. П.“ **, да
заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ **, сумата от 7 729.69 лева
(седем хиляди седемстотин двайсет и девет лева и 69 стотинки), представляващи
съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ **, да заплати на
„Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А.. И. П.“ **, сумата от 436.77 лева
(четиристотин трийсет и шест лева и 77 стотинки), представляващи съдебно-деловодни
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12